№ 1482
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Камелия В. Славкова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20211100902857 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК:
Образувано е по подадена пред СГС искова молба с вх. номер 35445/29.12.2021
г., въз основа на която ищецът – „Н.Г.“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК **** е предявил
за разглеждане срещу „Р. НА П.“ АД искове, както следва : главен иск по чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за установяване нищожност на извършено прихващане с протокол от
20.03.2020 г., поради противоречие със закона; евентуален иск по чл. 26, ал. 1, пр. 2
ЗЗД за установяване нищожност на прихващане извършено с протокол от 20.03.2020 г.,
поради заобикаляне на закона, съответно Т. Н. в качеството му на назначен синдик на
„Н.Г.“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК **** е предявил срещу „Н.Г.“ АД – в
несъстоятелност, с ЕИК **** и „Р. НА П.“ АД, с ЕИК **** при условията на
евентуалност искове по чл. 645, ал. 4 ТЗ, като предпочитан и по чл. 645, ал. 3 ТЗ, като
непредпочитан имащи за предмет обявяване относителна недействителност на
прихващане извършено с протокол от 20.03.2020 г.
В исковата молба ищците твърдят, че дружеството „Н.Г.“ АД е търговско
дружество с основен и единствен предмет на дейност – организиране на хазартни
игри. Предвид въведени в началото на 2020 г. законодателни промени в сферата на
хазартните игри се стигнало до отнемане на лиценза за дейността на търговеца, а това
довело като резултат до преустановяване на търговската му дейност. Сочи се, че на
14.02.2020 г. от Председателя на Държавната комисия по хазарта били издадени актове
за установяване на публични държавни вземания със значителни по своята стойност
размери. Въз основа на същите било образувано пред публичен изпълнител
производство по реда на чл. 121 ДОПК в рамките на което спрямо имущество на
дружеството били наложени редица предварителни обезпечителни мерки, като най-
ранните датирали от 29.01.2020 г. За да обслужва задълженията си „Н.Г.“ АД се е
обръщало към публичния изпълнител за предоставяне на разрешения за направата на
1
неотложни плащания. Излага се, че на 27.02.2020 г. „Н.Г.“ АД отчитайки
преустановената си търговска дейност и невъзможността да осъществява разплащания
с кредитори е депозирал сам искане пред Софийски градски съд за откриване на
производство по несъстоятелност. Това обстоятелство било обявена по партидата на
дружеството в ТР с вписване на 05.03.2020 г. По повод тази молба пред СГС било
образувано т.д. № 447/2020 г., като с определение на съда от 04.03.2022 г. на основание
чл. 629 ТЗ са били допуснати предварителни обезпечителни мерки – запори по
банкови сметки, вещи, вземания и други активи, а така също е назначен временен
синдик на дружеството. На по-късен етап – 21.04.2020 г. пред СГС е упражнена и
молба от кредитор с основание чл. 625 ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност спрямо „Н.Г.“ АД. Така се стигнало до образуването на друго
търговско дело по описа на СГС, а именно – т.д. № 699/2020 г. Това е довело до
постановяване прекратяването, считано от 09.06.2020 г. на т.д. № 447/2020 г. по описа
на СГС, ТО, 14 с-в. Междувременно и в пределите на образуваното т.д. № 699/2020 г.
на основание чл. 629а ТЗ била допусната предварителна обезпечителна мярка –
назначаване на временен синдик на длъжника - „Н.Г.“ АД. Встъпването на временния
синдик станало на 25.06.2020 г., като това било обявено по партидата на дружеството в
ТР. Впоследствие с решение от 06.01.2012 г., постановено по т.д. № 699/2020 г. по
описа на СГС е обявена неплатежоспособността и е открито производство по
несъстоятелност по отношение на търговско дружество – „Н.Г.“ АД, с начална дата на
неплатежоспособността – 27.02.2020 г., като пак с това решение дружеството било
обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието на длъжника,
като органите на управление на длъжника са десезирани, а управлението е възложено
на назначения от съда синдик.
Ищците посочват, че на 20.03.2020 г. на основание чл. 103 и чл.. 104 ЗЗД
между „Н.Г.“ АД и „Р. НА П.“ АД се подписал двустранен протокол за уреждане на
техни насрещни задължения в размер на сумата 493 006,03 лв. Опонира се, че към
момента на извършването на така очертаната компенсационна сделка една от страните
по нея - „Н.Г.“ АД не се е легитимирала за титуляр на безспорни вземания, доколкото
дружеството нямало предявени и приети по реда на чл. 685 и чл. 688 ТЗ вземания в
откритото производство по несъстоятелност на „Н.Г.“ АД. Отделно от това от
съдържанието на протокола за уреждане на насрещни задължения не могъл да се
направи извод за конкретна облигационна обвързаност на страните по него,
респективно правните последици произтичащи от нея – възникване, съществуване и
изискуемост на компенсираните вземания отразени в същия. Предвид това не можело
да се приеме валидно осъществено прихващане, което да покрива изискванията
заложени в нормата на чл. 645, ал. 1 от ТЗ. На самостоятелно основание ищецът
поддържа, че ако се приеме, че вземания все пак съществуват за страните подписали
протокола, то се сочи, че тяхната изискуемост е настъпила в хода на висящото
производство по несъстоятелност, в т.ч. при наличие на наложени предварителни
обезпечителни мерки, съответно не било спазено условието на чл. 645, ал. 2 от ТЗ. На
следващо място се посочва, че състоянието на неплатежоспособност при длъжника -
„Н.Г.“ АД е било известно на насрещната страна по компенсационната сделка - „Р. НА
П.“ АД към момента, когато протокола от 20.03.2020 г. е бил подписан, като това се
дължи на вече изложените факти свързани с промяната на законодателството
уреждащо материята свързана с пазара на хазартни игри, съответно отнемането на
лицензията на „Н.Г.“ АД да осъществява такава дейност, пристъпването към
обезпечителни действия по реда на ДОПК и прочие, като всички тези обстоятелства
били намерили отражение в подадената от самия длъжник – молба за откриване на
производство по несъстоятелност, която в началото на м.03.2020 г. била обявена по
партидата му в ТР. На самостоятелно основание от синдика се сочи, че прихващането
2
от 20.03.2020 г. предприето от длъжника е действие реализирало се към момент след
определената начална дата на неплатежоспособността, която е възприето да бъде –
27.02.2020 г. Освен това молбата за откриване на производство по несъстоятелност
спрямо „Н.Г.“ АД, която е послужила за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ
е депозирана на 21.04.2020 г., а извършеното действие по прихващане е с дата –
20.03.2020 г., което означава, че оспорваното прихващане е извършено в рамките на не
повече от 1 година назад, считано от депозиране на молбата. Опорочаване на
действието – прихващане следвало и от това, че то е извършено при несъблюдаване
изискването на чл. 635, ал. 1, във връзка с чл. 629а ТЗ, защото не е било съгласувано
като действие с назначения към момента на извършаването му под формата на
предварителна обезпечителна мярка - временен синдик, а това означавало, че е
допуснато прихващане в противоречие, евентуално при заобикаляне на закона.
След дадени от съда указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК от ищците на
21.01.2022 г. е депозирана молба-уточнение на ИМ внасяща яснота за ищците
предявяващи исковете по делото, както и за самия предмет на исковите претенции и
последователността на тяхното предявяване и желание за разглеждане.
С писмен отговор от 03.06.2022 г. ответната страна – „Р. НА П.“ АД излага
възражения, с които оспорва предявените искове, като определя същите за
неоснователни и подлежащи на отхвърляне. Признава, че „Р. НА П.“ АД е имал
търговски отношения с „Н.Г.“ АД. Така на 16.06.2014 г. между двете дружества се
сключил договор, като въз основа на възприетото в него „Н.Г.“ АД се е задължил да
предоставя на „Р. НА П.“ АД билети за моментна лотарийна игра „Национална
лотария“, съответно „Р. НА П.“ АД е поел ангажимента да ги приеме за Р. и да заплати
тяхната номинална стойност съгласно възприетите по договора условия. Сочи се, че
срокът на действие на коментирания договор бил установен до 01.12.2014 г., но с
възможност за автоматично продължаване за период от 1 година, като това правило
било намирало нееднократно приложение. По тази причина прекратяването на тази
облигационна връзка настъпило едва когато спрямо „Н.Г.“ АД с решение от 06.01.2021
г. постановено от СГС, VI-6 с-в било открито производство по несъстоятелност /чл. 17,
т. 1 от договора/. Отбелязва се, че по смисъла на клаузата на чл. 10а от договора
ежемесечно за дружеството „Р. НА П.“ АД възниквало задължението да предоставя
отчет на „Н.Г.“ АД относно броя на продадените билети, съответно броя на
печелившите такива, серийните им номера, както и размера на изплатените печалби.
Този ежемесечен отчет включвал и изпълнение от „Р. НА П.“ АД задължение до 15-то
число на съответния месец да предоставя на насрещната страна по договора всички
суми събрани от продадените лотарийни билети за отчитания период. Подчертано е, че
по волята на страните акта на подписване на отчетния протокол е приравнен на
приемане от страните на отразената в него информация. Сред задълженията на „Н.Г.“
АД било и това до 20-то число, но не по-рано от получаване на отчетите и сумите по
продадените билети да извърши възстановяване в полза на „Р. НА П.“ АД на сумите
по изплатените от последния печалби на трети лица. Ответникът акцентира и на
правото си съгласно този договор – клаузите на чл. 12, ал. 1, т. 4 и 5 да върне
намиращите се у него билети към момента на прекратяване на моментната лотарийна
игра „Национална лотария“, ако това се случи поради отнемане разрешението на
„Н.Г.“ АД да оперира на хазартния пазар, и съответно да получи възнаграждението си
за последния отчетен период, през който са продавани билетите. Освен това съобразно
уговореното с договора „Р. НА П.“ АД има право да получи търговска отстъпка от
приетите за Р. билети. Сочи се, че на 21.02.2020 г. страните по коментирания договор
подписали допълнително споразумение според което са се отказали да претендират по
между им лихви и неустойки за отчетните периоди 01-31.01.2020 и 01-21.02.2020 г.,
като целта им е била да постигнат коректно уреждане на окончателните си отношения
3
по договора. Ответникът сочи, че очертаната договорна обстановка ясно показвала, че
при всяко фактурирано вземане от някоя от страните по договора, то се касае до такова
възникнало през предходния месец, респективно е станало изискуемо най-късно до 20-
то число на следващия месец. Това означавало, че всички вземания и задължения,
които са отразени в протокола от 20.03.2020 г. реално са възникнали и са били
изискуеми преди началната дата на неплатежоспособността /27.02.2020 г./,
респективно датата на постановяване на РОПН – 06.01.2021 г. Ответникът оспорва да е
бил уведомяван за извършвани публични проверки спрямо контрагента му „Н.Г.“ АД в
т.ч. за налагани обезпечителни мерки върху имущество на същия. Отрича се „Р. НА
П.“ АД своевременно да е разбрал за депозираните молби за откриване на
производство по несъстоятелност срещу „Н.Г.“ АД. За яснота обаче се маркира, че
подадената от самото „Н.Г.“ АД молба по чл. 625 ТЗ е била обявена по партидата на
дружеството в ТРРЮЛНЦ на 05.03.2020 г., което следва настъпването изискуемостта
на всички вземания засегнати в протокола за прихващане от 20.03.2020 г. Ответникът
не възразява, а потвърждава, че на 20.03.2020 г. с „Н.Г.“ АД са подписали упоменатия
в ИМ протокол за прихващане, като с този способ поддържа да са били уредени техни
насрещни вземания и задължения произтичащи от сключения договор от 16.06.2014 г.,
чиято изискуемост към момента на подписване на протокола била налице. Прави се
позоваване, че извършеното с подписания протокол прихващане е предизвикало
погасяване на вземанията, които „Р. НА П.“ АД е имало към „Н.Г.“ АД, като
показателно за това погасително действие е обстоятелството, че на по-късен етап
дружеството не ги е предявило за приемане в пределите на откритото производство по
несъстоятелност на „Н.Г.“ АД. Проследявайки извършените вписвания по партидата на
„Н.Г.“ АД в периода между м. март 2020 г. и м.юни 2020 г. ответникът формира извод,
че за времето от 05.06.2020 г. до 25.06.2020 г. „Н.Г.“ АД не е имало назначен, като
предварителна обезпечителна мярка - временен синдик. По тази причина узнаването от
законния представител на „Н.Г.“ АД в този интервал от време на извършени действия
по прихващане е факт предизвикал настъпване на желания с извършването на
прихващането юридически ефект. От ответника се излагат съображения за
недопустимост и неоснователност на предявените за разглеждане искове. Обръща се
внимание на специалните изисквания за извършване на прихващания уредени в
нормата на чл. 645, ал. 1 от ТЗ, а именно – необходимо е задълженията на всяка страна
да съществуват /да са възникнали/ преди датата на постановяване на РОПН; те да са
насрещни и еднородни, както и това на прихващащият кредитор да е изискуемо и
ликвидно. Тези предпоставки се излага да са били налице относно задълженията
описани в протокола от 20.03.2020 г., като всички те са възникнали и станали
изискуеми преди 06.01.2021 г., когато е постановено РОПН. Ответникът сочи, че
ангажира и доказателства показващи, че става дума за компенсация на насрещни и
еднородни парични вземания. В този контекст се опонира по доводите на ищеца, че
никое от вземанията на „Р. НА П.“ АД отразено в протокола за прихващане от
20.03.2020 г. нямало характеристиката на безспорно и изискуемо. На следващо място
ответникът се противопоставя по твърдението на ищеца за допускане нарушение на
изискването на чл. 645, ал. 2 ТЗ според която норма изявлението за прихващане трябва
да се адресира до синдика. Застъпва се теза, че в случая допуснатия, като
предварителна обезпечителна мярка – временен синдик не трябвало да се възприема,
като такъв по смисъла на чл. 645, ал. 2 ТЗ, защото между статута на синдика назначен
преди откриване на производството по несъстоятелност и този след откриване на
същото бил много различен по обема на правомощия. Дори обаче да се възприемело,
че „Р. НА П.“ АД е следвало да уведоми назначения на 11.03.2020 г. временен синдик
за извършеното прихващане, то доколкото този временен синдик така или иначе е бил
освободен на 05.06.2020 г., то до 25.06.2020 г. са се възобновили правомощията на
4
законния представител на „Н.Г.“ АД да получава изявления за прихващане, в т.ч. и от
„Р. НА П.“ АД. Следователно предвид подписването на протокола за прихващане на
20.03.2020 г., това действие е произвело ефект спрямо дружеството „Н.Г.“ АД най-
късно на 05.06.2020 г., когато са се възстановили правата на законния му представител.
Ответникът се спира и на въведеното от ищеца основание за нищожност на
прихващането, поради реализирана хипотеза на чл. 645, ал. 3 ТЗ. Акцентира над това,
че вземането на „Р. НА П.“ АД е възникнало в значителен интервал от време
предшестващ постановяване на РОПН /27.02.2020 г. – 06.01.2021 г./, като дори към
27.02.2020 г., когато е най-късно възникналото вземане от прихванатите такива,
дружеството не е било в състояние обективно да знае, че спрямо длъжника - „Н.Г.“ АД
е било настъпило състояние на неплатежоспособност или че е поискано откриване на
производство по несъстоятелност спрямо него. Изтъква се, че коментираното знание
според съдебната практика не се предполага, а на общо основание подлежи на
доказване от страната, която го твърди. Подчертано е и това, че при направа
преценката за валидност на прихващането, което се оспорва по реда на чл. 645, ал. 3
ТЗ трябва да се изхожда не от датата, на която същото е било извършено /в случая –
20.03.2020 г./, а да се държи сметка за момента на придобиване на вземането, с което
впоследствие е сторена компенсацията, респективно момента на придобиването на
задължението, с което се извършва тази компенсация. По приложението на чл. 645, ал.
4 ТЗ ответникът - „Р. НА П.“ АД сочи, че всички материални предпоставки
предвидени за приложението на тази хипотеза са налични, като прихващането от
„Н.Г.“ АД е извършено след началната дата на неплатежоспособността, респективно то
е предприето в период по-кратък от една година, считано от подаване на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност /21.04.2020 г./. Въпреки това обаче се
касаело до случай на договорно прихващане, чиято възможност за оспорване в
производството по несъстоятелност е намерила широко разяснение в съдебната
практика. Съобразно същата за да се постигне успешно оспорване на договор за
прихващане е необходимо да се разкрият в кумулативно единствено предпоставките,
както на чл. 645, ал. 3 ТЗ, така и на чл. 645, ал. 4 ТЗ, защото основанията за оспорване
на изявленията на кредитора са уредени в едната норма, а тези на длъжника в другата.
Това означава, че дори да са осъществени условията на чл. 645, ал. 4 ТЗ, то
нереализирането на изискванията на чл. 645, ал. 3 ТЗ пак би довело до
неоснователност на иск за прогласяването на нищожност по реда на чл. 645, ал. 4 ТЗ
на атакуваното договорно прихващане. В обобщение от ответника се иска произнасяне
от съда, с което да отхвърли предявените от синдика искове, а тези предявени от
страна на длъжника - „Н.Г.“ АД да бъдат оставени без разглеждане, като недопустими,
или при условията на евентуалност да бъдат отхвърлени, поради тяхната
неоснователност. При благоприятен изход на спора за ответника същият настоява да
му бъдат присъдени направените за участие в производството съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът по предявените от синдика при условията на евентуалност искове по
чл. 645, ал. 4 и чл. 645, ал. 3 ТЗ - „Н.Г.“ АД /в несъстоятелност/ не се е възползвал от
процесуалната възможност да подаде отговор на ИМ в срока по чл. 367 ГПК.
На 04.07.2022 г. ищците „Н.Г.“ АД /в несъстоятелност/ и синдика на „Н.Г.“ АД /в
несъстоятелност/ са упражнили правото си по чл. 372 ГПК да подадат по делото
допълнителна искова молба, с която са пояснили и допълнили първоначалната си
такава. По отношение направените от ответника - „Р. НА П.“ АД оспорвания по
допустимостта на защитата предприета с предявените искове по чл. 26,ал. 1, пр. 1 и
евентуално пр. 2 ЗЗД се излагат съображения, че упражняването на тази защита не е
обвързано с изтичането на императивен процесуален срок, в частност този по чл. 649
ТЗ. Напомня се, че с молба от 21.01.2022 г. тези искове са ясно изчерпателно
5
конкретизирани. На следващо място се засяга въпроса по действието на
обезпечителната мярка – назначаване на временен синдик, като се сочи, че тя е
приложима от 11.03.2020 г. и оповестена в ТР следователно известна в т.ч. и на „Р. НА
П.“ АД. Същата е действала към момента на предприемане на атакуваните с ИМ
компенсаторни действия /20.03.2020 г./. Това прихващане, нито е било доведено до
знанието на назначения към този момент временен синдик на „Н.Г.“ АД, а още по-
малко е било съгласувано и одобрено да се извърши. Що се касае до материалните
предпоставки на предявените в условията на евентуалност искове по чл. 645, ал. 4 и ал.
3 ТЗ ищецът по тях ги поддържа така, както ги е заявил с първоначалната искова молба
и уточнението внесено по нея. Оспорва достоверността на датите на представените от
ответника „Р. НА П.“ АД допълнително споразумение от 21.02.2020 г., както и на
изготвените отчети по чл. 10б от договора сключен на 16.06.2014 г. Оспорва се
коментираните документи да са били съставени на отразените в тях дати и места,
респективно, че изявленията в тях съответстват на действителното фактическо
положение. Подчертава се, че става въпрос за частни документи, чиято сила се ползва
само по отношение на тяхното авторство. Относно правата и задълженията
произтичащи от договора сключен на 16.06.2014 г. се напомня, че възникването на
евентуални парични вземания за страните по същите, в частност за „Р. НА П.“ АД са
обстоятелства подлежащи изцяло в тежест на доказване от страната черпеща права от
него. В този контекст представените с отговора писмени доказателства не били годни
да докажат, нито основание, нито размер на вземания възникнали и съществували в
полза на „Р. НА П.“ АД преди и към момента на предприемане на оспорените
компенсаторни действия. За повече конкретизация ищецът упоменава, че „Р. НА П.“
АД не е ангажирал доказателства, че е осъществил плащания на конкретни суми под
формата на печалби по печеливши билети от лотарийна игра, че да се възприеме
правото му да получи тяхното възстановяване от „Н.Г.“ АД, каквито фактически
основания за пораждане на вземанията си излага. Освен това от съдържанието на
приложените към отговора на ИМ протоколи не можело да се формира извод за
спазване на изискването за направата на точен и подробен отчет относно продадени
билети, брой печеливши такива, серийни номера, както и за размер на изплатени
печалби. Нямало данни и за спазване от страна на „Р. НА П.“ АД на задължението му
да извърши фактическо предаване на „Н.Г.“ АД на всички лотарийни билети относно
които търговецът е изплатил определени печалби за отчетния месец. Ако все пак се
приеме за доказано, че „Р. НА П.“ АД се легитимира успешно като носител на
съществуващи към момента на компенсаторното действие – 20.03.2020 г. вземания, то
ищецът продължава да поддържа твърдението си, че тези вземания имат настъпила
изискуемост в хода на откритото производство по несъстоятелност, както и че за
валидността на извършеното прихващане не е било спазено условието поставено в чл.
645, ал. 2 ТЗ.
На 10.08.2022 г. от ответника - „Р. НА П.“ АД по делото е депозиран
допълнителен отговор съгласно чл. 37 ГПК. Страната продължава да поддържа
възражението си за недопустимост на част от предявените за разглеждане искове, а
именно тези по чл. 26 ЗЗД, като развива съображения за това. По оспорената
достоверност на датата поставена в допълнителното споразумение от 21.02.2020 г. се
отбелязва, че към този момент законен представител на „Н.Г.“ АД е бил Д.Г., като
неговите действия обвързват дружеството, съответно датата възпроизведена в
споразумението му е изцяло противопоставима, в т.ч. и на назначения синдик.
Същевременно бил налице пълен субективен идентитет между страните по договора
от 16.06.2014 г. и тези по допълнителното споразумение от 21.02.2020 г., поради което
възражението с такъв предмет наведено от ищеца не било основателно. По
оспорването достоверността на датата отразена върху протоколите приложени към
6
отговора на ИМ се прави уточнението, че всеки от тези протоколи е подписан от
представител на „Н.Г.“ АД, което ги прави противопоставими на дружеството, вкл. и
по отношение на поставената върху тях дата. Обръща се внимание, че в протокола за
прихващане от 20.03.2020 г. отново подписан от представител на „Н.Г.“ АД са
цитирани всички протоколи в това число с датите на тяхното съставяне, което
действие по естеството си покрива признание за датата на съставяне и за
съществуването на тези документи. Що се касае до начина на отчитане на печалбите
по предоставените за продажба лотарийни билети от ответника се посочва, че това е
ставало посредством техническа свързаност между IT системите на двете дружества и
по-конкретно чрез бар-код четец намиращ се във всеки обект на търговеца „Р. НА П.“
АД, като информацията съхранявана в тези системи е била ползвана за съставяне на
протоколите за прихващане. Подържа се вече изложеното възражение, че към момента
на придобиване на вземанията, които са станали обект на последващи компенсационни
действия „Р. НА П.“ АД не е знаел за настъпило състояние на неплатежоспособност
при „Н.Г.“ АД.
Съдът, след като прецени събраните по делото и относими към спора
доказателства и след като обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
От събраните по делото писмени доказателства, а и от служебно извършена
справка от съда се установи, както следва :
На 27.02.2020 г. самото дружество - „Н.Г.“ АД се е обърнало с молба към
Софийски градски съд, като на основание чл. 625 ТЗ е поискало спрямо него да бъде
открито производство по несъстоятелност, поради състояние на неплатежоспособност,
да се определи начална дата на неплатежоспособността, а също така дружеството да
бъде обявено в несъстоятелност, а дейността му да бъде прекратена. С молбата е
поискано от сезирания съд по несъстоятелността служебно да постанови
обезпечителна мярка – назначаване на временен синдик по смисъла на чл. 629а, ал. 1,
т. 3. С акт от 05.03.2020 г. тази молба е била обявена по партидата на „Н.Г.“ АД водена
в ТРРЮЛНЦ при АВ. По тази молба е образувано търг. дело № 447/2020 г. по описа на
СГС, ТО, VI-14 с-в. С определение от 04.03.2020 г. съдът по несъстоятелността на
основание чл. 629а, ал. 1 ТЗ е допуснал обезпечение чрез назначаване на временен
синдик, а именно назначил е Т. Н. за временен синдик на дружеството - „Н.Г.“ АД.
Това определение е вписано по партидата на „Н.Г.“ АД водена в ТРРЮЛНЦ при АВ на
11.03.2020 г. С определение от 05.06.2020 г. на основание чл. 629а, ал. 5 ТЗ съдът е
отменил допуснатите с определение от 04.03.2020 г. предварителни обезпечителни
мерки, в т.ч. и назначаването на временен синдик, съответно е постановено
освобождаването на Т. Н., като временен синдик. Това определение е вписано по
партидата на „Н.Г.“ АД водена в ТРРЮЛНЦ при АВ на 05.06.2020 г. С определение от
09.06.2020 г. съдът е постановил прекратяване на производството по търг. дело
447/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-14 с-в, като това е резултат от извършено
оттегляне на молбата подадена от „Н.Г.“ АД подадена по реда на чл. 625 ТЗ. Това
определение е обявено по партидата на „Н.Г.“ АД водена в ТРРЮЛНЦ при АВ на
09.06.2020 г.
На 21.04.2020 г. от С.С.Д., с ЕГН ********** в СГС е депозирана молба с
правно основание чл. 625 ТЗ, с която е поискано спрямо дружеството „Н.Г.“ АД да
бъде открито производство по несъстоятелност, поради неговата
неплатежоспособност. С тази молба е отправено и искане за налагане на
предварителна обезпечителна мярка – назначаване на временен синдик на
дружеството. Във връзка с така подадената молба в СГС е образувано търг. дело №
669/2020 г. по описа на СГС, ТО, VІ-9 състав. С определение от 23.06.2020 г. съдът по
7
несъстоятелността на основание чл. 629а, ал. 1 ТЗ е допуснал обезпечение чрез
назначаване на временен синдик, а именно назначил е Т. Н. за временен синдик на
дружеството - „Н.Г.“ АД. Това определение е вписано по партидата на „Н.Г.“ АД
водена в ТРРЮЛНЦ при АВ на 25.06.2020 г. С Решение от 06.01.2021 г. по т.д. №
669/2020 г. по описа на СГС, ТО, VІ-9 състав, е открито производство по
несъстоятелност на длъжника „Н.Г.“АД /в несъстоятелност/ и е определена начална
дата на неплатежоспособността – 27.02.2020 г., като едновременно с това дружеството
е обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността му и правомощията на органите
му на управление, като правото на управление и разпореждане с имуществото,
включено в масата на несъстоятелността, е възложено на назначения синдик. Това
решение е влязло в сила на 12.05.2024г.
Видно от представен и приет за доказателство по делото договор от 16.06.2024 г.
се разкрива наличието на учредена договорна връзка между „Н.Г.“ ООД и „Р. НА П.“
АД. Предмет на същата е извършването на доставка от страна на „Н.Г.“ ООД в полза
на „Р. НА П.“ АД на билети за моментна лотарийна игра „Национална лотария“, като
последният се е съгласил да ги приеме и разпространява съответно да плати тяхната
номинална стойност, като страните се подчиняват на условията възприети в клаузите
на договора. В чл.10а, ал. 1 на договора е уговорено, че ежемесечно, в срок до 10-то
число на месеца, следващ този, за който се отнася „Р. НА П.“ АД се задължава да
предоставя на „Н.Г.“ ООД отчет за броя на продадените билети, отчет за печелившите
билети, техните серийни номера, код на печалбите и размера на изплатените печалби.
Уговорено е, че отчетът се прави под формата на протокол /извлечение от системата
по чл. 7, в чието съдържание се отразяват изброените в предходното изречение
обстоятелства и данни, а подписването на този протокол от страна на „Н.Г.“ ООД е
равнозначно на приемане на въведената в него информация. Съгласно чл. 15, ал.2 от
договора „Р. НА П.“ АД има правото да получи за дейността си по приемане и Р. на
лотарийните билети, както и за изплащането на печалбите по тях, търговецът има
право да получи търговска отстъпка в размер на 9 % от приетите за Р. билети. В ал. 3
на същата клауза е установено, че номиналната стойност на различните лотарийни
билети е в размер на 1, 2, 3 и 5 лв. Плащането на сумите по посочените две алинеи се
извършва между страните в срок до 15-то число на месеца, следващ този за който
сумата се дължи срещу надлежно издаване на фактура. В ал.5 на същия член е
предвидено, че с оглед избягване на всякакво съмнение, страните се съгласяват, че „Р.
НА П.“ АД може да прихваща дължимото възнаграждение от сумите за продадените
билети, които са дължими на „Н.Г.“ ООД. На 21.02.2020 г. „Н.Г.“ ООД,
„НАЦИОНАЛНА ЛОТАРИЯ“ АД и „Р. НА П.“ АД са подписали допълнително
споразумение приложимо към договора от 16.06.2014 г., като с цел избягване на
недоразумения страните са се съгласили, че договореното по между им в чл. 1 от
споразумението да се прилага само за отчетните периоди от 01-31.01.2020 г. и от 01-
21.02.2020 г. с цел на коректното и точно окончателно уреждане на финансовите им
отношения произтичащи от договора сключен на 16.06.2014 г.
Сред приобщените по делото писмени доказателства са и три броя фактури
/фактура № ********** от 03.02.2020 г. на стойност 55 078,70 лв. с основание –
комисионно възнаграждение; фактура № ********** от 03.02.2020 г. на стойност 17,93
лв. с основание – комисионно възнаграждение; фактура № ********** от 18.02.2020 г.
на стойност 10 647,40 лв. с основание – комисионно възнаграждение/, както и седем
броя протоколи за изплатени печалби, които са съставени в периода от 29.01.2020 г. до
27.02.2020 г. и са подписани от представители на „Р. НА П.“ АД и „Н.Г.“ АД.
Приет е като доказателство Протокол за прихващане от 20.03.2020 г., двустранно
подписан от „Р. НА П.“ АД и „Н.Г.“ АД, с който страните са се споразумели, че „Р. НА
8
П.“ АД има вземане от „Н.Г.“ АД в общ размер на сумата от 493 006,03 лева,
формирано като сбор от издадени пет броя фактури /фактура № ********** от
29.01.2020 г. на стойност 5 891,00 лв. с основание – изплатени печалби; фактура №
********** от 31.01.2020 г. на стойност 341 280,00 лв. с основание – изплатени
печалби; фактура № ********** от 03.02.2020 г. на стойност 55 078,70 лв. с основание
– комисионно възнаграждение; фактура № ********** от 03.02.2020 г. на стойност
17,93 лв. с основание – комисионно възнаграждение; фактура № ********** от
18.02.2020 г. на стойност 10 647,40 лв. с основание – комисионно възнаграждение;
фактура № ********** от 27.02.2020 г. на стойност 80 091,00 лв. с основание –
изплатени печалби/, а „Н.Г.“ АД има вземане от „Р. НА П.“ АД в общ размер на
500 631,63 лева, която е формирана, като сбор от следните вземания : 509 888,00 лв.
съгласно протокол № **********/31.01.2020 г. за извършени продажби на лотарийни
билети; 100,00 лв. съгласно протокол № **********/31.01.2020 г. за извършени
продажби на лотарийни билети; 98 587,00 съгласно протокол № **********/27.02.2020
г. за извършени продажби на лотарийни билети; както и 166,00 лв. съгласно документ
за ревизии № **********/31.01.2020 г., като от този сбор са извадени сума в размер на
20 045,00 лв. съставляваща надплатена от търговеца сума за м.12.2019 г. и сума в
размер на 88 064,37 лв. за наложена с наказателно постановление на НАП санкция. Въз
основа на тези им насрещни вземания страните са се съгласили да извършват
прихващане между тях, вследствие на което те се смятат за погасени в размер до
сумата от 493 006, 03 лв., съответно остатъка от 7 625,60 лв. е дължим от „Р. НА П.“
АД на „Н.Г.“ АД. По делото с нарочно определение по реда на чл. 146 ГПК между
страните бе отделено за безспорно, че страните са съставили и подписали този
протокол за прихващане на упоменатата в него дата – 20.03.2020 г.
От приетото по делото експертно заключение изготвено по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като пълно и обективно изготвено,
се установява, че протокола за прихващане съставен на 20.03.2020 г. е бил осчетоводен
в счетоводството водено от „Н.Г.“ АД, като операциите по вземания и задължения са
отведени по счетоводна сметка ********** Други кредитори – прихващане с
протокол. Що се касае до другата страна - „Р. НА П.“ АД коментирания протокол за
прихващане от 20.03.2020 г. и регистрираните в него операции са осчетоводени по
счетоводна сметка ********** Други кредитори – лотарийни билети. Вещото лице е
изяснило и какъв е видът и размера, съответно основанието на всяко едно от
вземанията на „Н.Г.“ АД и „Р. НА П.“ АД отразени в протокола за прихващане от
20.03.2020 г., съответно по коя счетоводна сметка е отнесено погасяването им чрез
осъщественото прихващане до размера на по-малката от двете суми /494 006,03 лв./.
Даден е и отговор, че на 15.01.2020 г. от „Р. НА П.“ АД е осчетоводено и извършено
плащане по банков път към „Н.Г.“ АД на основание протоколите съставени за
м.декември 2019 г. за сумата от 212 913,27 лв. при дължима сума от 192 868,27 лв.,
което означава, че е налице надплащане в размер на сумата от 20 045,00 лв. Изяснено
е, че именно това е една от сумите, която в протокола за прихващане от 20.03.2020 г. е
извадена от стойността на вземанията, с които „Н.Г.“ АД разполага спрямо „Р. НА П.“
АД. Допълнено е и това, че на 09.03.2020 г. „Р. НА П.“ АД е платил в полза на НАП
сумата в размер на 88 064,37 лв., като основание за това е изп. дело № ********* от
21.02.2020 г., съответно задължено лице по това плащане е „Н.Г.“ АД. Изяснено е, че
това е другата сума, която в протокола за прихващане от 20.03.2020 г. е извадена от
стойността на вземанията, с които „Н.Г.“ АД разполага спрямо „Р. НА П.“ АД. В
обобщение вещото лице е дало и заключение за това, че по отношение на сумите
предмет на извършеното с протокол от 20.03.2020 г. прихващане счетоводните записи
при двете дружества са извършени в съответствие с счетоводните правила и
стандарти. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице е дало обяснение
9
каква е технологията по издаване и осчетоводяване на всяка една от фактурите, които
са предмет на описание в протокола от 20.03.2020 г., като е пояснено, че тези фактури
първо се издават и осчетоводяват при техния издател, като това става с конкретна дата,
която съвпада с момента на тяхното издаване, а осчетоводяването на счетоводните
операции, които се регистрират при извършване на прихващането става на по-късен
етап.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез проведен разпит на
свидетелката – М.З.. Тя посочва, че от 2014 г. постъпила на работа в дружеството
„Л.М.“ АД, а „Р. НА П.“ АД е негово дъщерно дружество. Нейните трудови функции
се свеждали до това да отговаря за изпълнението на договора сключен с „Н.Г.“ АД
отнасящ се до Р. на лотарийни билети. Организирането и отчитането на дейността по Р.
и продажба на тези билети ставало чрез свързани по между им електронни системи
администрирани от „Р. НА П.“ АД и „Н.Г.“ АД. Така свидетелката можела да вижда,
дали в съответните обекти на „Р. НА П.“ АД има наличности от лотарийните билети,
какъв е обема на реализираните продажби на същите, както и размера на изплатените
по тях печалби. Основната комуникация с представителите на „Н.Г.“ АД ставала през
тази функционираща между двете дружества електронна система. Свидетелката
конкретизира, че броя на продажбите на лотарийни билети правени в даден търговски
обект можел да се види през тази система в деня следващ деня на продажбите.
Отчитането на реализираните продажби и изплатени печалби по лотарийните билети
ставало до 10-то число на месеца следващ месеца на продажбите. Свидетелката сочи,
че според договора имало възможност за прихващане между цената на продадените
през дадения период от време билети и стойността на изплатените по тях печалби,
ведно с уговорената в конкретен процент търговска отстъпка от стойността на
изплатените печалби. За целта трябвало да има и насрещно потвърждение в системата
от представител на „Н.Г.“ АД. За самото прихващане се съставяли и подписвали
протоколи между „Н.Г.“ АД и „Р. НА П.“ АД, като свидетелката не е ясно на какъв
интервал са се съставяли и подписвали те, съответно сочи, че тя не е подписвала
такива документи. Свидетелката няма спомен, дали в процеса на организация на
работата по Р. и отчитане на реализираните билети е имало справки и съгласувания на
плащания с трето лице – „НАЦИОНАЛНА ЛОТАРИЯ“ АД.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По предявените за разглеждане от „Н.Г.“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК ****
срещу „Р. НА П.“ АД искове, както следва : главен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
установяване нищожност на извършено прихващане с протокол от 20.03.2020 г.,
поради противоречие със закона; евентуален иск по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за
установяване нищожност на прихващане извършено с протокол от 20.03.2020 г.,
поради заобикаляне на закона, за които са изтъкнати доводи, че пороците се състоят в
липса на заложените в чл. 645, ал. 1, евентуално ал. 2 ТЗ предпоставки, съдът намира,
че същите са недопустими, като в тази му част производството следва да се прекрати.
С нормите на чл. 645 ал. 1 ТЗ и чл. 645 ал. 2 ТЗ за разлика от следващите ал. 3 и 4 не
се предписват право, чиято реализация да предполага промяна в правната
действителност. Тези норми регламентират обстоятелства, които са релевантни към
надлежното упражняване на субективно право и касаят предпоставки за настъпване на
принципно зачетен от закона погасителен ефект. Евентуалното отсъствие на някоя от
визираните в тях предпоставки изключва погасителния ефект на компенсационната
сделка /прихващането/, като това съставлява хипотеза на незавършен фактически
състав, а не хипотеза на порок на сделката водещ до нейната нищожност, било на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 или пр. 2 ЗЗД. В този смисъл упражняването на нарочна
10
обща искова защита по реда на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД от дружество, спрямо
което е открито производство по несъстоятелност с доводи за нищожност на
извършено с негово участие прихващане при отсъствие на реализирани фактически
състави на чл. 645, ал. 1 или ал. 2 ТЗ се явява такава без правен интерес. При липса на
реализиран погасителен ефект от извършено прихващане, при което не са реализирани
условията на чл. 645, ал. 1 или 2 ТЗ синдика на несъстоятелното дружество е овластен
да предприеме предписаните от закона действия /предяви осъдителни искове за
вземанията на дружеството, които не са били погасени с прихващане/, като така
постигне директно попълване на масата на несъстоятелността. Именно в един такъв
исков процес биха били изследвани и предпоставките разписани от законодателя в
нормите на чл. 645, ал. 1 и 2 ТЗ за да се прецени, дали е осъществен погасителния
ефект на предприетото с участието на несъстоятелния длъжник прихващане или такъв
ефект не е настъпил. В обобщение за ищеца не се открива конкретен правен интерес от
воденето на искова защита по така предявените по реда на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2
ЗЗД исков за установяване нищожност на прихващането от 20.03.2020 г. и по тази
причина в тази си част исковата молба следва да бъде върната, а производството по
делото прекратено.
По предявените за разглеждане при условията на евентуалност и при
кумулативно тяхно съединяване искове от Т. Н. в качеството му на назначен синдик на
„Н.Г.“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК **** е предявил срещу „Н.Г.“ АД – в
несъстоятелност, с ЕИК **** и „Р. НА П.“ АД, с ЕИК **** по чл. 645, ал. 3 и ал. 4 ТЗ
за обявяване на недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
„Н.Г.“ АД – в несъстоятелност на изявления за прихващане, които са инкорпорирани в
/споразумение/ протокол за прихващане от 20.03.2020 г., настоящият съдебен състав
намира следното :
Съгласно актуалната практика на ВКС въведена с решение от 26.06.2023 г.
постановено по т.д. № 2739/2021 г. на ТК, Второ ТО, която настоящия състав изцяло
споделя прихващането, чиято правна уредба се съдържа в чл. 103 - чл. 105 ЗЗД, е
способ за погасяване на насрещни еднородни задължения за пари или заместими вещи.
По правило прихващането може да се извърши с едностранно изявление на всяко от
задължените лица, което при извънсъдебното прихващане има безусловен характер, и
ако вземането на прихващащия (т. нар. активно вземане) е ликвидно и изискуемо, с
достигане на изявлението до насрещната страна в правоотношението двете насрещни
вземания се погасяват с обратно действие до размер на по-малкото от тях, съгласно чл.
104, ал. 2 ЗЗД (т. 1 от съобразителната част на Тълкувателно решение № 2/2020 от
18.03.2020 г. по тълк. д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС). В границите на уредената от
чл. 9 ЗЗД свобода на договарянето прихващането може да се осъществи и чрез
споразумение между лицата, които си дължат взаимно пари или еднородни и
заместими вещи. Така са процедирали и ответните страни по разглежданите искове,
доколкото са сключили двустранно споразумение за прихващане от 20.03.2020 г.
Споразумението за прихващане предполага насрещни съвпадащи волеизявления на
договарящите страни, насочени към постигане на една обща цел - погасяване на
вземанията, които страните си дължат взаимно по силата на валидно възникнали и
обвързващи ги правоотношения, до размер на по-малкото от тях. Когато прихващането
е уговорено в споразумение/договор, пораждането на правните последици по чл. 104
ЗЗД е резултат от съвпадащите волеизявления на двете страни, поради което
заличаването на погасителния ефект на прихващането е възможно само чрез
едновременна "отмяна" на правните последици на насрещните волеизявления, т. е. на
общото съгласие на страните техните насрещни вземания/задължения да бъдат
компенсирани и погасени чрез прихващане до размер на по - малкото. За целите на
производството по несъстоятелност законодателят е предвидил възможност при
11
изрично уредени предпоставки да се оспорват по исков ред прихващания, за които
може да се приеме, че са довели до накърняване на масата на несъстоятелността на
длъжника в производство по несъстоятелност. Съгласно чл. 645, ал. 4 ТЗ,
прихващането, извършено от длъжника след началната дата на
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, но не по-рано от една година
преди подаването на молбата, е недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението
на осребреното имущество, независимо от това, кога са възникнали двете насрещни
задължения. В случай, че прихващането е извършено от кредитор на длъжника, то
може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си към
длъжника преди датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, но към момента на придобиването на вземането или задължението е
знаел, че е настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, или че е
поискано откриване на производство по несъстоятелност - чл. 645, ал. 3 ТЗ.
Предявяването на иск по чл. 645 ТЗ за обявяване на прихващането за недействително
по отношение на кредиторите на несъстоятелността е правомощие на синдика, което
трябва да бъде упражнено пред съда по несъстоятелност в преклузивен срок, посочен
в чл. 649, ал. 1 ТЗ - една година от откриване на производството по несъстоятелност,
съответно от момента на обявяване на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ. Ако
прихващането е извършено след датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, срокът тече от извършване на прихващането. При бездействие на
синдика иск по чл. 645 ТЗ може да бъде предявен от всеки кредитор на
несъстоятелността в срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ. Съгласно чл. 649, ал. 2 ТЗ,
едновременно с исковете по чл. 645 ТЗ синдикът, съответно кредиторът, може да
предяви и обусловените от тях осъдителни искове за попълване на масата на
несъстоятелността с вземанията, предмет на оспореното прихващане. Попълването на
масата на несъстоятелността е крайната цел, за чието постигане са уредени исковете
по чл. 645 ТЗ, и тя е определяща за наличието на правен интерес от тяхното
предявяване и поддържане пред съда. Разпоредбите на чл. 645, ал. 4 и, ал. 3 ТЗ
уреждат обичайната хипотеза на прихващане, извършено чрез едностранно изявление
на длъжника, съответно на кредитора, в която за обявяване на прихващането за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността е достатъчно да се
докажат елементите от фактическия състав на съответната разпоредба, квалифицираща
прихващането като недействително спрямо кредиторите. Вследствие уважаването на
иска по чл. 645, ал. 3 или, ал. 4 ТЗ се заличава погасителният ефект на прихващането и
вземането/вещта, предмет на прихващане, подлежи на връщане в масата на
несъстоятелността по повод на предявен от синдика, а при негово бездействие - от
всеки кредитор на несъстоятелността, осъдителен иск. В специфичната хипотеза, в
която прихващането е уговорено чрез споразумение/договор между длъжника и негов
кредитор, заличаването на погасителния ефект на прихващането като необходимо
условие за попълване на масата на несъстоятелността с парите или вещите, предмет на
прихващането, е възможно само при едновременно признаване за недействителни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на насрещните изявления за
прихващане на двете договарящи страни, тъй като самото прихващане е последица от
постигнато общо съгласие на страните вземанията им да бъдат погасени на основание
чл. 104 ЗЗД до размер на по-малкото от тях. Поради обвързаността на двете изявления,
формиращи съдържанието на споразумението за прихващане, синдикът, а при негово
бездействие всеки кредитор на несъстоятелността, има правен интерес да предяви иск
по чл. 645, ал. 4 ТЗ за оспорване на извършеното от длъжника прихващане само ако
оспори като недействително на основание чл. 654, ал. 3 ТЗ и прихващането, извършено
12
от кредитора, и обратното. В противен случай правен интерес не съществува, тъй като
обявяването за недействително само на прихващането на едната страна няма да доведе
до отпадане на погасителния ефект на договорното прихващане с последица връщане в
масата на несъстоятелността на вземането, предмет на извършеното от длъжника
прихващане.
В случая синдикът – Т. Н. е оспорил извършеното договорно прихващане от
20.03.2020 г. придържайки се именно към очертания обхват /в този смисъл е и
петитума на ИМ, както и молба-уточнение от 21.01.2022 г./, като е въвел в предмета на
предявените искове относителна недействителност и на изявлението за прихващане,
което е извършено от кредитора – „Р. НА П.“ АД, така и относителна
недействителност на изявлението за прихващане извършено от длъжника - „Н.Г.“ АД –
в несъстоятелност.
В тежест на ищеца по тези искове е да проведе доказване за това, че цитираното
в ИМ прихващане от 20.03.2020 г. е извършено от несъстоятелния длъжник на
твърдяната от ищеца дата; че към датата на извършеното прихващане са съществували
посочените в изявлението насрещни вземания на страните; че изявлението за
прихващане е направено след началната дата на неплатежоспособността, но не по-рано
от една година преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, въз основа на която е
постановено решението за откриване на производство по несъстоятелност на
длъжника, а по иска с основание чл. 645, ал. 3 ТЗ, че цитираното в ИМ прихващане е
извършено от ответника „Р. НА П.“ АД на твърдяната от ищеца в ИМ дата; че тези
вземания послужили за извършената компенсация са били придобити от ответника -
„Р. НА П.“ АД преди датата на постановяване на РОПН, но към момента на това
придобиване „Р. НА П.“ АД е знаел, че „Н.Г.“ АД е в положение на
неплатежоспособност/свръхзадълженост, или че спрямо същия е поискано откриване
на производство по несъстоятелност.
В случая, действителността, съществуването и изискуемостта на насрещните
вземания, за които се твърди да са предмет на оспорваното прихващане от 20.03.2020
г. се разкрива от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от
приетото експертно заключение по допуснатата ССч.Е. Разгледани поотделно и в
тяхната съвкупност от анализа на тези доказателства е безспорно установено, че
между страните по компенсационната сделка е бил сключен валиден възмезден
двустранен договор от 2014 г., като според неговото съдържание за всяка от тях е
предвидено правото да получи парични притезания, а именно : за „Н.Г.“ АД
стойността на реализираните /продадените/ в обекти на „Р. НА П.“ АД лотарийни
билети, а за „Р. НА П.“ АД стойността на изплатените от него печалби по тези билети,
както и възнаграждение за дейността си в размер на 9 % от номиналната стойност на
продадените от търговеца на крайни клиенти билети. Този договор е имал действие и е
бил изпълняван до 21.02.2020 г., като за страните ежемесечно са възниквали
субективни материални права от кръга на очертаните по-горе, респективно в договора
е изрично предвиден механизъм, че същите могат да бъдат погасявани и чрез
извършване на двустранно прихващане. След извършения от вещото лице анализ на
всяко едно от описаните в протокола от 20.03.2020 г. насрещни вземания, които са
станали предмет на реализираното и оспорено в настоящото производство двустранно
прихващане в това число и момента на неговото осчетоводяване при носителя му се
констатира, че тези насрещни парични вземания са възникнали и са станали изискуеми
между страните по тях към момент предшестващ началната дата на
неплатежоспособността – 27.02.2020 г. Аргумент за обратното не следва от липсата на
ангажирани по делото доказателства за това, че наред с подписването от
представители на отчетен протокол /по чл. 10а, ал. 3 от договора/ за фактическо на
13
„Н.Г.“ АД от търговеца на всички билети, по които е била изплатена печалба за
съответния месец, ведно с предоставянето на документи, удостоверяващи изплащането
на печалбите и техния размер – така чл. 10в от договора. От събраните по делото
гласни доказателства, чрез разпита на свидетел З. се установи каква е била
комуникацията между страните по договора, в частност, че същата се е реализирала
чрез съвместно свързани помежду им електронни системи, в които са се въвеждали в
реално време продажбите на съответния брой билети, както и изплатените печалби по
тях /това ставало, чрез сканиране на баркода на лотарийния билет/. Това означава, че
„Н.Г.“ АД е бил своевременно информиран за броя и серийните номера на
лотарийните билети, за които търговеца е изплатил печалби на крайни клиенти.
Отделно от това протоколът за прихващане от 20.03.2020 г., в чието съдържание ясно
са описани вземанията на „Р. НА П.“ АД от „Н.Г.“ АД е осчетоводен в счетоводството
на „Н.Г.“ АД, което означава, че тези вземания се признават за възникнали и
съществуващи към момента на прихващане. Това важи и за вземанията отразени в
протокол от 27.02.2020 г. относно продадени билети за лотарийни игри и начислена
комисионна в размер на 9 % от тяхната стойност. Видно е, че този протокол касае
вземания за продажби на лотарийни билети реализирали се в периода от 01.02.2020 г.
до 17.02.2020 г., респективно начисленото възнаграждение за комисионна на търговеца
в размер на 9 % върху тяхната стойност. Същевременно, по делото се установи, че с
влязло в сила съдебно решение за начална дата на неплатежоспособността на
длъжника "Н.Г." АД – в несъстоятелност е определена датата 27.02.2020 г. и
следователно договорната компенсация от 20.03.2020 г. отнасяща се до едностранно
изявление на длъжника е направено след нея, а доколкото молбата за откриване на
производството по несъстоятелност е подадена на 21.04.2020 г., то прихващането
попада в обхвата на периода посочен в разпоредбата на чл. 645, ал. 4 ТЗ - не по-рано
от една година преди подаването на молбата
Горното налага извода, че по отношение на изявлението за прихващане сторено
от длъжника „Н.Г.“ АД на 20.03.2020 г. е осъществена хипотезата на чл. 645, ал. 4 ТЗ,
която урежда обичайната такава на прихващане, извършено чрез едностранно
изявление на длъжника и според която за обявяване на прихващането за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността е достатъчно
единствено да се докажат елементите от фактическия състав на нормата, наличието на
които в процесния казус решаващият състав приема да е установено.
По отношение на изявлението за прихващане, което е манифестирано от
кредитора – „Р. НА П.“ АД и съставлява част от постигнатото споразумение за
прихващане от 20.03.2020 г. настоящият състав намира следното : Както вече се изясни
исковата защита по отношение на това изявление е законодателно уредена в нормата
на чл. 645, ал. 3 ТЗ. Съгласно тази норма изявлението за прихващане сторено от
кредитор може да бъде обявено за недействително по отношение кредиторите на
масата на несъстоятелността, ако кредиторът пристъпил към това изявление за
прихващане е придобил вземането и задължението си към длъжника преди датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на
придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост или, че е поискано откриване на
производство по несъстоятелност. В конкретния случай се установява, че вземанията и
задълженията към длъжника са възникнали най късно към 21.02.2020 г., които дати са
по-ранни дати от датата на молбата на „Н.Г.“ АД /н/ от 27.02.2020 г. за откриване на
производство по несъстоятелност, която съдържа признание на длъжника за наличие
на неплатежоспособност и е обявена в търговския регистър на 05.03.2020 г..
Вземанията са възникнали и по-рано от датата, сочена от ищеца като дата на отнемане
лицензът на дружеството (22.02.2020 г.), като е безпредметно да се обсъжда дали този
14
факт може да обоснове неплатежоспособност или знание за такава. Знание за
настъпила неплатежоспособност, съответно свърхзадлъжнялост по смисъла на
цитирания текст на закона не може да бъде обосновано със знание на прихващащия
кредитор за настъпилите промени (законодателни), довели до отнемането на лиценза
на дружеството, тъй като знанието за настъпила неплатежоспособност не би могла да
се приравни на наличие на състояние на неплатежоспособност на търговско
дружество. Приписване на знание за настъпила неплатежоспособност на длъжника от
страна на кредитора придобил вземанията и задълженията послужили за
прихващането не може да се изведе и от действията на публичния изпълнител по
налагане на обезпечителни мерки спрямо имуществото на „Н.Г.“ АД /н/. Само по себе
си обезпечаването на публични вземания, които не са придобили стабилитет, каквито
към 29.01.2020 г. са вземанията на Държавната комисия по хазарта не е обстоятелство,
което дори и да е било възприето от кредитора „Р. НА П.“ АД е могло да се разглежда,
като ясен белег за узнаване на състояние на неплатежоспособност при длъжника. Още
повече, че по делото няма проведено доказване, че „Р. НА П.“ АД е знаело за така
приложената от публичен изпълнител предварителна обезпечителна мярка към
момента на придобиване на своите вземания и задължения. В исковата молба няма
твърдения за свързаност между „Р. НА П.“ АД и „Н.Г.“ АД по смисъла на ДР на ТЗ, а
още по-малко има доказателства по делото за наличие на такова състояние между
встъпилите в компенсационната сделка страни. Не на последно място следва да се
отбележи, че във всички случаи предвиденият от законодателя субективен елемент
подлежи на пълно главно доказване от ищеца, чрез всички допустими доказателствени
средства. По делото не са направени други твърдения от ищеца, както и не са
ангажирани други доказателства, от които да бъде направен извод, разколебаващ
извода на настоящия състав, че не е налице субективната предпоставка за уважаването
на така предявеният иск. Следователно, не са налице предпоставките на закона за
уважаване на иска по 645, ал. 3 ТЗ за обявяване недействителност на изявлението за
прихващане извършено от кредитора – „Р. НА П.“ АД и искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските :
Право на разноски при този изход на делото се следват, както на ищецът-
синдик, така и на ответника - „Р. НА П.“ АД, като и двете посочени страни са заявили
изрични своевременни искания по чл. 78 ГПК за присъждане на разноски в тяхна
полза, като са придружили тези си процесуални изявления с представяне на списъци
по чл. 80 ГПК, в чието съдържание са упоменати по вид и размер съответните сторени
разноски за водене на делото пред настоящата инстанция. Синдикът – Н. се установява
да е извършил разноски, както следва : 1 000,00 лв. за заплатено възнаграждение за
вещо лице и 13 668,00 лв. заплатен адвокатски хонорар с начислено ДДС за извършено
процесуално представителство по делото от адвокат К. М.. Приложени са
доказателства свидетелстващи за реалната направа на тези разноски. Предвид
уважената част от предявените от тази страна искове /този по чл. 645, ал. 4 ТЗ/
полагащият размер на разноските подлежащи на присъждане по чл. 78, ал. 1 ГПК
възлиза на сумата от 7 334,00 лв. На свои ред ответника - „Р. НА П.“ АД установява да
е направил разноски за участието си по делото в размер на сумата от 1 000 лв.,
съответно като се има предвид каква е отхвърлената част от исковете /този по чл. 645,
ал. 3 ТЗ/, то полагащите се на тази страна разноски за участието й по делото възлизат
на 500,00 лв. Плащането им следва да се възложи в тежест на масата на
несъстоятелността на „Н.Г.“ АД.
На основание чл. 649, ал. 6 ТЗ на страните по делото с оглед изхода по
разгледаните и произнесени искове по чл. 645, ал. 3 и ал. 4 ТЗ предявени в условията
15
на кумулативно съединяване следва да се възложи и плащане по бюджета на
Софийски градски съд на следващата се такса, която по предявения иск по чл. 645, ал.
3 ТЗ възлиза на стойност от 4 930,06 лв. и следва да се понесе от на масата на
несъстоятелността на „Н.Г.“ АД, съответно тази по предявения иск по чл. 645, ал. 4 ТЗ
възлиза на стойност от 4 930,06 лв. и следва да се понесе от „Р. НА П.“ АД.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Н. в качеството му на назначен синдик на „Н.Г.“
АД – в несъстоятелност, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София,
ул. **** срещу „Н.Г.“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. **** и „Р. НА П.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление – гр. София, ул. **** иск с правно основание чл. 645, ал. 3 ТЗ за
обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на извършено от „Р. НА П.“ АД, с ЕИК **** изявление за
прихващане на негови вземания в размер на сумата от 493 006,03 лв. произтичащи от
договор сключен на 16.06.2014 г., което е инкорпорирано в протокол за прихващане от
20.03.2020 г. и е извършено с негови насрещни задължения към Н.Г.“ АД – в
несъстоятелност, с ЕИК **** по същия договор възлизащи в размер на 500 631,63 лв.
до размера на по-малкото от двете.
ОБЯВЯВА по предявения от Т. Н. в качеството му на назначен синдик на „Н.Г.“
АД – в несъстоятелност, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София,
ул. **** срещу „Н.Г.“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. **** и „Р. НА П.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление – гр. София, ул. **** иск с правно основание чл. 645, ал. 4 ТЗ за
относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността
извършеното от „Н.Г.“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК **** изявление за прихващане
на негови вземания в размер на сумата от 500 631,63 лв. произтичащи от договор
сключен на 16.06.2014 г., което е инкорпорирано в протокол за прихващане от
20.03.2020 г. и е извършено с негови насрещни задължения към „Р. НА П.“ АД, с ЕИК
**** по същия договор в размер на 493 006,03 лв. до размера на по-малкото от двете.
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба, в частта й, с която от „Н.Г.“
АД – в несъстоятелност, с ЕИК **** срещу „Р. НА П.“ АД, с ЕИК **** са предявени
за разглеждане при условията на евентуалност искове с правно основание по чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД за установяване нищожност на извършено прихващане с протокол от
20.03.2020 г., поради противоречие със закона – нарушение на изискванията заложени
в чл. 645, ал. 1, съответно ал. 2 ТЗ, както и по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за установяване
нищожност на извършено прихващане с протокол от 20.03.2020 г., поради заобикаляне
на закона – неспазване на изискванията заложени в чл. 645, ал. 1, съответно ал. 2 ТЗ и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 620, ал. 7 ТЗ „Р. НА
П.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. **** да
заплати в полза на масата на несъстоятелността на „Н.Г.“ АД – в несъстоятелност, с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. ****, сумата в размер
на 7 334,00 лв., представляваща направени разноски в производството развило се пред
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 620, ал. 7 ТЗ „Н.Г.“
16
АД – в несъстоятелност, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София,
ул. **** да заплати в полза на „Р. НА П.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. ****, сумата в размер на 500,00 лв., представляваща
направени разноски в производството развило се пред Софийски градски съд, която
сума следва да се събере от масата на несъстоятелността на „Н.Г.“ АД – в
несъстоятелност, с ЕИК ****.
ОСЪЖДА на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ „Н.Г.“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. ****, да заплати по сметка
на Софийски градски съд, сумата в размер от 4 930,06 лв., представляваща дължима
държавна такса за разглеждане на иска по чл. 645, ал. 3 ТЗ, която сума следва да се
събере от масата на несъстоятелността на „Н.Г.“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК ****.
ОСЪЖДА на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ „Р. НА П.“ АД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление – гр. София, ул. ****, да заплати по сметка на
Софийски градски съд, сумата в размер от 4 930,06 лв., представляваща дължима
държавна такса за разглеждане на иска по чл. 645, ал. 4 ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, а в частта, с която исковата молба се връща имащо
характер на определение може да се обжалва с частна жалба пред Софийски
апелативен съд в 1-седмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
17