Решение по дело №29/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  №  260110

гр.Пловдив, 26.01.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в закрито съдебно заседание на 26.01.2021г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ

                   ИВАН АНАСТАСОВ

като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов възз.ч.гр.д.№ 29 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.436, вр. чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.

Образувано е по жалба от А.И.И., в качеството му на длъжник по изп.дело № 419/2015г. на ЧСИ Л. М., против разпореждане от 11.12.2020г., съобщено на жалбоподателя със съобщение изх.№ 33628/14.12.2020г., с което е оставена без уважение молба от същия вх.№ 21012/09.12.2020г. за прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

В жалбата се твърди, че неправилно ЧСИ М. е приела, че не е налице бездействие на взискателя през през период от повече от две години. По- конкретно се сочи, че След образуване на изпълнителното дело, на 16.10.2015г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя. Впоследствие бил насромчен опис на движими вещи за 29.03.2016г., пренасрочен за 27.05.2016г.. С разпореждане от 16.09.2016г. бил насрочен нов опис на движими вещи, който не се състоял. Следващото изпълнително действие било чак на 23.07.2018г..

От взискателя „ОТП факторинг България“ЕАД, канституиран на мястото на пръвоначалния взискател „Банка ДСК“ЕАД е подадено писмено възражение, с което жалбата се оспорва като неоснователна.

От ЧСИ Л. М. са представени мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по изп.дело № 419/2015г. на ЧСИ Л. М. е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 24.08.2015г. по ч.гр.д.№ 10113/2015г. на ПдРС в полза на „Банка ДСК“ЕАД. С молбата от „Банка ДСК“ЕАД за образуване на изпълнителното дело е извършено възлагане от взискателя по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, като ЧСИ М. е оправамощена да предприема „всички действия, предвидени в ГПК“ за събиране на вземанията по изпълнителния лист. С постановление от 27.06.2017г. като нов взискател по изпълнителното дело е конституирано „ОТП факторинг България“ЕАД.

Във връзка с доводите в жалбата на първо място следва да се направи ясно разграничение между двугодишния срок, с изтичането на който настъпва перемпция, и срокът на погасителната давност. Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД, погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. При съпоставка на текстовете на двете разпоредби става ясно, че двугодишният срок, с изтичането на който принудителното изпълнение се прекратява по право, се прекъсва с всяко искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия, а погасителната давност се прекъсва с предприемане от съдия изпълнителя на определено изпълнително действие. Двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК се прекъсва и с всяко предприето от ЧСИ изпълнително действие по възлагане от взискателя по чл.18 от ЗЧСИ. Перемция е налице, когато в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, но не и когато от взискателя са поискани изпълнителни действия, но те не са осъществени и не са останали безрезултатни. В този смисъл е и Решение № 1416 от 24.06.1969 г. на ВС по гр. д. № 884/69 г., I г. о., в мотивите на което се сочи, че „Давността се прекъсва с исканията на взискателя да се извършат принудителните изпълнителни действия и предприемането им от съдебния изпълнител и тогава, когато тези действия са били безуспешни поради ненамирането на длъжника на посочените адреси”.

С разпореждане на ЧСИ Л. М. от 07.10.2015г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя във „Водолей 2015“ЕООД. На 11.01.2016г. е насрочен опис на движими вещи за дата 29.03.2016г. в жилището на И. ***. С протокол от същата дата описът е пренасрочен за 27.05.2016г.. С разпореждане от 04.08.2016г. е насрочен опис на движими вещи в с.**** за дата 16.09.2016г.. Описите не са осъществени. На 16.01.2018г. е подадена молба от новоконституирания взискател „ОТП факторинг България“ЕАД, освен за извършване на справки, също така и за налагане на запори върху банкови сметки и МПС на длъжника, които евентуално ще бъдат открити. На 28.02.2018г. от взискателя е подадена и молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. На 27.03.2018г. е наложен запор върху 2 бр. МПС- собственост на И.. На 03.09.2019г. е подадена молба от взискателя за налагане на

запор върху банковите му сметки, и на възбрана върху жилището, находящо се в гр.****. На 17.09.2019г. е наложен запор върху банкови сметки в „Банка ДСК“ЕАД и в „Експресбанк“АД. От гореизложеното става ясно, че не е налице 2- годишен срок на бездействие от страна на взискателя, като по силата на извършеното още с молбата за образуване на изпълнителното дело възлагане по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ 2- годишният срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК се счита прекъснат и с предприемане от съдебният изпълнител на изпълнителни действия по негова инициатива. Ето защо, частната жалба ще следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

                                              РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ подадената от А.И.И., в качеството му на длъжник по изп.дело № 419/2015г. на ЧСИ Л. М., жалба против разпореждане от 11.12.2020г., съобщено на жалбоподателя със съобщение изх.№ 33628/14.12.2020г., с което е оставена без уважение молба от същия вх.№ 21012/09.12.2020г. за прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК..

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                              ЧЛЕНОВЕ: