Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София,
28.01.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светослав Спасенов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 14644 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 25.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 79187/ 2017 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 42 състав, са отхвърлени предявените от „Е.И." ЕООД- ***
/ЕИК ******/ срещу Т.М.Б. /ЕГН **********/ и А.Ц.П. /ЕГН **********/ при
условията на евентуалност искове с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД и
чл.55, ал.1, изр.3 ЗЗД за присъждане на суми от по 10 712.50 лева, платими
от всеки от двамата ответници- като получени без основание, или евентуално-
като получени на отпаднало основание. На основание чл.81 ГПК вр. чл.78, ал.3 ГПК
ищецът „Е.И.“
ЕООД е осъден заплати на ответниците Т.Б. и А.П. сумата 1 500 лева- разноски по
делото /за платено адвокатско възнаграждение/.
Постъпила
е въззивна жалба от „Е.И."
ЕООД- *** /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са
отхвърлени исковете по чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД /връщане на дадено без основание/,
и в частта относно разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за присъждане на горните суми на посоченото основание,
ведно с разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемите
страни Т.М.Б. и А.Ц.П. /ответници по делото/ оспорват жалбата и молят
постановеното от СРС отхвърлително решение като правилно в обжалваната част да
бъде потвърдено, като претендират разноски за въззивното производство.
Предявени са искове с
правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в
обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от „Е.И." ЕООД
осъдителни искове по чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД като неоснователни и недоказани- чл.272 ГПК.
Фактическият
състав на чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД
изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание,
т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага
от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Основанието трябва да
липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на
претенцията за реституция на даденото. В тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно главно доказване факта на плащане на процесната сума /суми/,
а ответниците дължат доказване, че е налице основание за получаването,
съответно задържане на полученото /чл.154 ГПК/.
Съвкупният
анализ на събрания по делото доказателствен материал /писмени доказателства/ обосновава
извод на въззивния съд за липса на визираните в чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД
материално- правни предпоставки за уважаване на исковете, поради липсата на настъпило
за ищеца обедняване за сметка обогатяването на ответниците, поради плащането без
основание на сумата 21 425 лева общо или по 10 712.50 лева на всеки от
ответниците във връзка с осъществявано по изп. дело № 20178510401022 на ЧСИ М.
Петков принудително изпълнение.
Не
е спорно между страните, а се установява и от събраните в процеса доказателства,
че сумата 21 425 лева общо е заплатена от ищеца „Е.И.“ ЕООД на ответниците Т.Б.
и А.П. с две преводни нареждания от 11.09.2017 г. Плащането е извършено по
повод провеждано по изп. дело № 20178510401022 на ЧСИ М. Петков- с рег.№ 851 на
КЧСИ, принудително изпълнение, образувано въз основа на издаден в полза на Т.Б.
и А.П. /взискатели по изпълнението/ срещу „Еднофамилни къщи- Д.“ ЕООД /длъжник
по изпълнението/ изпълнителен лист от 16.02.2017 г. по гр.д.№ 44740/ 2016 г. на
СРС, 43 състав, за присъждане на следните суми на всеки от тях: по 6 690.69
лева /главница/- заплатен на отпаднало основание аванс по Договор за извършване
на СМР от 30.05.2016 г., ведно със законната лихва от 9.08.2016 г. до
окончателното изплащане на вземанията; по 54 лева- обезщетение за забава за
периода 11.07.2016 г.- 8.08.2016 г.; по 36.96 лева- неустойка по чл.19, ал.3 от
договор за СМР;
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 14644/ 2018
г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
по 3 350 лева- неустойка по чл.19, ал.4 от
договор за СМР; и по 1 630.13 лева- разноски по делото. Общият размер на
присъдените на ответниците Т.Б. и А.П. по посоченото дело суми, без дължимата върху
главницата законна лихва за периода от 9.08.2016 г. до изплащане на вземанията,
възлиза на 23 523.56 лв. /2 х 11 761.78 лв./.
Непосредствено
след образуване на изпълнителното дело, на 23.02.2017 г. на ищеца по настоящото
дело „Е.И." ЕООД- в качеството на трето задължено лице, е изпратено
запорно съобщение /изх.№ 47107/ 23.02.2017 г./, с което е наложен запор върху вземанията
на „Еднофамилни къщи- Д.“ ЕООД /длъжник по изпълнението/ до размер на сумата
26 660.21 лв. /включваща посочените в изпълнителния лист вземания и
разноски по изпълнението от 2 400.67 лв./- в качеството му на купувач по
договор за продажба на идеални части от поземлен имот и право на строеж- Нот.
акт № 144, том 10, рег.№ 12731, дело №
1700 от 2016 г. Съобразно чл.508, ал.1 и ал.2 ГПК на дружеството- адресат на
запорното съобщение, е указано в тридневен срок от връчването му да заяви дали
признава за основателно вземането и дали изразява готовност да плати. Запорното
съобщение е връчено при условията на чл.50, ал.2 ГПК, при отчитане на даденото
от лицето Валентин Александров Д. на 26.02.2017 г. сведение, че на адреса,
съответен на вписания в търговския регистър адрес на управление, няма такова
дружество.
С постановление по чл.510 ГПК, издадено по
изп. дело № ********** 1022, на взискателите Т.М.Б. и А.Ц.П. вместо плащане е
възложено вземане на длъжника „Еднофамилни къщи Д.“ ЕООД към „Е.И." ЕООД
/ищец по настоящото дело/ в общ размер от 24 537.56 лева към 2.03.2017 г.
Постановлението е издадено въз основа на подадена от взискателите Б. и П. на 2.03.2017
г. писмена молба, като въз основа на него третото задължено лице „Е.И.“ ЕООД е
извършило безкасови плащания на суми от по 10 712.50 лева на всеки от
взискателите Б. и П. с преводни нареждания от 11.09.2017 г.
Според
приложеното по делото удостоверение от 23.11.2017 г. целият дълг- предмет на
изпълнението по посоченото изпълнително дело, е бил изплатен от третото
задължено лице „Е.И." ЕООД /с извършени на 28.03.2017 г., 11.09.2017 г.,
1.11.2017 г. и 23.11.2017 г. плащания съответно на сумите 6 000 лв., по
10 712.50 лева, 283.82 лв. и 80 лв./, поради което и същото е приключено с
постановление на ЧСИ от 23.11.2017 г.
Представена
е като доказателство по делото и Обезпечителна заповед, издадена на 14.07.2017
г. по гр. дело № 46829/ 2017 г. на СРС, 153 състав, въз основа на определение
за допускане обезпечение на бъдещи искове, които е следвало да бъдат предявени
от Т.М.Б. и А.Ц.П. за реализиране на възложеното за плащане с цитираното по-
горе постановление на ЧСИ по чл.510 ГПК вземане, чрез налагане на обезпечителни
мерки: възбрани върху недвижими имоти- собственост на „Е.И.“ ЕООД. Така допуснатото
обезпечение е отменено по реда на чл.402 ГПК с определение на СРС от 10.10.2017
г., в чиито мотиви е посочено, че отмяната е постановена по молба на „Е.И."
ЕООД, съдържаща твърдения, че дружеството е заплатило изцяло претендираните
парични суми и не съществува причината, поради която обезпечението е било
допуснато.
При
така събраните в процеса доказателства не може да се приеме, че извършеното от
ищеца „Е.И.“ ЕООД в полза на ответниците Т.Б. и А.П. плащане на сумата 21 425
лева общо или по 10 712.50 лева на всеки е лишено от основание.
Съгласно
разпоредбата на чл.510, изр.1 ГПК запорираното вземане се предоставя на
взискателя за събиране или по негово искане му се дава вместо плащане.
Посочените
в чл.510 ГПК възможности представляват същински изпълнителни способи за
удовлетворяване на взискателя при бездействие на третото задължено лице.
Възлагането на вземането за събиране представлява овластяване на взискателя, по
негово искане, в качеството му на процесуален субституент /процесуален
застъпник/ да предяви иск /чл.134 ЗЗД/ срещу третото задължено лице и да се
снабди с изпълнително основание, ако такова липсва, като той не става титуляр
на вземането и не може да се разпорежда с него. То създава правомощие на
взискателя да упражни правото на длъжника от свое име за негова сметка.
Възлагането
на вземането вместо плащане има гражданските последици на цесия срещу плащане
по смисъла на чл.65, ал.3 ЗЗД, т.е. представлява един вид принудителна цесия. Взискателят
става титуляр на вземането и може да се разпорежда с него: ако длъжникът има
изпълнителен лист- взискателят може да събира вземането от свое име; ако
длъжникът има изпълнително основание без изпълнителен лист- взискателят може да
се снабди с такъв в своя полза; а ако длъжникът няма изпълнително основание-
взискателят трябва да води исков процес като главна страна.
Изпълнението
върху вземания на длъжника от трето задължено към него лице /чл.507 и сл. ГПК/
като изпълнителен способ е основано на притезанието на длъжника да иска от
третото задължено спрямо него лице предаване на дължимите имуществени обекти-
пари или вещи, независимо от основанието, на което те се дължат. 3а да бъде
вземането обект на изпълнение, не е нужно то да е изискуемо. Такъв обект могат
да бъдат условни, спорни, срочни вземания, както и вземания, които зависят от
предоставяне на насрещна престация от длъжника. Не се дължи и проверка, дали
действително длъжникът има вземане спрямо третото задължено лице- запорът се
налага и изпълнителните действия се предприемат само въз основа на твърденията
на взискателя за неговото съществуване. Взискателят
може да се удовлетвори едва след
като
Л.3 на Реш. по гр.д.№
14644/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
спорът относно вземането се разреши със сила
на пресъдено нещо, като едновременно с това се установи неговата ликвидност и
изискуемост.
В
случая в срока по чл.508 ГПК /в приложимата към м.02.2017 г. редакция/ третото
задължено лице „Е.И.“ ЕООД не е съобщило на ЧСИ дали признава за основателно
вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го плати; има ли
претенции от други лица върху същото вземане; наложен ли е запор и по други
изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции. Същевременно,
въпреки липсата на такова изявление, респ. въпреки липсата на оспорване на задължението
по смисъла на чл.508, ал.3 ГПК, третото задължено лице не е внесло сумата-
предмет на запора, по сметката на съдебния изпълнител. Обстоятелството, че
запорното съобщение е връчено на дружеството при условията на чл.50, ал.2 ГПК,
е ирелевантно за приемане на изводите по съществото на спора.
Въз
основа на приложения по делото Нотариален акт № 144/ 20.12.2016 г. се
установява, че „Е.И.“ ЕООД- в качеството на купувач на идеални части от
недвижим имот и на право на строеж върху поземлен имот, е носител на задължение
към продавача „Еднофамилни къщи- Д.“ ООД, възлизащо на сума, надвишаваща както
заплатената на взискателите сума от общо 21 425 лева, така и посочената в
запорното съобщение сума от 26 660.21 лв. Не е направено изявление от „Е.И.“
ЕООД това вземане на длъжника по изпълнението да е било удовлетворено преди
връчване на запорното съобщение на 26.02.2017 г. Непротивопоставимо на
взискателите по изпълнението- ответници по настоящото дело, съобразно чл.181 ГПК е представеното от ищеца споразумение за прихващане от 10.02.2017 г., тъй
като тази дата е недостоверна и не може да се приеме, че е настъпил погасителен
ефект от твърдяното извънсъдебно прихващане, имащ правно действие и по
отношение на ответниците и налагащ извод за несъществуване на възложеното за
плащане от ЧСИ вземане. Следва да се отбележи, че предвид посочената в споразумението
дата, адресатът на съобщението по чл.508 ГПК е могъл да оспори задължението с
довод, че е погасено в резултат на извършеното преди това- на 10.02.2017 г.,
извънсъдебно прихващане. Напротив- освен, че не е оспорил задължението, същият
е извършил доброволни плащания, насочени към погасяване на възложеното за
плащане вземане на взискателите Б. и П..
Според
доказателствата по делото процесното вземане не е събрано принудително- не е постъпило
по специалната сметка на ЧСИ при спазване изискванията на чл.455, ал.1 ГПК и
чл.508, ал.3 ГПК, а е заплатено доброволно от страна на ищеца „Е.И.“ ЕООД,
извършил безкасови плащания директно по сметките на двамата ответници
/взискатели по изпълнението/, видно от приложените преводни нареждания от 11.09.2017
г.- с посочено в тях основание за
плащането: „вземане, възложено по изп. дело № ********** 1022“. При липсата на
изпълнителен лист срещу „Е.И.“ ЕООД към 11.09.2017 г., независимо дали титуляр
на вземането по същия е „Еднофамилни къщи- Д.“ ЕООД или Т.Б. и А.П., ако е
извършено принудително изпълнение /с превеждане на сумата по сметка на ЧСИ/, същото
би било незаконосъобразно извършено. Тъй като обаче от дружеството е извършено доброволно
плащане директно по сметките на двамата взискатели /ответниците/, същото има
основание, като правната му последица е удовлетворяване на последните, а
материално- правното основание за приемането на този извод следва от нормата на
чл.65, ал.3 ЗЗД.
Аргумент
в подкрепа на горния извод се извежда и от влязлото в сила решение по гр.д.№ 54853/
2017 г. на СРС, 50 състав, представено като доказателство във въззивното
производство, с което са отхвърлени предявените от Т.Б. и А.П. срещу „Е.И.“
ЕООД искове по чл.79 ЗЗД вр. чл.510 ГПК /основани на процесното постановление
за възлагане на вземане чрез плащане/, но не като лишени от основание, а поради
погасяване на претендираните вземания чрез плащане.
При
тези съображения исковете на „Е.И.“ ЕООД по чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД за връщане
на дадено без основание като неоснователни и недоказани следва да бъдат
отхвърлени.
С
оглед изложеното и поради неоснователност на наведените във въззивната жалба на
ищеца „Е.И.“ ЕООД доводи постановеното от СРС отхвърлително решение като
правилно в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
При
този изход на въззивното производство на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК
въззивникът дължи да заплати на въззиваемите страни общо сумата 1 500 лв.-
разноски за въззивното производство за платено адв. възнаграждение, които не
следва да бъдат намалявани по възражението на въззивника за прекомерност по
чл.78, ал.5 ГПК, тъй като не надвишават минималния предвиден в чл.7, ал.2, т.4
от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
размер.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
25.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 79187/ 2017 г. на Софийски районен съд, І ГО,
42 състав, в обжалваната част, в
която са отхвърлени предявените от „Е.И." ЕООД- *** /ЕИК ******/ срещу Т.М.Б.
/ЕГН **********/ и А.Ц.П. /ЕГН **********/ искове
с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД за присъждане на суми от по
10 712.50 лева, платими от всеки от двамата ответници- като
Л.4 на Реш. по гр.д.№ 14644/ 2018
г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
получени без основание, и в частта относно съразмерно присъдените на ответниците разноски
по чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.И." ЕООД- ***
/ЕИК ******/ да заплати на Т.М.Б.
/ЕГН **********/ и А.Ц.П. /ЕГН **********/ общо
сумата 1 500 лв. /хиляда и
петстотин лева/- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 79187/ 2017 г. на СРС, 42 състав, е влязло в сила като необжалвано в останалата част, в която са
отхвърлени предявените при условията на евентуалност от „Е.И." ЕООД- ***
/ЕИК ******/ срещу Т.М.Б. /ЕГН **********/ и А.Ц.П. /ЕГН **********/ искове по чл.55, ал.1, изр.3 ЗЗД за присъждане
на суми от по 10 712.50 лева, платими от всеки от двамата ответници- като
получени на отпаднало основание, и в частта относно съразмерно присъдените на
ответниците разноски по чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
може да се обжалва при условията на чл.280, ал.1 ГПК с касационна жалба в 1-
месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.