Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 27.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и седми ноември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 3548 по описа за 2019г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищецът „Топлофикация - Русе” ЕАД
със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано от
изпълнителния директор Севдалин Желев Желев, твърди, че ответникът е купувач на
доставяна от него топлинна енергия в имот, находящ се в гр.Русе, бл.”Люба
Ивошевич”, магазин № 59, с абонатен № 03051030570 и 03051010571. На Д.К. за
периода от 01.09.2017г. до 23.11.2018г. ищецът е доставил и му е била
разпределена топлинна енергия, която първия не е заплатил на обща стойност
949.26 лева, за което са му били издадени 22 броя фактури. К. дължи и лихва за
забава върху главниците за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни
след периода на доставката до 15.01.2019г. в размер на 74.61 лева. За събиране
на вземанията си подали заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което
било образувано ч.гр.дело № 223/2019г. по описа на РРС и издадена заповед за
изпълнение за дължимите суми, лихви и разноски. Ответникът обаче не е бил
открит на регистрираните му постоянен и настоящ адрес и заповедта по чл.410 от ГПК му е била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да
предяви иск за установяване на вземането си. Поради това моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи
сумите от 949.26 лева – главница за доставена топлинна енергия по 22 броя
фактури за периода от 01.09.2017г. до 23.11.2018г., лихва за забава в размер на
74.61 лева за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода
на доставката до 15.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 16.01.2019г. до окончателното й изплащане и направените разноски по
заповедното производство, въз основа на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 223/2019г. по описа на РРС.
Претендира направените разноски и юрисконсултско възнаграждение по настоящото
дело.
Съдът, като взе предвид
изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които
основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения
иск по чл.422 от ГПК.
Ответникът Д.Й.К. призован по
регистрираните му постоянен и настоящ адрес, не е открит. Назначения му особен
представител оспорва изцяло предявения иск, като твърди по делото, че не е доказано
ответникът да се явява клиент на ищцовото дружество по смисъла на чл.153, ал.1
от ЗЕ, както и че през процесния период е била доставена в процесния имот
топлинна енергия, и не е доказано нейното количество и стойност. Не е доказан и
начина, по който е определена доставената и ползвана в процесния недвижим имот
топлинна енергия. Твърди и че представените извлечения от Общите условия от
страна на ищеца не съответствали на тези, които са публикувани в официалния му
сайт.
От събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С молба вх.№ АС4192/03.10.1996г.
Д.Й.К. в качеството си на представляващ ЕТ „Д.К. – Димси – К“ пожелал да бъде
прехвърлена партидата за топлоенергия от „Плодекс“ ЕАД на ЕТ „Д.К. – Димси –
К“. Партидата касаела обект в гр.Русе, бл.“Люба Ивошевич“, кафе-бар и магазин.
При извършена през 2013г. проверка в Търговски регистър, ищцовото дружество
установило, че ЕТ „Д.К. – Димси – К“ не съществува. Съгласно пар.5, ал.1 от ЗТР
едноличните търговци и клоновете на чуждестранните търговци, за които не е
поискана пререгистрация в срока по пар.4, ал.1 или имат влязъл в сила отказ за
пререгистрация, се считат за заличени от 01.01.2012г. Поради това е разпоредено
партиди с абонатен № 03051030570 и 03051010571 да се прехвърлят на физическото
лице Д.Й.К.. Със заявления вх.№ АС-00297 и АС-00298 от 14.05.2013г. Д.К. е
заявил, че от 01.05.2013г. наема помещение в бл.”Люба Ивошевич”, което е частна
собственост и ще се използва като магазин, както и че поема разходите за
топлоенергия и желае на негово име да му се издават фактури.
Съгласно договор № 232/24.10.1994г.,
етажната собственост на бл.”Люба Ивошевич”, вх.В е присъединена чрез сградната
инсталация към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Русе“ ЕАД. Представен е и
договор от 07.10.2008г. сключен между представител на Етажната собственост на бл.”Люба
Ивошевич”, вх.В и „Топлоснабдяване“ АД, по силата на който било възложеното на
последното дружество да извършва месечен отчет на уредите за дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата. На 10.10.2017г.
бил сключен нов договор № Д-188, съгласно който било възложено от Етажната
собственост на „Топлоснабдяване“ АД да извършва месечен отчет на уредите за
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата.
С решение №
ОУ-005/16.07.2012г. на ДКЕВР са одобрени “Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на потребители от системата на “Топлофикация Русе” ЕАД,
приложени към делото. Според чл.3, ал.1 от същите, купувач може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител
гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството
си.
За периода от 01.09.2017г. до
23.11.2018г. ищецът начислил на Д.К. за доставена му и разпределена топлинна
енергия сумата от 949.26 лева – главница, за което са му били издадени и 22
броя фактури, които са представени по делото. За събиране на вземанията си по
тези 22 фактури, за периода 01.09.2017г. до 23.11.2018г. ищецът е подал
заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано
ч.гр.дело № 223/2019г. по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение за
дължимите суми, лихви и разноски. Ответникът обаче не е бил открит на
регистрираните му постоянен и настоящ адрес и прието, че заповедта по чл.410 от ГПК му е била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да
предяви иск за установяване на вземането си.
От
заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че имотът с административен адрес: гр.Русе, бл.”Люба Ивошевич”,
магазин 59, е присъединен чрез две сградни инсталации към топлопреносната мрежа
на „Топлофикация – Русе” ЕАД под абонатен № 03051030570 и 03051010571. В имота
има три отоплителни тела и се доставя битова гореща вода чрез топлопреносната
система на дружеството – ищец. В сградата е въведено дялово разпределение на
топлинна енергия за отопление, което през процесния период е осъществявано от „Топлоснабдяване”
АД, а за битовата гореща вода – от „Топлофикация Русе“ ЕАД. В имота на
ответника има един уред за дялово разпределение на топлинна енергия – водомер
за битова гореща вода, който е вътре в имота, в частта с абонатен № 03051030570.
Разпределението на топлоенергията за процесния период е било извършено от
фирмата за топлинно счетоводство при
спазване правилата на дяловото разпределение съобразно ЗЕ, Наредбата за
топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение. На ответника за
процесния период 01.09.2017г. до 23.11.2018г. е била разпределена 10.401 мгв.ч.
топлинна енергия на стойност 970.73 лева с ДДС, а с отчитане на таксата за
услугата „Дялово разпределение на топлинна енергия за БВГ“ за 15 месеца и
сумата за възстановяване от изравнителна справка за отоплителен сезон
2017/2018г. се получава дължима сума от 949.26 лева с ДДС. Съгласно направените
изчисления от вещото лице, на ответника за процесния период 01.09.2017г. до
23.11.2018г. е следвало да бъде разпределена 10.4015 мгв.ч. топлинна енергия на
стойност 970.81 лева с ДДС, а с отчитане на таксата за услугата „Дялово
разпределение на топлинна енергия за БВГ“ за 15 месеца и сумата за
възстановяване от изравнителна справка за отоплителен сезон 2017/2018г. се
получава дължима сума от 949.34 лева с ДДС, което е с 8 стотинки повече от
исковата претенция.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
По делото безспорно се доказва,
че ищецът в настоящото производство се снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 223/2019г. по описа
на РРС срещу Д.К. за заплащане на сумата от 949.26 лева – главница за доставена
топлинна енергия по 22 броя фактури за периода 01.09.2017г. до 23.11.2018г.,
лихва за забава в размер на 74.61 лева от падежа на всяка фактура до 15.01.2019г.
и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК – 16.01.2019г. до окончателното й изплащане и разноски по
заповедното производство. Ответникът обаче не е бил открит на регистрираните му
постоянен и настоящ адрес и прието, че заповедта по чл.410 от ГПК му е била
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си. Заявителят е предявил в указания му срок иск за
установяване на вземането си, поради което претенциите му са процесуално
допустими.
В настоящото
производство в тежест на ищеца да докаже основанието и размера на вземането си,
за което се е снабдил със заповед за изпълнение. “Топлофикация Русе” ЕАД
претендира съществуване на задължение за заплащане на доставена топлинна
енергия.
Клиенти на топлинна енергия,
съгласно легалната дефиниция в чл.153 от ЗЕ, са всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение. Сходно е и
съдържанието на чл.3, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на потребителите от системата на “Топлофикация- Русе” ЕАД,
действащи и към настоящия момент. В случая ищецът претендира, че е доставял топлинна
енергия в имот, находящ се в гр.Русе, бл.”Люба Ивошевич”, магазин № 59, с
абонатен № 03051030570 и 03051010571.
Неоснователно е възражението на
назначения на ответника особен представител, че ответникът да се явява клиент
на ищцовото дружество по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, както и че през
процесния период е била доставена в процесния имот топлинна енергия, и не е
доказано нейното количество и стойност. С приетата по делото молба вх.№
АС4192/03.10.1996г., носеща подписа на ответника и ползваща се с
регламентираната в чл.180 от ГПК доказателствена сила, е установено, че същият
е придобил качеството на купувач на топлинна енергия за два обекта, находящи се
в сграда – Етажна собственост в гр.Русе, бл.”Люба Ивошевич”. Фактът, че
първоначално партидите са били открити на фирмата на ответника, а след нейното
заличаване служебно са прехвърлени на негово има, дават основание да се приеме,
че между страните е налице валидна облигационна връзка, възникнала от договор
за доставка на топлинна енергия. Това е така, тъй като едноличният търговец е
физическо лице, но с разширена дееспособност. Заличаване на търговското
качество на ответника не променя правосубекността и не води до прекратяването
му като правен субект. Въз основа на вече възникнала договорна връзка същият
продължава да има качеството на абонат на ищцовото дружество, респ. на
потребител на топлинна енергия за процесните обекти, поради което дължи
заплащане на нейната цена за процесния период. В тази връзка са и представените
заявления вх.№ АС-00297 и АС-00298 от 14.05.2013г. на Д.К., които също доказват
качеството му на потребител на топлинна енергия. Поради това и от тези
доказателства, съдът приема, че Д.К. се явява потребител и купувач на топлинна
енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ и за него възниква задължението да
заплаща стойността й. Неоснователно е и възражението на особения представител
на ответника за неприложимост на Общите условия на ищеца. Липсват твърдения и
доказателства, които да установяват, че договорът между страните е сключен при
индивидуално уговорени условия, които да изключват приложението на ОУ за
продажба на битова енергия за битови нужди. Предназначение на имотите – за
търговски нужди не води до тяхната неприложимост, тъй като същите се намират в
жилищната сграда в режим на ЕС. При продажба на топлинна енергия за такава
сграда по силата на сключен договор за присъединяването й намират приложение
именно тези ОУ.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза, се установява, че начислените суми за отопление
и разпределението на топлоенергията за процесния период от топлинния
счетоводител и пресмятането на сумите за плащане от продавача е извършено
правилно, като дори са и с 8 стотинки в по-нисък размер. Не са представени
доказателства дължимите парични суми за претендираната главница да са
заплатени. По изложените съображения съдът приема, че искът в частта за
претендираната главница се явява основателен и доказан по размер.
От основателността на главния
иск за установяване съществуването на начислените суми за топлинна енертгия за
главницата, следва основателността и на акцесорното вземане за лихвите за
забава върху тях, считано от падежа на всяка фактура до 15.01.2019г.
Съгласно чл.47 от Общите условия, в срок от 45 дни след месеца на доставка,
потребителите на топлинна енергия за битови нужди са длъжни да заплатят
потребената енергия. С изтичане на този срок абонатът – купувач изпада в
забава. По делото няма данни за размера на дължимата лихва за забава, но поради
основателността на този иск, съдът намира, че следва да го определи на
основание чл.162 от ГПК по своя преценка, а именно в претендирания размер от 74.61
лева.
Предвид горните съображения
съдът намира предявеният установителен иск за основателен и доказан по размер,
поради което следва да се уважи изцяло, като се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на “Топлофикация Русе” ЕАД, сумите от 949.26
лева – главница за доставена топлинна енергия по 22 броя фактури за периода от
01.09.2017г. до 23.11.2018г., лихва за забава в размер на 74.61 лева за периода
от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставката до
15.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
16.01.2019г. до окончателното й изплащане, въз основа на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 223/2019г. по
описа на РРС.
На основание чл.78, ал.1 и
ал.8 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 525.00
лева – заплатени държавна такса за производството по делото и възнаграждения на
вещото лице и назначения особен представител, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Предвид уважаването на иска и
съобразно дадените задължителни указания с Тълкувателно решение № 4/2013г. На
ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по
заповедното производство разноски в размер на 77.00 лева – заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание
чл.422 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Д.Й.К., с ЕГН: **********, с регистриран постоянен адрес:*** и
регистриран настоящ адрес:***, че дължи на ”Топлофикация Русе” ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр.Русе, ул.ТЕЦ Изток, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор Севдалин Желев Желев, сумите от 949.26 лева
/деветстотин четиридесет и девет лева и двадесет и шест стотинки/ – главница за
доставена топлинна енергия по 22 броя фактури за периода от 01.09.2017г. до
23.11.2018г., лихва за забава в размер на 74.61 лева /седемдесет и четири лева
и шестдесет и една стотинки/ за периода от падежа на всяка фактура, който е 45
дни след периода на доставката до 15.01.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 16.01.2019г. до окончателното й изплащане, въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 223/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Д.Й.К., с ЕГН: **********,
с регистриран постоянен адрес:*** и регистриран настоящ адрес:***, да заплати на ”Топлофикация Русе”
ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.ТЕЦ Изток, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Севдалин Желев Желев, сумата от 525.00
/петстотин двадесет и пет/ лева – направени по настоящото дело разноски и
100.00 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Й.К., с ЕГН: **********,
с регистриран постоянен адрес:*** и регистриран настоящ адрес:***, да заплати на ”Топлофикация
Русе” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.ТЕЦ Изток, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителния директор Севдалин Желев Желев,
сумата от 77.00 /седемдесет и седем/ лева – направени по заповедното
производство – по ч.гр.дело № 223/2019г. по описа на РРС, разноски.
Съобщението за изготвеното
решение с препис от същото да се изпратят на ответника чрез назначения му
особен представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :