Решение по дело №1009/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 294 от ГПК.

С Решение № 167 от 24.06.2013г. по Г. д. № 1889/2012г. по описа на І г.о. на ВКС на РБ, е било отменено Решение № 360/25.10.2012г. по в.Г.д. 526/2012г. по описа на ОС Благоевград, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, със задължителни указания че в производството по иск за съдебна делба следва да се разглеждат и оспорванията на правни сделки, с които някой от съсобствениците се е разпоредил с повече права, отколкото сам притежава, или е бил признат за собственик въз основа на констативен нотариален акт на целия имот, доколкото при оспорване на правото на собственост, констативния нотариален акт не се ползва с материална доказателствена сила относно констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост на прехвърлителя, а поначало правните сделки с които са прехвърлени повече права отколкото съсобственика има, са непротивопоставими на този съсобственик, който ги оспорва в делбеното производство, за частта за която прехвърлителят не е бил собственик. Дадени са задължителни указания за произнасяне от въззивната съдебна инстанция и по допуснатото в хода на производството възражение за придобивна давност от ответниците- Л. В. В. и К. Д. В., по което няма произнасяне при първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд.

Производството пред въззивната инстанция е образувано въз основа на въззивна жалба от А. Й. Ч., пълномощник на Д. С. У., съдебен адрес: Г.В., ул.”. № , . срещу Решение № 1538/02.05.2012г. постановено по Г. д. № 1344/2010г. по описа на РС С., с което е отхвърлен като неоснователен предявения от жалбоподателя иск срещу Л. В. В. и К. Д. В. за делба недвижим имот: апартамент № 12, състоящ се от две стаи и кухня със застроена площ от 54,51 кв. м., ведно с прилежащото му избено помещение № 11 с полезна площ от 2,61 кв. м., ведно с 2,313 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: от изток – стълбище и апартамент № 11, от юг – дворно място, от запад – калкан, от север – дворно място.

С жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение на първоинстанционния съд, аргументирани с доводите, че изводите на съда за доказаност на собственост от страна на ответниците и третите лица помагачи по отношение на процесния недвижим имот, са необосновани от събраните по делото доказателства. Основното оплакване е, че съдът е изключил от разглеждането в рамките на делбеното производство, оспорванията на жалбоподателя на разпоредителните сделки, извършени от праводателите на ответниците по делото, както и констативен нотариален акт, с който продавача по сделката от която ответниците черпят права, се е легитимирал пред като собственик на имота, с мотива че същите не могат да бъдат разглеждани в рамките на делбеното производство и следва да бъдат предмет на отделно спорно исково производство. Доводите на които жалбоподателят се основава в жалбата си са, че по отношение на процесния имот е налице съсобственост между него и ответниците, поради което съдът е следвало да допусне извършването на съдебна делба между лицата и при квотите, посочени от ищеца в исковата молба. От въззивния съд се иска да бъде отменено обжалваното решение на първоинстанционния съд и да бъде постановено ново такова, с което да бъде допусната делба на процесния имот при квоти: 1/ 2 идеална част за Д. С. У. и 1/ 2 идеална част за Л. В. В. и К. Д. В..

В предвидения по чл.263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба при първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд, насрещната страна не е депозирала такъв.

Настоящият състав на ОС Благоевград, при повторното разглеждане на делото, намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като не е просрочена.

В насроченото от въззивната инстанция открито съдебно заседание по делото за 19.09.2013г., пълномощникът на жалбаподателя- А. Ч. поддържа доводите си изложени във въззивната жалба, като без да сочи нови доказателства, излага съображения от фактическа и правна страна, които развива в представена по делото писмена защита. Така същият отново твърди, че правата си върху 1/ 2 идеална част от процесния съсобствен недвижим имот, довереника му Д. С. У., черпи от извършено в негова полза дарение от майка му- Е. Д. А., която е придобила правото върху идеална част от имота в режим на СИО, през време на брака си с Г. С. Т.. Исковата претенция е основана на правното твърдение, че Д. С. У. не е загубил правото си на собственост върху 1/ 2 идеална част от съсобствения недвижим имот, предмет на делото за съдебна делба, тъй като разпоредителните сделки извършени с тази идеална част от имота от И. Г. Т./наследник по закон на Г. С. Т./, след смъртта на наследодателя му/ 03.04.2005г./, са му непротивопоставими. Поради това, че И. Г. Т. не е могъл да придобие правото на собственост върху делбения имот и по силата на придобивна давност, то оспорва се правото му на собственост върху имота, основано но издадения в негова полза констативен нотариален акт, като се възразява че от събраните гласни доказателства се установява, че до смъртта на баща си, И. Г. Т. не е живял в процесния апартамент. С писмената си защита А. Ч., като пълномощник на жалбоподателя- Д. С. У., оспорва и правото на ответниците по делото- Л. В. В. и К. Д. В. да придобият собствеността върху имота по давност, в каквато насока е направеното от тях възражение, тъй като същите не са могли да владеят имота като добросъвестни владелци за повече от 5 години, след като са закупили имота от несобственик, за частта от 1/ 2 идеална част от имота. Поради изложените в писмената защита правни съображения, пълномощника на жалбоподателя моли съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно и да постанови ново, с което да допусне извършването на съдебна делба върху имота описан в исковата молба по делото, при квоти: 1 / 2 идеална част за Д. С. У. и 1/ 2 идеална част за ответниците - Л. В. В. и К. Д. В..

С писмената си защита по делото – А. Х., като пълномощник на Л. В. В. и К. Д. В., моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като изразява становище че нейните довереници са придобили собствеността върху имота по давност, което се доказва по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Излагат се съображения, че след като са закупили имота от И. Г. Т. със съгласието на неговата съпруга, с перфектен акт, при спазване на изискуемата от закона нотариална форма за действителност/ НА № 69, том І, рег. № 818, дело № 65/2006г. на Нотариус Р. Б., рег. № 286/, Л. В. В. и К. Д. В. са започнали владение върху имота след датата на продажбата- 24.03.2006г., със съзнанието на негови собственици, като са извършили в него основен ремонт. Твърденията на пълномощника на въззиваемите по делото – А. Х. е че Л. В. В. и К. Д. В. са били добросъвестни владелци, тъй като същите на са знаели че придобиват правото си на собственост от несобственик, тъй като към момента на сключването на договора за продажба, продавача- И. Г. Т. се е легитимирал пред Нотариуса изповядал сделката като собственик, на основание констативен Нотариален акт № 176, том І, рег.№ 21381, дело № 166/2005г. от 08.06.2005г., на Нотариус Р. Б., рег. № 286, с който същият е признат за собственик по наследство и давност на продадения имот. Излагат се правни съображения, че ответниците Л. В. В. и К. Д. В., като добросъвестни купувачи, са придобили правото на собственост върху имота и по давност, след като владели имота повече от 5 години със съзнанието на негови собственици. Според становището на пълномощника на въззиваемите- А. Х., предявения иск за делба не е прекъснал теченето на давностния срок в полза на В., тъй като макар иска да е предявен пред съда на 21.10.2010г., то същият е бил насочен срещу Л. В. В. и К. Д. В., едва след 20.04.2011г., когато съдът ги е конституирал като ответници по делото. А. Х. излага правни съображения, че спрямо тях иска следва да се счита на основание чл. 228 ал.3 от ГПК, предявен от деня на постъпването на исковата молба срещу тях. Така от 24.03.2006г. до 20.04.2011г., в полза на Л. В. В. и К. Д. В. е изтекъл предвидения в закона 5 годишен срок, след което същите като добросъвестни владелци, са придобили правото на собственост върху закупения от тях недвижим имот по давност. С представената от А. Х. писмена защита, се иска от съда да потвърди обжалваното Решение № 1538/02.05.2012г. постановено по Г. д. № 1344/2010г. по описа на РС С., като правилно и законосъобразно.

С Определение № 4011/09.10.2013г., съдът при повторното разглеждане на делото е конституирал като страна в производството Г. С. Г., от град П., придобил права от договор за продажба, материализиран в Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по покупко-продажба № 33, том І, дело № 64/1995г. по описа на нотариалната служба към РС С.. След като е установил, че към момента на придобиване на правото на собственост върху процесния имот, Г. Г. е бил женен/брака му с П. Н. Г. е бил прекратен с Решение № 64 от 16.04.2007г. по Г.д. № 781/2006г. по описа на РС П., считано от 10.07.2007г./, въззивният съд е конституирал като страна по делото и неговата съпруга- П. Н. Ш., като е постановил препис от исковата молба по делото да и бъде изпратена за отговор по реда на чл. 131 от ГПК. /Определение № 574/10.02.2014г. по в.Г.д. № 568/2013г. по описа на ОС Благоевград/.

За насроченото от въззивния съд открито съдебно заседание по делото за 03.04.2014г., новоконституираните страни- Г. С. Г. и П. Н. Ш., редовно призовани не се явяват лично, като не се явяват и техни процесуални пълномощници. Същите не са взели становище по депозирания иск за съдебна делба, като не са депозирали и отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК.

С писмено становище по делото, адвокат Ч., като пълномощник на Д. С. У., моли съда да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд като вместо него постанови ново, с което да допусне съдебна делба върху процесния апартамент, при квоти: 1/ 2 идеална част за Д. С. У. и 1/ 2 идеална част за Л. В. В. и К. Д. В.. Излагат се съображения, че И. Г. Т., не е могъл да придобие правото на собственост върху каквато и да е идеална част от спорния недвижим имот, като констативния акт, с който той се легитимира като собственик следва да бъде отменен от съда, след като същият е надлежно оспорен от Д. С. У.. След като не е бил собственик на недвижимия имот, И. Г. Т. не е продал същият на Л. В. В. и К. Д. В.. Същите не са придобили имота по давност, но доколкото правото им на 1/ 2 идеална част от процесния имот не е оспорена от новоконституираните- Г. С. Г. и П. Н. Ш. в процесса, то същите следва да бъдат признати за собственици на 1/ 2 идеална част от процесния имот, а на Д. С. У. следва да бъде признато правото на собственост върху останалата 1/ 2 идеална част и при тези квоти съдът следва да допусне поисканата съдебна делба.

Пред въззивната инстанция не са представяни и не са събирани нови доказателства по искане на страните или по почин на съда.

За да осъществи правомощията си за извършване на въззивна проверка за правилност и законосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение, въззивният съд съобрази следното:

Производството по делото е за делба на съсобствен недвижим имот. Предявеният иск е с правно основание чл. 34 от ЗС, като производството се намира във фазата по допускането на съдебната делба.

Образувано е въз основа на искова молба, постъпила за разглеждане в съда на 21.10.2010г. и вписана в Службата по вписвания към РС С. на 24.11.2010г.

Иска за делба е предявен от Д. С. У. от град С., област Благоевградска, като първоначално е насочен срещу И. Г. Т. от същия град. Ищецът сочи че е син на Е.Д. А., като основава претенцията си за правото на собственост на 1/ 2 идеална част от процесния по делото недвижим имот, основан на извършено от Е.Д. А. в негова полза дарение, обективирано в НА № 67, том І, рег. № 1684, дело № 797/1999г. по описа на Нотариус Р. Б., с рег. № 198 в НК, с което майка му го е надарила с 1/ 2 идеална част от имота, която тя е придобила в резултат на съвместен принос и при режим на СИО, през време на брака си с Г. С. Т., баща и наследодател на ответника И. Г. Т.. Твърди се пред първоинстанционния съд, че след прекратяването на брака със съдебно решение през 1993г., двамата съпрузи - Е. Д. А. и Г. С. Т., са станали обикновени съсобственици на апартамент № в бл. № , В.Б в Ж. “.-Г.С., ведно с 2,313% ид.ч. на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото.

Ищецът- Д. С. У., твърди че не е загубил правото си на собственост по отношение на 1/ 2 идеална част от недвижимия имот, надарен му от неговата майка, а собственик на останалата 1/ 2 идеална част от недвижимия имот е ответника - И. Г. Т., който е единствен наследник по закон на Г. С. Т., починал на 03.04.2005г. и е придобил собствеността върху тази идеална част от имота по силата на наследственото правоприемство.

Иска се от първоинстанционния съд да допусне извършването на съдебна делба между ищеца Д. С. У. и ответника- И. Г. Т., при равни квоти, на следния недвижим имот: Апартамент № 12, състоящ се от две стаи и кухня със засторена площ от 54,51 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 11 с полезна площ от 2,61 кв.м., ведно с 2,313 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: от изток – стълбище и апартамент № 11, от юг – дворно място, от запад – калкан, от север – дворно място.

В хода на производството пред първата съдебна инстанция, ищецът е установил че след смъртта на Г. Сотиров Т., неговият единствен син се е снабдил с констативен Нотариален акт № 176, том І, рег.№ 21381, дело № 166/2005г. от 08.06.2005г., на Нотариус Р. Б., рег. № 286, с който се е легитимирал като собственик на делбения имот по наследство и давност, след което със съгласието на своята съпруга Л. А. Т., се е разпоредил с имота като го е продал на Л. В. В. и К. Д. В. за сумата от 28 000лв./ НА № 69, том І, рег. № 818, дело № 65/2006г. на Нотариус Р.Б., рег. № 286/ С уточняваща искова молба, депозирана пред РС С. на 04.04.2011г., ищецът е оттеглил предявения иск за делба срещу И. Г. Т., като е предявил иск си за срещу Л. В. В. и К. Д. В., като е поискал от съда да допусне извършването на съдебна делба върху недвижимия имот: апартамент № 12, състоящ се от две стаи и кухня със застроена площ от 54,51 кв. м., ведно с прилежащото му избено помещение № 11 с полезна площ от 2,61 кв. м., ведно с 2,313 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: от изток – стълбище и апартамент № 11, от юг – дворно място, от запад – калкан, от север – дворно място, при квоти – 1/ 2 идеална част за Д. С. У. и 1/ 2 идеална част общо за Л. В. В. и К. Д. В.. Повторно такава уточнителна молба по делото е депозирана от Д. С. У. и на 20.04.2011г.

С Определение № 1244/17.05.2011г. от закрито съдебно заседание по Г.д. № 1344/2010г. по описа на РС С., съдът е прекратил иска за делба по отношение на И. Г. Т., като е конституирал като ответници по иска- Л. В. В. и К. Д. В., и двамата от град С.. С разпореждане от същата дата е разпоредил на новоконституираните ответници да се изпрати препис от депозираната искова молба за отговор по реда на чл. 131 от ГПК.

Ответниците в отговора на исковата молба пред първоинстанционния съд са оспорили предявения иск за делба. Излагат становище за неоснователност, поради липса на съсобственост върху процесния имот. Твърдят, че са собственици на имота на основание договор за покупко- продажба от 24.03.2006г., обективиран в нотариален акт № 69, том І, рег. № 818, дело № 65/2006г. на нотариус Р.Б., рег. № 286 от НК, вписан в СВ Г.С., В. рег. № 631/24.03.2006г., акт № 66, том ІІІ, дело № 532/2006г. В срока за отговора от ответната страна е наведено своевременно и възражение за придобиване на имота по давност, основано на твърдението че след закупуването на имота с перфектен нотариален акт, сключен в предвидената в закона форма за действителност, Л. В. В. и К. Д. В. са започнали да владеят имота със съзнанието на собственици, като са направили в него значителни подобрения. Излагат се съображения от пълномощника на ответниците –А. Х., че същите са добросъвестни приобритатели на имота, тъй като към момента на сключването на договора за продажба пред нотариуса, по партидата на имота не е имало вписване за наложени върху имота тежести или на искови молби за спор за материалното право на собственост по отношение на процесния имот. Ответниците възразяват, че са били добросъвестни владелци и поради това, че към момента на изповядването на сделката пред нотариуса и закупуването на имота, техният продавач И. Г. Т. се е легетимирал с констативен нотариален акт като едноличен собственик на имота по наследство и давност, като същите не биха могли да знаят че закупуват имота от несобственик нито са имали основания да предполагат такова нещо. Възражението за давност се основава и на твърдението, че след като Л. В. В. и К. Д. В. са владели имота след неговото закупуване, като добросъвестни владелци в продължение на повече от 5 години/ от 24.03.2006г. до 13.05.2011г./, те се придобили собствеността върху него и на самостоятелно правно основание- по давност. На основание чл. 82 от ЗС ответниците заявяват, че ще се ползват и от владението на техните праводатели- И. Г. Т. и съпругата му Л. А. Т., като присъединяват владението на праводателите им към своето владение.

Въз основа на искане с отговора на исковата молба от ответниците по делото, първоинстанционния съд е конституирал като трети лица помагачи по делото- И. Г. Т. и Л. А. Т. и двамата от Г. С.. /Определение от закрито съдебно заседание по Г.д. № 1344/2010г., проведено на 09.08.2011г./

За да постанови решението си по същество във връзка с искането за допускане на съдебна делба, въз основа на оплакванията във въззивната жалба и съобразно задължителните указания дадени от ВКС на РБ, настоящият състав на ОС Благоевград, при повторното разглеждане на делото, счита за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят- Д. С. У. е син на Е. Д. А.. Установява се от събраните пред първата съдебна инстанция доказателства, че неговата майка е сключила граждански брак с Г. С. Т. на 11.10.1987г. С решение № 239/11.06.1993г., постановено по Г. д. № 591/1992г. на РС С. и влязло в законна сила, считано от 29.06.1993г., е бил прекратен сключеният между Е. Д. Т. и Г. С. Т. граждански брак. През време на брака, на 12.07.1990г. съпрузите са закупили недвижим имот, представляващ апартамент № на четвърти етаж в блок № , вход “” в ж. к. “. в Г. С., състоящ се от две стаи и кухня със застроена площ от 54,51 кв.м., избено помещение № 11 с полезна площ от 2,61 кв. м. с 2,3132% ид. части от общите части на сградата и 2,3132% ид.ч. от правото на строеж върху мястото/Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от същата дата/.

След прекратяването на брака между Е.Д. Т. и Г. С. Т. с развод, легитимирайки се като собственик по силата на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 12.07.1990г., Г. С.Т. е продал на Г. С. Г., от град П., собственото си жилище: апартамент № на четвърти етаж в блок № , вход “” в ж. к. “. в Г. С., състоящ се от две стаи и кухня със застроена площ от 54,51 кв.м., избено помещение № 11 с полезна площ от 2,61 кв. м. с 2,3132% ид. части от общите части на сградата и 2,3132% ид.ч. от правото на строеж върху мястото срещу заплащането на продажна цена от 54 000лв., като сделката е материализирана в приетия като писмено доказателство от първоинстанционния съд Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по покупко-продажба № 33, том І, дело № 64/1995г. по описа на нотариалната служба към РС С..

На 02.04.1999г., след развода с бившия си съпруг- Г. С. Т., майката на жалбоподателя- Е. Д. А. дарила на сина си Д. С. У.- 1/ 2 ид. част от процесния по делото недвижим имот: апартамент № 12, като сделката е обективирана с Нотариален акт № 67, том І, рег.№ 1684, дело № 797 от 1999г., по описа на нотариус Р. Б., рег. № 198 на НК, с район на действие Районен съд С..

След смъртта си на 03.04.2005г., Г. С.Т. е оставил като единствен свой наследник по закон- сина си И. Г. Т.. /Удостоверение за наследници № 1145/21.10.2009г./

С констативен Нотариален акт № 176, том І, рег.№ 21381, дело № 166/2005г., от 08.06.2005г., на Нотариус Р.Б., рег. № 286, И. Г. Т. е бил признат за собственик на основание наследство и давностно владение на апартамент № 12 в блок № 15 в ж. к. “.. На 24.03.2006г. с договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран с НА № 69, том І, рег. № 818, дело № 65/2006г. на Нотариус Р.Б., рег. № 286, И. Г. Т., със съгласието на своята съпруга Л. А. Т., И. Г. Т. е продал на К. Д. В. и Л. В. В. процесния по настоящото дело недвижим имот: апартамент № 12 на четвърти етаж в блок № 12, вход “Б” в ж. к. “. в Г. С., състоящ се от две стаи и кухня със застроена площ от 54,51 кв.м., избено помещение № 11 с полезна площ от 2,61 кв. м. с 2,3132% ид. части от общите части на сградата и 2,3132% ид.ч. от правото на строеж върху мястото.

Разпитани в хода на производството по делото пред първоинстанционния съд, свидетелите Д. А. и М. М. заявяват че знаят процесния по делото апартамент, тъй като живеят в същия жилищен комплекс, макар и в съседен блок на този в който се намира апартамента. От показанията на свидетелите се установява, че до смъртта си през 2005г. Г. С. Т. е живял в апартамент № 12, намиращ се на четвърти етаж в блок , В. Б на ж. к. “., като неговата съпруга- Е. Т. е живяла в жилището не повече от 1-2 години, след което двамата се разделили и свидетелите не са я виждали да идва в процесния апартамент. Свидетелите сочат още в показанията си, че И. Г. Т. като единствен наследник на баща си, не е живял в жилището след неговата смърт, тъй като живее в друг апартамент наблизо, но ответниците- К. Д. В. и Л. В. В., са закупили от него същия апартамент през 2006г., след което те непрекъснато са живели като семейство в него и дори са направили сериозен ремонт на жилището.

При така изложените обстоятелства от фактическа страна, въззивният съд навежда следните доводи от правна страна:

Всеки един съсобственик съгласно чл. 34 ЗС може, въпреки противната уговорка да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Делбата би била недопустима само по силата на изрична законова забрана или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта, но не и поради противопоставяне на съсобственик. Допустимостта на делбата, не се обуславя от волята на всички съсобственици, доколкото всеки един от тях разполага със субективното потестативно право да иска прекратяване на съсобствеността по съдебен ред. В рамките на заявения от жалбоподателя Д. С. У. иск и в пълно съответствие с диспозитивното начало на българския граждански процес, следва да се разглежда искането за допускане на съдебна делба, като съдът е длъжен да се произнесе, именно в рамките на вменените му задължения и нормата на чл. 344 ал. 1 ГПК.

Производството по предявения иск за делба е предмет на повторно разглеждане от въззивния съд, въз основа на задължителните указания на ВКС на РБ, за установяване на действителните права на страните по делото. При предявен иск с правно основание чл. 344 от ГПК, делбеният съд следва да установи кои от заявените за делба недвижими имоти са съсобствени, между кои лица и при какви квоти, като в производството по извършването на съдебната делба, като задължителни другари следва да участват всички съсобственици на недвижимия имот, за да бъдат същите обвързани от постановеното съдебно решение. Затова в тази първа фаза на съдебната делба могат да се разглеждат освен всички заявени от страните вещни права върху недвижимия имот, но и всички оспорвания на правните сделки, с които някой от собствениците се легитимират като такива или са се разпоредили с повече от това, което са притежавали към момента на сделката.

Не е спорно по настоящото дело първоначалното придобиване на правото на собственост върху процесния имот от съпрузите- Г. С. Т. и Е. Д. А., които са придобили в режим на съпружеска общност: апартамент № 12 на четвърти етаж в блок № , вход “” в ж. к. “. в Г. С., състоящ се от две стаи и кухня със застроена площ от 54,51 кв.м., избено помещение № 11 с полезна площ от 2,61 кв. м. с 2,3132% ид. части от общите части на сградата и 2,3132% ид.ч. от правото на строеж върху мястото, въз основа на приетия по делото- Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 12.07.1990г. Съгласно разпоредбата на чл. 19 ал.1 от СК/от 1985г., отм./, вещите и правата върху тях, придобити от съпрузите през време на брака, в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, като в настоящия процес тази презумпция не беше оборена и не беше доказан по- голям или изключителен принос на някой от двамата бивши съпрузи. След прекратяването на брака между Г. С. Т. и Е. Д. А., с Решение № 239/11.06.1993г. на РС С., считано от 29.06.1993г., бездяловата имуществена общност на двамата съпрузи върху процесния апартамент е прекратена, като двамата са станали обикновени съсобственици на закупения от тях имот, при равни квоти- по 1/ 2 идеална част от него.

По настоящото дело още при първоначалното му разглеждане пред първоинстанционния съд в град С. е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по покупко-продажба № 33, том І, дело № 64/1995г. по описа на нотариалната служба към РС С., с който след прекратяването на брака между Е.Д. Т. и Г. С. Т. с развод, легитимирайки се като собственик по силата на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 12.07.1990г., Г. С. Т. е продал на Г. С. Г., от град П., собственото си жилище: апартамент № на четвърти етаж в блок № , вход “Б” в ж. к. “. в Г. С., състоящ се от две стаи и кухня със застроена площ от 54,51 кв.м., избено помещение № 11 с полезна площ от 2,61 кв. м. с 2,3132% ид. части от общите части на сградата и 2,3132% ид.ч. от правото на строеж върху мястото срещу заплащането на продажна цена от 54 000лв. С така извършената продажба, наследодателят на първоначалния ответник по делото- Г. С. Т., още приживе се е разпоредил Ч. възмездна сделка с процесния по настоящото дело жилищен имот – апартамент 12, в полза на трето лице- Г. С. Г., от град П., което е придобило права заедно със съпругата си- П. Н. Ш., по силата на договор за продажба, сключен в предвидената от закона нотариална форма за действителност. Така сключения договор за продажба е станал известен на страните по делото още при първоначалното разглеждане на делото от първата съдебна инстанция, но не е бил оспорен от тях, а същият не е бил обсъждан нито от първата, нито от въззивната инстанция при постановяването на първоначалното решение по предявения иск за делба.

Утвърдена е съдебната практика /Р№ 1021/04.03.2010г. по Г. д. № 23/09г. на I Г. о. и Р № 34/11 от 03.01.2012г. по Г. д. № 87/10г. на I Г. о./, че в делбеното производство съдът следва да установи действителните права на страните. Нотариалният акт, с който е продаден чужд имот не създава права за купувача, тъй като никой не може да прехвърли права, каквито не притежава, респективно повече права от колкото притежава. Сделката е действителна, но този нотариален акт не може да се противопостави на истинския собственик. Към момента на продажбата на процесния апартамент на Г. С. Г./27.01.1995г./, продавачът- Г. С. Т. е бил собственик само на 1/ 2 идеална част от продадения имот, като на останалата 1/ 2 идеална част, собственица е била бившата му съпруга- Е.Д. А. Продавача е можел да прехвърли на купувача толкова от правото на собственост върху недвижимия имот, колкото сам притежава, поради което Г. С. Г. и неговата съпруга са придобили в режим на съпружеска имуществена общност, правото на собственост съмо върху 1/ 2 идеална част от процесния имот. В останалата част, въпреки отбелязаното в нотариалния акт с който е извършена продажбата, правото на собственост на купувача Г. С. Г., е непротивопоставимо на действителния собственник на тази идеална часта от имота- Е. Д. А. Продажбата, макар и действителна, от една страна не създава несъществуващото до тогава право на приобритателя и от друга страна не погасява съществуващото към този момент право на действителния собственик на останалата 1/ 2 идеална част от процесния имот. За Е. Д. А. е останала отворена правната възможност да ревандикира 1/ 2 идеална част от вещта от приобритателя- Г. С. Г., който не би могъл по силата на сключения договор да придобие повече права от неговия праводател- Г. С.Т..

Поради изложените правни съображения, Е.Д. А., основана на правото си на собственост върху 1/ 2 идеална част от процесния апартамент, след развода и с Г. С. Т., е дарила сина си Д. С. У., с 1/ 2 идеална част от делбения имот, като същият е придобил правото на собственост върху тази идеална част от апартамента. Сделката е обективирана с Нотариален акт № 67, том І, рег.№ 1684, дело № 797 от 1999г., по описа на нотариус Р. Б., рег. № 198 на НК, с район на действие Районен съд С.. Дарението е действително и същото е произвело правното си действие, тъй като въпреки извършената от Г. С.Т. продажба на целия делбен имот на Г. С. Г., за часта от 1/ 2 идеална част, купувачът не е придобил правото на собственост, не защото договора за продажба в тази си част е нищожен, а защото никой не може да прехвърли нещо, което сам не притежава. Към момента на осъществяването на дарението Е. Д. А. е била действителната собственица на 1/ 2 идеална част от процесния имот, тъй като за тази част извършената продажба от нейния бивш съпруг и е била непротивопоставима. Договора за дарение е извършен в изискуемата от закона нотариална форма за действителност и дареният е приел дарението, поради което жалбоподателя- Д. С. У. е станала собственик на 1/ 2 идеална част от процесния апартамент, макар и да не е осъществявал владение върху него.

На оспорване в първата фаза на делбата подлежат и констативни нотариални актове, с които на едно лице са били признати права, които същото не притежава, като в този случай оспорените актове, не се ползват с материална доказателствена сила относно констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост на молителя за издаването на констативния нотариален акт/ТР № 11/2012г. от 21.03.2013г. на ОСГК/, като в този случай тежестта на оборването на тази доказателствена сила, е върху този който го оспорва. На отменяване по реда на чл. 537 ал. 2 от ГПК подлежат само констативните нотариални актове и тези по обстоятелствена проверка, но не и тези по договори за прехвърляне на вещни права. Това е така, защото прехвърлителният ефект на нотариалния акт отпада по силата на съдебното решение, с което е установено, че продавачът по него не е бил собственик на прехвърления имот. /Решение № 206/16.03.2007 г. по Г.д.№ 2971/2005 г. на ВКС, І г.о./ Във връзка с предявения иск за делба, своевременно- още с исковата молба по делото е предявен иск, с искане за отмяна на констативен Нотариален акт № 176, том І, рег.№ 21381, дело № 166/2005г., от 08.06.2005г., на Нотариус Р. Б., рег. № 286, с който И. Г. Т. е бил признат за собственик на основание наследство и давностно владение на апартамент № 12 в блок № 15 в ж. к. “.. Оспорването на така приетия по делото констативен акт, настоящият състав на ОС Благоевград счита за основателно. И. Г. Т. не би могъл да се легитимира като собственик на процесния апартамент по наследство. От една страна наследяването на е способ за придобиване на вещни права, а от друга към момента на смъртта на бащата му- Г. Сотиров Т. и откриването на неговото наследство/03.04.2005г./, процесния недвижим имот или идеални части от него не са били включени в наследствената маса от наследството на починалия, тъй като още приживе и с приетия НА № 33/1995г., Г. С.Т. се е разпоредил изцяло със собствената 1/ 2 идеална част в полза на трето лице- Г. С. Г. Ч. договор за продажба. Без значение е обстоятелството, установено по безспорен начин по делото от събраните гласни доказателства- че до смъртта си Г. С.Т. е живял в процесния апартамент, без за това да се противопоставят по никакъв начин, нито приобритателят Г. С. Г., нито бившата му съпруга- Е.Д. А., собственица на останлалата 1/ 2 идеална част от процесния по настоящото дело недвижим имот.

Основателно е възражението на жалбоподателя- Д. С. У., Ч. пълномощника му по делото- А. Ч., че И. Г. Т. не би могъл да придобие правото на собственост върху делбения имот и по давност. От една страна – установи че от гласните доказателства по делото, че той не е упражнявал фактическа власт върху процесния апартамент, тъй като не е живял в него дори след смъртта на баща си, а от друга страна, И. Г. Т. не е заявил ясно правата си на владелец на имота, като не е демонстрирал по категоричен начин по отношение на третите лица, че е променил намерението си за своене на имота. Не е изтекъл дори краткия давностен срок, предвиден в закона за да може И. Г. Т. да придобие правото на собственост върху делбения апартамент по давност.

След като не е бил собственик на имота по давност и по наследство, И. Г. Т. се е разпоредил с имота в полза на трети лица- Л. В. В. и К. Д. В., като сделката за продажба е обективирана с Нотариален акт № 67, том І, рег.№ 1684, дело № 797 от 1999г., по описа на нотариус Р. Б., рег. № 198 на НК, с район на действие Районен съд С.. Поради съображенията изложени по- горе, И. Г. Т. не би могъл да продаде на Л. В. В. и К. Д. В. нещо което сам не притежава. Сключения договор за продажба е действителен и същият е произвел правното си действие, но той е непротивопоставим на действителните собственици на имота към момента на продажбата- надарения Д. С. У.- за 1/ 2 идеална част от недвижимия имот и Г. С. Г. и П. Н. Ш., за останалата 1/ 2 идеална част от процесния имот. Продажбата на чужд имот макар и действителна, не засяга правата на действителните собственици на имота, които могат да поискат да евинцират купувача по договора и да предявят иск за ревандикация на недвижимия имот, като защитят правата си на собственост върху имота, придобити на правно основание от преди извършването на договора за продажба.

Още с отговора на исковата молба ответниците по предявения иск за делба- Л. В. В. и К. Д. В., своевременно са навели пред съда възражение за придобиване на правото на собственост върху делбения апартамент, на основание придобивна давност. Решение № 807/2003г. на I ГО засяга въпрос, който не се поставя по настоящото дело- за характера на владение, основано на нищожно юридическо основание. В настоящия случай основанието, на което се позовават ответниците по иска за делба, не е нищожно, тъй като продажбата на чужда вещ не е нищожна, но придобитите с нея права са непротивопоставими на действителния собственик. Същественият по настоящото дело въпрос е за вида на владението на едно лице, когато е установено въз основа на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик, а това е съвсем различно от въпроса, който се третира в посоченото по-горе решение на ВКС.

Съгласно чл. 79 от ЗС правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години, а ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с владение в продължение на пет години. Според чл. 70 ал.1 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната в закона форма е опорочена. От цитираната норма следва, че достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. Ответниците по настоящото дело- Л. В. В. и К. Д. В., са придобили процесния имот на признато от закона основание- с нотариален акт за продажба от И. Г. Т.. От сключването на сделката пред нотариуса и закупуването на имота на 24.03.2006г. двамата купувачи явно, непрекъснато и открито упражняват фактическа власт върху процесния имот, като владението им е продължило явно, спокойно и безспорно, както до започването на настоящото дело за делба, като няма данни да е променено и към настоящия момент. Същите са живеели в имота и са направили в него значителни подобрения, със съзнанието че са негови собственици, тъй като след договора за продажба никой не е оспорвал нито владението им върху апартамента, нито правото им на собственост, основано на сключения договор за продажба.

С оглед на отхвърлянето на предявения иск за делба при първоначалното разглеждане на делото, следва да бъде обсъдено и наведеното от ответниците Л. В. В. и К. Д. В. при условията на евентуалност оригинерно придобивно основание- възражението им че са придобили собствеността върху имота по давност. За този способ е без значение на кого е принадлежал в действителност недвижимия имот. За да се признае на едно физическо лице правото на собственост по отношение на един чужд недвижим имот, въз основа на придобивна давност, следва да са налице два елемента от обективна страна- фактическо упражняване на съдържанието на вещното право, което се иска да се придобие, и давностния срок- изтичане на определен период от време, през който се упражнява фактическото съдържание на вещното право. От субективна страна следва да е налице намерението за своене, демострирано от владелеца по отношение на всички лица, с цел да придобие собствеността върху имота. Съгласно легалната дефиниция на чл. 70 ал.1 от ЗС, както и от възприетото от съдебната практика, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик- правна сделка с прехвърлително действие, конститутивно съдебно решение или административен акт, без да знае че праводателят му не е собственик, като в този случай е достатъчно добросъвестността да е съществувала към момента на възникването на правното основание. В случая въззивният съд намира, че се касае именно за установено от Л. В. В. и К. Д. В. добросъвестно владение, доколкото същите се позовават на оформен с нотариален акт договор за покупко- продажба на владения от тях апартамент, т.е. за правна сделка, извършена в изискуемата от закона форма за действителност, с прехвърлително действие, представляваща правно основание, годно да направи купувачите собственици. Установи се въз основа на правните съображения изложени от настоящия състав на съда по- горе, че праводателят им- И. Г. Т. не е бил собственик на основание наследство и давност върху продавания имот, но се е легитимирал като такъв въз основа на констативен Нотариален акт № 176, том І, рег.№ 21381, дело № 166/2005г., от 08.06.2005г., на Нотариус Р. Б., рег. № 286, с който е бил признат за собственик на основание наследство и давностно владение на апартамент № 12 в блок № 15 в ж. к. “.. Настоящия случай е различен от изначало нищожното правно основание за прехвърляне на правото на собственост, което не би могло да създаде права на добросъвестен владелец, тъй като само действително правно основание е годно да прехвърли право на собственост. С отпадане на правото на праводателя, отпада и правото на приобритателя. Макар в настоящия случай праводателят да не е бил собственик, договора за продажба не е нищожен- той просто не може да прехвърли права и не е постигната желаната от страните по договора правна цел.

Съгласно чл. 70 ал. 2 от ЗС, незнанието на пороците на юридическото основание се предполага до доказване на противното от страната, която иска да отхвърли последиците от добросъвестното владение. По настоящото дело не се представиха доказателства с които да се обори извода за добросъвестност на купувачите- Л. В. В. и К. Д. В., които са придобили правото на собственост, без да знаят че придобиват от несобственик, като в този смисъл съдът счита че презумпцията за добросъвестност в настоящия случай не бе опровергана. Купувачите са купили имота с нотариален акт, след изповядване на сделката пред Нотариус, като техният продавач се е легитимирал като собственик въз основа на констативен нотариален акт. Не се представиха доказателства към този момент по партидата на недвижимия имот да са били вписани или по някакъв друг начин да са били заявени правата на действителните собственици на имота- Д. С. У. и Г. С. Г. и П. Н. Ш.. По- късното заявяване на тези права пред съда от Д. С. У., е без правно значение за добросъвестността на Л. В. В. и К. Д. В., като същите са придобили правото на собственост върху делбения имот по давност, след като са владели същият спокойно, безспорно, явно и непрекъснато в продължение на повече от 5 години, след закупуването на имота, без да знаят че го купуват несобственик на 24.03.2006г. Установява се от събраните по делото гласни доказателства, че Вангелови не само са вледели недвижимия имот но и в качеството на добросъвестни владелци са извършили през срока на давността много сериозни подобрения в имота, считайки се за негови собственици и без да знаят че правото не техния праводател ще бъде отречено от трети лица.

Ако продажбата на недвижим имот, при която продавача не е собственик, без купувачите да знаят това към момента на нейното извършване, не може да бъде противопоставена на действителните собственици, тъй като никой не може да прехвърли повече права отколкото има, то давността е оригинерен способ за придобиване на правото на собственост, върху чужд недвижим имот и винаги може да бъде противопоставена на собственика на имота, ако същият не се противопостави на започналото владение върху имота от страна на третите лица и не прекъсне давността съобразно установените от закона способи за това. В съдебната доктрина и практика е възприето становището, че прекъсването на давността може да бъде фактическо и правно. Фактическото прекъсване на давността е налице тогава, когато действителния собственик на вещта се противопостави на фактическата власт на владелеца и прекъсне същата, като застави владелеца да отстъпи упражняването на фактическата власт върху вещта. Не се установи по настоящото дело някой от действителните собственици на процесния апартамент, да е направил опити да преустанови или оспори фактическата власт на Л. В. В. и К. Д. В. върху апартамента, които са го обитавали като семейство, ползвали са го според предназначението му, със съзнанието на негови собственици, като дори са направили в апартамента значителни подобрения, очаквайки че ще живеят в него и занапред.

Съобразно чл. 116 б.”б” от ЗЗД, давността се прекъсва Ч. предявяване на иск или възражение за правото на собственост, като същата се счита за прекъсната само ако предявения иск или направеното възражение бъдат уважени от съда. За да бъде постигната целеното правно прекъсване на давността, следва задължително иска за собственост или възражението, да бъдат предявени от действителния собственик и да бъдат насочени към владелеца, а не към трети лица. Предявеният по настоящото дело иск за делба, доколкото имплицитно включва установяването на правото на съсобственост върху недвижимия имот и обема на правата на страните в съсобствеността, следва да се приеме като иск годен да прекъсне правото на собственост на добросъвестните владелци Л. В. В. и К. Д. В., но същият според въззивния съд е депозиран след като 5 годишния давностен срок е бил изтекъл и Л. В. В. и К. Д. В. са били вече придобили правото на собственост върху имота по давност. Това е така, защото при първоначалното му предявяване пред съда на 21.10.2010г. иска е бил насочен срещу И. Г. Т. и едва на 20.04.2011г. е било направено искане пред делбения съд от Д. С. У. пред РС С., иска за делба да бъде насочен срещу Л. В. В. и К. Д. В.. Съдът е конституирал ответниците Вангелови като страни в производството по делба, с изрично определение на 17.05.2011г. по първоинстанционното дело. На основание чл. 228 ал.3 от ГПК, иска се счита за предявен срещу надлежната страна, от деня на постъпване на исковата молба срещу ответника пред съда, което в настоящия случай е станало на 20.04.2011г., а срока за придобиване на имота по давност е изтекъл на 24.03.2011г., тъй като е започнала със закупуването на имота от И. Г. Т. на 24.03.2006г.

Собствениците Г. С. Г. и П. Н. Ш., макар и конституирани от съда в настоящото производство по иск за делба, не заявиха собственическите си права по отношение на имота, като не оспориха и правата придобити от Л. В. В. и К. Д. В. по силата на договор за продажба на недвижимия имот от 24.03.2006г., обективиран с НА № 69, том І, рег. № 818, дело № 65/2006г. на Нотариус Р. Б., рег. № 286, И. Г. Т., със съгласието на своята съпруга Л. А. Т., И. Г. Т. е продал на К. Д. В. и Л. В. В. процесния по настоящото дело недвижим имот: апартамент № 12 на четвърти етаж в блок №, вход “” в ж. к. “. в Г. С., състоящ се от две стаи и кухня със застроена площ от 54,51 кв.м., избено помещение № 11 с полезна площ от 2,61 кв. м. с 2,3132% ид. части от общите части на сградата и 2,3132% ид.ч. от правото на строеж върху мястото.

С придобиването на правото на собственост върху процесния апартамент от Л. В. В. и К. Д. В. по давност и на основание чл. 70 ал.1 от ЗС като добросъвестни владелци, същите са отрекли правата на предишните действителни собственици на делбения апартамент- Д. С. У., Г. С. Г. и П. Н. Ш., въз основа не предишните договори за дарение и за покупко продажба, като са придобили собствеността върху делбения апартамент на оригинерно правно основание. Процесния апартамент не е съсобствен и предявения иск за делба от Д. С. У. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен от съда.

Поради изложените съображения от фактическа и правна страна и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, макар при мотиви различни от тези на въззивния съд при първоначалното разглеждане на делото, обжалваното първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съобразно разпоредбата на чл. 294 ал.2 от ГПК, при повторното разглеждане на делото, съдът се произнася и по разноските, направени от страните пред ВКС на РБ. Касационната жалба е била депозирана от Д. С. У., Ч. пълномощника му- А. Й. Ч., като делото е допуснато до касация и първоначалното решение на въззивната инстанция е било отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС Благоевград. С разпоредбата на чл. 355 от ГПК изрично е предвидено, че в делбеното производство страните заплащан разноските, съобразно стойността на дяловете си, поради което въпроса за разноските се решава съда във втората фаза на съдебната делба при нейното същинско извършване.

На същото основание и по същия процесуален ред следва да бъде решен и въпроса за разноските пред въззивната инстанция, при повторното разглеждане на делото, като следва да се съобрази че въззивната жалба е било оставена от съда без уважение, като първоинстанционното решение е потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1538/02.05.2012г. постановено по Г. д. № 1344/2010г. по описа на РС С., като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОТМЕНЯ констативен Нотариален акт № 176, том І, рег.№ 21381, дело № 166/2005г., от 08.06.2005г., на Нотариус Р. Б., рег. № 286.

Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба, в едномесечен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: