№ 403
гр. В., 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20253110200303 по описа за 2025 година
Постъпила е жалба от В. С., против срещу: Електронен фиш за серия К №
2467672 издаден от ОД-МВР В., с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП
му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100лв. на основание
чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като
незаконосъобразен и неправилен, твърди се, че е настъпила погасителната
давност за ангажиране на адм. отговорност на въззивника.
В съдебно заседание, въззивникът не се явява, представлява се от
процесуален представител който депозира писмени бележки.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не
изпраща представител, ангажира писмено становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Електронният фиш серия К № 2467672 , е съставен от ОД на МВР-В.,
против въззивника, затова че на 01.10.2018г. в 11.53 часа, в гр.Б., обл.В., по
ул.“Т. М.“ е извършено нарушение за скорост с автомобил с рег.№ В4702ВТ
установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 524 като
при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 74 км./ч.– нарушение на
чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
1
При обработка на заснетите данни, било установено извършеното
нарушение. В последствие като собственик на превозното средство бил
установен „Модул“ ЕООД с представител И.П.. Последният в
законоустановеният 14 дневен срок от връчване на ЕФ не е депозирал в Сектор
ПП-В. декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която било посочено, че
при извършване на нарушението автомобила е бил управляван от възз.С..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – гласни,
писмени и веществени.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са
посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
Съдът служебно констатира изтекла давност по отношение на
установеното адм. нарушение. Съгласно чл.80, ал.1, т.5, във връзка с чл.81,
ал.3 от НК, деянията, за които се предвижда наказание „глоба”, се погасяват с
абсолютна давност от три години и независимо от спирането или
прекъсването на давността преследването се изключва, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80. В настоящият случай
обаче, нарушението е било извършено на 01.10.2018г.. В настоящия случай
давността е била прекъсната със съставянето на ЕФ, но предвид разпоредбата
на чл.81 ал.3 от НК и чл.82 ал.3 от ЗАНН независимо от спирането и
прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва и
2
административното наказание не се изпълнява, ако от момента на
осъществяване на деянието е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока предвиден в предходния член. Преследвателна давност в конкретния
случай, с приложението на разпоредбите на НК, действали към момента на
извършване на нарушението като по-благоприятни, възлиза на три години,
които са изтекли на 01.10.2021г., т.е. преди връчване на ЕФ. Това налага
извода, че административно наказателната отговорност е изтекла по давност.
Освен това към момента е изтекла и абсолютната давност предвидена в чл. 81
ал.3 от НК, която се равнява в случаят на четири години и половина от
извършване на деянието.
Следва да се отбележи, че спазването на предвидените в закона срокове
за ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя е
особено важна предпоставка за законосъобразното развитие на
производството по реализирането й. Законодателното отношение по този
въпрос е видно и от систематичното място на разпоредбата на чл. 34 ЗАНН в
закона. Това е така и с оглед целите на тази разпоредба, а именно да се избегне
едно евентуално продължително бездействие на държавните органи при
осъществяване на техните правомощия, което би създало неоправдано
положение на несигурност в правния мир. Следователно неспазването на
указаните срокове за иницииране на производството по налагане на
административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение,
водещо до отмяна на съответния акт, с който такова е било наложено.
В съответствие с гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл.81 ал.3
от НК, във връзка с 80 ал.1 т.5 от НК в редакцията й, която е била сила към
датата на извършване на нарушението, всяко едно
административно-наказателно преследване се погасява с изтичането на срок
от 4,6 години от извършване на нарушението, независимо от спирането и
прекъсването на давността и независимо от субекта на
административно-наказателната отговорност.В този смисъл съдът намира, че в
конкретния случая, въпреки, че ЕФ е издадено в сроковете, визирани в чл.34
от ЗАН, при извършено нарушение, за което изрично се сочи, че е извършено
на 01.10.2018г., е изтекла абсолютната давност за
административно-наказателно преследване още към 2023г., което налага
отмяната на ЕФ и прекратяването на административно-наказателното
производство.
3
В тази посока следва да се отбележи, че видно от приложената справка
на АИС АНД факта на изтекла давност е отбелязан от АНО, но защо
производството не е прекратено и защо ЕФ е връчен на въззиника, съда не се
ангажира да отговори.
С оглед на гореизложеното ЕФ, с които на въззивника са наложени
административни наказания се явява незаконосъобразен и като такъв следва
да бъде отменен.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на въззевнека, следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждениесъобразно представения списък с
разноски в размер на 500 лева, които следва да бъдат заплатени от АНО на
жалбоподателя.
Водим от горното В.т районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА електронен фиш серия К№ 2467672 на ОД на МВР-В., с
който на В. С. е наложен Глоба в размер на 100 лв., на основание чл.189 ал.4
във вр. с чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР - В. да заплати на сумата от 500 лева,
представляваща разходи по делото за адвокатско възнаграждение в полза на В.
С..
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред В.
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4