№ 130
гр. П. , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Емил Ст. Банков
Членове:Цезаринка Хр. Йосифова
Йоткова
Кристина Ант. Лалева
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от Кристина Ант. Лалева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20214400600528 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. Р.
К. / тъжител пред първата инстанция/ срещу ПРИСЪДА № 10 от 17.06.2021 г
постановена от Районен съд Л.. В жалбата се навеждат оплаквания, че при
постановяване на присъдата районният съд неправилно е приложил нормата
на чл.78а от НК при определяне на наказанието.
С обжалваната присъда П.ския районен съд е признал подсъдимия
З.М.О.., роден на *** в гр.Л., с постоянен и настоящ адрес: гр.Л., обл.П.,
бул.”***” №19, българин, с българско гражданство, със средно образование,
неженен, безработен, неосъждан, ЕГН:**********, за ВИНОВЕН в това, че
на 30.01.2021 г. в гр.Л., около 15:00 часа причинил на К. Р. К.,
ЕГН:********** временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а
именно: охлузване на носа, две рани по лицето в ляво, поради което и на
основание чл.130, ал.1 от НК, във вр. с чл.78а от НК го освободил от
1
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ , като му наложил административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Районния съд осъдил подсъдимия З.М.О.. на основание чл.45 от ЗЗД, да
заплати на частния тъжител К. Р. К., ЕГН:********** с адрес гр.Л., обл.П.,
ул.”***” №26, сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за
претърпените от частния тъжител неимуществени вреди, в резултат на
престъплението по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на увреждането – 30.01.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, като отхвърлил предявения иск
за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 6000
лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Осъдил на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия З.М.О.. да
заплати по сметка на РС – Л. държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск в размер на 50 лева, както и разноски за възнаграждение,
пътни и дневни на вещото лице в размер на 203,20 лв.
Осъдил на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия З.М.О.. да
заплати на частния тъжител К. Р. К., ЕГН:********** с адрес гр.Л., обл.П.,
ул.”***” №26, направените от него разноски в общ размер на 175 лева за
заплатена държавна такса и възнаграждение на вещото лице.
Пред въззивния съд подсъдимият не ангажира конкретно становище по
жалбата.
Въззивният жалбоподател ангажира становище, че присъдата е
неправилна, тъй като не са били налице предпоставките за приложението на
чл.78а от НК, както и в частта относно определеното обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на деянието, за което е
образувано производството от частен характер.
П.ският окръжен съд като взе в предвид оплакванията, съдържащи се в
жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на
невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и
2
следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционния съд е
извършил пълноценен анализ на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:
На 30.01.2021г., около 15,00ч., свидетелите Л.П. и М.М., както и
частният тъжител К.Р. били в гр.Л., на ул.“***“, като консумирали алкохол
пред магазин, находящ се на същата улица. Р. бил седнал на други столове
пред магазина. Свидетелите Ю.Х. и И.Ю. също консумирали напитки,
закупени от магазина. Подсъдимият З.О. се приближил към търговския обект,
защото искал да закупи кафе. Тъй като трудно се придвижвал, същият дал
пари на неустановена по делото жена, която се намирала с детето си на
същото място, за да му закупи кафе, както и да вземе нещо сладко на детето.
Подсъдимият потърсил стол, на който да седне и детето, чиято майка поела
ангажимента за закупуване на кафето, отишло да потърси и вземе такъв.
Тъжителят Р. бил станал от стола си, за да отиде до тоалетна и детето
виждайки, че е свободен го взело е предоставило на О.. След като се върнал,
частният тъжител установил, че столът, на който седял го няма и, че
подсъдимият бил седнал на него. Подразнен от това обстоятелство, тъжителят
Р. започнал на висок тон да търси сметка от подсъдимия защо му е взел стола
и да го псува. Двамата започнали да спорят, като тъжителят се засилил към
подсъдимия, който от своя страна взел бастун от намиращ се в близост
възрастен човек и ударил тъжителя с него в областта на рамото, като му
причинил болка без 2 разстройство на здравето. След нанесения му удар, Р.
взел бастуна от ръцете на подсъдимия и също му нанесъл удар с бастуна в
областта на челото, което му причинило болка, без разстройство на здравето.
Двамата започнали да се боричкат, като виждайки това свидетелите Л.П.,
М.М., Ю.Х. и И.Ю. се опитали да ги разтърват, като ги хванали, дърпайки ги,
за да ги разделят. В този момент подсъдимият извадил джобна ножка,
замахнал към тъжителя и му нанесъл рани в областта на лицето – охлузване
по носа и две порезни рани в областта на лицето, които причинили на Р.
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По време на
боричкането между двамата и опитите на свидетелите да ги разделят всички
лица загубили равновесие и паднали на земята. След като се изправили
3
видели, че по лицето на тъжителя Р. има кръв. Свидетелите Л.П. и Ю.Х.
откарали с лека кола тъжителя Р. до болница, за да му бъде указана
медицинска помощ.
Доказателствата, върху които съдът изгражда своите изводи относно
фактите, са събрани по време на съдебното производство чрез подробен
разпит на свидетелите и вещото лице и приобщаване на писмените
доказателства по реда на чл.283 от НПК. Районният съд е извършил
пълноценен анализ на доказателствената маса, като подробно са обсъдени
показанията на видетелите Л.А.П., М.М.М., Ю.А.Х. и И.Е.И., обясненията на
подсъдимия З.М.О.., както и преобщените писмени доказателства -
съдебномедицинско удостоверение №30/2021г. на Отделение по съдебна
медицина към УМБАЛ „***“ЕАД, фиш за спешна медицинска помощ,
съдебномедицинско удостоверение от 03.02.2021г. на Отделение по съдебна
медицина към УМБАЛ „***“ЕАД, справка от Началник РУ – Л. при ОДМВР
– П., копие от дневник за получени и подадени сигнали в ОДЧ при РУ – Л.,
Експертно решение на ТЕЛК към УМЛАБ „***“ ЕАД №2705 от 16.08.2017 г.,
Етапна епикриза от ИПСМП по „Ендокринология и болести д-р Н.М.“ ЕООД
от 25.05.2021 г., Епикриза от 13.06.2020 г. от „Специализирана кардиологична
болница“ към МУ П., Етапна епикриза към лист №*** от ЕТ „Д-р Л.Д.“ гр.Л.
от 11.06.2021 г., фактура №***/10.06.2021 г., фактура №********** от
10.06.2021 г. и фактура №***/10.06.2021г. От заключението на вещото лице
по изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява степента на
телесно увреждане на тъжителя, както и механизма на причиняване.
Правилно районният съд е приел, че не са налице противоречия в събраните
по делото гласни доказателствени средства относно датата и мястото на
възникналия инцидент между подсъдимия и частния тъжител, както и
относно повода за инцидента, началото на конфликта от страна на тъжителя
спрямо подсъдимия, както и механизма и средствата за причиняване на
телесните увреждания. Всички доказателствени източници са обсъдени
изключително подробно от районният съд и въззивната инстанция напълно ги
споделя.По тези съображения въззивният съд приема, че изводите на първата
инстанция относно фактите по делото са правилни, обосновани и
законосъобразни, поради което възприема фактическа обстановка, идентична
с тази, приета от първата инстанция.
4
От така установените факти районният съд е направил правилния
извод, че с действията лицето, спрямо което се провежда наказателното
производство е осъществило престъпния състав по чл. на чл.130, ал.1 от НК.
Съдът правилно е приел, че са налице както елементи от обективна, така и от
субективна страна на деянието. Въззивният съд счита, че правните изводи,
направени и изложени от решаващия съд, относно квалификацията на
деянието и извършителя, са правилни и последователни. Деянието е
осъществено посредством нанесен от подсъдимия удар с нож в областта на
лицето на частния тъжител. Авторството на деянието се явява установено
съобразно изложения по[1]горе анализ на събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателствени средства. От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вината – пряк умисъл. О. е
съзнавал противоправния и общественоопасния характер на своите действия
и че с тях неизбежно ще причини телесна повреда на К., като именно това е
целял като краен резултат от замахването с нож в областта на лицето на
частния тъжител. Правилни са изводите на районния съд относно не
приложимостта на института на реторсията по чл.130, ал.3 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието
първоинстанционният съд правилно е преценил обществено-опасния характер
на деянието и дееца, тежестта на самото увреждане, конкретната фактическа
обстановка при извършване на деянието, и е определил наказание глоба в
размер на 1000 лева. Въззивният съд намира за правилни изводите относно
това, че в конкретния случай са налице предпоставките за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.Подсъдимият не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК. Същият е неосъждан по смисъла на закона. От приетата
справка за 6 съдимост се установява, че подсъдимият О. има две осъждания,
за които е реабилитиран по право. По отношение на последното му осъждане
по НОХД №484/2017г. по описа на Районен съд – Л., за реабилитацията по
отношение на което са изложени възражения от повереника на частния
тъжител, се установява, че е налице вписване в бюлетина за съдимост на
настъпила реабилитация по право на основание чл.88а от НК, която е отразена
в справката. Видно от отразеното в справката за съдимост с посоченото
осъждане на О. е било наложено наказание пробация, което е изтърпяно на
5
21.11.2018г. На 21.11.2020г. е изтекъл предвиденият в чл.82, ал.1, т.2, вр.
чл.88а от НК срок, през който период същият не е извършил ново умишлено
престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода, което води до извод, че към 21.11.2020г. О. е бил реабилитиран по
право и към датата на процесното деяние – 30.01.2021г. е бил неосъждан по
смисъла на закона. В този смисъл възраженията по въззивната жалба са
напълно неоснователни и не намират опора в доказателствата.
По отношение на предявения граждански иск, въззивната инстанция
приема, че обезщетението е правилно оразмерено по справедливост спрямо
понесените болки и страдания от пострадалия.
Настоящата съдебна инстанция не установи по никакъв начин в
досъдебното производство и в производството пред районния съд да са били
нарушени правата на подсъдимия.
Въззивният съд не установи при изготвяне на мотивите на
първоинстанционната присъда да са допуснати каквито и да е било
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на присъдата
и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. В мотивите си
районният съдия е отговорил задълбочено и съобразно изискванията на чл.301
от НПК на всички въпроси, поставени от закона. Посочил е въз основа на
какви доказателства е направил своите изводи относно фактическата и
правната страна на деянието (които изводи се споделят напълно от въззивния
съд), приложил е правилно закона и е постановил законосъобразна и
справедлива присъда.
Обсъждането на доказателствата е подчинено на правната и
житейската логика, съобразено е с разпоредбите на закона и при категорично
установеното авторство на деянието от подсъдимия и на неговата вина, е
настъпила и единствено възможната последица за противообщественото
поведение на З.О. - осъждане и налагане на наказание. Изводите на съда са
съобразени с доказателствата по делото и правилата на логиката и са
направени при спазване на процесуалните правила относно събирането,
проверката и преценката на доказателствата, като установените факти са
подведени под правилния наказателен закон и е определено наказание,
съответстващо на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства
6
при пълно съобразяване на целите на наказанието, установени в чл.36 от НК.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка
на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на други основания, налагащи нейното изменяване или отмяна,
поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето
решение.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, ПлОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 10 от 17.06.2021 г постановена от
Районен съд Л..
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7