№ 194
гр. Варна, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана К. С.
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана К. С. Търговско дело №
20233100900265 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от А. С. П., ЕГН ******,
постоянен адрес: ******, съдебен адрес: ******, против „УниКредит
Булбанк" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Възраждане, пл. "Света Неделя" № 7, представлявано от
законните си представители А.Т. и Ц.Г.М., иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер
на 41 221.95лв., представляваща дадена без основание по нищожни клаузи в
договор за кредит, а именно т. 11.1.3 от Договор за банков кредит № ****** и
нищожен Анекс № 2 от 23.12.2015г., представляваща надплатени лихви за
периода 23.12.2015г. до 10.02.2022г., получени в резултат на увеличаването
на ГЛП по силата на посочените неравноправни клаузи, ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
В исковата молбата се твърди, че на 28.02.2008 г. между страните е
сключен Договор за банков кредит № 762/05201/309, по силата на който
банката е предоставила на ищцата универсален ипотечен кредит в размер на
120 000 лв. за текущи нужди.
Съгласно сключения договор /чл. 4/ годишният лихвен процент за
1
съответния период на олихвяване е „БАЗИСЕН ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ“, а
именно 1М SOFIBOR, 6,377 % и 2,073 % или 8,45 %.
На 23.12.2015г. към Договор за банков ипотечен кредит №
762/05201/309 е сключен Анекс № 2, съгласно който се променят Общите
условия и се намалява размера на месечната погасителна вноска и/или
разсрочване на погасяването на кредита, но Банката си запазва правото,
едностранно с 15 - дневно писмено предизвестие да възстанови условията по
Договор за банков кредит №762/05201/309.
Чл.4.1 претърпява следната корекция с анекса, в частта за годишния
лихвен процент, като „от 23.12.2015 г. до 10.11.2024 г., същият се равнява на
ЗМ SOFIBOR, 0,519 % и 6,081 % и фиксирана надбавка към пазарния лихвен
индекс или 6,60 %.
Ищецът твърди, че е налице неравноправна клауза в Договор за банков
кредит № 762/05201/309, а именно т.11.1.3, предвиждаща едностранно
изменение на ГЛП по преценка на банката.
Съгласно т.11.1.3 от договора за кредит е предвидено, че при кредити,
издължавани, чрез анюитетни вноски /еднакви всеки месец, включващи
главница и лихви към падежа на задължението за плащане на съответната
анюитетна вноска/ годишен лихвен процент за съответния лихвен период от
лихвения план се фиксира в размера по т.4.1, а не се променя, освен когато
пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му - най - малко с
един пункт.
В същата договорна клауза е записано, че кредитополучателят дава
съгласието си кредиторът да променя едностранно размера на ГЛП за дадения
лихвен период по т. 4.1 а, съответно размера на анюитетната вноска, без това
да е необходимо сключването на допълнително споразумение между
страните, при нарастване на БЛП с повече от един пункт от размера,
определен от кредитора в деня на сключване на договора или от размера му,
формиран след промяна по р.2 от тази точка.
В клаузите по т.4 и т.11.1 от договора за банков кредит е постигнато
съгласие ГЛП за съответния период да се определя на база два компонента.
Първият от тях е надбавка, което е фиксирана като размер за целия лихвен
период. Другият компонент, който участва във формирането на ГЛП е
размера на индекса SOFIBOR, който е извън контрола на банката.
По Решение на УС на банката на няколко пъти ГЛП е увеличаван
драстично и едностранно, като е включен и трети компонент. Съгласно
Решението на УС на банката, обективирано в Протокол № 38/14.10.2008 г. е
включена нова компонента, която да определя базовия лихвен процент, а
именно: "премия". С последващи решения на УС размера на компонента
„премия" многократно е увеличаван.Твърди се, че следва да бъде приложен
първоначално уговорения лихвен процент, като процесна сума е надвнесена,
поради включването на тази премия и нейното увеличаване.
2
Ищцата твърди, че с Анекс № 2 от 23.12.2015 г., са въведени
неравноравните клаузи, поради което същият е нищожен.
А. П. е поканена в края на работния ден да подпише предварително
подготвен типов Анекс със съдържание, с което ищцата е имала
изключително кратко време да се запознае и не е имала никаква възможност
да сравни условията по първоначално договорените условия и
предоговорените. Не е имала възможност да влияе върху предварително
изготвените клаузи. Освен това Анекс 2, предвижда възможност за банката
едностранно да променя размера на договореното, което е неравноправна
клауза. Отделно за кредитополучателя липсва яснота относно обективните
критерии за изменение на ГЛП и методиката, по която се определя стойността
му, както и причината довела до добавката на компоненти, липсващи при
първоначалното договаряне. Тази неяснота също е основание да се приеме, че
клаузите на анекса на неравноправни.
Въведено е и възражение на нищожност на клаузите определящи
размера на годишния лихвен процент поради противоречие с добрите нрави.
Анексът е нищожен и поради това, че към него не е посочена
методиката на определяне на годишния процент на разходите на основание
чл.22 от Закона за потребителския кредит.
Сочи се, че чрез промяна на приложимия ГЛП /годишен лихвен
процент/ по кредита чрез посочените неравноправни клаузи се установява
значително разминаване между договореното, дължимото и действително
заплатеното и то в полза на кредитора, като разликата е в размер на 41 221.95
лв., която се явява недължимо платена /без основание/ в полза на банката.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си
представител, поддържа исковата молба, моли за уважаване на предявените
искове и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„Уникредит Булбанк“ ЕАД, в който оспорва предявени иск по основание
и размер.
Обосновава се, че исковата молба е нередовна, поради което следва да
бъде оставена без движение.
По същество не се оспорва обстоятелството, че е сключен договор за
кредит, по който е предоставена сумата от 120000.00лв. Твърди се, че т.11.1.3
от основния договор предвижда, че годишния лихвен процент се изчислява
като сбор едномесечен СОФИБОР и фикрирана надбавка по договора, като е
уговорено минимален размер на възнаградителната лихва от 8.45%. Прави се
3
извод, че това не води до неравноправност на посочената клауза.
През периода 23.12.2015г. до 10.02.2022г.ищцата е изплащала лихва,
представляваща сбор от фиксирана надбавка 6.081% и индекса за съответния
период. В хода на изпълнението СОФИБОР е отменен и заменен с ОДИ,
който е прилаган.
За неоснователно ответника счита възражението на ищцата за
нищожност на сключения анекс от 23.12.2023г., поради това, че е сключен въз
основа на неравноправни клаузи. Твърди се, че с него е намалена
възнаградителната лихва от 8.45% на 6.6%, както и годишния процент на
разходите от 8.7866% на 7.5479%. Анексът е сключен по искане на ищцата,
поради влошеното й финансово състояние, в тази връзка същата не е била
поставена в заблуждение при неговото подписване.
На следващо място се аргументира, че въвеждането на елемента
„премия“ в базовия лихвен процент е направено през 2008г. с протокол на
управителния съвет на банката. През 2015г. при подписването на анекса и при
формиране на базовия лихвен процент не е включван компонент „премия“.
Ответникът прави възражение за погасяване на исковата претенция по
давност за периода до 12.05.2018г.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните и
проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата
законова уредба , прие за установено от фактическа и правна страна:
От доказателствата се установява, че на 28.02.2008г. между А. С. П., в
качеството й на съдружник в ДЗЗД „Алекса“ и ДЗЗД „Морела“ и „Уникредит
Булбанк“ АД е сключен Договор за банков кредит № 762/05201/309, по силата
на който банката е предоставила на ищцата универсален ипотечен кредит в
размер на 120 000 лв. за текущи нужди.
Съгласно чл.4 от договора възнаградителната лихва се формира от три
месечен SOFIBOR 0.519% и фиксирана надбавка от 6.061% или общ лихвен
процент от 8.45% по лихвен план за периода 23.12.2015г. до 10.11.2024г.
Основният поставен въпрос по делото е нищожна ли е клаузата на
чл.11.1.3 от договора поради неравноправност и нищожен ли е анекс №2 от
23.12.2015г., сключен въз основа на нея. За да се позове обаче ищцата на
потребителска закрила същата следва да притежава това качество.
Анализът на събраните по делото доказателства, включително и от
изисканите справки и нотариални актове по делото във връзка с
освобождаване на ищцата от държавна такса налага извод, че тя няма
качеството на потребител по процесния договор.
Съгласно § 13, т.1 от Закона за защита на потребителите "потребител" е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
4
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и
всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Видно от титулната част на процесният договор ищцата го е разписала
в качеството си на съдружник в две ДЗЗД – та.
От извършената служебна справка по регистър „Булстат“, воден от
Агенцията по вписванията се установява, че ДЗЗД "Алекса“ и „Морела I“
ДЗЗД е със съдружници ищцата и Д.Н.Д. /подписал договора като ипотекарен
длъжник/ в първото и ищцата и М.И.Н. във второто. И двете дружества имат
предмет на дейност - търговия на дребно в специализирани магазини с други
стоки, некласифицирани другаде.
Видно от нот. акт №173 от 11.04.2007г., изискан във връзка с
проверката на съда досежно освобождаване от държавна такса, на ищцата й е
бил предоставен кредит от 120000.00лв. въз основата на договор за кредит с
„Булбанк“ АД от 11.04.2007г. за строителство, който е обезпечен с ипотека
върху право на строеж недвижими имоти, в сграда в груб стоеж, построена в
УПИ XIV- 33, находящ се в ******, а именно апартамент №******.
Една година след първият договор е сключен процесният такъв отново
за 120000.00лв., който е обезпечен със същите имоти в груб строеж и
допълнително ипотеката включва и апартамент №5 и магазин.
Или съвкупната преценка и взаимовръзка на фактите обосновава извод,
че сумите и по двата кредита са предназначени не за задоволяване на лични
нужди на ищцата, а са във връзка с търговската й дейност като съдружник в
дружества в ДЗЗД и имат за цел довършването на сградата. Допълнителен
аргумент в тази насока е и обстоятелството, че единият притежаваните обекти
има статут на магазин, което изключва личен интерес.
Следователно Закона за защита на потребителите е неприложим към
настоящия договор.
Релевираното възражение за нищожност на процесния анекс поради
това, че към него не е посочена методиката на определяне на годишния
процент на разходите на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит
също е неоснователно. Процесният договор, обезпечен с договорна ипотека
не попада в приложното поле на този закон, не само поради липса на
потребителско качество на ищцата, но и поради това, че е на стойност от
120000.00лв., чл.3, ал.3, т.5 /горен праг 40000.00лв./ от Закона за
потребителския кредит /отм. отм., бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010
г./.
Това обуславя неоснователност на предявеният иск и неговото
отхвърляне.
5
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 2324.00лв., 350.00лв. за
вещо лице и 1974.00лв. за един адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. С. П., ЕГН ******, постоянен адрес:
******, съдебен адрес: ****** против „УниКредит Булбанк" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане,
пл. "Света Неделя" № 7, представлявано от законните си представители А.Т.
и Ц.Г.М., иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сума в размер на 41 221.95лв., представляваща дадена
без основание по нищожни клаузи в договор за кредит, а именно т. 11.1.3 от
Договор за банков кредит № ****** и нищожен Анекс № 2 от 23.12.2015г.,
представляваща надплатени лихви за периода 23.12.2015г. до 10.02.2022г.,
получени в резултат на увеличаването на ГЛП по силата на посочените
неравноправни клаузи, ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А. С. П., ЕГН ******, постоянен адрес: ******, съдебен
адрес: ****** ДА ЗАПЛАТИ НА „УниКредит Булбанк" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане,
пл. "Света Неделя" № 7, представлявано от законните си представители А.Т.
и Ц.Г.М. сумата от 2324.00лв, представляваща сторени съдебно деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6