РЕШЕНИЕ
№ 355
гр. Смолян, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и трети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20215440100045 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът С. С. К. е предявил срещу „****” ЕООД – Смолян, представлявано от * * *
обективно и кумулативно съединени искове, както следва: - иск с правно основание чл. 128,
т. 2 КТ за заплащане на сумата от 8 401,54 лв., представляваща неплатено трудово
възнаграждение за периода май - август 2020 г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 445,38 лв. за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяко
месечно трудово възнаграждение, считано от 26-то число на месеца следващ месеца, за
който е дължимо възнаграждението, до 19.01.2021 г. – датата на подаване на исковата молба,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.01.2021 г. до окончателното
плащане. Претендира за деловодните разноски.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете се свеждат до
следното: съществувало трудово правоотношение между страните, прекратено със заповед
№ 23/31.08.2020 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, по което ищецът е работил, с
основно трудово възнаграждение 610 лв., увеличено на 3 000 лв., считано от 13.05.2020 г..
Изпълнявайки длъжността си ищецът бил командирован в Австрия, като има отработени 11
р.-д. в май; 5 р.д. през юни; 22 р.д. през юли и 21 р.д. през август 2020. При прекратяване на
трудовото правоотношение не са му заплатени дължимите трудови възнаграждения за
положения труд в общ размер 8 401,54 лв., които претендира ведно с лихва за забава.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва като неоснователни предявените искове.
Твърди, че дължимите трудови възнаграждения са платени на ищеца срещу подпис във
ведомостите. Твърди, че общо платените възнаграждения на ищеца възлизат на 11 292,47
лв.. В последното съдебно заседание уточнява, че плащането по ведомостите за заплати е
извършено в деня на прекратяване на трудовото правоотношение – 31.08.2020 г., когато са
подписани ведомостите и фиша за заплата за м. август от ищеца, тъй като преди това е бил в
чужбина. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира за разноски.
1
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуалния представител адв.
Каменова – редовно упълномощена, поддържа предявените искове и моли същите да бъдат
уважени и да му бъдат присъдени деловодните разноски по съображенията, изложени в
писмената защита.
Ответникът представляван от адв. Ч моли исковете да бъдат отхвърлени по
съображенията, изложени в писмената защита.
Съдът установи от фактическа страна следното:
Между „****“ ЕООД, представлявано от * * * като работодател и С. С. К. като
работник е сключен трудов договор № 22/13.05.2020 г., по силата на който, считано от
15.05.2020 г. ищецът е назначен на длъжността Общ работник в дружеството, на пълно
работно време 8 часа, при трудово възнаграждение в размер на 610 лв., платимо
„окончателно“ до 25-то число на следващия месец. Договорен е 30- дневен срок за
предизвестие за прекратяване на трудовия договор.
Със споразумение за временно командироване от 13.05.2020 г., сключено между
страните, считано от 15.05.2020 г. ищецът е командирован в Австрия, гр. ***, като за
времето на командироването трудовото възнаграждение е увеличено на 3 000 лв., като е
договорено и допълнително месечно възнаграждение в размер на 0,6 % върху 3 000 лв. за
придобит трудов стаж и професионален опит. В т. 3 от споразумението е посочено, че
плащането ще бъде в лева или в евро по курс 1.95583.
В трудовия договор и в споразумението не е посочено изрично как следва да се
изплаща трудовото възнаграждение – по банков път или по ведомост на ръка или по друг
начин.
Със заповед № 23/31.08.2020 г. трудовото правоотношение е прекратено, разпоредено
е на ищеца да се заплатят 1 000 лв. за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. за 7
работни дни. Ищецът е положил подпис срещу получил сумата. Заповедта е връчена на
ищеца на 31.08.2020 г..
Прослуженото време на ищеца в ответната фирма е 3 месеца и 15 дни.
Във ведомостта за заплати за месеците май, юни и юли 2020 г. ищецът се е подписал
срещу сумите за получаване от 375,06 лева; 2 327,94 лв. и 2 327,94 лв..
Във ведомостта за заплати за август 2020 г. на С.К. е начислена сума за получаване в
размер на 3 117,08 лв., като в платежния фиш за месец август същият се е подписал като
получил сумата.
С преводно нареждане от 21.09.2020 г. ответникът е превел по сметка на ищеца в
Банка ДСК АД сумата от 1 952 лв. с основание – заплата, като видно от представеното
2
извлечение от същата сметка на ищеца в Банка ДСК, сумата е постъпила по сметката му на
същата дата. Последното се потвърждава и от главната книга на ответника.
Съгласно заключението по СИЕ нетният размер на дължимите на ищеца трудови
възнаграждения за периода от 13.05.2020 г. до 31.08.2020 г., получен след приспадане на
задължителните удръжки – лични осигуровки и ДДФЛ, възлиза на 9 236,75 лева, като
същото е получено като сбор от основното трудово възнаграждение, увеличено с
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж. При извършена проверка в
счетоводството на „****” ЕООД от представените ведомости за работни заплати и платежни
нареждания, се установява, че на С. С. К. е изплатена сума в размер 10 100.02 лева, както
следва: 8 148.02 лева - изплатена в брой по ведомост и 1 952.00 лева - преведена сума на
21.09.2020 г. по банковата сметка на С. С. К. в „Банка ДСК ЕАД“ с основание - заплата.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено, същото не е оспорено от страните.
От заключението по назначената СГЕ се установява, че подписите срещу името С. С.
К., положени във ведомостите за заплати за месеците май, юни и юли 2020 г., както и за
получил сумата върху платежния фиш за месец август 2020 г. са положени от ищеца. Съдът
кредитира заключението на ВЛ като обективно и компетентно изготвено, същото
кореспондира със събраните по делото доказателства. Неоснователни са възраженията на
ищеца срещу заключението по СГЕ, тъй като вещото лице пълно, точно, ясно, обективно и
компетентно е отговорило на поставените му въпроси и посочва, че при изготвянето му за
сравнителен материал е използвал не само положените пред него подписи на ищеца, но и
тези образци, които се съдържат в системата за българските лични документи и подписа му
в пълномощното за адв. Каменова.
От показанията на свид. *** – приятел на ищеца се установява, че С работил повече
от три месеца в Австрия. И двамата напуснали фирмата, защото не им плащали трудовото
възнаграждение. Били се разбрали плащането на заплатите да става по банков път, за което
предоставили банковите си сметки. С получил само 1900 лв. за целия период, в който е бил
в Австрия. Свидетелят бил уволнен дисциплинарно, възнамерявал да води дело, но не е
водил такова, заминал да работи в Германия. Един единствен път бил извикан в офиса на
фирмата да отиде и да се подпише. Поставил много подписи, може би шест - седем пъти, но
реално не получил пари. Подписал, защото не му се разправяло повече с управителката.
Получил само 400 лв., останалите пари не получил. С му казал, че са му преведени само
1000 евро за всички месеци, не е споделял да е ходил във фирмата. От месец май, до края на
месец август С не се е прибирал в България. В Австрия не са носени ведомости, там не са
вземали пари.
Според свид. К, който споделя един офис с * *, последната си води счетоводството на
фирмата и плаща заплатите по различен начин - и по банков път и в брой. Авансите също се
плащат в брой. Виждал е С.К. два - три пъти, когато тръгвал за Австрия през май 2020 г..
3
След това още един път бил в офиса в края на месец август или началото на месец
септември, за да си оправи документацията, да си получи парите и да се приключат
отношенията. Мисли, че всичко, което е договорено и по ведомост му е платено - една част
по банков път, а друга на ръка. * броила пари и му ги дала, коментирали различни ситуации.
С се подписал върху документи. От месец май до края на месец август С е бил в Австрия,
там е работил.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели.
Правни изводи:
Ищецът като работник е активно легитимиран да предяви исковете за заплащане
на дължимо трудово възнаграждение срещу бившия работодател.
За да бъде уважен иска по чл. 128, т. 2 КТ за неплатено трудово възнаграждение
следва да бъде доказано наличието на трите кумулативни предпоставки: съществуване на
индивидуално трудово правоотношение между страните; реално престиране от страна на
работника (служителя) на труд по трудовото правоотношение и липса на плащане на
трудово възнаграждение в предвидения в трудовия договор размер.
Безспорно се установи възникването на индивидуалното трудово правоотношение
между страните със сключения трудов договор. Съществуването на това правоотношение е
обусловено от действителността на сключения трудов договор. Съществуването на
действително трудово правоотношение между страните е абсолютна материална
предпоставка за основателността на предявения иск за заплащане на трудови
възнаграждения.
Безспорно се установява и времето, през което ищецът е работил в ответното
дружество, а именно от назначаването му на 15.05.2020 г. до прекратяването на трудовото
правоотношение на 31.08.2020 г. на длъжността Общ работник с основно трудово
възнаграждение 3000 лв. и 0,6 % допълнително.
Доказването на третата кумулативна предпоставка - неплащане на трудово
възнаграждение за исковия период не е изпълнено. Тъй като се касае за отрицателен факт, то
в тежест на ответника е да докаже плащането на трудовото възнаграждение на ищцата в
процесния период. От приетите по делото доказателства - ведомости за работни заплати за
месеците май, юни и юли и фиш за заплата за м. август и преводно нареждане и банково
извлечение се установява, че дължимото нетно трудово възнаграждение за процесния
период е платено изцяло на ищеца в размера по споразумението от 13.05.2021 г..
Общо платените на К. трудови възнаграждения по ведомости, фиш за заплата и с
банков превод възлизат на 10 100,02 лв., а общо дължимите му нетни възнаграждения за
целия период на трудовото правоотношение възлизат на 9 236,75 лв.. Така на ищеца са
4
платени 863,27 лв. в повече от дължимото нетно трудово възнаграждение, чийто размер е
установен от експертизата, включващо основно и допълнително възнаграждение, след
задължителните удръжки.
Задължението на работодателя да начислява и изплаща трудово възнаграждение
на наетите работници и служители е предвидено в чл. 128 КТ. С т. 1 на чл. 128 на
работодателя е вменено задължение да начислява във ведомости за заплати трудовото
възнаграждение на работниците (служителите) за положения от тях труд.
По отношение изплащането на трудовото възнаграждение се прилага чл. 270 КТ, с
който е определено мястото на изплащане на възнаграждението – предприятието, където се
извършва работата, и начина на изплащане – лично по ведомост или срещу разписка, както
и по писмено искане на работника или служителя чрез превод на влог в посочена от
последния банка. В случая не се представят доказателства плащането да е било договорено
да се извършва изключително по банков път, но отчитайки обстоятелството, че същият е
бил командирован в Австрия от 15.05.2020 г. до завръщането му в България в края на август
2020 г., то съвсем логично е плащането да става по допустимите в закона начини – по
банков път и по ведомост на ръка.
Безспорно се установи, че ищецът е посещавал неколкократно преди заминаването
му за Австрия офиса на ответното дружество и еднократно при прекратяването на трудовото
правоотношение /свид. К/ след завръщането му в края на месец август /свид. ***/. Безспорно
се установи от заключението по СГЕ, че подписите във ведомостите и във фиша са
положени от ищеца. Подписът за получаване на сумите се полага едновременно с плащането
или непосредствено след това, с което се удостоверява факта на изпълнение на
задължението на работодателя за плащане на трудовото възнаграждение. Съдът приема, че
именно при прекратяването на трудовото правоотношение на 31.08.2021 г. същият е
подписал ведомостите за заплати за месеците май, юни и юли и фиша за заплата за м. август.
С положените от ищеца подписи върху платежните ведомости на ответното дружество за
първите три месеца от исковия период, се доказа, че ответникът - работодател е изпълнил
чрез плащане договорното си задължение да заплати на ищеца дължимото му се трудово
възнаграждение за положения от него труд за тези три месеца. Отделно от това подписвайки
фиша за заплата за м. август, ищецът е удостоверил плащането и на посоченото в него
трудово възнаграждение, начислено за същия месец. В този смисъл фишът има смисъл на
разписка за получената от ищеца сума, тъй като удостоверява неизгоден за ищеца факт и се
представя от ответника. Така с посочените ведомости и фиш безспорно се доказва
извършеното плащане на сумата от 8 148,02 лв. Безспорно се установи и че на 21.09.2020 г.
по банковата сметка на ищеца са преведени 1 952 лв.. При това положение претендираните
суми за заплати за четирите месеца от май до август включително са платен изцяло.
Неоснователни са възраженията на ищеца за нередовност на воденето на
платежните ведомости и съдът не ги обсъжда, тъй като представените с отговора на
5
исковата молба корекции на ведомостите за месеците май и юли не засягат трудовото
възнаграждение на ищеца.
Действително липсва отбелязване в същите документи за момента на подписването
им, но няма и изрично предвидено законово изискване за удостоверяване на момента на
подписването, респ. на получаването на сумите.
Действително има и разминаване на сбора на сумите по ведомостите за дължимото
възнаграждение и тези определени от СИЕ, но това не опровергава плащанията на сумите,
посочени във ведомостите и във фиша за заплата за август.
Що се отнася до твърдението, че не е положил подписа си във ведомостите за
заплати за месеците май-юли и фиша за заплата за месец август, съдът счита за
неоснователно, същото е опровергано с приетата СГЕ.
Поради безспорно доказаните плащания на договореното трудово възнаграждение
в пълен размер искът с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на сумата 8 401,54
лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода май - август 2020 г. е
изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с претендираната лихва за забава,
считано от датата на подаване на исковата молба – 19.01.2021 г. до окончателното
заплащане на задължението.
Относно иска за обезщетение за забава:
Безспорно се установи, че плащанията за първите три месеца от процесния период
са извършени не на договорените падежи – 25-то число на месеца, следващ месеца, за който
е дължимо трудовото възнаграждение, а на 31.08.2020 г.. Възнаграждението за месец август
е платено на две части, съответно на 31.08.2020 т. – 2 074,64 лв. и на 21.09.2020 г. е платен
остатъкът от 1 088,73 лв..
Дължимото обезщетение за забава върху всяко отделно месечно трудово
възнаграждение в размер на законната лихва е съответно: за трудовото възнаграждение за
месец май е в размер на 24,94 лв., определено върху установения дължим размер от СИЕ -
1 320,30 лв. за периода от падежа – 25.06.2020 г. до деня на плащането 31.08.2020 г.; за
месец юни е в размер на 25,09 лв., определено върху установения размер от СИЕ - 2 376,54
лв. за периода от падежа – 25.07.2020 г. до 31.08.2020 г.; за месец юли е в размер на 4,62 лв.
върху установения размер от 2 376,54 лв. за периода 25.08.2020 – 31.08.2020 г..
Възнаграждението за месец август е платено в пълен размер преди падежа, настъпил на
25.09.2020 г., поради което за него не се дължи обезщетение за забава. Така общият размер
на обезщетението за забава възлиза на 54,65 лв. и до този размер следва иска да бъде
уважен. За разликата над уважения до пълния предявен размер от 445,38 лв. иска следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и за периода след 31.08.2020 г. до
датата на предявяване на иска -19.01.2021 г..
6
Относно разноските:
И двете страни са заявили искания за присъждане на деловодните разноски.
Ищецът е направил разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на
800 лв.. С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на
ищеца деловодни разноски в размер на 4,94 лв., пропорционално на уважената част от
исковете.
Ответникът е направил разноски за адвокат в размер на 1 080 лева. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи да заплати на ответника разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 073,33 лв., пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Така по компенсация ищецът следва да плати на ответника деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 068,39 лв..
Ще следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да бъде осъден ответникът да заплати в
полза на СмРС държавна такса върху уважения иск в размер на 50 лв.. Тъй като
възнагражденията на вещите лица са платени от бюджета на съда и не засягат иска за
обезщетение за забава, а главния иск за трудови възнаграждения, който е отхвърлен изцяло,
то и не следва да се осъжда ответникът за разноски за експертизи и същите остават за сметка
на съда, тъй като ищецът е освободен от плащането им по аргумент от чл. 78, ал. 6, вр. чл.
83, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от изложените съображения Смолянският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от С. С. К., ЕГН
**********, от гр. ******, срещу „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. Смолян, *****, представлявано от * * *, иск с правно основание чл. 128, т. 2
КТ за заплащане на сумата от 8 401,54 лв., представляваща неплатено трудово
възнаграждение за периода май - август 2020 г. вкл., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.01.2021 г. до
окончателното заплащане на задължението.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
Смолян, б****, представлявано от * * *, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на С. С.
К., ЕГН **********, от гр. Смолян, ***** обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху трудовите възнаграждения за месеците май, юни и юли 2020 г. в размер на
54,65 лв., определено върху всяко отделно месечно трудово възнаграждение, считано от
7
падежа му – 25-то число на следващия месец до момента на плащането – 31.08.2020 г., като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска В ЧАСТТА за разликата над уважения
размер от 54,65 лв. до пълния предявен размер от 445,38 лв.; за обезщетение за забава за
трудовото възнаграждение за месец август 2020 г. и за периода след 31.08.2020 г. до
19.01.2021 г..
ОСЪЖДА С. С. К., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. ***** на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК да заплати на „****“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Смолян, *****, представлявано от * * * сумата от 1 068,39 лв. за платено адвокатско
възнаграждение, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Смолян,
***** представлявано от * * *, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на РС
Смолян държавна такса в размер на 50 лв. върху уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. К*** и на ответника чрез
адв. Ч.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
8