№ 16
гр. К., 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно
наказателно дело № 20231850200331 по описа за 2023 година
Делото е образувано по жалба на Б. А. Е., ЕГН**********, с адрес гр. С.
против Електронен фиш серия К № 4377623, издаден от ОД на МВР С., с
което на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
Жалбоподателят оспорва издадения ЕФ, като сочи, че е била подадена от
негова страна декларация по чл.189, ал.6, изр.последно от ЗДвП, сочи че
процесния фиш не му е бил връчен, както и твърдения за неизправност на
техническото средство, с което е било заснето посоченото в ЕФ нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна – ОД на МВР С. не изпраща представител. Със
съпроводителното писмо са изложени съображения за законосъобразност на
обжалвания ЕФ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посочения
фиш, като доколкото не се представиха доказателства за това кога е бил
връчен електронния фиш на жалбоподателя, съдът намира, че жалбата е
подадена в срок. Разгледана по същество, съдът намира, че същата е
основателна.
Обжалваният ЕФ е издаден на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в
съответната утвърдена бланка /съгласно приложена заповед на министъра на
вътрешните работи/, след като с Автоматизирано техническо средство или
1
система – АТСС, на 02.01.21 г., в 17,29 часа, в гр. К., пред вход на фирма
„С.“, ВПII-81, с посока на движение към гр. С./не е посочена от къде е идвала
колата от гр. К. или от фирма „С.“/, при ограничение на скоростта от 50 км/ч
/населено място/, е заснет автомобил марка/модел „О.“, „И.С.Т.“, с рег.
№********, докато същият се е движил със скорост от 75 км/ч.
Нарушението е квалифицирано в ЕФ като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С обжалвания ЕФ на жалбоподателя, в качеството му на собственик на
конкретното МПС /налице е справка за регистрацията на конкретното МПС/,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева на
основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като не е посочено дали е отчетено, че
превишаването на разрешената скорост е след приспаднат реверанс от
отчетената скорост от 3 км/ч, представляващи допустима грешка на при
измерване на скорости до 100 км/ ч., съгласно протокола за последваща
проверка на АТСС.
Извън посоченото конкретно правно основание обжалвания ЕФ е издаден
на основание веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от
ЗДвП, а именно снимка. Съдът намира, че от нея макар да може да се
установи рег.номер на превозното средство, което е заснето, то качеството на
същата не позволява да се определи къде е мястото на заснемане, както и дали
светлините намиращи в страни от превозното средство не са светлини от
други моторни превозни средства намиращи се в близост при заснемането.
Ето, защо макар посочената снимка да съдържа данни за рег.номер на
заснетото МПС, както и дата, час и място /чрез координати/ на заснемането, и
др., то същата не следва да бъде кредитирана по делото. При това положение
не може да се приеме, че по несъмнен начин автомобила, собственост на
жалбоподателя се е движил на посочената дата и място, и в посочената
посока със скорост, надхвърляща максимално разрешената в района, така
както са отразени тези данни в обжалвания ЕФ.
На следващо място, съдът намира, че така както е индвидуализирано в
обжалвания ЕФ мястото на извършеното нарушение не позволява на
жалбоподателя да упражни в пълна степен своето право на защита. В
обжалвания фиш е посочено, че нарушението е било заснето в гр. К., пред
вход на фирма „С.“, ВПII-81, с посока на движение към гр. С., като по този
начин не може да се определи от къде точно е идвало процесното МПС. Този
пропуск не може да отстранен и при анализ на другите доказателства по
делото, сред които както беше споменато вече е и направената снимка/от
която също не може да стане ясно/.
Съдът намира, че е налице и порок в ЕФ, касаещ това дали приетата
скорост от АНО е след приспаднат толеранс или без да е отчетен такъв.
Наред с горните съображения, съдът намира, че следва да се приеме за
основателното и твърдението на жалбоподателя, че същият е бил подал
декларация по чл.189, ал.6 ЗДвП/доколкото същата е представена към
жалбата, предоставена е и разпечатка от пощенски оператор/, като същата
2
следва да се приеме, че е била подадена в срок, който е посочен в справката
представена от АНО.
За пълнота следва да се посочи, че са неоснователни възраженията на
жалбоподателя касаещи изправност на техническото средство, след като без
съмнение използваното техническо средство е одобрен тип съгласно ЗИ –
налице е удостоверение за това, като изрично е посочено, че това е преносима
система и в съответствие с това е представен и протокол за използване на
конкретното средство съгласно цитираната наредба. Няма основание за
съмнение, че техническото средство е преминало съответния последващ
контрол, за което е представен конкретен протокол, издаден от трето
независимо лице – структурно звено на Български институт по метрология, в
който е посочена и допустимата грешка, в какъвто размер е направено
приспадане от действително отчетената скорост.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваният ЕФ следва да бъде
отменен.
С оглед изхода от делото на жалбоподателят се полага заплащане на
сторени разноски, но доколкото не се претендират такива, то съдът не следва
да се занимае служебно с този въпрос.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4377623, издаден от ОД на
МВР С., с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на Б. А. Е.,
ЕГН**********, с адрес гр. С., му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1, вр. чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 1,т.3 ЗДвП.
Решението може да се обжалва от пред Административен съд С.-област в
14/ дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и въззиваемата
страна.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
3