Р Е Ш Е Н И Е
№..............
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на осми май
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева частно гражданско дело №
5199 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД срещу постановление на частен съдебен изпълнител Л.М.,
рег. № 785, по изп. д. № 20197850400017, с което е оставена без уважение, като подадена след
срока, молбата на жалбоподателя за
намаляване на приетото по
делото като дължимо на
взискателя адвокатско
възнаграждение.
Жалбоподателят намира
обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Поддържа, че в закона не е
установен срок, в който може да бъде заявено възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което съдебният изпълнител е следвало да се произнесе по същество
по попадената молба за намаляване на претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение. Моли акта на ЧСИ Минков да бъде отменен.
Взискателят по изпълнителното дело К.И.Б.подава възражение срещу жалбата, в което излага доводи за
нейната неоснователност.
Съдебният изпълнител по изп.
д. № 20197850400017 е изложил мотиви по обжалваното
постановление, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Поддържа, че направеното искане
по чл. 78, ал. 5 от ГПК не е направено в седмичен срок от връчване на поканата
за доброволно изпълнение, в която покана е обективирано постановлението за
разноските.
Частната жалба е депозирана
в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Изпълнителното производство
е образувано във
връзка с подадена от К.И.Б.молба, с приложен към нея изпълнителен
лист от 25.07.2018 г. на районен съд - Монтана, по ч.гр.д. № 81693/2012 г., с
който „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е осъден да плати на взискателя сумата от 50 лева.
С изпратената до
длъжника покана за доброволно изпълнение е указано, че в двуседмичен срок от
връчване на поканата следва да заплати задължението си по изпълнителното дело,
в което задължение е включена и сумата от 350 лева разноски по изпълнителното
дело. Поканата е връчена на длъжника на 16.01.2019 г., като на 29.01.2019 г.
длъжникът подава молба до съдебния изпълнител, с която го уведомява, че на
25.01.2019 г. е превел по сметката на ЧСИ указаната в поканата сума, в това
число и разноските по изпълнителното дело в размер на 350 лева. С молбата се
прави и искане за намаляване на приетите като дължими разноски по
изпълнителното дело разноски от 350 лева, с довода, че адвокатското
възнаграждение на взискателя следва да бъде редуцирано до 200 лева, на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. С обжалвания в настоящето производството акт
/който няма посочена дата, на която е постановен/, съдебният изпълнител оставя
без уважение искането, като приема, че същато е подадено след срока.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 435 ГПК
въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване действия в
изпълнителното производство, както и кръга от субекти, процесуално легитимирани
да предявят жалба. Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за разноските. Въпросът за разноските се поставя във всяко
съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в
част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му
етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за
разноски е изрично уредено чл.79 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Произнасянето на съдебния
изпълнител за разноските на взискателя в изпълнителното производство не е
изпълнително действие. То не е насочено към осъществяване на притезанието по
изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорност за
разноски. Затова
пред съдебния изпълнител може да се заяви и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК,
по което възражение съдебният изпълнител следва да се произнесе и това негово произнасяне също може да бъде предмет на жалба по чл. 435 от ГПК. В случая липсва произнасяне по същество на съдебния изпълнител по направеното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, касаещо
размера на начислените по изпълнителното дело разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя. Съдебният изпълнител е приел, че искането е просрочено, поради
което не се е произнесъл по основателността на същото, а го е оставил без
разглеждане /независимо от обстоятелството, че постановеният от съдебния
изпълнител диспозитив е оставя без уважение, липсата на произнасяне по
съществотао на искането обосновава извод, че искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК е
оставено без разглеждане/. Затова предмет на проверка в настоящето производство
е обстоятелството заявено ли е своевременно възражението на длъжника по чл. 78,
ал. 5 от ГПК, съответно обвързан ли е съдебният изпълнител със задължение да се
произнесе по съществото на така заявеното искане. Законът не установява срок, в
който може да се направи възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, но логично е да
се приеме, че същото може да бъде надлежно заявено едва след като длъжникът е
имал възможност да се запознае с претендираните от насрещната страна разноски.
В случая длъжникът е узнал за претендираните от взискателя разноски с
връчването на поканата за доброволно изпълнение. Срокът, който е посочен в
поканата за доброволно изпълнение за предприемане на последващи действия от
страна на длъжника е двуседмичен, поради което следва да се приеме, че
заявеното в този срок искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК обвързва съдебният
изпълнител със задължението да се произнесе по възражението с акт по същество.
Предвид
изложеното, Съдът намира постановеният от съдебният изпълнител отказ да се
произнесе по съществото на заявеното искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
неправилен, поради което същият следва да бъде отменен.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
по жалба на „ОТП Ф.Б.“
ЕАД постановление без дата на частен съдебен изпълнител Л.М., рег. № 785, по изп. д. № 20197850400017, с което
е оставено без разглеждане, като просрочено искането на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД за намаляване на приетото по делото като дължимо на взискателя адвокатско възнаграждение.
УКАЗВА на ЧСИ М., че следва да се произнесе по съществото на
заявеното на 29.01.2019 г. от „ОТП Ф.Б.“ ЕАД искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.