№ 1998
гр. Варна, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова К.
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова К. Гражданско дело №
20223110111189 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от „В И К-Д“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. ***, срещу „Е.П.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***” отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 9092.84 лв., представляваща цена за такса пренос средно напрежение за
периода м.08.2021г. до м.06.2021г. по фактури, издадени за периода от 15.09.2021г. до
13.07.2022г. за „Въздушен електропровод 20 KV с диспечерско наименование BEЛ 20 kV
„Я.“.
В о.с.з. на 17.02.2023г., на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение в размера
на предявения иск чрез неговото увеличаване на сумата в общ размер 9175.46 лева.
Ищецът твърди в исковата си молба, че е собственик на Въздушен електропровод
на 20 kV с дължина 4713.20 метра от ВС „Г.“ до РОС „Я.“, като тази част от електропровода
започва от стълб № 200, разположен в поземлен имот с идентификатор № *** с площ на
имота 1464 кв.м. в землището на с. Г., община Ш., област Д. и завършва на стълб № 256,
разположен в поземлен имот с идентификатор № *** с площ на имота 74087.61 кв.м. в
землището на село И., община К., област Д.. Излага се, че тази част от трасето е изградена от
8 бр. желязорешетъчни стълба, 49 бр. стоманобетонни стълба, проводник тип АС-95,
разположен на територията на община Ш. и община К., заведен в инвентарната книга на
”
„В.И.К. ЕООД под № *** г. Посочва се, че обектът е изграден, за да снабдява с
електрическа енергия трафопостовете и сондажите от водоснабдителна група „Ш.". Излага
се, че за периода от месец август 2021 г. до месец юни 2022 г. на „ВиК Д." АД са издадени
фактури от „Е.П.П." АД, в които е включена без основание мрежова такса „пренос средно
напрежение" за обект въздушен електропровод с диспечерско наименование ВЕЛ 20 kV „Я."
от ЕП 110/20 КV „Ш.", общата стойност на която възлиза на цената на иска. Твърди се, че в
случая „Е.С.“ АД не осъществява услугата „пренос по разпределителната мрежа“, доколкото
последната е собственост на „ВиК Д.“ АД. В тази връзка се посочва, че доколкото
подстанция „Ш.“, към която „ВиК Д.“ АД е присъединено, е собственост на „Е.С.О.“ ЕАД
(„ЕСО“ ЕАД), оперативното управление на товара за „ВиК Д.“ АД се осъществява от „ЕСО“
ЕАД. Излага се, доколкото електроразпределителното дружество не е собственик на
електроразпределителната мрежа, а такъв е „ВиК Д.“ АД, то за последния липсва основание
за дължимост на цена за пренос „средно напрежение“. По повод на изложеното ищецът
подал жалба пред КЕВР за издаване на разпореждане за отпадане начисляването от страна
1
на „Е.С.“ АД /“ЕРП Север“ АД/ на мрежова такса „пренос средно напрежение“ за процесния
обект, която жалба била приета за основателна по силата на Решение № 394/20.01.2022г. по
дело № 3337/2018г. по описа на Административен съд София – град. Посочва се, че въз
основа на експертно заключение по делото е установено, че „Вик Д.“ АД потребява
мрежовите услуги Пренос /високо напрежение/ и Достъп /високо напрежение/, но ищецът не
потребява мрежовата услуга „Пренос СрН“ /средно напрежение/. Цитираното решение било
потвърдено с Решение № 2565/24.02.2021г. по адм.д. № 6295/2020г. на Върховен
Административен съд. Въз основа на изложеното моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
изцяло предявения иск. Навежда твърдение за липса на надлежна пасивна процесуална
легитимация, доколкото крайният реципиент на цената, дължима за „пренос средно
напрежение“ е „Е.С.“ АД, а не ответното дружество, макар последното да е издател на
процесните фактури. Излага се, че измерването на електрическата енергия на ВЕЛ 10 kV
“Я.” се извършва от измервателна група и СТИ, собственост на „Е.С.“ АД, монтирана в
подстанция 110/20 кV „Ш.“ и от измервателните трансформатори, монтирани във възлова
станция „Г.“. Сочи се, че „Е.С.“ АД е собственик на средствата за търговско измерване,
токовите и напреженовите трансформатори, устройства, управляващи тарифите и др. Излага
се, че съгласно Договор № М-12-53 от 14.05.2012г., въздушен електропровод 20 кV “Я.“
остава присъединен на страна средно напрежение в подстанция 110/20 кV “Ш.”, собственост
на „ЕСО“ ЕАД и във възлова станция „Г.“, собственост на „ВиК - Д.“ АД. Сочи се, че
измерването на ел. енергия на ВЕЛ 20 кV “Я.” се извършва от измервателна група,
монтирана в подстанция 110/20 кV “Ш.” и от измервателни транформатори, монтирани във
възлова станция „Г.“. Излага се, че през периода 08.2021г. и 07.2022г. страните са били в
облигационна връзка, доказателство за което са сключените договори за доставка на ел.
енергия. В договора от 20.04.2022г., изрично в чл. 3, ал. 3 и чл. 6, ал. 2 страните са
уговорили, че клиентът заплаща на доставчика дължимите суми за мрежови услуги по цени,
утвърдени от КЕВР. Излага се, че границата на собственост на ВЕЛ 20 kV „Я.“ са клемите
на предходните изолатори 20 кV, които се намират от външната страна на Закрита
разпределителна уредба 20 кV, като границата на собственост не е вътре, а вън от ЗРУ 20
kV. Oтделно от изложеното, на мястото на измерване между „ЕСО“ ЕАД и „ЕРП Север“ АД,
последното притежавало собствени електритечески съоръжения: Измервателна група,
обслужваща СТИ, прекъсвачи, разединители, както и част от шинна ситема обслужващща
Закрита разпределителна уредба /ЗРУ/ 20 кV. Излага се, че ищцовото дружество позлвало
разпределителната мрежа, тъй като връзката на предприятието и трафопоста към него не
била директно с подстанцията, подаваща средно напрежение, а включвала и съоръженията
на разпределителното дружество, представляващи част от разпределителната мрежа,
поддържана от „ЕРП Север“ АД. Твърди се, че ищецът е използвал както преносната, така и
разпределителната мрежа и поради това дължи цената за достъп и пренос през съоръженията
на високо и средно напрежение. В този смисъл според твърденията на ответника единствено
чл. 29, ал. 4 ПТЕЕ уреждал хипотеза, в която производители, които захранват собствени
обекти по мрежи, които не са собственост на преносното и разпределителното предприятие
не дължат цена за пренос през съответната мрежа. Заявява, че цитираната разпоредба се
отнася само за производители, които захранват собствени обекти по собствени мрежи, но
ищецът не бил от тази категория лица. Уточнява, че съгласно чл. 29, ал. 1 от Правила за
търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), мрежовите услуги се заплащат от клиенти и
производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в
съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата
на измерване по утвърдените от КЕВР цени. Акцентира, че съгласно чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ,
клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат
утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други
мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от
последна инстанция. По същество моли съда да отхвърли предявения установителен иск.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От нотариален акт за собственост върху недвижимо имущество № *** г. на нотариус
П.М., вписан в регистъра на Нотариалната камара № 538 с район на действие Районен съд -
К., се установява, че „В И К-Д" АД е признато за собственик на „Въздушен електропровод
20KV с диспечерско наименование извод „Я." на територията на общ. К. и общ. Ш., обл. Д.,
2
попадащ в землището на гр. Ш., с. Г., общ. Ш. и с. Видно и И., общ. К., съдържащо и
Въздушен електропровод на 20 kV с дължина 4 713.20 м. от ВС „Г." до РОС „Я.", като тази
част от електропровода започва от стълб № 200, разположен в поземлен имот с
идентификатор № *** с площ на имота 1 464.00 кв. м. в землището на с. Г., общи. Ш., област
Д. и завършва нас стълб № 256, разположен в поземлен имот с идентификатор № *** с площ
на имота 74 087.61 кв. м. в землището на с. И., общ. К., област Д.. Тази част от трасето е
изградена от 8 бр. желязнорешетъчни стълба, 49 бр. стоманобетонни стълба, проводник тип
АС-95, разположена на територията на община Ш. и община К., заведен в инвентарната
книга на „В И К-Д" АД под № *** г. Гореописаното съоръжение снабдява с електрическа
енергия трафопостовете и сондажите от водоснабдителна група „Ш.".
Представена е извадка от инвентарна книга на „ВиК Д." АД.
По делото е приет договор за промяна на страна на измерване на електрическа енергия
№1112-53/14.05.2012г., сключен между „Е.ОН Б.М." АД и „В.И.К." ЕООД на основание
чл.11 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, по силата на който
са определени условията за промяна на начина на измерване на електрическа енергия на
обект на собственост на потребителя: ВЕЛ 20kV, „Я.", с местонахождение общ. Ш., обл. Д.,
присъединен към електроразпределителната мрежа на ЕБГМ посредством енергийно
съоръжение ВЕЛ 20kV, „Я.", съгласно нот. акт №85/17.01.2012г., акт №34, том първи, дело
№28/2012г. Договорът е изменен с пет анекса по отношение на срока-до 01.01.2016г. Във
връзка с промяната на начина на измерване трябва да бъде извършено следното: монтиране
на СТИ - един брой на границата на собственост в П/Ст „Ш." и един брой във ВС „Г.", на
входа от ВЕЛ 20 kV „В."; разделяне на ВЕЛ 20 kV „Я." от ВЕЛ 20 kV „Напоителна"
посредством демонтаж на междустълбия; демонтиране на съществуващите до тогава
измервателни групи, намиращи се в трафопостове, захранени от ВЕЛ „Я.". С допълнителни
споразумения се променя срокът за извършване на преустройството, като според последното
споразумение с № А7-М-12-53-М16.009 от 29.01.2016 г. срокът е 01.07.2016 г.
На 05.08.2016 г. между „В.И.К." ООД и „Е.П.М." АД е сключен Договор № *** за
достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Е.П.М."
АД. Договорът е за обект на клиента с наименование ВЕЛ „Я." и с абонатен № ***.
Предоставената мощност за обекта е 2300 kW при трифазно захранване, напрежение 20 kV.
Измервателната група е съставена от електромер, токови трансформатори 75/5/5 А и
напреженови трансформатори 20/0,1 kV.
Представен е Договор за достъп от 30.12.2011г. до електропреносната мрежа,
сключен между „Е.С.О." ЕАД и „Е.ОН Б.М." АД.
Представени са договори от 24.08.2016г. и от 20.04.2022г. за доставка на ел. енергия
от доставчик от последна инстанция, сключени между ищеца и Е.П.П. АД.
По делото са ангажирани специални знания, чрез проведените първоначална и
повторна СТЕ.
Вещото лице В. дава следното заключение:
Единият край на ВЕЛ 20 kV „Я." е присъединен към подстанция „Ш." (килия № 17 в
ЗРУ 20 kV), която е собственост на „ЕСО" ЕАД. Другият край на електропровода до
30.12.2016 г. е бил присъединен към ВЕЛ 20 kV „В." (чрез РОС „Я."), собственост на „ЕРП
Север" АД. След 30.12.2016 г. мястото на присъединяване е РОМ „Видно". ВЕЛ 20 kV „Я." е
самостоятелно съоръжение, което е предназначено да захранва само обекти на „В И К-Д"
АД. Захранването на електропровода в нормален режим е от П/Ст „Ш.", в авариен режим е
от въздушен електропровод 20 kV „В." на „ЕРП Север" АД. Основното присъединяване на
процесния електропровод е към извод „Я." на П/Ст „Ш.". След завършване на
преустройството по Договор № М-12-53/17.05.2012 г. и съгласно Договор № ***/05.08.2016
г., присъединеният обект ВЕЛ 20 kV „Я." е заведен с абонатен № ***. Първоначално,
търговското измерване на електроенергията, доставяна чрез ВЕЛ „Я." се е извършвало за
осем обекта, като за пет от тях електромерите са били монтирани във ВС „Я.", за останалите
три обекта електромерите са били монтирани във ВС „Г.". След завършване на
преустройството по Договор № М-12-53/17.05.2012г. и сключване на Договор №
***/05.08.2016г., търговското измерване на електроенергията, доставяна чрез ВЕЛ „Я." (при
нормален режим на работа) се извършва от един електромер, монтиран в ЗРУ 20 kV на П/Ст
„Ш.". При авариен режим на работа, ВЕЛ „Я." се захранва от разпределителната мрежа СН
20 kV на „ЕРП Север" АД и търговското измерване на електроенергията се извършва един
електромер, монтиран във ВС „Г." (вход „В."). По данни от „ЕРП Север" АД, от негова
3
страна не са извършвани дейности по ремонт и поддържане на мрежа СН 20 kV, която
включва ВЕЛ „Я." и захранваните обекти. Осемте измервателни групи и СТИ, използвани
до завършване на преустройството по Договор № М-12-53/17.05.2012 г. са демонтирани
преди 19.08.2016 г. СТИ за обект с аб. № *** и СТИ за обект с аб. № 0925038, използвани
след 19.08.2016 г. са монтирани в съответствие с нормативните изисквания. Измерването на
електрическата енергия, пренесена през ВЕЛ „Я." при нормален режим на работа се
извършва чрез измервателна група, състояща се от три токови трансформатора, три
напреженови трансформатора и трифазен електромер, монтирани в ЗРУ 20 kV на П/Ст „Ш.".
При авариен режим и захранване от ВЕЛ „В." е предвидено измерване от аналогична
измервателна група, монтирана във ВС „Г.". Мрежовите услуги включват: „достъп ВН",
„пренос ВН", „достъп СН/НН", „пренос СН", „пренос НН". Според вещото лице налице е
ползването на услугите „достъп ВН" и „пренос ВН". Услугата „достъп СН/НН" би се
ползвала при авариен режим и захранване от мрежа СН 20 kV на „ЕРП Север" АД (към ВЕЛ
„В."). Услугата „пренос НН" не се ползва. Мястото на търговско мерене между „Е.С.О."
ЕАД и „Е.С." АД е в закрита разпределителна уредба (ЗРУ) 20 KV - килия № 1 трафопост 1
и килия №6, трансформатор. Мястото на търговското мерене между „Е.С." АД и „ВиК - Д."
АД е в закрита разпределителна уредба (ЗРУ) - 20 KV е поле (килия) №17 „Я." с токови и
напреженови трансформатори. Между местата за търговско измерване се извършва
транспортиране на електрическа енергия. По принцип се генерират загуби при пренасянето
на енергията, но е възможно относителният размер на тези загуби (в %) да е значително по-
малък от точността на СТИ и загубите да са пренебрежими.
Вещото лице К. дава следното заключение:
При извършен оглед е установило, че трансформаторната подстанция „Ш." 110/20 kV,
е включена към енергийния пръстен на страната чрез два въздушни електропровода 110 kV -
единият от подстанция "К." под наименование "Раковски" и вторият от подстанция "Г.Т.",
под наименование "Дропла". Подстанцията служи за преобразуване на високо в средно
напрежение и се състои от открита разпределителна уредба (ОРУ) 110kV, 2бр. силови
трансформатори 2x50MVA и закрита разпределителна уредба (ЗРУ)20 kV с 28 килии.
Собственост е на „Е.С.О." ЕАД. Електрозахранването на „В и К Д." АД на ниво СрН 20 kV
става от тази подстанция и в нея са монтирани и СТИ. Обект с аб. № *** с титуляр „.В и К
Д." АД е присъединен чрез въздушна електропроводна линия (BEЛ) „Я." към килия №17 на
подстанция „Ш.". Електрическата уредба, в случая ЗРУ-килия №17 на подстанция „Ш.", е
самостоятелно съоръжение, собственост на „ЕСО“ ЕАД. Въздушната електропроводна
линия (ВЕЛ) „Я." 20 kV, е самостоятелно съоръжение, собственост на „В и К Д." АД и е
предназначена да захранва само обекти на „В и К Д." АД. Тя не е продължение на
електропровод от електропреносната мрежа, започва от подстанция „Ш.". Техническото
решение за присъединяване е в закрита електрическа уредба 20 kV (ЗРУ), килия №17 на
подстанция „Ш.". ВЕЛ „Я." е свързана към външните клеми на трите проходни изолатора,
монтирани в килия №17, ет.2. Съгласно Договор №М12-53/14.05.2012г. между „Е.П.М." АД
и „В и К Д." АД, търговското мерене се осъществява на ниво СрН 20 kV килия №17, извод
„Я." в ЗРУ 20 kV на П/ст Ш.. За целта са монтирани 2 комплекта токови и напреженови
трансформатори, като измервателните съоръжения са собственост на „Е.П.М." АД. По тях се
извършва измерването на пренесената енергия СрН на „В и К Д." АД, извод „Я.".
Средството за търговско измерване на консумираната от „В и К Д." АД електроенергия е тип
МГ 830 с Фабр.№***, монтирано е в табло тип ТЕМО-4Т на ет.1 на п/ст „Ш.", заедно с още
3 бр. трифазни електромера. Мрежата, снабдяваща абонатите след подстанция "Ш.", не е
собственост на електроразпределителното дружество по данни на ЕРП Север АД. Същото не
извършва поддръжката на електрическата уредба и електропровода след подстанцията.
Мрежата, снабдяваща абонатите след подстанция Ш. е собственост на „В и К Д." АД
съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижимо имущество ****************г..
Поставените уреди за търговско измерване в подстанция Ш. и възлова станция „.Г." (от ВЕЛ
В. като резервно захранване), са поставени в съответствие с нормативите за поставяне на
уреди за търговско измерване и мястото им е определено от „ЕРП Север" АД, като същите
са тяхна собственост. 8 бр. трансформаторни поста са демонтирани на 19.08.2016г. и не са
налични, а партидите им са закрити. След 19.08.2016г. измерването на консумираната
електроенергия от „В и К Д." АД на ниво СрН 20 kV става само в подстанция Ш. с
измервателна група и електромер тип МТ 830 с Фабр.№*** (аналогично за възлова станция
„Г." като резервно захранване). В подстанция „Ш." са монтирани 2 Трансформатора
110kV/20 kV. Търговското мерене между „Е.С.О." ЕАД и „Електроразпределение- Север"
АД на ползваната електроенергия от „ЕРП Север" АД се извършва на ниво 20 kV в килия
4
№1 на TP 1 и килия №6 на TP 2. За целта са монтирани 2 електромера „Landis" тип
ZMD402CT клас на точност 0.4S съответно на Трафо 1 и Трафо 2. Съгласно Договор №М12-
53/14.05.2012г. между „Е.П.М." АД и „В и К Д." АД, търговското мерене се осъществява на
ниво СрН 20 kV в килия №17, извод „Ябьлка" в ЗРУ 20 kV на П/ст „Ш.". За целта са
монтирани 2 комплекта токови и напреженови трансформатори, като СТИ с фабр.№*** е
собственост на „Е.П.М." АД. По тях се извършва измерването на потребената енергия СрН
на „В и К Д." АД, извод „Я.". Между местата за търговско измерване се извършва
транспортиране на електрическа енергия, тъй като те се извършват в две различни точки
(клеми вход/изход) и съответно се генерират технологични загуби. Технологичните загуби
са присъщи на технологичния процес по пренос и разпределение на електрическа енергия на
всички нива на напрежение (ниско, средно и високо). Действителните (отчетени) загуби на
електроенергия се определят, като разликата между електроенергията, доставена в
електрическата мрежа и полезно доставена на потребителите. Действителната загуба може
да бъде разделена на четири компонента: технически загуби на електрическа енергия,
образувани при преноса на електрическа енергия през електрическите мрежи, поради
физически процеси в проводници, кабели и електрическо оборудване; количеството
електроенергия, изразходвана за собствени нужди на подстанциите, необходими за
осигуряване на работата на технологичното оборудване на подстанцииie и живота на
обслужващия персонал, определени от показанията на измервателните уреди, монтирани в
TSN; загуби на мощност поради грешки в измерването (инструментални загуби). Съобразно
уточненията на вещото лице в о.с.з., преносът, който в случая се получава е между
изходящите и входящите клеми, което като разстояние е един етаж. Килиите са една под
друга на първия и втория етаж. Има някакъв спад на напрежението и минимални загуби
между първия и втория етаж.
Съгласно заключението на вещото лице Т. по допуснатата ССчЕ и уточненията на
вещото лице в о.с.з., общата стойност на „такса пренос СрН" за ВЕЛ 20 KV «Я.» за периода
от м. август 2021г. до месец юни 2022г. по издадените фактури от «Е.П.П.» АД се равнява
общо на 9 175.46 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Предявеният отрицателен
установителен иск е процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
Спорът между страните е концентриран досежно дължимостта на таксата за пренос
през електроразпределителната мрежа.
Съобразно заключението на вещото лице К., обект с аб. № *** с титуляр „.ВиК Д."
АД е присъединен чрез въздушна електропроводна линия (BEЛ) „Я." към килия №17 на
подстанция „Ш.". Електрическата уредба, в случая ЗРУ-килия №17 на подстанция „Ш.", е
самостоятелно съоръжение, собственост на „ЕСО“ ЕАД. Въздушната електропроводна
линия (ВЕЛ) „Я." 20 kV, е самостоятелно съоръжение, собственост на „ВиК Д." АД и е
предназначена да захранва само обекти на „ВиК Д." АД. Тя не е продължение на
електропровод от електропреносната мрежа, започва от подстанция „Ш.". Мрежата,
снабдяваща абонатите след подстанция "Ш.", не е собственост на електроразпределителното
дружество. Същото не извършва поддръжката на електрическата уредба и електропровода
след подстанцията. Мрежата, снабдяваща абонатите след подстанция Ш. е собственост на
„ВиК Д." АД
Съдът приема, че в конкретния случай разпределителното дружество не осъществява
услугата „пренос по разпределителната мрежа“, доколкото последната е собственост на
„ВиК - Д.“ АД, а не на „Е.С.“ АД. „Е.С.“ АД не осъществява услугата по разпределение на
електрическа енергия спрямо „ВиК - Д.“ АД, тъй като съгласно § 1, т. 49 от ДР на ЗЕ
„разпределение“ е транспортирането на електрическа енергия през разпределителните
мрежи. Доколкото подстанция „Ш.“, към която „ВиК - Д.“ АД е присъединено, е
собственост на „Е.С.О.“ ЕАД /“ЕСО“ ЕАД/, оперативното управление и диспечиране на
товара за „ВиК - Д.“ АД се осъществява от “ЕСО“ ЕАД. Следователно, „Е.С.“ АД не
извършва разходи по поддържането на подстанцията, извършвано от “ЕСО“ ЕАД и по
разпределителната мрежа, собственост на ищеца, след подстанцията, които са в тежест на
„ВиК - Д.“ АД. В конкретния случай „ВиК - Д.“ АД не е в качеството си на „клиент“,
присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.С.“ АД, поради което за него
липсва основание за дължимост на цена за пренос „средно напрежение“ на последното
5
дружество. „Е.С.“ АД, макар и лицензирано за извършване на услугата разпределение на
електрическа енергия, не е собственик, каквото е изискването на чл. 88, ал. 1 ЗЕ, на
електроразпределителната мрежа СрН - собственик на тази мрежа е „ВиК - Д.“ АД.
По приложението на разпоредбата на чл. 29, ал. 4 от Правилата за търговия с
електрическа енергия /ПТЕЕ/, съгласно която само производители, които захранват
собствени обекти по мрежи, които не са собственост на преносното или разпределителното
предприятие не дължат цена за пренос през съответната мрежа, съдът приема следното:
В случая несъмнено ищецът не е производител на електрическа енергия. Между
„Е.С.“ АД и „В.И.К. – Д.“ е налице сключен Договор № ***/02.08.2016 за Достъп и Пренос
на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа при Общи условия. За да се
породи задължението за едната страна по договора за заплащане на договорената услуга, е
необходимо тази услуга да бъде реално предоставяна – в конкретния случай „Е.С.“ АД да
осъществява „пренос по разпределителната мрежа“ /„пренос средно напрежение“ на обект –
въздушен електропровод с диспечерско наименование ВЕЛ 20 кВ „Я.“/, като в конкретния
случай е установено, че това насрещно задължение не е осъществено. Трансформираното
напрежение в подстанция „Ш.“ от високо (110 kV) до средно напрежение (20 kV), се
извършва от уредба на „Е.С.О.“ ЕАД и се подава директно към въздушния електропровод
(съоръжение за свързване на електрическа уредба, предназначена за пренос, транзитиране
или разпределение на електрическа енергия) - собственост на „ВиК - Д.“ АД, което води до
извод, че не са ползвани услугите на „Е.С.“ АД. ВЕЛ 20 kV „Я.“ е директно присъединено
със собствените си съоръжения към електропреносната мрежа и липсата на инфраструктура
(електроразпределителни мрежи СрН) - собственост на „Е.С.“ АД, обуславя недължимост на
заплащане на начислените суми за пренос през електроразпределителната мрежа.
Съгласно разясненията, дадени в решение №227 от 11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г.
на ВКС ІІ т.о. по въпроса за предпоставките, при които се дължи цена за достъп до и цена за
пренос по електроразпределителната мрежа, дължимостта на цената за достъп и цената за
пренос, заплащани от потребителя съгласно измереното количество на консумираната
енергия, е пряко обвързана от спазването на установени от Правилата за измерване на
количеството ел.енергия и договорите за продажба на ел.енергия изисквания. Тези цени
отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостното управление на
електроенергийната система, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно
приносът на всеки потребител за тяхното настъпване, в т.ч. разходите, свързани с
диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички
други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната
разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно
приносът на всеки потребител за тяхното настъпване.
Съгласно §1, т.22 от ДР на ЗЕ, електроразпределителната мрежа е съвкупност от
електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи
за разпределение на електрическа енергия, а съгласно чл. 88 ЗЕ, услугите по достъп до и
пренос през електроразпределителната мрежа се предоставят от оператори на
електроразпределителни мрежи - собственици на такива мрежи на обособена територия,
лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната
територия. Следователно, основанието за получаване на такси за посочените услуги е „Е.С.“
АД да бъде собственик на мрежата.
Заплащането за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа има за
цел да компенсира електроразпределителното предприятие за загубите на ел.енергия по този
мрежа и за дейностите по поддръжката и ремонтите й. Поддръжката и ремонтите са за
сметка на собственика /ищцовото дружество и “ЕСО“ ЕАД/, като те следва да заплащат
загубите на ел.енергия по нея чрез показанията на измервателната група, монтирана в
началото й. Тогава електроразпределителното и електроснабдителното предприятие нямат
разходи по нея, и нямат основание да калкулират на ищеца цена за пренос на ел.енергия на
ниво средно напрежение през ВЕЛ „Я.”.
По цялата верига на електрозахранването на процесния обект, „Е.С.“ АД няма
никакви собствени електропроводи и електросъоръжения, с изключение на измервателната
група, по показанията на която, ищецът заплаща потребената ел. енергия от обекта за
съответния период.
В заключение по изложените групи съображения съдът намира, че по делото не се
установи по надлежен начин наличието на основание и законосъобразност на извършеното
начисляване на такса пренос СрН на сметката на абоната, с оглед на което се явява
6
недоказано от ответната по иска страна, че процесна сума се следва. Поради това искът е
основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на производството, на основание чл.78 ал.1 ГПК, ответникът следва
да заплати на ищеца направените от него разноски в общ размер от 2327.01 лева /367.01 лева
заплатени държавни такси; 1000 депозити за вещи лица и 960 лева с ДДС възнаграждение за
защита и съдействие от един адвокат/.
Въз основа на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „В И К-Д“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. *** не дължи на „Е.П.П.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***”, сумата в общ размер 9175.46 лева,
представляваща цена за такса пренос средно напрежение за периода м.08.2021г. до
м.06.2021г. по фактури, издадени за периода от 15.09.2021г. до 13.07.2022г. за „Въздушен
електропровод 20 KV с диспечерско наименование BEЛ 20 kV „Я.“, на основание чл.124,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***”, ДА
ЗАПЛАТИ на „В И К-Д“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата
от 2327.01 лева - разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7