М О Т И
В И
към Присъда № 131/17.11.2010 г. по
НОХД № 2688/2010 год. по описа на ОС - Пловдив
Подсъдимият
Р.Й.Й. е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.354а ал.2
т.4 вр. с ал.1 пр.1 вр. с чл.29 ал.1 б. „А” от НК затова, че на ***.2010 год.
в гр.П., при условията на опасен
рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от едно година изпълнението, на което не е отложено по
чл.66 от НК, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение
високорисково наркотично вещество - хероин с общо тегло 0,5155 грама, от което
0,4981 грама със съдържание на активен компонент 28,5 тегловни %
диацетилморфин на стойност 32,37 лв. и
0,0174 грама със съдържание на активен компонент 26,6 тегловни % диацетилморфин
на стойност 1,13 лв. или всичко на обща стойност 33,50 лв..
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото срещу Й.
обвинение. Счита, че на същия следва да бъде определено и наложено наказание с
оглед на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК при условията на чл.55 вр. с чл.2
ал.2 от НК - малко под пет години
лишаване от свобода и глоба от 20 000 лв. Наказанието лишаване от свобода да
бъде ефективно изтърпяно при първоначален “строг” режим и да бъдат възложени в
тежест на подсъдимия направените по делото разноски.
Подсъдимият Р.Й. се признава
за виновен, признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не
се събират доказателства за тези факти. Защитникът му адв.С. моли съда да
приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК, като наложи на подсъдимия
наказание от около две години лишаване от свобода, като не му бъде налагано
кумулативно предвиденото наказание глоба и бъде постановено връщането на
иззетите по време на претърсването от Й. парични средства в размер на 227,45
лв.
Съдът, въз основа на
събраните и приложени по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност по реда на чл.373 ал.2 и ал.3 от НПК, намира и приема за установено
от фактическа и правна страна, следното:
Подсъдимият Р.Й.Й. е роден на *** *** и живее в същия град.
Той е българин, български гражданин. Завършил е начално и е безработен, не е
женен, с три деца, с ЕГН: **********. Към момента на постановяване на
настоящата присъда видно от приложената по делото справка за съдимост Й. е
осъден с влязла в законна сила на 26.10.2001 г. Присъда от 10.04.2001 г. по
НОХД № 143/2000 г. по описа на ОС – Пловдив за извършено на ***.2000 г.
престъпление по чл.199 ал.1 т.3 пр.2 и вр. с чл.54 от НК на ШЕСТ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което е изтърпял на 27.10.2005 г., т.е. към
инкриминираната дата не са изминали изискуемите от разпоредбата на чл.30 ал.1
от НК пет години. Това осъждане на Й. определя квалификацията на настоящото
деяние като извършено при условията на “опасен рецидив” по смисъла чл.29
ал.1 б. „А” от НК.
На ***.2010
г. след постъпила оперативна информация за разпространение на наркотични вещества
в VІ РУ на МВР Пловдив е сформирана оперативна група в състав св.Н. и А.. При
пристигане на посочения в сигнала адрес – ул. *** в гр.П., полицейските
служители са заварили подсъдимия Й. и св.В.К.. При извършения обиск в
подсъдимия са намерени и иззети 28 бр. найлонови торбички, съдържащи кафяво
прахообразно вещество, което е установено, че е хероин, а при извършеното
претърсване на помещението е иззета сумата от 227,45 лв. В показанията си
свидетелят К. е заявил, че откакто живее с подсъдимия от около десет –
единадесет дни преди инкриминирания момент, Й. е продавал на момчета и момичета
„прах”, завит в малки найлонови торбички. Свидетелят Д. е категоричен в
показанията си, че е закупувал хероин от подсъдимия в последната гадина и
половина.
Видно
от заключението на назначената физико-химическа експертиза с вещо лице С.Б. съдържанието
на иззетите 28 бр. найлонови торбички е хероин, от който – 27 торбички – с общо
тегло 0,4981 грама със съдържание на активен компонент диацетилморфин – 28,5
тегловни процента и 1 бр. торбичка – с тегло 0,0174 грама със съдържание на
активен компонент диацетилморфин – 26,6 тегловни процента.
Съдът
възприема и кредитира в присъдата си депозираното заключение като неоспорено от
страните и изготвено обстойно с необходимите професионални знания и опит,
кореспондиращо с останалия събран доказателствен материал по делото.
Така
описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от направеното самопризнание на подсъдимия, което се подкрепя
от събраните на досъдебното производство доказателства - показанията на
свидетелите, заключението на назначената по делото експертиза, както и от
писмените и веществените доказателства, прочетени и предявени съответно на
основание чл.283 и чл.284 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото.
Хероинът е включен в Приложение 1 към чл.3 ал.2 от ЗКВНВП
като вещество с висока степен на риск, забранени за приложение.
Съобразно Постановление № 23/98 г. на МС за определяне на
цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството стойността на
хероина в конкретния казус възлиза общо на 33,50 лв.
При така установената по делото
по безспорен и категоричен начин фактическа обстановка съдът е на становище, че
подсъдимият Р.Й. е осъществил от
обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по
чл.354а ал.2 т.4 вр. с ал.1 пр.1 вр. с чл.29 ал.1 б. „А” от НК затова, че ***.2010 год. в гр.П., при условията на опасен рецидив, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от едно година изпълнението, на което не е отложено по чл.66 от НК,
без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково
наркотично вещество - хероин с общо тегло 0,5155 грама, от което 0,4981 грама
със съдържание на активен компонент 28,5 тегловни % диацетилморфин на стойност 32,37 лв. и 0,0174 грама със
съдържание на активен компонент 26,6 тегловни % диацетилморфин на стойност 1,13
лв. или всичко на обща стойност 33,50 лв.
Според преценката на настоящия
състав в конкретния казус подсъдимият е държал с цел разпространение на
инкриминираната дата горепосочените наркотични вещества. Доколкото по делото не
се установи Й. да е държал високорисковото
наркотично вещество – хероин , въз основа на лицензия за това, издадена при
реда и условията на чл. 32 и чл. 35 от ЗКНВП и от органите по чл. 16 и чл. 18
от същия закон, то следва да се приеме, че посочените действия са осъществени
от него незаконно, в нарушение на установения за това ред и без надлежно
разрешение за това. Наркотичното вещество, разфасовано в 28 бр. найлонови
торбички се е намирало във фактическа власт на подсъдимия, като същото е било
предвидено за продажба и Й. е
осъществявал тази власт до момента на изземването му от полицейските
служители.
От
субективна страна престъплението извършено от
подсъдимия при пряк умисъл, като
той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопосните му последици и е искал и пряко е целял настъпването им. В
случая умисълът обхваща, както обстоятелството, че подсъдимият е установил и е
упражнявал трайно фактическа власт върху наркотичните вещества с цел
разпространение, от вид и със съдържание описан по-горе, така и че същите
действия е извършил по отношение на високорисково наркотично вещество и без
надлежно разрешение за това.
С оглед на така установената
правна квалификация на извършеното от Р.Й. престъпление по чл.354а ал.2 т.4 вр.
с ал.1 вр. вр. с чл.29 ал.1 б. „А” от НК и с оглед на разпоредбата на чл.373
ал.2 от НПК съдът е на становище, че следва да му бъде определено и наложено
наказание при условията на чл.58а /изм./ вр. с чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 вр. с чл.2
ал.2 от НК, действащ към момента на извършване на инкриминираното деяние, което
определено се явява в конкретния казус по-благоприятно за подсъдимия. Нещо
повече в случая настоящият състав е обвързан и с максималните предели на
определените наказания в отменената само въз основа на жалба от страна на
защитника на подсъдимия присъда № 88/12.07.2010, постановена при предходното
разглеждане на делото. Предвид гореизложеното при определяне на точния размер
на наказанието лишаване от свобода и глоба в допустимите от закона в случая
граници, съдът отчита – направеното самопризнание, все пак малкото количество
наркотично вещество, предназначено за продажба и неговата ниска стойност.
Настоящият съдебен състав е на становище, че само комбинацията от предвидените
в случая наказания лишаване от свобода и глоба в максимална степен ще
съдействат за постигане целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК.
Проявата на едно още по-голямо снизхождение спрямо Й., с оглед възможността за
приложение на чл.55 ал.3 от НК на фона на заявеното от св.Д., че е купувал
хероин от подсъдимия в продължение на година и половина, се явява напълно
необоснована. Ето защо с оглед на така отчетените обстоятелства, съдът счита,
че най-справедливо в конкретния казус на
подсъдимия за извършеното от него престъпление да му бъде наложено наказание от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в минималния допустим в случая от
закона размер от 10 000 /десет хиляди/ лв.. Съдът счита, че този размер на
наказанието лишаване от свобода и глоба в максимална степен ще съдействуват за
постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия.
Съдът е на становище, че по
отношение на така наложеното на Й.
наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА не са налице основанията за
ОТЛАГАНЕ изпълнението на същото с подходящ изпитателен срок при условията на
чл.66 ал.1 от НК. Определеното наказание не в допустимия от закона размер за
това, към момента на извършване на настоящото престъпление той е бил осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а и съдът счита, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето му е необходимо
той да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода.
Съдът
счита, че наложеното наказание лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно
съобразно разпоредбата на чл.61 т.2 вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС при първоначален
“Строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът намира, че в случая са
налице предпоставките на чл. 59 ал. 1 от НК и следва да бъде приспаднат периода
на предварителното задържане по отношение на подсъдимия от така наложеното му
наказание от четири години лишаване от свобода, считано от 23.03.2010 г. до влизане
в законна сила на настоящата присъда.
На основание чл.354а ал.6 от НК
следва да бъде отнето в полза на държавата наркотичното вещество останало след
извършване на експертизата, изпратено на ЦМУ – София с писмо № ***.2010 г., а
вр. с чл.53 ал.2 . „Б” от НК и сумата от 227,45 лв., намираща се на съхранение
при Домакина на ОД на МВР -Пловдив, след влизане в законна сила на настоящата
присъда.
Веществените
доказателства – представляващи книжни и полиетиленови пликчета, приложени по
делото като вещи без стойност, следва да се унищожат след влизане на присъдата
в законна сила.
На основание чл.189 ал.3 от НПК
подсъдимият следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски от 50
лв.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/