Р
Е Ш Е Н
И Е
Гр. Лом, 11.05.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, четвърти състав,
в открито съдебно заседание на петнадесети
април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЙОРДАНОВ
при секретаря М. Здравкова, като се запозна
с докладваното от съдията Йорданов АНД № 650/20 г. по описа на ЛРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят Ж.Е. ***, ул. ****, обл. Видин, с ЕГН ********** е недоволен от издаденото
от Началника на РУ гр. Лом Наказателно постановление № **** от **** г., с което
на осн. чл. 183, ал. 7 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300.00 /триста/ лева и лишаване
от правоуправление за срок от 1
/един/ месец.
В с.з. жалбоподателят не се явява.
Представлява се от адв. К. Г.от АК – Видин, който поддържа жалбата и моли
наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, както и да му бъдат присъдени разноски.
Административнонаказващият орган не се явява,
не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и
във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С
Наказателно постановление № **** от **** г., на жалбоподателя Ж. Ж. са наложени
следните административни наказания: на осн. чл. 183, ал. 7 ЗДвП: „Глоба” от 300.00
лв. и лишаване от правоуправление за срок от 1 месец за това, че на 21.08.2020
г. в гр. Лом управлява влекач **** с рег. № **** с
прикачено полуремарке **** с рег. № ****, собственост
на ****, като нарушава разпоредбите
на пътен знак В-18, въведен с временна забрана РД-11-69
от 24.07.2020 г.
Депозираната
жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в
предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.
По същество се явява и основателна.
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:
На 21.08.2020 г. служителите на РУ – Лом – Б.В.
и С. С. били изпратени за съдействие от АПИ във връзка с временна забрана за
преминаване на товарни автомобили по ул. „Софийска“ в гр.
Лом, поради ремонтни дейности. Около 11:45 ч. спрели за проверка жалбоподателя Ж.,
защото бил навлязъл на улицата, след поставен знак В-18, забраняващ влизането
на товарни МПС на тази улица. На място, в присъствието на жалбоподателя св. В.
му съставил АУАН за това, че управлява влекач **** с рег. № **** с прикачено полуремарке **** с рег. № ****, собственост на ****,
като нарушава разпоредбите на пътен знак В-18, въведен с временна забрана
РД-11-69 от 24.07.2020 г. в законоустановения срок Ж.
подал възражение против акта, което било оставено без уважение и въз основа на
така съставения АУАН, административнонаказващият
орган е издал атакуваното Наказателно постановление № **** от **** г., с което е наложил съответните
административни наказания.
В случая съдът намира, че наказателното
постановление е незаконосъобразно издадено, по следните съображения:
При съставянето на АУАН е допуснато
съществено процесуално нарушение, което е повторено и при издаването на НП. И в
двата акта, отразяващи двете фази на административнонаказателното
производство, като нарушена разпоредба е посочен чл. 6, т. 1 ЗДвП. Този текст
гласи, че „участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка…“
На жалбоподателя обаче са наложени
кумулативно предвидените две санкции на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП. Тази
норма предвижда наказание за водач „който навлиза след знак, забраняващ
влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана
за движение.“ Т.е. разпоредбата
на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП съдържа в себе си състав на административно нарушение
и именно тази разпоредба би следвало да бъде посочена и в АУАН, и в НП като
нарушена, а съответно – и като санкционна. Нормата на чл. 6, т. 1 ЗДвП
предвижда най-общо с какво трябва да се съобразяват участниците в движението,
като са изброени 4 предложения, но актосъставителят
не е посочил кое точно има предвид. Затова съдът намира, че в случая описанието
на нарушението не съответства на вписаната като нарушена правна норма.
Посочването на чл. 6, т. 1 ЗДвП като
нарушена разпоредба, създава объркване за наказаното лице, като му се отнема
възможността да разбере в извършването на какво точно административно нарушение
е обвинен. Съдът намира, че по този начин е нарушено правото на защита на
жалбоподателя Ж., като така описаното процесуално нарушение е самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се
обсъжда спорът по същество.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № **** от **** г., с което на Ж.Е.Ж. ***, ул. ****, обл. Видин, с ЕГН ********** на осн. чл. 183, ал. 7 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300.00 /триста/ лева и лишаване
от правоуправление за срок от 1 /един/ месец, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН РУ – гр. Лом да плати на
жалбоподателя Ж.Е.Ж. разноските, направени за съдебното производство в размер
на 150,00 лв. /сто и петдесет лева/, съгласно представения Договор за правна
защита и съдействие.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр. Монтана,
по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото
изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от
него да бъде изпратен на Началника на РУ гр. Лом за сведение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :