№ 508
гр. София , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Людмила Цолова Въззивно търговско дело №
20201001002150 по описа за 2020 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение №404/ 26.02.20г., постановено по т.д.№363/2018г. Софийски
градски съд е осъдил „Имеон софтуер“ ООД да заплати на „Айсиджен” ООД
на основание чл.79 ал.1 вр. чл.266 ал.1 ЗЗД сумата 23 940 лева с ДДС по
фактура №1559/15.08.2016 г. и сумата 12 428,57 лева с ДДС по фактура
№1563/13.09.2016 г., издадени въз основа на договор от 12.05.2016 г., заедно
със законната лихва върху тези суми от 23.02.2018 г. до окончателното им
заплащане; на основание чл.92 от ЗЗД - сумата 2 394 лева – неустойка за
периода от 50 дни в размер на 10 % върху сумата по фактура
№1559/15.08.2016 г. и сумата 1 242 лева – неустойка от 10 % върху сумата по
фактура №1563/13.09.2016 г., заедно със законната лихва върху тези суми от
23.02.2018 г. до окончателното им заплащане и на основание чл. 86 от ЗЗД -
сумата 2985,85 лева – лихва за забава върху вземането по фактура
1
№1559/15.08.2016 г. за периода 01.12.2016 г. – 22.02.2018 г. и сумата 1446,10
лева – лихва за забава върху вземането по фактура №1563/13.09.2016 г. за
периода 01.01.2017 г. – 22.02.2018 г., като е присъдил в полза на ищеца
направените за производството разноски.С решението си съдът е отхвърлил
иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 449,53 лева ,
представляваща законна лихва върху присъдените неустойки.
Недоволен от така постановеното решение в осъдителната му част е
останал ответникът „Имеон софтуер“ ООД, който в законоустановения срок е
депозирал въззивна жалба срещу него с оплаквания за неправилност и
необоснованост и искане за неговата отмяна, с отхвърляне на предявените
срещу него искове.В жалбата си въззивникът оспорва направеното от съда
тълкуване на действителната воля на страните при сключването на договора
между тях, а именно,че предметът му се изчерпва със задължението на ищеца
да предостави съответен брой експерти, които да работят по задачи,
поставени от ответника, по 8 часа на ден при петдневна работна седмица.
Твърди, че, сключвайки договора, той, в качеството му на възложител, е
очаквал резултат от работата на програмистите - софтуерът Бриа да бъде
преработен и надграден от тях, така че да бъде годен за пускане в реална
експлоатация в системата на областните администрации, а това би било
възможно само в случай,че всички конкретно възложени дейности са
извършени своевременно и без недостатъци, каквито, според въззивника, в
случая са налице. Несъгласие е изразено и по отношение на извода,че
работата на експертите по конкретно поставените им задачи е приета от
въззивника, доколкото, според него, съдът изобщо не е обсъдил
доказателствата /свидетелските показания и компютърна експертиза/,
установяващи, че една голяма част от възложените дейности /преработки на
функционалностите в модул „Счетоводство“, миграцията на базата данни от
софтуер „Микси“ в „Бриа“ и изготвянето на цялостната техническа
документация/ изобщо не са изпълнени, а технологично същите не биха
могли да бъдат изпълнени в оставащите 3 седмици от датата на спиране на
работата /поради неплащане от страна на ответника/ - 24.10.2016г. до датата ,
на която срокът на договора е изтекъл – 12.11.2016г. /при липса на данни за
активизиране на автоматичното му продължаване/. Това неизпълнение не е
коментирано в съдебното решение, въпреки установеното и от свидетелите на
2
ищеца, че тези задачи са били приети за изпълнение от тях, но до
изпълнението им не се стигнало поради прекратяване на договора,поради
неплащане от страна на възложителя. Твърди се,че изпълнените от
програмистите действия /по модул „Деловодство“/ представляват един много
малък обем от всичко възложено по договора /около 16%, съгласно
повторната съдебно-техническа експертиза/, което е останало несъобразено
от съда, както не са коментирани и показанията на св.Чалков за открити
впоследствие недостатъци, наложили допълнителни преработки от трето
лице. Неправилно, според въззивника, съдът е приел,че е налице приемане от
негова страна, тъй като нито един от рипортите не е стигнал до управителя на
дружеството-възложител, а наличието на осчетоводяване на фактурите не
може да бъде тълкувано като необорима презумпция, без да се вземат предвид
останалите събрани по делото доказателства.
Въззиваемият „Айсиджен“ ООД в писмен отговор, поддържан и в
съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на подадената от
противната страна въззивна жалба. Счита решението на СГС в обжалваната
му част за правилно и законосъобразно,поради което моли то да бъде
потвърдено, като му бъдат присъдени разноските за настоящата инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна в
процеса,имаща правен интерес от обжалване на решението и е насочена
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
Софийски апелативен съд, по реда на чл.269 ГПК, като взе предвид
събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност във
връзка с доводите на страните,намира следното:
В исковата молба,с която е сезиран Софийски градски съд, са изложени
твърдения за възникнало между страните правоотношение по договор от
12.05.2016г. , по силата на който ищецът се задължил да предостави на
ответника в стандартно работно време от 8 часа на ден от понеделник до
петък свои висококвалифицирани служители за извършване на работа, която
им се възлага от ответника, и включваща широк кръг от дейности по
поддръжка и въвеждане на промени в програмен продукт на ответника под
наименование „Бриа“, включваща отстраняване на проблеми в програмния
код, преработка на функционалности и разработка на нови такива, даване на
3
консултации и техническа помощ, осигуряване съвместимостта на „Бриа със
системи, предоставени от трети лица, отстраняване на грешки /бъгове/ и
несъответствия, дължащи се на проблеми в програмния код на системата,
миграция на данни от внедрената в областната администрация –София-град
„Макси“ в системата „Бриа“ и др. Твърди се ,че в изпълнение на поетото от
него задължение ищецът предоставил трима свои служители на разположение
на ответника – един бизнес анализатор /който впоследствие е отпаднал по
споразумение между страните/ и двама програмисти, единият от които –
старши, които били натоварени с възложени им от ответника задачи с
конкретни параметри в рамките на пълен работен ден и петдневна работна
седмица. Уговореното между страните възнаграждение било определено
помесечно в конкретни суми, като за 4-тия и 5-тия месеци то е било в размер
на 21 000 лв. /без ДДС/ и 15 000 лв./без ДДС/ съответно.Въпреки,че при
работата си програмистите срещали множество спънки, предизвикани от
обстоятелства извън контрола им и, че ответникът не е правил никакви
възражения срещу предоставяните от програмистите разработки, нито е давал
указания за отстраняване на констатирани дефекти в тях, каквито са били
уговорките между страните, ответникът отказал да заплати на ищеца
възнаграждението за посочените два месеца /начислено с фактури
№№1559/15.08.2016г. и 1563/13.09.2016г./, под претекст,че не е доволен от
предоставените на дружеството услуги, но без да прекрати договора, като
ищецът продължил да осъществява престацията си до 25.10.2016г., когато
работата на експертите е била преустановена.На 13.02.2018г. на ответника
била връчена отправена му от ищеца нотариална покана за плащане с
предизвестие за разваляне на договора,поради виновно неизпълнение.
Считайки се за изправна по договора страна , ищецът е поискал ответникът да
бъде осъден да му заплати част от задълженията по посочените фактури за
изработените човекодни – 23 940 лв. с ДДС по фактурата от 15.08.2016г. и
12 428,57 лв. с ДДС – по фактурата от 13.09.2016г.; сумата 3 636 лв.,
представляваща максималния размер на уговорената неустойка за забава от
10% върху сумите по двете фактури /съответно 2 394 лв. и 1242 лв./; както и
обезщетение за забавата, начислено върху неплатените възнаграждения по
двете фактури съответно - 3 291 лв. от 01.12.2016 г. и 1590,48 лв. - от
01.01.2017 г. до предявяването на исковата молба, законната лихва и
разноските по делото.
4
Ответникът е оспорил така предявените срещу него искове.Без да
отрича съществуването на твърдяното правоотношение, е навел доводи,че с
него е възложено постигането на определен резултат - да бъде създадена чрез
модификация, в рамките на вече съществуваща, работеща информационна
система, годна за реална експлоатация в системата на областните
администрации, чрез създаване на нови регистри „Заповедна книга“ и
„Етажна собственост“ в модул „Деловодство“, осъществяване на конкретни
преработки на функционалностите в съществуващия модул „счетоводство“ и
миграция на базата данни от софтуер „Микси“ в „Бриа“ ; че в този смисъл
липсва изпълнение с необходимото високо качество; че в процеса на
изпълнение са допуснати множество грешки, като работата не е била приета.
Поради това е поддържал, че не дължи възнаграждение за посочените два
месеца, като своевременно е уведомил ищеца с писмо от 20.02.2017 г. за
констатираните от него скрити недостатъци на разработените продукти.
При постановяване на решението си съдът е обсъдил и анализирал
подробно събраните по делото писмени и гласни доказателства и съдебни
експертизи. Доколкото спорен между страните е бил въпросът за характера на
сключения между тях договор от 12.05.2016г., съдът е тълкувал клаузите му и
въз основа на това е заключил,че действителната воля на страните по него е
била ищецът да предостави на ответника работната сила на трима свои
служители при когото те да работят по конкретно поставени им задачи в
рамките на описани в чл.1 ал.2 от договора дейности, без да е налице
конкретна уговорка за изработването на напълно функционираща система
„Бриа“, готова за инсталиране в областните администрации,съгласно
твърденията на ответника. Приемайки,че основното задължение на ищеца е
било да предостави работна сила, е посочил , че ответникът е следвало да
поставя и формулира конкретни задачи за изпълнение на служителите на
ищеца, да определя конкретни срокове за изпълнението им, както и да
уплътнява работното им време. Приел е,че в тежест на ответника е
предвидено задължение да заплаща уговореното възнаграждение за
положения от програмистите труд, изчисляван в човекочасове, а в случай на
отсъствие поради болест или отпуск,в договора е предвидена възможност за
удължаване на срока му със съответния брой работни дни или заместване на
отсъстващия с друг експерт. Описаните в чл.1 ал.2 от договора дейности
5
съдът е възприел не като обем на възложена от ответника работа за
изпълнение от страна на ищцовото дружество, а като ориентир за сферата,в
която ще бъдат възлагани задачите и за изискванията към квалификацията на
служителите.Отчетено е от съда,че единствено условие за плащане на
определеното помесечно възнаграждение, според договора, е отработването
на определените човекочасове, а изпълнителят отговаря само за неизпълнение
на задължението да предостави на разположение на възложителя определения
брой експерти, които да изпълняват възложените им задачи в рамките на
пълен работен ден и седмица. Кредитирайки повторното заключение на
съдебно-техническата експертиза и разменената между представители на
страните електронна кореспонденция, включително чрез ползваната от тях
информационна система - TFS, чрез която са били поставяни от възложителя
задачи, било е приемано изпълнението им и са отчитани отработените часове,
достъпна и за двете страни, съдът е приел, че експертите на изпълнителя, са
отработили по поставените им задачи общо 2064 човекочаса. Отказал е да
сподели тезата на ответника,че отчетите на експертите на ищеца за работата
им не са били приети, с оглед недовършване и връщане за доработване на
някои от задачите, мотивирайки се с основното задължение на ищеца по
договора и с липсата на данни, въз основа на които може да се направи
извод,че в предмета на договора е включено разработването на цялостна
система „Бриа“, готова за внедряване в експлоатация.Представянето на
седмичните отчети съдът е свързал с отчитането на задачите, по които е
работено и с проследяването на прогреса по изпълнението им, като
значението им е отнесъл към установяването на изпълнението на основното
задължение на изпълнителя – осигуряването на положен от експертите труд в
рамките на договора, което е и условие за заплащането на възнаграждението.
С оглед последното, съдът е намерил направеното от ответника с писмо от
20.02.2017г. възражение за скрити недостатъци в изпълнените от експертите
задачи, засягащи годността на продукта „Бриа“, за ирелевантно, доколкото
отговорността за създаването на последния като цяло не е на ищеца, като
страна по договора. Посочено е , че с получаването на отчетите ответникът не
е направил своевременно възражения, че в посочените в тях периоди от време
експертите са работили по поставените им в рамките на проекта задачи /общо
2064 човекочаса/, нито е упражнил правата си по чл.265 ЗЗД /обратното е
твърдяно от самия ответник/, а дори да са били налице недостатъци на
6
престирания му резултат, това не е основание да откаже плащане на
уговореното възнаграждение. Прието е,че дори и с писмото от 20.02.2017г. за
скрити недостатъци ответникът не е направил изявление за разваляне на
договора или за намаляване на възнаграждението , или за отстраняване на
недостатъците в определен от него срок. Установеното от свидетелските
показания и разменената между страните кореспонденция,че е било налице
забавено в известна степен изпълнение в работата на експертите също е
възприето от съда като непроменящо изводите му, доколкото по делото не е
установено ответникът да е поставял конкретни срокове за изпълнение на
всяка отделна задача.Въз основа на това съдът е достигнал до извода си,че е
налице фактическо приемане на работата и признание,че изпълнителят е
изпълнил задължението си да му предостави посочения в договора брой
експерти да изпълняват поставените от него задачи в рамките на
определеното работно време.Допълнителен аргумент при мотивирането на
този извод съдът е почерпил и от установения по делото факт,че издадените
от ищеца фактури са осчетоводени от ответника, чрез включването им в
дневниците за покупки за м.септември и същият се е възползвал от правото
си за приспадане на данъчен кредит. По тези съображения съдът е приел,че
сумите по фактурите /претендирани от ищеца в по-малък от посочения в тях
размер/ са дължими. Като основателни са намерени предявените от ищеца
искове за неустойка, начислена върху неплатените главни задължения по
двете фактури. В тази връзка е отказал да сподели възражението на
ответника,че претенцията за неустойка за забава е недопустима, тъй като е
налице разваляне на договора. Последното обстоятелство е отречено от съда с
аргумент,че към датата на отправянето на нотариалната покана от ищеца –
13.02.2018г. договорът е бил вече прекратен,поради изтекъл на 12.04.2017г.
срок. Доколкото с клаузата на чл.8 от договора страните изрично са
предвидили неустоечна клауза за забава в плащането на задължението за
възнаграждение и е налице такава, като през изтеклия междувременно период
е достигнат към 30.11.2016г. и към 31.12.2016г. съответно уговорения
максимум от 10% върху неплатената част от задълженията по всяка от
фактурите, съдът е присъдил такава в търсения размер. Присъдено е след тези
дати и обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва, изтекла
към датата на завеждането на исковата молба.
7
Софийски апелативен съд по реда на чл.269 изр.1 от ГПК,намира
постановеното от СГС решение за валидно и допустимо. По същество
споделя напълно, като правилна и изчерпателно установена от
първоинстанционния съд, фактическата обстановка по спора, както и
формираните от него крайни изводи за основателност на исковете, като
препраща към тях с оглед предоставената му от чл.272 от ГПК процесуална
възможност.
Пред настоящата инстанция не са ангажирани относими и допустими по
смисъла на изключенията на чл.266 от ГПК доказателства, които да изменят
изводите относно установените пред първата инстанция факти.
По наведените във въззивната жалба доводи САС излага следните
съображения:
Неоснователно е поддържаното от въззивника становище,че
сключеният между него и въззиваемия договор е с предмет преработване и
надграждане на съществуващия софтуер „Бриа“ до степен на годността му за
пускане в експлоатация в системата на областните администрации, който
предмет не е бил изпълнен от ищеца с необходимото качество, поради което
възнаграждение не му се дължи. Дори да бъде прието за установено, че
очакванията му при сключването на договора, в качеството му на възложител,
са били да получи от ищеца конкретен продукт с определени характеристики,
както се твърди във въззивната жалба /а по делото липсват данни какви са
били преддоговорните отношения между страните/, тези очаквания нямат
отношение към дължимостта на претендираното от ищеца възнаграждение,
доколкото те не са получили обективен израз в отразената в договора воля на
страните. В чл.1 ал.1 от договора и очертан неговия предмет - ищецът е приел
да предостави на ответника свои служители за работа на стандартно работно
време от 8 часа на ден от понеделник до петък, с оглед изпълнение от тяхна
страна на поставени им от координатори на ответника конкретни задачи във
връзка с извършването на промени, проектиране и програмиране на нови
функционалности в програмния му продукт „Бриа“. В тази връзка с клаузите
на чл.1 ал.2 и чл.9 ал.9 от договора страните са уговорили най-общо
функционалностите, които следва да бъдат осъществявани от предоставените
от ищеца на ответника експерти, а конкретните задачи и параметрите на
8
дейностите, подлежащи на изпълнение от тях в рамките на определеното с
договора работно време, е предвидено да бъдат уточнявани допълнително
чрез ползвана от двете страни обща информационна система. Като насрещна
престация срещу изпълнението на задължението на ищеца за предоставянето
на експертите в негова полза е уговорено плащането на възнаграждение,
определено в абсолютни суми, за реално отработени човекочасове
/изключение правят дните, в които експертите са ползвали отпуск или
болничен/ , което е платимо помесечно на определено число от съответния
месец - чл.2, чл.4, чл.5 чл.10 от договора. В чл.10 ал.1 от него е предвидено
като условие за дължимост на плащането единствено представянето на
месечни отчети /променени впоследствие в кореспонденцията между
страните на седмични/, съдържащи определени реквизити – номер по ред, име
на информационната система, дата на потвърждение на заданието,
наименование на заданието, име на програмиста, извършил разработката, дата
на изпълнение на възложената със заданието работа, дата на приемането на
изпълнението от страна на възложителя и часовете положен от експерта труд.
По отношение на тези отчети за ответника са предвидени опции – да ги
одобри /очевидно само с оглед съдържащата се в тях информация/ или да
предложи промени в тях в рамките на определен срок от три дни, след
изтичането на който съответният отчет се счита приет, а възнаграждението -
дължимо. Макар в чл.3 и чл.9 от договора да са предвидени като задължения
за ищеца да изпълни възложеното му с договора с високо качество, да се
запознава с всички поставени от ответника задачи, да ги приема за
изпълнение, като ги потвърждава или да ги отказва мотивирано, да дава
предложение как да бъдат изпълнени, да спазва указанията на
възложителя,това не би могло да обоснове извод, че сключения между
страните договор има типичните белези на договор за престиране на
определен трудов резултат, нито че ищецът се е задължил лично на основание
чл.258 ЗЗД. Видно и от клаузата на чл.7 от него отговорността му за
неустойка за забава е обвързана единствено с неизпълнението на
задължението му по чл.1 ал.1 , което е да предостави на възложителя своите
служители за работа на пълно работно време.
В този смисъл настоящият състав приема,че се касае до ненаименован
договор, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника
9
за временно възмездно ползване свои специалисти за извършване на високо
квалифицирана работа на пълен работен ден. Срещу това ответникът се е
задължил от своя страна да плати на ищеца за периода на договора
възнаграждение за ползвания от него квалифициран труд, отстъпен му от
ищеца, който освен това е следвало служителите да полагат , ползвайки
материалната база и ресурсите на ищеца. Дали и доколко предоставените му
специалисти са отговаряли на изискванията и очакванията му за справяне с
възлаганата им пряко от ответника работа, това обстоятелство не е от
значение за изпълнението на поетото от последния задължение да плати
уговореното възнаграждение, като в случай че очакванията му не са били
оправдани, ответникът е имал възможност да се възползва във всеки един
момент от клаузата на чл.6 т.2 от договора , с която е предвидена възможност
за безвиновно прекратяване на договора с едностранно изявление на която и
да е от страните преди изтичането на уговорения предварително срок, както и
от клаузата на чл.6 т.1 – при наличие на насрещно съгласие за прекратяване.
По делото е установено,че ищецът е изпълнил поетото от него
задължение да предостави на ответника свои експерти – един анализатор и
двама програмисти; ответникът не е бил удовлетворен от работата на първия,
поради което със сключено на 2.06.2016г. допълнително споразумение към
договора този специалист е отпаднал, а дължимото възнаграждение е
предоговорено / с нарочна клауза е предвиден допълнително шести месец към
срока на договора, за който страните са се съгласили да не се дължи плащане/.
Установено е , че останалите двама експерти – програмист и старши
програмист, са работили за ответника от работнитеси места при ищеца на
пълен работен ден до 24.10.2016г. , т.е. включително през м.август и
м.септември /този факт не се оспорва от ответника/, за които месеци ищецът
претендира уговореното възнаграждение. По делото няма данни ответникът
да е извършвал в рамките на определените в договора срокове промени в
подаваните от ищеца седмични отчети, изразявайки несъгласие с отчетените
от него часове положен от експертите труд.С това и съгласно чл.10 ал.2 от
договора отчетите следва да се считат приети от него. За периода от
12.05.2016г. /няма спор, че ищецът е започнал да изпълнява задължението си
по чл.1 ал.1 от договора от тази дата/ до 24.10.2016г. работните дни,
изчислени по календара за 2016г., са 114, а при осемчасов работен ден
10
възлизат на 912 човекочаса. За двамата експерти минимално отработените
при условията на договора часове възлизат на 1824. В заключението на
техническата експертиза, прието в откритото съдебно заседание на
01.10.2019г., е констатирано, по данни от ползвания от експертите софтуер за
управление на проекти TFS , съдържащ информация за статуса на задачите,по
които е работено, че реално отработените от двамата програмисти часове са
2064, т.е. повече от възможните за престиране в рамките на работните дни за
периода часове. При тези данни обосновано може да бъде направен извод,че е
налице изпълнение от страна на ищеца на задължението му през м.м.август и
септември 2016г. да предоставя на ответника специализираната работна сила
на своите експерти, срещу което му се дължи уговореното възнаграждение.
С оглед изложеното, останалите, наведени във въззивната жалба доводи
срещу правилността на постигнатия от първата инстанция краен резултат по
делото, не са от естество, което би могло да промени същия.Независимо от
това, те са и неоснователни, доколкото завършването на изпълнението от
страна на експертите на възложените им задачи в тяхната цялост – по
преработка на функционалностите в модул „Счетоводство“, миграцията на
базата данни от софтуер „Микси“ в софтуер „Бриа“ и изготвянето на цялата
техническа документация, според заключението на вещото лице, не е могло и
да бъде осъществено в рамките на първоначално уговорения с договора 5-6
месечен срок, той като за това са били необходими 6290 човекочаса или 393
работни дни при работа на двама програмисти /повече от три пъти по-дълъг
от отработения период/. В този смисъл незавършването на работата, за която
са му били предоставени специалистите, може да бъде счетено като
последица от поведението на самия ответник, който е спрял плащането на
възнаграждението, уговорено с ищеца и дължимо за това,че последният се е
лишил през периода на договора от работната им сила. Отправеното от
ответника до ищеца уведомление за недостатъци с изходящ номер от
20.02.2017г. е без правна стойност,предвид липсата на лично задължаване на
последния да изработи и предаде на ответника готов продукт и следователно -
поради неприложимост в отношенията между страните на разпоредбите на
чл.258 – чл.269 ЗЗД, включително на правните възможности, предвидени в
чл.265 ЗЗД.
Освен основателни, исковете са доказани и по размер.От заключението
11
на счетоводната експертиза се установява /без това изрично да се оспорва от
ответника/, че двете фактури, издадени от ищеца за плащане на дължимото
възнаграждение за двата месеца – август и септември 2016г., са били приети и
осчетоводени от ответника; и двете са включени в дневника му за покупките
за м.септември и в справката –декларация по ДДС; за тях е ползван данъчен
кредит, като с всички тези действия ответникът е изразил недвусмислено
признание за дължимост на вземането, както постоянно се приема в съдебната
практика. Няма основание тези му действия да бъдат тълкувани по друг
начин, доколкото и не са налице доказателства, които да установяват
неизпълнение на задължението на ищеца, поето с чл.1 ал.1 от договора, и
поради това признанието да бъде ценено в съвкупност с тях.
В договора е предвидена /чл.8/ изрична клауза за неустойка в размер на
0,2% /но не повече от 10%/ при забава за плащането от страна на ответника,
ползващ се от услугите на предоставените му от ищеца негови
служители.Тази забава настъпва , съгласно клаузата на чл.10 ал.5 от договора,
на десето число от текущия месец и към посочените в исковата молба дати –
30.11.2016г. и 31.12.2016г. е достигнала максималния си размер от 10% върху
неплатените и претендирани от ищеца размери на вземания за
възнаграждение. След посочените дати на ищеца се дължи на основание чл.86
ал.1 ЗЗД обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода до
датата на завеждането на исковата молба.
Поради изложеното, предявените от ищеца искове , като
основателни,подлежат на уважаване в размерите, установени в атакувания
съдебен акт, а подадената срещу него въззивна жалба следва да бъде оставена
без уважение. Поради съвпадане крайните изводи на двете инстанции,
решението на СГС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция в полза на
въззиваемия се следват направените от него разноски за производството пред
САС, възлизащи в размер на 4959 лв.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
12
ПОТВЪРЖДАВА решение №404/ 26.02.20г., постановено по т.д.
№363/2018г. в частта, с която Софийски градски съд е осъдил „Имеон
софтуер“ ООД да заплати на „Айсиджен” ООД на основание чл.79
ал.1 ЗЗД сумата 23 940 лева с ДДС по фактура №1559/15.08.2016 г. и сумата
12 428,57 лева с ДДС по фактура №1563/13.09.2016 г., ведно със законната
лихва ; на основание чл.92 от ЗЗД - сумата 2 394 лева – неустойка за периода
от 50 дни в размер на 10 % върху сумата по фактура №1559/15.08.2016 г. и
сумата 1 242 лева – неустойка от 10 % върху сумата по фактура
№1563/13.09.2016 г., ведно със законната лихва и на основание чл. 86 от ЗЗД
- сумата 2985,85 лева – лихва за забава върху вземането по фактура
№1559/15.08.2016 г. за периода 01.12.2016 г. – 22.02.2018 г. и сумата 1446,10
лева – лихва за забава върху вземането по фактура №1563/13.09.2016 г. за
периода 01.01.2017 г. – 22.02.2018 г.
ОСЪЖДА „Имеон софтуер“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София 1407 бул.“Никола Й.Вапцаров“ №31 ет.2 ап.2А да
заплати на „Айсиджен“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София 1164 ул.“Професор Хараламби Тачев“№16 сумата 4959
лв.,представляваща заплатени разноски за производството пред Софийски
апелативен съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на основания за допустимост на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13