Р Е Ш Е Н И Е
Номер
253 Година 09.03.2023 Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, ХVІ-ти
състав, на девети февруари две хиляди двадесет и трета година, в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Марина НИКОЛОВА
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря С.
Х.
Прокурор Андрей
Червеняков
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 2220 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по касационна жалба подадена от И.Н.К.
с ЕГН: ********** и адрес ***, чрез адв.Т.Н. *** против решение № 1013/01.11.2022г.,
постановено по н.а.х.д. № 3225/2022г. по описа на Районен съд Бургас. Счита
решението за неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон и правни
искане да бъде отменено и постановено друго с което да се отмени обжалваното
наказателно постановление. В съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена.
Ответникът – Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната
жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас
дава становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд Бургас намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 22-0769-001244/12.07.2022г.
издадено от началник група към ОД на МВР гр.Бургас, сектор “Пътна полиция”, с
което за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на касатора са наложени глоба в размер на 750
лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3
месеца. За да постанови решението си съдът е приел, че НП е издадено от компетентен
орган и съдържа всички задължителни реквизити, като не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до неговата отмяна на процесуално
основание. Ясно е посочено мястото на
извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък имало
въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 80 км/ч, както и точната
измерена от АТСС скорост и разликата между засечената и разрешената скорост,
като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранс от 3 %. Правилно е
определен и субекта на административното наказание, с оглед нормата на чл.188
от ЗДвП, след като в нарочна декларация
собственика на автомобила е посочила, че именно К. го е управлявал на
процесната дата. От своя страна жалбоподателя не е подписал декларация, в която
да посочи кое е лицето което е управлявало автомобила. Възраженията в жалбата
не са възприети от съда, поради което той е потвърдил наказателното
постановление.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда
само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Съдебното
решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При
постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата
обстановка, като изложените мотиви относно правомерното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицето се споделят и от настоящия
съдебен състав.
Нарушението за
което е ангажирана отговорността на касатора, касае превишаване на максимално разрешената
скорост за движение в населено място до 80км/ч., сигнализирана с пътен знак В-26,
в какъвто смисъл е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.21,
ал.2 от ЗДвП.
От събраните в
хода на производството доказателства се установява съставомерност на деянието, тъй
като автомобилът управляван от К. е заснет при движение със скорост от 136 км/ч
в гр.Бургас, бул.“Т. Александров“, в посока от кръстовище с ул.“Спортна“ към
пътен възел „Юг“ срещу БЦ „Вая“, като е отчетена и допустимата грешка/толеранс при
измерване на скоростта, при въведено ограничение от 80 км/ч. Първоначално установената
скорост, с която се е движел автомобила на касатора е била 140 км/ч, като именно
от тази стойност е приспадната допустимата грешка/толеранс от 3% и наказателното
постановление е издадено за движение със скорост 136 км/ч. Съобразно така
установеното превишение на разрешената скорост, правилно е приложена
санкционната норма на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, съгласно която водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за
превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване
над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лева.
Неоснователни са
възраженията на касатора, поддържани и пред настоящата инстанция, за допуснати
съществени процесуални нарушения, тъй като наказателното постановление е
издадено след повече от 6 месеца от издаване на АУАН.
Съгласно нормата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
В случая, действително АУАН е съставен на
30.06.2020г., а НП е издадено на 12.07.2022г., но не е налице нарушение на
разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, доколкото видно от представените по делото
доказателства е било спряно производството на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на
чл.43, ал.6 от ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде
намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. Спиране на
производството е допустимо от закона, само когато са извършени всички
необходими действия по издирване на нарушителя и са налице категорично данни,
че въпреки щателното издирване той не е намерен. В случая, конкретното
производство е било надлежно спряно по реда на чл.43, ал.6 от ЗАНН на 19.07.2020г., след като нарушителя е търсен и е
установено, че е напуснал страната на 06.02.2020г., за което по делото се
съдържа справка за пътуване на лице – български гражданин от 19.07.2020г. След
като нарушителят е напуснал страната и не е можело да бъде намерен за да му
бъде връчен съставения АУАН, правилно е прието, че са налице основанията по
чл.43, ал.6 от ЗАНН за спиране на производството.
С оглед на изложеното, след като на 19.07.2020г. е
било надлежно спряно производството до неговото възобновяване на 05.04.2022г.
не текат предвидените от законодателя давностни срокове, съответно не е бил
изтекъл и срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, за издаване на наказателното
постановление, поради което не е налице твърдяното от касатора съществено
процесуално нарушение.
Направените в касационната жалба възражения за липса в
съставения АУАН на трите имена и адреса на свидетеля при отказа да се получи, е
неоснователно, тъй като не е било необходимо те да бъдат посочвани, след като
касатора е получил лично акта, не е отказал и дори е посочил, че има
възражения, които ще представи в срок.
С оглед
изложеното, правилно първоинстанционният съд е обосновал
извод за съставомерност на деянието и правомерно ангажиране отговорността на
касатора на соченото правно основание. Ето защо и на основание
чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас,
ХVІ-ти състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 1013/01.11.2022г.,
постановено по н.а.х.д. № 3225/2022г. по описа на Районен съд Бургас.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.