РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. А., 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20222110100746 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба oт ПOTPEБИTEЛHA KOOПEPAЦИЯ "С." с. Р., със
седалище и адрес на управление — с. Р., Община Р., ЕИК ***, представлявана от
председателя на кооперацията — Ц.Т.Ф. срещу ET „Н. 69 — Н.Г." ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление — гр.А., ***, представляван от Н.И.Г., EГH **********.
В исковата молба се сочи, че по силата на договор за наем от 01.10.2011 г. ищецът
отдава под наем на Ответника за временно и възмездно ползване Обект „ РЕСТОРАНТ" с.
Р., находящ се нa ул. „***", ведно с търговско оборудване, съгласно Опис, кaйтo е
неразделна част от договора, за срок от 3 години, като срока на договор многократно е
подновяван (продължаван) с допълнителни споразумения към договора. Датата на
сключване на последния анекс е от 01.10.2020г. за срок — 3 години, считано от тази дата
срещу заплащане на месечен наем в размер на 385лв. с ДДС, платими на всяко 1-во число от
на календарния месец в брой в касата на кооперацията. Съгласно договора, наемателя се е
задължил и да заплаща изразходваните в обекта разходи за ел.енергия и вода в 3 дневен
срок, считано от уведомяването мy в касата на кооперацията. От месец август 2021г. за
период над 13 месеца наемателят не заплащал дължимия месечен наем, който за посочения
период е общо в размер на 5005 лв.(13х385лв.). За периода от месец юли 2021г.(вкл.) до
месец юли 2022г.(вкл.) наемателят не е заплащал и използваната ел.енергия в наемния
обект, която видно от приложените фактури е в размер на 14 945, 75лв. и за вода за същия
период в размер на 623лв.
Наемателят не е заплащал наемни вноски и разходи за ел.енергия и вода в обекта за 13
последователни месеца, поради което и въз основа на чл.16 от договора ПK „С." — с.Р., в
1
качеството си на наемодател с настоящата искова молба прекратява договора за наем от
01.10.2011 г. за „РЕСТОРАНТ" с. Р., находящ се на ул. „***", ведно с допълнително
споразумение към същия от 01.10.2020г.
Предвид изложеното ищците считат, че за тях е налице правен интерес съдът да
постанови решение , с което да осъди ответното дружество да ОСВОБОДИ и ПPEДAДE
владението на наемния обект - „РЕСТОРАНТ", находящ cе в с. Р., община Р., ул. „***",
както и цялото кухненско оборудване и инвентар (1.Рафтове за напитки - 4 6р.; 2.Бар плод -
хладилен - 1бр.; 3. Печка електрическа - 1 бр.; 4.Ел. пекарна №945 - 1бр; 5.Ел.бойлер - 1 бр.;
6.Везна№47 - 1 бр.; 7.Шкафове за чинии №49 - 26р.; 8.Маси - 10 бр.; 9. Столове - 18 бр.;
10.Електромер - 1 бр.; 11.Водомер - l бр.; 12.Тави - l бр.; 13.Шоли- алпака - 56 бр.;
14.Гювечета - 7бр.; 15.Черпаци – 4бр.; 16. Тенджери - алпака – 2бр.; 17.Шкаф за хляб - 16р.;
18. Шкафчета малко – 2бр.; 19.Решетъчен черпак – 1бр; 20.Брави секретни - 2 бр.; 21.
Смесител за батерии - 3бр.; 22.Чинии - 19 бр.; 23.Тел-бияч - 1бр.; 24.Коф-помпа – 1бр.;
25.Калорифер – 1бр.; 26.Релси - двойни c пердета -4 6р.; 27.Печка с твърдо гориво – 1бр.;
28.Сепарета - двуседалкови - 8бр.; 29 - Акумулираща пeчкa - 1бр.;) ; както да осъди
ответника да заплати на ищеца дължим месечен наем общо в размер 5005 лв. за периода от
месец август 2021 г. до месец август 2022г. (13.месечни наема всеки по 385лв.), ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата; както и сумата общо в размер на 14 945, 75лв.,
представляваща използваната ел.енергия в наемния обект за периода от месец юли 2021г. до
месец юли 2022г. (Месец Август 2021 год. -564.66 лв по ф-ра № **********/31.08.2021 год.;
месец Септември 2021 год. 1180 лв. пo ф-ра № **********/ 30.09.2021 год.; месец
Октомври 2021 год. 1276 лв. пo ф-ра № **********/31.10.2021 год.; месец Ноември
2021 год. 812.33 лв. пo ф-ра № **********/30.11.2021 год.; месец Декември 2021
год. 1439 лв. пo ф-ра № **********/31.12.2021 год.; месец Януари 2022 год. 895.40
лв. пo ф-ра № **********/31.01.2022 гoд.; месец Февруари 2022 год. 1344.53 лв. пo ф-ра №
**********/28.02.2022 год.; месец Март 2022 год. 1434.48 лв. пo ф-ра №
**********/31.03.2022 год.; месец Aпpил 2022 год. 1334 лв. пo ф-ра №
**********/30.04.2022 год.; месец Май 2022 год. 1206.32 лв. пo ф-ра №
**********/31.05.2022 гoд.; месец Юни 2022 год. 1284.20 лв. пo ф-ра №
**********/30.06.2022 год.; мeceц Юли 2022 год. 1680.83 лв. по ф-ра № **********
/31.07.2022 год.), както и сумата от 623лв., представляваща стойността на използвана вода за
същия период (месец Август 2021 год. 50 лв. пo ф-ра № ********** /23.08.2021 год.; месец
Септември 2021 год. 48 лв. пo ф-ра № **********/23.09.2021 год.; месец Октомври 2021
год. 43 лв. пo ф-ра № **********/22.10.2021 год.; месец Ноември 2021 год. 43 лв. no ф-
ра № **********/23.11.2021 год.; месец Декември 2021 год. 40 лв. no ф-ра № **********
/21.12.2021 год.; месец Януари 2022 год. 38 лв. пo ф-ра № ********** /21.01.2022 год.;
месец Февруари 2022 год. 40 лв. пo ф-ра № **********/23.02.2022 год.; месец Март 2022
год. 43 лв.по ф-ра № **********/23.03.2022 год.; месец Април 2022 год. 46 лв.по ф-ра №
**********/21.04.2022 год.; месец Май 2022 год. 43 лв.по ф-ра №
**********/23.05.2022 год.; месец Юни 2022 год. 47 лв. пo ф-ра №
2
**********/23.06.2022 год.; месец Юли 2022 год. 46лв пo ф-ра № 0043759630122.07.2022
год.), ведно със законната лихва върху тези суми. Моли за присъждане на направените пo
делото разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на
ответника ET „Н. 69 — Н.Г.", в който излага, че счита иска за неоснователен по множество
съображения. На първо място в отговора ответника твърди че наемното правоотношение
датира не от 2011г, както твърди ищеца, а от 2002г. към момента на скл.на договорът за
наем обекта е бил негоден за употреба по предназначение и на ответника се е наложило да
извърши множество ремонти за своя сметка, което не е намерило отражение в изложението
на ИМ. На следващо място в отговора на ИМ се твърди, че всеки месец ответникът е
заплащал месечния наем на касата на Потребителната кооперация (както е уговорено с
договора между страните) и разполага с разписки доказващи този факт. На следващо място
ответника оспорва размера на задълженията за електроенергия, като твърди, че към всяка
фактура с Решение на МС е направена компенсация, която ищеца не е прихванал при
предявяване на задължението. Моли съда да отчете този факт, в случай че установи
неплатени задължения за електроенергия. Твърди, че разполага с разписки доказващи
заплащане на консумативи за електроенергия и вода в размер на 11 106,17лв. с
допълнително становище ответника оспорва представени опис, като твърди, че е съставен
извън срока на наемното правоотношение, който се сочи в ИМ (01.10.2011г). отделно от
това ответникът твърди, че ищеца претендира да му бъдат предадени и вещи, които не са
негова собственост, а именно 18бр.столове,които са собственост на трето лице. Моли
исковите претенции да бъдат отхвърлени. Моли да бъде открито производство по оспорване
на представените с допълнителна молба документи- описи и приемо- предавателен
протокол. По изложените съображения ответниците считат че иска следва да бъде
отхвърлен. Претендира заплащане на разноски.
В съдебно заседание, страните се явяват заедно с процесуалните си представители,
които поддържат ИМ, респ.отговора на ИМ.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на договор за наем от
01.10.2011 г. ищецът отдава под наем на Ответника за временно и възмездно ползване Обект
„ РЕСТОРАНТ" с. Р., находящ се нa ул. „***", ведно с търговско оборудване, съгласно
Опис, кaйтo е неразделна част от договора, за срок от 3 години, като срока на договор
многократно е подновяван (продължаван) с допълнителни споразумения към договора.
Датата на сключване на последния анекс е от 01.10.2020г. за срок — 3 години, считано от
тази дата срещу заплащане на месечен наем в размер на 385лв. с ДДС, платими на всяко 1-
во число от на календарния месец в брой в касата на кооперацията. Съгласно договора,
наемателя се е задължил и да заплаща изразходваните в обекта разходи за ел.енергия и вода
в 3 дневен срок, считано от уведомяването мy в касата на кооперацията. Ищецът твърди, че
по силата на цитирания договор и опис предал на ответника кухненско оборудване и
инвентар (1.Рафтове за напитки - 4 6р.; 2.Бар плод - хладилен - 1бр.; 3. Печка електрическа -
1 бр.; 4.Ел. пекарна №945 - 1бр; 5.Ел.бойлер - 1 бр.; 6.Везна№47 - 1 бр.; 7.Шкафове за чинии
3
№49 - 26р.; 8.Маси - 10 бр.; 9. Столове - 18 бр.; 10.Електромер - 1 бр.; 11.Водомер - l бр.;
12.Тави - l бр.; 13.Шоли- алпака - 56 бр.; 14.Гювечета - 7бр.; 15.Черпаци – 4бр.; 16.
Тенджери - алпака – 2бр.; 17.Шкаф за хляб - 16р.; 18. Шкафчета малко – 2бр.; 19.Решетъчен
черпак – 1бр; 20.Брави секретни - 2 бр.; 21. Смесител за батерии - 3бр.; 22.Чинии - 19 бр.;
23.Тел-бияч - 1бр.; 24.Коф-помпа – 1бр.; 25.Калорифер – 1бр.; 26.Релси - двойни c пердета -4
6р.; 27.Печка с твърдо гориво – 1бр.; 28.Сепарета - двуседалкови - 8бр.; 29 - Акумулираща
пeчкa - 1бр.;които вещи държи ответника да бъде осъден да бъдат върнати.
По делото беше разпитан свидетелят Р. Ш., който разказва, че дълги години е
работила за ответника и има наблюдение над начина, по който са били погасявани
задълженията за наем , ток и електричество. Свид.Р. разказва ,че самата тя е носила сумите
за наем и разходи и е се е подписвала на приходните касови ордери, като разпознава
подписа си на много от тях. Разказва, че често предавала малки суми между 150-250лева на
служители на кооперацията, които често сядали в заведението. Свид.Ш. разказва също така,
че веднъж старата управителка на кооперацията идвала специално, за да говори с ответника
за натрупаните стари задължения, а след нея идентичен разговор провела и новата
управителка.
Според свид.Р. Ф. (бивш управител на ПК „С.“) разказва, че от години кооперацията
има проблеми с ответника и нередовното погасяване на задълженията , въпреки това през
2020г отново взели решение за удължаване срока на договора му. Свид.разказва, че на
ответника многократно са били изпращани писма с размера на задълженията му.
По делото е прието като доказателство неоспорено от страните заключение по
изготвена съдебно-счетоводна експертиза (л.226-240), според което „ПК С. с.Р. не издава
ежемесечни данъчни фактури за наем , което е в противоречие с чл.3 от договора и чл.25
ЗДДС-данъчно събитие на сделката. Данъчното събитие доставка на стока или услуга
,извършено от данъчно задължени лица ,в случая наемател и наемодател. Не издаването на
фактура не поражда сделка и задължение за двете страни.““Месечните фактури ,издадено
от *** ЕООД са общи за всички обекти, като получателя ПК С. се задължава да плати
целия размер. ПК С. не е издавала фактури на наемателя за плащане на консуматив по
процесните фактури.“ “ Приложените по делото ПКО съдържат всички задължителни –
организация, номер, дата , основание ,сума, подпис на вносител и касиер. Квитанцията от
ПКО представлява отрязък от ПКО и следва да е попълнена и предоставена на вносителя /
наемателя в случая/ ЕТ „Н.-69 Н.Г.“ В конкретния случай отрязъка /квитанцията/ от
представените ПКО не са попълнени и предадени на наемателя.” Според показанията на ВЛ
в о.с.з. на въпрос на ответната страна относно задълженията за ел.енергия, „не може да се
определи дали претендирания размер е точния, т.к. на места не е приспадната
компенсацията, на места е приспадната във фактурата“. „Фактурата /за ток, вода/ е
обща. Разпределено е за две лица от счетоводството –за Н. и Р.. “
По делото е прието като доказателство неоспорено от страните заключение по
изготвена почеркова експертиза (л.281-294), според което „Подписите ,посочени като обект
на експертизата НЕ са положени от лицето Н.И.Г.,ЕГН: **********. Не се установява
4
ръкописният текст …да е изпълнен с различен почерк от основния в документа. Установява
се, че ръкописният текст в отделни части на приходни касови ордери №101/28.03.2022г и с
№ 202/27.06.2022г е изпълнен с различна химикална паста от основната част на
съответния документ.“
При тези доказателства, Съдът достигна до следните изводи:
От фактическа страна е безспорен е само факта, че между страните има сключен
договор за наем на обект „Ресторант“ находящ се в с.Р.. За процесния договор ищецът
твърди, че е сключен на 01.10.2011г, а ответника оспорва този факт като въвежда твърдения,
че договорът е сключен още през 2002г. От ищеца по делото са представени договор за наем
от 01.10.2011г , както и анекс от 01.10.2020г (л.6-8), съгласно който наемодателят
предоставя на наемателя ползването на имота, описан в т.1 от договора за срок от 3 години,
в замяна на което намателят се задължава да заплаща месечен наем в размер на 385лева.
Липсва спор между страните единствено относно факта, че ищецът е изпълнил
задълженията си по чл.3 от договора до м.юли 2021г. Относно останалите задължения за
наем и разходи за текущо потребление след м.август 2021 до м.август 2022г има спор между
страните дали са били заплащани. В този смисъл ищецът счита, че ответника му дължи и
следва да бъде осъден да му заплати 13 месечни наема, в общ размер на 5005 лв.(13х385лв.),
потребена ел.енергия за периода месец юли 2021г.(вкл.) до месец юли 2022г.(вкл.) в размер
на 14 945, 75лв. и потребена вода за същия период в размер на 623лв., който иск намира
правното си основание в чл. 232, ал. 2 ЗЗД .
По силата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена и
разходите, свързани с ползването на вещта. Въз основа на тази законова разпоредба страните
са уредили отношенията помежду си, като изрично в чл. 1-3 от процесния договор са
уредени въпросът за цената и условия за плащане на наемната цена и консумативните
разходи. По силата на разпределената между страните доказателствена тежест в условията
на пълно и главно доказване в тежест на ищецът е било да установи, че с ответника са се
намирали в облигационни отношения по силата на валидно сключен договор за наем за
сочения период, момент на сключване на договора, размер на уговорената месечна наемна
цена и предаването на вещта, описана в чл.1 от Договора, а в тежест на ответника е да
установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от
които се ползват: че е изправна страна по договора, като са заплащали в срок наемната цена
и консумативните разходи за ползване на обекта;
От събраните по делото доказателства категорично се доказа, че между страните има
сключен договор за наем от 01.10.2011г, по силата на който ищецът е предоставил на
ответника за възмездно ползване обект „Ресторант“ в с.Р., срещу месечен наем от 350лева за
срок от 3 години. Представен е също така анекс към посочения договор от 01.10.2020г , по
силата на който месечният наем е увеличен на 385лева , а срокът на договора е продължен с
три години. От ответника по делото са представени фактури /л.61-114/ № 2515/29.08.2022г;
№2506/08.08.2022; № 2502/01.08.2022; №2490 /11.07.2022г; №2486/ 04.07.2022;
№2474/13.06.2022; №2473/06.06.2022г; № 2458/ 09.05.2022г; №2454/03.05.2022;
5
№2443/11.04.2022г; №2439/04.04.2022г; №2427/14.03.2022; № 2414/14.02.2022г;
№2399/10.01.2022г; № 2384/13.12.2021; №2367/08.11.2021; № 2353/14.10.2021г;
№2346/23.09.2021г; №2326/09.08.2021г; №2314/12.07.2021; №2303/16.06.2021г с приложени
към тях касови бонове, с вписано основание за плащането „наем“, с които ответникът
доказва изпълнение на задължението за наем за процесния период 01 август 2021г – 31
август 2022г.
Ищцовата кооперация оспорва представените от ответника фактури като твърди, че
платеният по тези фактури наем е за минал период от време и представя ПКО (л.172-225).
На посочените ПКО беше назначена и извършена съдебно-счетоводна експертиза и
почеркова експертиза по искане на двете страни. От заключението на съдебно-счетоводна
експертиза “Приложените по делото ПКО съдържат всички задължителни –организация,
номер, дата , основание ,сума, подпис на вносител и касиер. Квитанцията от ПКО
представлява отрязък от ПКО и следва да е попълнена и предоставена на вносителя /
наемателя в случая/ ЕТ „Н.-69 Н.Г.“ В конкретния случай отрязъка /квитанцията/ от
представените ПКО не са попълнени и предадени на наемателя“. В допълнение според
почерковата експертиза „Подписите ,посочени като обект на експертизата НЕ са
положени от лицето Н.И.Г.,ЕГН: **********. Не се установява ръкописният текст …да е
изпълнен с различен почерк от основния в документа. Установява се, че ръкописният
текст в отделни части на приходни касови ордери №101/28.03.2022г и с № 202/27.06.2022г
е изпълнен с различна химикална паста от основната част на съответния документ.“
Съдът след като се запозна с оригиналите на представените ПКО може да потвърди, че е
очевидно с просто око /без човек да е специалист/, че посочените в текста основания са
писани с различен химикал. Тълкувани в съвкупност заключенията на двете вещи лица
навеждат съда на извода, че посочените ПКО са съставени за нуждите на настоящото дело,
за което сочи факта ,че макар да удостоверяват плащане не са подписани от ответника, не са
му връчени предвидените по закон отрязъци и има дописвания в текста, които според ВЛ
макар да не са изпълнени с различен почерк са изпълнение с различна химикална паста
/което е очевидно както вече беше споменато/. Това са именно тези части от текста на ПКО,
където се сочи за кой период от време е задължението, по кои фактури е плащането , като
ВЛ нагледно чрез цветни снимки е илюстрирало това на стр.14 от заключението /л.294 от
делото/. Оповавайки се изцяло на заключението на ВЛ графолог, съдът прецени да не
кредитира с доверие представените от ищците ПКО. На следващо място представените от
ответника фактури са издадени от ищеца и са придружени с копие от касов бон, а като
основание за плащането е посочен „наем“ и в този смисъл съдът прие, че всяка фактура се
отнася за текущия месец, през който е издадена, а задължението за наем произтичащо от чл.3
от договор е било изпълнявано от ответника през процесния период от време, следователно
в тази част иска за сумата от 5005лева /представляваща размера на 13месечни наема по
385лева./ следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Що се отнася до втората част от иска по чл.232, ал.2 ЗЗД –задължението за потребени
електроенергия и вода, при условията на пълно и главно доказване ищецът не успя да
6
докаже размера на задължението. Видно от представените по делото фактури от доставчика
на електроенергия *** в една фактура се сочи цялото задължение на дружеството за
конкретен период от време (л.173-217) , а отстрани на фактурата с ръкописен текст с
химикал са посочени имена и суми –Н., Р. ,П.. Не става ясно на какъв принцип и по каква
методика са определени конкретните суми, които всеки наемател дължи, още повече ,че по
делото става ясно, че отделните наематели нямат подотчетни електромери, които да отчитат
консумацията на всеки от тях. В допълнение според ВЛ М. А. „ не може да се определи дали
претендирания размер е точния, т.к. на места не е приспадната компенсацията, на места
е приспадната във фактурата“, т.е. от начина, по който са издавани фактурите и ПКО от
ищецът дори ВЛ изпитва затруднения да определи точни размер на задължението. Следва да
се отчете и фактът, че от ответника са представени Фактури № 2515/29.08.2022г №
2513/22.08.2022г; №2511/15.08.2022г; №2507/08.08.2022г; №2498/25.07.2022; №
2495/18.07.2022г; №2491/11.07.2022г; № 2480/21.06.2022г; №2482/27.06.2022;
№2475/13.06.2022г;№ 2464/30.05.2022г; 2463/23.05.2022г; №2462/16.05.2022г;
№2450/26.04.2022г; №2448/18.04.2022г; №2435/ 28.03.2022г; № 2433/21.03.2022г; които
удостоверяват плащане на консумативи през процесния период от време. Следва да се има
предвид, че в текста на фактурите като основание не е посочен периодът от време, както и
дали са за той или вода, по кой № фактура е плащането и т.н., но не е оспорено от ищеца че
фактурите са издадени от него. От ищеца са представени ПКО, но съдът препращайки към
изложените по-горе разсъждения счита, че предствените ПКО от ищеца не следва да бъдат
кредитирани с доверие относно отразеното в тях плащане на консумативи /ток и вода/ за
минал период от време.
Мотивиран от всичко изложено настоящият съдебен състав счита, че иска по чл.232,
ал.2 ЗЗД за 13 месечни наема, в общ размер на 5005 лв.(13х385лв.), потребена ел.енергия за
периода месец юли 2021г.(вкл.) до месец юли 2022г.(вкл.) в размер на 14 945, 75лв. и
потребена вода за същия период в размер на 623лв., следва да бъде отхвърлен като
недоказан.
Относно предявеният иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД същия следва да бъде
разделен на две части- относно помещението „Ресторант“ и относно изрично изброеното от
ищеца кухненско оборудване, като в двете части подлежи на различни по същество
разсъждения.
За успешно провеждане на доказването по иска е необходимо ищецът да докаже наличието
на следните предпоставки: 1. между страните да е сключен договор, който да не е прекратен
на друго основание; 2. да има неизпълнение на задължение на насрещната страна по
договора – пълно неизпълнение, забавено, лошо, несъответно на уговореното или частично
неизпълнение; 3. неизпълнената част от договора да е значителна и 4 неизпълнението да е
виновно, т. е. да се дължи на причина, за която длъжникът отговаря / вината се предполага в
гражданското право/. В тежест на ответника е да докаже, че е 1. изпълнявал точно / на време
и изцяло/ задължението за заплащане на наемната цена; е 2. върнал процесния имот на
ищеца, за които две обстоятелства е указано на ответника, че не сочи доказателства.
7
По делото беше прието, че ищецът е бил изряден при заплащане на месечния наем, а в
частта относно консумативните разходи не може да се установи каква сума се дължи и
дължи ли се изобщо от ответника. Въпреки това ищецът твърди и по делото са приложени
доказателства, че ищецът многократно писмено е уведомявал ответника, че счита, че не
изпълнява в срок задълженията по чл. 3 и чл.13 от Договора , но изрично искане в тази
насока не е правено. Следва да се отбележи наличието на трайната съдебна практика е
категорична, че при иск за предаване държането на нает имот, исковата молба би могла да се
счита за предизвестие по чл. 238 ЗЗД, ако договорът е безсрочен или страните са уговорили
трансформацията му в такъв / в конкретения случай е уговорена трансформация на договора
в безсрочен// Решение № 158 от 14.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 185/2009 г., I т. о., ТК,
Решение № 171 от 11.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 565/2012 г., I т. о., ТК/ Несъмнено в хода
на настоящото производство е изтекъл едномесечния срок на предизвестие, ако се изчислява
спрямо получаване на исковата молба от ответника. В обобщение - за ответника е
възникнало задължението да върне наетата вещ – чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Това задължение
не означава само опразване и/или изоставяне на вещта, а следва да се изрази в предаването й
на наемодателя. Следователно връщането е двустранен акт на наемателя и наемодателя,
който следва да се предприеме по инициатива на наемателя. По делото липсват
доказателства, че ответнникът е върнал на ищеца процесния имот, а доказателствената
тежест за това е била негова. Следователно искът по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД в частта
относно предаване на владението на обект „Ресторант“ в с.Р. подробно описан в чл.1 от
Договора за наем от 01.11.2011г следва да бъде уважен.
Различни са правните съображения на съда в частта относно претендираното
кухненско оборудване, обаче. Следва да се има предвид, че съгласно първоначалният текст
на ИМ в същия подробно описание на предадените по силата на договора за наем вещи
липсва, макар чл.9 от Договора да предвижда изрично предаване на „наличното кухненско
оборудване по опис, който представлява неразделна част от договора.“ След направено
възражение на ответника от ищеца с допълнителна молба са изброени следните вещи , за
които се твърди , че са предадени по силата на чл.9 от Договора , а именно : 1.Рафтове за
напитки - 4 6р.; 2.Бар плод - хладилен - 1бр.; 3. Печка електрическа - 1 бр.; 4.Ел. пекарна
№945 - 1бр; 5.Ел.бойлер - 1 бр.; 6.Везна№47 - 1 бр.; 7.Шкафове за чинии №49 - 26р.; 8.Маси
- 10 бр.; 9. Столове - 18 бр.; 10.Електромер - 1 бр.; 11.Водомер - l бр.; 12.Тави - l бр.;
13.Шоли- алпака - 56 бр.; 14.Гювечета - 7бр.; 15.Черпаци – 4бр.; 16. Тенджери - алпака –
2бр.; 17.Шкаф за хляб - 16р.; 18. Шкафчета малко – 2бр.; 19.Решетъчен черпак – 1бр;
20.Брави секретни - 2 бр.; 21. Смесител за батерии - 3бр.; 22.Чинии - 19 бр.; 23.Тел-бияч -
1бр.; 24.Коф-помпа – 1бр.; 25.Калорифер – 1бр.; 26.Релси - двойни c пердета -4 6р.; 27.Печка
с твърдо гориво – 1бр.; 28.Сепарета - двуседалкови - 8бр.; 29 - Акумулираща пeчкa - 1бр.;
Към допълнителната молба от ищеца са приложени копие на 2бр.Опис от 09.09.2002г и
Протокол от 04.05.2006г (л.124-126), които доказателства са оспорени от ответника като
неотносими към спора. Съдът след като се запозна с текста на представените 2бр.Опис от
09.09.2002г и Протокол от 04.05.2006г, прецени, че същите неямат отношение към предмета
на доказване по делото, т.к. от ищеца многократно се потвърди, след дадени от съда
8
указания, че договорът ,предмет на настоящия иск е сключен между страните на 01.10.2011г
, от което следва да че в изпълнение на чл.9 от същия описа и приемо-предавателен
протокол би следвало да бъде съставен на същата дата . представените от ищеца описи и
протокол са съставени девет години по-рано и не става ясно какво е отношението им към
предмета на спора. В този ред на мисли съдът ,счита че по делото липсват доказателства
ищецът да е предал на ответника кухненско оборудване по силата на чл.9 от Договора. При
тези обстоятелства искът по по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД в частта относно предаване на
изброеното кухненско оборудване следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Относно разноските:
При този изход от спора и на осн.чл.78, ал.3 ГПК с оглед изхода от спора , съдът счита
че ищецът следва да бъде осъден да заплати 2/3 от сторените от ответника разноски (общо
2050лева), а именно 1367лева. Също на осн. чл.78, ал.3 ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца 1/3 от сторените в производството разноски (общо 2172лева) или 724лева.
По изложените съображения и на основание чл.235 от ГПК, Съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ПOTPEБИTEЛHA KOOПEPAЦИЯ "С." с. Р., със
седалище и адрес на управление — с. Р., Община Р., ЕИК ***, представлявана от
председателя на кооперацията — Ц.Т.Ф. срещу ET „Н. 69 — Н.Г." ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление — гр.А., ***, представляван от Н.И.Г., EГH **********, иск с правно
основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати месечен наем общо в
размер 5005 лв. за периода от месец август 2021 г. до месец август 2022г. (13 месечни наема
всеки по 385лв.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; както и сума в размер на 14 945,
75лв., представляваща използваната ел.енергия в наемния обект за периода от месец юли
2021г. до месец юли 2022г. и сумата от 623лв., представляваща стойността на използвана
вода за периода от месец юли 2021г. до месец юли 2022г., ведно със законната лихва върху
тези суми, като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 232, ал. 2 ЗЗД ответника ET „Н. 69 — Н.Г." ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление — гр.А., ***, представляван от Н.И.Г., EГH ********** ДА
ПРЕДАДЕ на ПOTPEБИTEЛHA KOOПEPAЦИЯ "С." с. Р., със седалище и адрес на
управление — с. Р., Община Р., ЕИК ***, представлявана от председателя на кооперацията
— Ц.Т.Ф. ВЛАДЕНИЕТО на търговски обект „Ресторант“ в с.Р. ул. „***", подробно описан
в чл.1 от Договор за наем на недвижим имот от 01.11.2011г , като ОТХВЪРЛЯ ИСКА като
недоказан в останалата част относно ПРЕДАВАНЕ НА СЛЕДНИТЕ ДВИЖИМИ ВЕЩИ :
1.Рафтове за напитки - 4 6р.; 2.Бар плод - хладилен - 1бр.; 3. Печка електрическа - 1 бр.; 4.Ел.
пекарна №945 - 1бр; 5.Ел.бойлер - 1 бр.; 6.Везна№47 - 1 бр.; 7.Шкафове за чинии №49 - 26р.;
8.Маси - 10 бр.; 9. Столове - 18 бр.; 10.Електромер - 1 бр.; 11.Водомер - l бр.; 12.Тави - l бр.;
13.Шоли- алпака - 56 бр.; 14.Гювечета - 7бр.; 15.Черпаци – 4бр.; 16. Тенджери - алпака –
9
2бр.; 17.Шкаф за хляб - 16р.; 18. Шкафчета малко – 2бр.; 19.Решетъчен черпак – 1бр;
20.Брави секретни - 2 бр.; 21. Смесител за батерии - 3бр.; 22.Чинии - 19 бр.; 23.Тел-бияч -
1бр.; 24.Коф-помпа – 1бр.; 25.Калорифер – 1бр.; 26.Релси - двойни c пердета -4 6р.; 27.Печка
с твърдо гориво – 1бр.; 28.Сепарета - двуседалкови - 8бр.; 29 - Акумулираща пeчкa - 1бр.;
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК ответника ET „Н. 69 — Н.Г." ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление — гр.А., ***, представляван от Н.И.Г., EГH ********** ДА
ЗАПЛАТИ на ПК "С." с. Р., със седалище и адрес на управление — с. Р., Община Р., ЕИК
***, представлявана от Ц.Т.Ф. сторените по делото разноски в размер на 724лв
/седемстотин двадесет и четири лева/.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК ПК "С." с. Р., със седалище и адрес на управление
— с. Р., Община Р., ЕИК ***, представлявана от Ц.Т.Ф. ДА ЗАПЛАТИ на ET „Н. 69 — Н.Г."
ЕИК ***, представляван от Н.И.Г., EГH ********** сторените по делото разноски в размер
на 1367лв./хиляда триста шестдесет и седем лева/
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
10