№ 11858
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110112420 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „В И“ ООД срещу Т. С. М..
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 1431 от 09.11.2020г., сключен с
ответника, между страните имало трудово правоотношение, по което ответникът заемал
длъжността „работник строителство“ при ответника, с уговорено брутно трудово
възнаграждение в размер на 610 лв. и 60-дневно предизвестие за прекратяване на договора.
Заявява, че на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, трудовото правоотношение било прекратено
поради дисциплинарно уволнение (с оглед допуснато от ответника дисциплинарно
нарушение, изразяващо се в неявяване на работа в периода от 07.06.2021 г. до 08.07.2021 г.)
въз основа Заповед № 982/24.09.2021г., връчена на ответника на 18.10.2021 г. по реда на чл.
47 ГПК. Поддържа, че в негова полза възникнало вземане срещу ответника за обезщетение в
размер на 1220 лв. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати посочената сума, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.03.2022г. до окончателното
плащане.
Ответникът е получил препис от исковата молба чрез назначения от съда особен
представител, по която е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен. Отрича ответникът да е постъпвал на
работа, като се позовава на чл. 63, ал. 3 КТ, поддържайки, че трудовото правоотношение
следва да се смята за невъзникнало (поради непостъпване на работа от страна ответника).
Възразява, че при връчване на изявленията на ищеца чрез нотариус не била спазена
процедурата по чл. 47 ГПК. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
1
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ. В тежест на ищеца е да
докаже наличието на трудово правоотношение с ответника, че ответникът е постъпил на
работа, че трудовото правоотношение между страните е прекратено поради дисциплинарно
уволнение (в т.ч. надлежното връчване на заповедта за уволнение при наличие на
предпоставките по чл. 47 ГПК), размера на брутното трудово възнаграждение.
Не е налице спор, а и от приложения към делото трудов договор № 1431 от 09.11.2020г., е
видно, че между страните е сключен трудов договор, по силата на който ответникът следва
да заема длъжността „работник строителство“ при уговореното между страните трудово
възнаграждение.
Основният спор се свежда до това дали след сключване на трудовия договор ищецът е
постъпил на работа, респ. дали са настъпили последиците по чл. 63, ал. 3, изр. 2 КТ, по
който въпрос съдът намира следното:
Съгласно чл. 63, ал. 1 КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя
преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП. Съгласно
чл. 63, ал. 2 КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя,
преди да му предостави документите по ал. 1. Съгласно чл. 63, ал. 3 КТ работникът или
служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на
документите по ал. 1, освен ако страните са уговорили друг срок. Ако работникът или
служителят не постъпи на работа в този срок, трудовото правоотношение се смята за
невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е
уведомил работодателя до изтичането на срока. Съгласно чл. 63, ал. 4 КТ изпълнението на
задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на
работа, което се удостоверява писмено.
От анализа на цитираните разпоредби е видно, че в закона е предвидена разлика между
момента на сключване на трудовия договор и началото на неговото изпълнение. Началото
на изпълнение на трудовия договор е постъпването на работника или служителя на работа,
т.е. моментът, в който започва фактическото и реално изпълнение на трудовите задължения.
Достигането до този момент се предшества от редица правни действия, които работодателят
е длъжен да извърши (изпращане на писмено уведомление до съответната ТД на НАП - чл.
62, ал. 3 КТ, представяне на работника или служителя на копие от уведомлението,
удостоверено от ТД на НАП - чл. 63, ал. 1 КТ), като едва тогава започва да тече и срокът за
постъпване на работа от работника или служителя (чл. 63, ал. 3 КТ). Самото постъпване на
работа се удостоверява писмено (чл. 63, ал. 4 КТ) чрез акт за встъпване в длъжност или
писмено отбелязване върху трудовия договор на датата на постъпване (Решение № 156 от
16.05.2012 г. по гр. д. № 1027/2011 г. на III г.о., ВКС, Определение № 234 от 15.03.2018г. по
гр.д. № 4261.2017г. на IV г.о., ВКС и др.).
В настоящия случай, с изрични определения на съда от 05.04.2023г. и 06.06.2023г. е указано
на ищеца, че е негова тежестта да докаже фактическото постъпване на ответника на работа,
както и му е указано, че не сочи доказателства за това обстоятелство. Независимо от това,
2
ищецът не е представил акт за встъпване в длъжност или трудов договор с отбелязване на
датата на постъпване (необходими съгласно цитираната по-горе съдебна практика) или
друго доказателство, от което по несъмнен начин да се установи, че ответникът фактически
и реално е започнал да изпълнява трудовите си задължения в уговорения между страните
срок.
Единствените доказателства, на които се позовава ищецът са представените в открито
съдебно заседание документи (служебна бележка № 1431/09.11.2020г. и книга за инструктаж
- л. 78-81), които единствено удостоверяват провеждането на начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа. Тези документи не съдържат никакво отбелязване относно
фактическото изпълнение на трудовите задължения от ответника. Напротив, от същите става
ясно, че се отнасят до начален инструктаж, който не е изключено да е проведен преди
реалното постъпване на ищеца на работа, дори и двете да се осъществяват в един и същ ден.
С други думи, дори инструктажът да е проведен в уговорения ден за постъпване на работа
(чл. 12 Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. на МТСП), провеждането му като фактическо
действие предхожда изпълнението на трудовите задължения, поради което само по себе си
не може да ги установява.
Доказателствената стойност на цитираните документи (служебна бележка и книга за
инструктаж) допълнително се разколебава и от това, че в самия договор е посочена
конкретна дата за постъпване на ответника на работа – 10.11.2020г. След като страните са
постигнали съгласие за сключване на трудовия договор на 09.11.2020г. и на същата дата са
посочили, че ответникът ще постъпи на работа на 10.11.2020г., то няма основание да се
смята, че провеждането на инструктажа на 09.11.2020г. е равнозначно на писмен акт за
встъпване в длъжност по смис. на чл. 63, ал. 4 КТ.
В допълнение на горното, от цитирания по-горе чл. 63, ал. 3 КТ е видно, че срокът за
постъпване на работа започва да тече от връчването на работника или служителя на копие от
уведомлението до съответната ТД на НАП, като работодателят няма право да го допуска до
работа преди това (чл. 63, ал. 2 КТ). В настоящия случай, от отразяването върху трудовия
договор е видно, че ответникът е получил препис от уведомлението до НАП на 10.11.2020г.,
поради което позоваването на проведения ден по-рано начален инструктаж (09.11.2020г.) по
същество съставлява признание от страна на работодателя за нарушение на забраната по чл.
63, ал. 2 КТ, от което не може да черпи изгодни за себе си правни последици.
По изложените съображения съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване
на обстоятелството, че ответникът е постъпил на работа в уговорения срок, поради което
трудовото правоотношение между страните следва да се смята за невъзникнало (чл. 63, ал. 3,
изр. 2 КТ). След като не е доказана първата от предпоставките, включени във фактическия
състав на вземането по чл. 221, ал. 2 КТ (наличието на трудово правоотношение между
страните) е безпредметно обсъждането на останалите (дали същото е прекратено на
твърдяното от ищеца основание, размера на брутното трудово възнаграждение и пр.).
Ето защо предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли
3
изцяло.
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има ответникът, но в
случая такива не следва да се присъждат, тъй като не са ангажирани доказателства за
действителното им извършване.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В И“ ООД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление
в гр. София, кв. Бенковски, ул. „.... срещу Т. С. М., с ЕГН **********, с адрес: общ.
Столична, с. Кубратово, ул. ...... иск по чл. 221, ал. 2 КТ за осъждане на ответната страна да
заплати на ищеца сумата от 1220 ЛЕВА, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните поради дисциплинарно
уволнение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.03.2022г. до
окончателното плащане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез Софийски
районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4