№ 20228
гр. С., 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИК.
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 202411101292. по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от К. Д. К. срещу .. „.“ гр.С. конститутивeн
иск по чл. .7, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на наложено със Заповед № . г. на д. на .. „.“,
гр. С., дисциплинарно наказание „.”.
Ищцата твърди, че между нея и ответника съществува валидно трудово
правоотношение, по силата на което заема длъжността „.“. Поддържа, че със Заповед № . г. й
било наложено дисциплинарно наказание „.“. Оспорва наложената заповед, като счита
същата за неоснователна и незаконосъобразна. Намира изложената фактическа обстановка в
нея за неясна, доколкото липса конкретно описание по време, място, начин и обстоятелства,
при които са били извършени посочените в нея нарушенията. В тази връзка сочи, че липсва
яснота относно спазване на предвидените в чл. 194, ал. 1 КТ срокове. Счита, че не е спазена
предвидената в закона процедурата по издаване на заповедта, като твърди, че не са й били
поискани обяснения за твърдените нарушения и налагане на процесното дисциплинарно
наказание. Сочи, че на 24.04.2024 г. колегата й В. П. й предала копие от Писмо от . до Д. на .
и я уведомила устно, че и двете следва да напишат „доклад“ с обяснения по т. 1 и т. 3 от
същото, във връзка с възникнал спор между двама у.. Поддържа, че от посоченото в
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не става ясно дали същото е наложено
именно във връзка с възникналия спор между двамата у. или за други нарушения. Счита
заповедта за немотивирана, като работодателят не е взел предвид посочените от нея
възражения при връчването й. По същество твърди, че не е извършила нарушение на
трудовата дисциплина и не е осъществил визираните в заповедта нарушения. По изложените
съображения претендира отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „.“, както и
присъждане на разноските по делото.
1
В срока по чл. 1. ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът счита
предявения иск за допустим, но неоснователен. Не оспорва наличието на трудовото
правоотношение между страните, както и че ищцата заема длъжността „с..“. Счита
дисциплинарното наказание за законосъобразно, наложено с мотивирана заповед, при
спазена процедура и изискани обяснения по реда на чл. 193 КТ. Твърди, че във връзка с
жалба от 1.. г. и Писмо на . – С.-град от 23.04.2024 г., по повод възникнал конфликт между
двама у., била издадена заповед от 24.04.2024 г., с която директорът на ответното у. изискал
от ищцата писмени обяснения относно описаното събитие, в отговор на която ищцата
посочила в доклад от 24.04.2024 г. бланкетно, че спазва служебните си задължения.
Съобразявайки събраните в хода на дисциплинарното производство данни, както и
обяснения на ищцата по делото, е наложено процесното дисциплинарно наказание за
нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10 КТ – злоупотреба с
доверието на работодателя и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в
закони и нормативни актове, а именно неизпълнение на чл. 5, ал. 1, т. 17 от Наредба № 15 от
22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите
педагогически специалисти във връзка с възникналия конфликт между двамата у.. Поддържа,
че при определяне на наказанието била съобразена тежестта на нарушението и настъпилите
негативни последици за работодателя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 2. ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Страните в настоящото производство не спорят, че между ищцата и ответника
съществува валидно трудово правоотношение и че ищцата заема длъжността „страши
учител в ГЦО” в .. „.“, гр. С.. Това обстоятелство се потвърждава от приетия по делото
трудов договор № . и допълнително споразумение от .г към трудов договор № ., сключени
между ищцата К. и ответника.
От представената по делото заповед № ./30.04.2024г., издадена от Д. на .. „.“, гр. С., се
установява, че на ищцата К. К. е наложено дисциплинарно наказание „.” на основание чл.
187, т. 3, т. 8 и т. 10 от КТ, поради недобросъвестно изпълнение на служебните задължения,
злоупотреба с доверие и уронване доброто име на институцията. Относно фактическата
обстановка, във връзка с която е наложено дисциплинарното наказание, е посочено, че
ищцата е неглижирала ситуации, „включително и такава, възникнала между М.В.Д. и
Н.Н.Д., прераснал в конфликт, за което ръководството не е уведомено своевременно.“
Между страните не се спори, че посочената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание е връчена на ищцата при отказ от нейна страна на 30.04.2024г. Това обстоятелство
се потвърждава и от приложения препис на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание от 30.04.2024г. към отговора на исковата молба, в който има отбелязвано
изявление на ищцата „отказвам да приема дисциплинарното наказание“ и положени подписи
на двама свидетели, присъствали при връчването на процесната заповед.
По делото е представено писмо с вх.№ ./23.04.2024г /изх.№ ../.г./, изпратено от . –С. град
2
до д. на .. „.“, с което от д. се изисква да бъде изготвен доклад с приложени документи по
поставени пет въпроса във връзка с подадена жалба № ../1..г. Въпросите, посочени в
писмото, касаят възникване на конфликти, скандали и отнемане на вещи във . . и опити за
разрешаването им на ниво клас и у., разпределението на децата в паралелките на вторите
класове, спазване на задълженията на педагогическия персонал съгласно нормативните
изисквания в системата на училищното образование и мерките, които ръководството на .
взема при възникване на проблеми, с които е запознато. Във въпросите е включен и такъв
касаещ интернет страницата на . и поместване на информация в него, в това число
информация за ваканции, меню в стола на . и т.н.
От приетата по делото Заповед № ./24.04.2024г. на д. на .-ответник /л.21 от делото/ се
установява, че ръководството на . е разпоредило да някои от служителите си, в това число и
на ищцата К. К. да внесат писмени обяснения във връзка с писмото с вх.№ ./23.04.2024г /изх.
№ ../.г./, изпратено от . –С. град, като е предоставен тридневен срок за това, считано от
датата на връчване на заповедта. Видно направеното отбелязване върху самата заповедт
същата е била сведена до знанието на ищцата, доколкото същата е положила подпис в графа
„Запознати със заповедта“ под номер 4, като така положения от нея подпис не е бил
оспорен.
Във връзка с така издадената заповед № ./24.04.2024г. на д. на .-ответник, ищцата К. е
депозирала доклад още на 24.04.2024г. Това обстоятелство се доказва и от приетия по делото
Доклад с вх.№ ./24.04.2024г, изготвен от ищцата /л.22 от делото/, в който ищцата е посочила,
във връзка с възникнали конфликти между у. и отнемане на техни вещи при всеки такъв
случай е разговаряла с децата, връщала е отнетите вещи и е разговаряла нееднократно с
родителите за поведението на децата им. Изрично е посочено и, че ищцата е разговаряла с
училищното ръководство и училищния психолог, като е отразявала в електронния дневник
на класа поведението на у.те. Подчертала е, че стриктно е спазвала служебните си
задължения.
По делото са представени докладите и на другите служители, от които са изискани
обяснения във връзка със същото писмо на .-С.. В докладите си . и В. П. посочват, че е бил
налице конфликт и отнемане на вещи във връзка с дете на име ., за което до ръководството е
била изготвена докладна от октомври 2023г. Сочи се, че многократно са провеждани
разговори с родителите на ., но те са отказвали съдействие. От страна на .. е посочено, че в
качеството и на у.н психолог е била уведомявана от учителя . и класния ръководител за
проявите на ..
След запознаване с така изготвените доклади от страна на д. на .. „.“ е била издадена и
процесната заповед, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „.“.
По делото като доказателства са представени и длъжностната характеристика за
длъжност „старши учител, начален етап на основно образование“, връчена на ищцата
съгласно направено отбелязване на 15.09.2019г. Съгласно посоченото в длъжностната
характеристика старшият учител е пряко подчинен на д., като сред основните и задължения
да отговаря за живота и здравето на у.те, да провежда консултации с родителите и с у.те, да
3
участва в дейности, свързани с обхващане, включване и предотвратяване на отпадането от
образователната система на у. в задължителна училищна възраст, да познава същността,
проявленията и последиците от насилието и тормоза, като участва в провеждането на
дейности с у.те, насочени към превенция на насилието и преодоляване на проблемно
поведение, съобразно сферата си на компетентност. Предвидено е изрично и, че учителят е
длъжен да спазва Етичния кодекс на работещите с деца стандарти за етично поведение, в
това число и да не допуска поведение, което да урони престижа на образователната
институция.
Представен по делото е и Етичния кодекс за поведението на педегогическите
специалисти, служителите и непедагогически персонал при работа с деца и у..
Разпитан по делото е и един свидетел, а именно .., която заявява пред съда, че работи при
ответника в административна служба и именно тя е една от свидетелките подписала
заповедта за налагане на дисциплинарното наказания на ищцата при връчването и. Посочва,
че преди издаването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание от ищцата са
изискани обяснения, като преди да им бъдат поискани обяснения, съответно преди
постъпването на жалба, ръководството не е знаело за случая. Подчертава, че писмените
обяснения били изискани във връзка с конфликт между две деца.
Съдът кредитира така дадените показания, като прецени същите по реда на чл. 172 ГПК
съобразявайки обстоятелството, че свидетелката е служител на ответника. Въпреки това
настоящият състав счита, че не е налице основание показанията на свидетелката да не бъдат
кредитирани изцяло, доколкото заявеното от нея съответства и на представените по делото
доказателства. Същата пряко е възприела случващото се и не се явява пряко заинтересована
от изхода на спора.
По реда на чл. 176 ГПК ищцата е дала обяснения по въпроса дали бездействието и е
било с цел увреждане на репутацията на . и неговото ръководство, като отговорът и е бил
отрицателен.
При така установеното от фактическа страна Софийски районен съд намира от
правна страна следното:
За да бъде уважен иска по чл. .7, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на наложено със
Заповед № . г. на д. на .. „.“, гр. С., дисциплинарно наказание „.” следва да бъде установено
наличието на трудово правоотношение между страните, налагане на оспорването
дисциплинарно наказание с мотивирана писмена заповед, в която вменените на ищцата
нарушения на трудовата дисциплина са конкретизирани с обективните си и субективни
признаци от компетентния орган в преклузивния срок по чл. 194 КТ, че от ищцата са
поискани писмени обяснения във връзка с извършените нарушения и същите са били
оценени при налагане на наказанието, като е съобразена и тежестта на нарушенията,
съответно и че ищцата е извършила вменените със заповедта нарушения.
В настоящия случай наличието на трудово правоотношение между страните и
обстоятелството, че със Заповед № . г. на д. на .. „.“, гр. С., е било наложено дисциплинарно
4
наказание на ищцата „.“ са безспорни между страните. Не се спори и, че процесната заповед
е издадена от компетентен да налага дисциплинарни наказания орган на основание чл. 192,
ал.1 КТ, а именно д. на ..
Спорът по делото е концентриран върху няколко въпроса касаещи извършването на
вмененото на ищцата дисциплинарно нарушение и спазването на процедурата по налагане
на дисциплинарно наказание и в частност спазване на изискванията на чл. 193 КТ за
изискване на обяснения и чл. 195 КТ относно съдържанието на заповедта, с която е
наложено дисциплинарното наказание – възраженията на ищцата са в насока за наличие на
нарушение на изискването на чл.195, ал.2 КТ за връчване а заповедта, неизлагане на
надлежни мотиви в заповедта относно конкретните нарушения осъществени от ищцата, кои
и колко ситуации е неглижирала, кога е осъществено това нарушение, които съответно имат
значение и за спазване на срока по чл. 194 КТ.
При извършване на преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност
настоящият състав намира, че ответникът не е установил при условията на пълно и главно
доказване, че ищцата е осъществила вменените и нарушения на трудовата дисциплина.
Нарушенията на трудовата дисциплина, като основание за налагане на санкции от страна на
работодателя, е всяко неизпълнение на трудовите задължения т.е. на което и да е задължение
на работника или служителя по трудовото правоотношение /арг. чл. 186 КТ/. Понятието
трудова дисциплина обаче е по-широко, като включва и неизпълнение на задължения, които
не са елемент от трудовите задължения, каквито са етичните правила.
Подобни изводи не могат да бъдат направени от представеното към отговора на исковата
молба писмо на .-С. град от .г, доколкото в него не е посочено конкретно името на ищцата,
нито е упоменато, че са възникнали конкретни конфликти и тя не е предприела
необходимите за това мерки, че не е уведомила ръководството за конфликтите или други
констатации в тази насока. От писмото на .-С. град не става ясно и какво е съдържанието на
жалба с вх.№ ../1..г, от кого е подадена и във връзка с какво. Подобна информация не може
да бъде извлечена и от поставените в писмото на .-С. град въпроси, които касаят както
принципното наличие на конфликти във . . и тяхното разрешаване, така и съдържанието на
интернет страницата на ..
Обстоятелството, че ищцата е извършила някакво нарушение на трудовата дисциплина
не се установява и от приложените към отговора на исковата молба доклади от 24.04.2024г.
както на ищцата, така и на . и на В. П.. Същите не се ползват с материална доказателствена
на стойност и установяват единствено обстоятелство, че такива доклади са били изготвени
от посочените лица. Дори и обаче да бъде съобразено тяхното съдържание, в това число и
изявленията на ищцата в доклада и, които могат да бъдат ценени по реда на чл. 175 ГПК
като извънсъдебни признания, отново не може да бъде установено наличието на
осъществено от ищцата конкретно нарушение на трудовата дисциплина. В цитираните
доклади е посочено единствено, че е бил налице конфликт във . . във връзка с изчезващи
вещи и поведение на ученичката ., както и че ръководството е било запознато с казуса с
доклад от 2023г и че учителите, в това число и ищцата са потърсили съдействие от
5
психолога на .. В нито едно от приетите по делото доказателства не се установява наличието
на конфликт между посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание у. –
М.В.Д. и .., както и поведението на ищцата във връзка с този конфликт, което да е в
нарушение на трудовата дисциплина. Въпреки това от заявеното от самата ищцата в
исковата молба – изявление, което съдът цени по реда на чл. 175 ГПК, може да се приеме за
установено, че такъв конфликт между М.В.Д. и .. е съществувал, но не може да се установи
нито кога е възникнал конфликта, нито какво е било поведението на ищцата, за да може да се
е извърши преценка дали същата е нарушила трудовата дисциплина, в това число и Етичния
кодекс на . или предвидените в длъжностната и характеристика задължения.
Ето защо само и единствено поради недоказване на извършване от страна на ищцата на
вмененото и дисциплинарно нарушение наложеното и наказание подлежи на отмяна.
За пълнота на изложението все пак съдът намира за необходимо да посочи, че от страна
на ответника освен че не е доказано осъществяване на дисциплинарно нарушение от страна
на ищцата, са допуснати и нарушения в процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание, които също биха довели до неговата отмяна. Аргументите на съда в тази насока
са следните:
На първо място, съдът намира, че е налице нарушение в осъществяване на процедурата
по налагане на дисциплинарно наказание във връзка с изискването на обяснения по реда на
чл. 193 КТ. Условието на чл. 193, ал. 1 КТ стои на преценка в трудовия спор както с оглед
съдържанието на искането за даване на обяснения, с цел за да бъде работникът или
служителят в състояние да разбере за кои негови действия, третирани като дисциплинарни
нарушения, се искат обяснения, така и с оглед дадения от работодателя срок за депозиране
на писмени обяснения, с цел работникът или служителят да има реална възможност да се
защити, а работодателят да вземе предвид обясненията му. Достатъчно е по разбираем за
работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията. /в този смисъл решение №
53/..05.2017г. по гр.д.№ ./2016г. на ВКС.I г.о, решение № ./10.07.2013г. по гр.д.№ .2012г. на
ВКС, . г.о., решение № ./11.06.2021г по гр.д.№ ./2020 ВКС, . г.о/ Разбира се в искането на
обяснения работодателят не е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи
на изпълнителното деяние, а е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде
посочено по разбираем за работника начин. Изискванията на чл. 193 КТ са изпълнени,
когато според обстоятелства за всеки конкретен случай несъмнено е установено, че
съответният служител е разбрал за какво нарушаване на трудовата дисциплина се искат
обясненията. Предоставянето на писмени обяснения, в които конкретно се възпроизвеждат
факти от констатираните нарушения свидетелства, че работникът е разбрал за какво е
наложено дисциплинарното наказание./решение№ ./22.04.2016г. по гр.д.№ ./2015г. на ВКС, .I
г.о/
При съобразяване на така дадените разяснения в константната съдебна практика,
настоящият състав намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 193 КТ относно
искането за предоставяне на писмени обяснения, доколкото от отправеното до ищцата
искане със заповед № ./24.04.2024г. на д. на . не може по никакъв начин да се установи за
6
какво нарушение се искат обяснения, а единствено се препраща към писмо на .-С. град във
връзка с жалба, чието съдържание не се установява да е било сведено до знанието на
ищцата. Разбира се работодателят няма задължение да връчи нито писмото на .-С. гради,
нито препис от жалбата на служителя при искане на обяснения, но обясненията да бъдат
изискани така, че да стане ясно за служителя във връзка с конкретно какво нарушение се
искат обяснения. Както беше посочено по-горе с процесната заповед единствено се иска от
ищцата да даде обяснения във връзка с писмо на .-С. град, което писмо касае както
твърдения за наличен конфликт, така е въпроси относно интернет страницата на . и
разпределението на у.те .овете. Съдържанието на искането на обяснения е общо посочено за
предоставяне на информация, като липсва индивидуализация на белезите на нарушението в
това число белезите и мястото на извършване. Зададени са принципни въпроси в писмото на
.-С. град, свързани и с ежедневното изпълнение на задълженията от страна на ищцата, което
я поставя в невъзможност да се защити. В този смисъл от съдържанието на отправеното до
ищцата искане за обяснения не става ясно в какви точно нарушения на трудовата
дисциплина бива обвинявана служителката, поради което не може да се изведе посочения
по-горе идентитет между нарушенията в поканата по чл. 193, ал. 1 КТ и тези в заповедта за
уволнение.
Обстоятелството, че ищцата е разбрала все пак във връзка с какво конкретно нарушение
се искат обясненията и не може да бъде изведено и от самите обяснения, доколкото същите
представляват общ отговор на поставен въпрос за наличие на конфликти между деца .а.
Индиция за наличието на яснота в отправеното искане за обяснения е и факта, че другите
двама служители, от които са поискани обяснения със същия акт изобщо не споменават за
конфликта между у.те . и ., а дават обяснения за проблем с ученичката ..
Предвид това съдът намира, че е налице нарушение на чл.193 КТ, което също е
основание за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание.
Софийски районен съд счита, че по делото е установено и, че заповедта, с която
дисциплинарното наказание е наложено на ищцата, не отговаря не изискванията на чл. 195
КТ, в каквато насока са и оспорванията на ищцата.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителя, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага.
Задължението по чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено
с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието, с цел
съобразяване на сроковете по чл. 194 от КТ и възможността на наказания работник да
упражни правото си на защита в хода на съдебното производство. Когато изложените
мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е в съответствие с
чл. 195, ал. 1 от КТ. При наложено дисциплинарно наказание - няма пречка нарушението да
бъде индивидуализирано и в друг документ, посочен в заповедта за уволнение,
съдържанието на който е станало достояние на наказания работник. Целите на разпоредбата
на чл. 195, ал. 1 от КТ са постигнати, когато нарушението на трудовата дисциплина е
7
посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по разбираем за работника
или служителя начин./в този смисъл решение №./17.06.2014г. по гр.д.№ .30/2013г на ВКС, .I
г.о, решение № ./06.10.2010г гр.д.№ ./2010 на ВКС, .I г.о./ В конкретната хипотеза в
заповедта, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „.“ не е надлежно
индивидуализирано извършеното нарушение, същото е посочено общо - „неглижиране на
ситуации“, като е уточнено единствено като нарушение неуведомяването на ръководството
за възникнал конфликт между двама ученика. Не е упоменато дори кога е възникнал този
конфликт, като не става ясно и дали това е единственият конфликт между конкретните у., за
да се приеме, че за служителя е налице яснота относно това за кой конкретно конфликт не е
било уведомено ръководството. Същевременно в константната съдебно практика се приема,
че липсата на изискуемите от закона реквизити в заповедта по чл. 195, ал. 1 КТ, включително
времето на извършване на нарушението е толкова съществено, че не може да бъде
санирано в хода на процеса, тъй като се касае до задължително спазване на предвидената в
закона форма. /решение № ../24.07.2015г. по гр.д.№./2014г. на ВКС, .I г.о, решение
./11.04.2018г. по гр.д.№ 1..5/2017г на ВКС, . г.о/. В случая не е посочена нито дата на
извършване на нарушението, нито дори период на извършването му, което представлява
пречка за извършване на преценка и дали е спазен преклузивния срок по чл. 194 КТ.
Направеното в заповедта препращане към писмото на .-С. град също не може да отстрани
констатираното несъответствие на процесната заповед със изискванията на чл.195 КТ,
доколкото в него също не се съдържат конкретни данни за извършеното от ищцата
дисциплинарно нарушение.
С оглед всичко изложено Софийски районен съд намира, че по делото от ответника не е
установено нито извършването на дисциплинарно нарушение от ищцата, нито е доказано
дори и да се приеме, че ищцата е извършила дисциплинарно нарушение, че наказанието е
наложено в съответствие с изискванията на чл. 193 КТ и чл. 195 КТ. Предвид това искът
следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има ищеца
К. Д. К., която е направила искане за присъждане на заплатено от нея адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева. При съобразяване на разяснения дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение ./06.11.2013г. по тълк.д. ./2012 на ОСГТК на ВКС, в настоящия
случай съдът приема, че са представени доказателства за извършеното плащане на
посочената сума, доколкото по делото е представен договор за правна защита и съдействие с
уговорено възнаграждение в размер на 500 лева и с направено отбелязване, че сумата е
платена в брой. От името на ответника е релевирано възражение за прекомерност на
претендираното възнагражгдение за адвокат, което се явява неоснователно с оглед
предвидения минимум в чл.7, ал.1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ето защо в полза на ищцата следва да бъдат присъдени и
сторените от нея разноски в размер на 500 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СРС
8
дължимата държавна такса в размер на 80 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ дисциплинарно наказание „.”, наложено на К. Д. К., ЕГН **********, гр.
С., ж.к. “. със Заповед № . г. на д. на .. „.“, гр. С..
ОСЪЖДА .. „.“, ЕИК ., с адрес на управление в гр.С., ул. „.“ № ., да заплати на К. Д.
К., ЕГН **********, гр. С., ж.к. “.на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 500 лв.,
представляваща разноски за производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА .. „.“, ЕИК ., с адрес на управление в гр.С., ул. „.“ № .да заплати на
основание чл.78, ал.6 ГПК по бюджетната сметка на Софийския районен съд сумата от 80
лв., представляваща държавна такса по уважения иск.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9