Решение по дело №14531/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2465
Дата: 17 юли 2020 г. (в сила от 13 август 2020 г.)
Съдия: Веселин Пламенов Атанасов
Дело: 20195330114531
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

         

        №2465

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

17.07.2020г. гр. Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII граждански състав, в публично заседание на 30.06.2020г., в състав:

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

                                                                  

при участието на секретаря Василена Стефанова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14531 по описа на съда за 2019г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл.79 вр. с чл. 205 ЗЗД.

Ищецът „Теленор България“ ЕАД чрез адв. В. Г. твърди, че по повод заявление за пренасяне на номера от дата 13.01.2017г.,  ответник Г.Н.В. е абонат  на дружеството с клиентски номер № ********* и е титуляр на мобилен номер ********* . Посочено е че на 12.01.2017г. абоната е сключил договор за мобилни услуги за мобилен номер ********* , с абонаментен план „Нон Стоп“ с месечна абонаментна такса от 40,99 лева със срок до 12.01.2019г., като абонатът взел на изплащане мобилно устройство марка  Apple, модел IPhone 7 32 GB Silver, който апарат се задължил да изплати посредством 23 месечни вноски в размер на 27,79 лева всяка.

Твърди се, че въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентски номер на абоната № ********. Като за потребените от ответника услуги за периода от 15.04.2017г. до 14.05.2017г. ищецът е издал кредитно известие № ********/15/04/2017г., като била начислена обща сума за  плащане в размер на 164,24 лева, от които 27,79 лева лизингова вноска, 147,44 лева  баланс от предходен период с ДДС и сторнирани абонаментни такси за пропорционално  начислени такси и абонаментни планове в размер на 10.99 лева.

Заявява се неизпълнение на абоната  да заплати потребените през предходни периоди и незаплатени услуги на стойност 164.24лв., ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196 буква „в“ от ОУ е прекратил едностранно индивидуалния договор с ответника за ползвания абонамент. Поради това била издадена фактура № ********/ 15/05/2017г. по абонатен номер №********* на дата 15.05.2017г., като била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 737.77лв.; фактурирана е цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план, в размер на 583.59лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните отчетни периоди в размер на 164.24лв.

Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложен към лизинговия договор, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната за мобилно устройство марка Apple модел iPhone 7 32GB Silver са обявени за предсрочно изискуеми.

Ето и защо ищецът иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 583,59 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от  12.01.2017г. за устройството марка Apple модел iPhone 7 32GB Silver, взето във връзка с мобилен номер *********  за периода от м.05/2017г. до м.12/2018г., с абонатен номер №********, както и направените разноски за настоящето производство.

С Определение на Районен съд- Пазарджик № 2370/08.08.2019г. производството се прекратява  и на основание чл. 119, ал. 3, във връзка с чл. 113 ГПК се изпраща на Районен съд-Пловдив по подсъдност.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с вх. № 19234/05.08.2019г. от ответника Г.Н.В. чрез адв. Д. Б. с който се оспорва исковата претенция като се заявява, че част от сумите са погасени в която връзка се представят и писмени доказателства. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.

Съдът след като се запозна със становищата на страните и на основание чл. 12 ГПК като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Ищецът представя, респ. по делото са приети следните писмени доказателства: заявление за пренасяне на номер в мрежата на Telenor от 12.01.2017г., договор за мобилни услуги с абонаментен план „Нон стоп“ на стойност 40.99 лева месечен абонамент от 12.01.2017г., договор за лизинг на мобилен телефон модел iPhone 7 32GB Silver, взето във връзка с ползването мобилен номер *********  на стойност 1209.17 лева, платими чрез първоначална лизингова вноска от 570 лева и 23 броя месечни лизингови вноски на стойност 27.79 лева., фактура № ******за отчетен период 15.04.2017г. до 14.05.2017г. на стойност 1485,60 лева формирана както следва: неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги – 737.77 лева, вноска лизинг – 583.59 лева, задължения от предходен период. Представени са и ОУ на мобилния оператор.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Д.К., която съдът кредитира изцяло като компетентна и безпристрастна. Съгласно експертизата ответникът е извършил плащания в размер на 1000 лева с които са платени съответните издадени фактури за ползваните мобилни услуги и договор за лизинг като паричните задължения на абоната – ответник по процесния лизингов договор не са погасявани редовно. Следователно, категорично и несъмнено е установено, че ответникът е сключил договор за мобилни услуги абонаментен план „Нон стоп“ на стойност и по силата на договор за лизинг е получил на изплащане телефон модел iPhone 7 32GB Silver. Като заплатените от ответника средства са разпределени правилно от ищеца по договора за мобилни услуги и по договора за лизинг. Вещото лице установява, че в хода на процеса са заплатени 70 лева при което окончателното задължение по фактура № ******, което се претендира възлиза на 555,80 лева.

Следователно, налице е фактическият състав за възникване основанието на вземането – сключен договор за лизинг и мобилни услуги на процесния телефонен апарат, неизпълнение на задължението за погасяване на месечни плащания, което обусловило правото на ищеца по чл. 12, ал.2 от Общите му условия да обяви за предсрочно изискуеми лизинговите вноски за апарата, а на основание чл. 75 ОУ на оператора договора е прекратен едностранно. Следователно ищецът има право да получи стойността на лизинга като компенсаторно обезщетение по чл. 79 ЗЗД.

Видно от експертизата размерът на задължението е 555.80 лева за която и сума искът се уважава, а над тази сума до пълния претендиран размер от 583,59 лева искът се отхвърля като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца се присъждат разноски по съразмернос за сумата от 438,10 лева, а в полза на ответника сума в размер 4,76 лева, която се прихваща със сумата от 438.10 лева или ищецът има право на разноски в размер на сумата от 433,34 лева.

На основание чл. 38 ЗА процесуалния представител – адв. Б. също има право на разноски в размер на сумата от 17,14 лева.

Така мотивиран съдът

 

 

 Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Г.Н.В. с ЕГН **********  с настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на  „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ,********* със седалище и адрес на управление: гр. София .к. Младост № 4, Бизнес парк София, сграда № 6 чрез адв. В. Г. сумата от 555.80 лева, която представлява неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 12.01.2017г. за устройство мобилен телефон модел Apple iPhone 7 32GB Silver  взето във връзка с номер *********  за периода от 05/2017г. до м. 12/2018г. с абонатен номер ********* КАТО ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата над 555,80 лева до пълния претендиран размер от 583,59 лева като неоснователен и недоказан;

ОСЪЖДА Г.Н.В. с ЕГН **********  с настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на  „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ,********* със седалище и адрес на управление: гр. София .к. Младост № 4, Бизнес парк София, сграда № 6 чрез адв. В. Г. сумата от 433,34 лева разноски по съразмерност на уважената част на иска и след прихващане със сумата от 4,76 лева разноски присъдени в полза на ответника;

ОСЪЖДА „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ,********* със седалище и адрес на управление: гр. София .к. Младост № 4, Бизнес парк София, сграда № 6 чрез адв. В. Г. ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38 ЗА в полза на адв. Д. Б. с адрес: гр. ***** сумата от 17,14 лева разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част на иска.

 

Решението е обжалваемо пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

        

   СЪДИЯ :/п./В.А.

 

Вярно с оригинала.

К.К.