Р E Ш Е Н И Е
град
София, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение – брачни състави, II-ри въззивен брачен състав,
в открито съдебно заседание на единадесети ноември,
през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря
Галина Стоянова, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело № 12605 по описа за 2020 г., и за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № III – 139 - 48965 от 24.02.2020 г., постановено по
гр. дело № 25451 по описа за 2019 г., Софийският районен съд, III ГО, 139-ти състав, е прекратил с развод брака, сключен на
09.12.1979 г. в град Шумен, с Акт за граждански брак № 820/09.12.1979 г. на Община
- Шумен, Област - Шумен, между М.Н.М., ЕГН **********, и М.В.М.,
ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен, без вина на съпрузите. Отхвърлил е
предявения от М.Н.М. срещу М.В.М. иск, с правно основание чл. 56, ал. 1 СК, за
предоставяне ползването на семейното жилище, находящо
се в град София, жк”**********. Осъдил е М.М. да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от
25.00 лева – допълнителна държавна такса. Осъдил е М.М. да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от
25.00 лева – допълнителна държавна такса.
Ответникът М.В.М.
(въззивник в настоящото производство) е останал
недоволен от така постановеното Решение и го е обжалвал с въззивна жалба, вх. № 5062874 от 01.06.2020 г. по описа на
СРС, в частта, в която бракът е прекратен с развод като дълбоко и
непоправимо разстроен. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на
съдебния акт в атакуваната част, като се поддържа, че ищцата М.М. не доказала пълно и главно да са налице обстоятелства,
които да разстройват брачната връзка. Жалбоподателят изтъква доводи, че не
се установило наличие на трайно
изостряне на отношенията между съпрузите, което да не може да бъде преодоляно.
В жалбата се изтъкват и аргументи, че свидетелите на ответника установили
отношенията му с неговата съпруга да са топли и хармонични, а в противовес на
това първата инстанция е приела, че бракът между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен. Съобразно изложените доводи моли въззивния
съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с
което да отхвърли иска по чл. 49, ал. 1 СК, като неоснователен и недоказан.
Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Ищцата М.Н.М. (въззиваема страна в настоящото производство) в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК не е взела становище по въззивната
жалба.
В открито
съдебно заседание чрез пълномощник – адвокат А.М., въззиваемата
оспори въззивната жалба. Претендира разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
Въззивната жалба е
допустима.
Подадена е в срок, от страна в първоинстанционното
производство, имаща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден и допустим в
обжалваната част съдебен акт.
Софийският
градски съд,
с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени
доказателствата по делото в двете съдебни инстанции и обсъди доводите на
страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Спорният въпрос по
делото е правен – налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брачната им
връзка, което по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК съставлява единственото основание
за прекратяване на брака с развод. По факта относно сключения на 09.12.1979 г.
брак, с Акт за граждански брак № 820/09.12.1979 г. на Община - Шумен, Област -
Шумен, не се спори.
С протоколно
определение от 13.11.2019 г. (л. 85 от
първ. дело) първостепенният
съд е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните обстоятелството, че същите са във фактическа раздяла от 10.09.2016 г.,
когато ищцата е напуснала семейното жилище. Ответникът не е твърдял и не е
доказал посредством ангажираните гласни доказателствени
средства тази фактическа раздяла да е прекратена – нито към момента на
приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, нито в хода на
настоящото въззивно производство. Показанията на
свидетелите, ангажирани от ответника – св. И.М.и св. Г.А.също еднопосочно
установяват, че страните не живеят съвместно от 2016 г.
Съгласно т. 3 от
ППВС № 10/1971 г., което не е загубило силата си, ”една от причините, която
може да доведе до разстройството на брака, е продължителната фактическа раздяла
на съпрузите. Тя не трябва да се счита абсолютно основание за прекратяването
му. Съдът трябва да изследва дали тя е причина или само проява на дълбоко и
непоправимо разстройство на брака. Отражението й върху брачните отношения се
преценява с оглед на всички доказателства по делото.” В тази връзка от първата
инстанция са изложени мотиви, почиващи на установените релевантни факти по
делото, че от 10.09.2016 г. страните не живеят заедно, като продължаващата
повече от три години фактическа раздяла сама по себе си установява дълбокото и
непоправимо разстройство на брака на страните. Не са събрани доказателства в
хода на съдебното дирене, които да сочат на съществуваща възможност съпругата и
съпругът да се съберат отново.
Безспорно
установената липса на съвместно съпружеско съжителство, което състояние
продължава и към момента на произнасяне на въззивната
инстанция, предвид, че не е доказано противното от страна на ответника, води до
единствено закономерното заключение за окончателно разкъсване на брачната
връзка между страните и липсата на духовна, физическа и икономическа общност
между тях.
Както е изяснено
и от първата инстанция, дълбокото разстройство
на брака е налице, именно когато е
разкъсана общността между съпрузите, липсва взаимна любов, доверие и уважение
между тях, липсват взаимопомощ и другарски отношения. Това е състояние, при което
брачната връзка е само формална, без необходимото вътрешно съдържание. Този
разрив в отношенията между съпрузите е окончателен и траен.
Предвид изложеното, въззивният съд намира за правилни фактическите констатации
на Софийския районен съд, както и формираните въз основа на тях правилни правни
изводи. Опора на същите е, както стана ясно, неоспореното от ответника и
отделено като ненуждаещо се от нарочно доказване обстоятелство, че страните са
в продължителна фактическа раздяла. Този факт се установи еднопосочно и от
събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателствени
средства, чрез разпит на свидетелите, ангажирани и от двете страни в процеса.
Неоснователни са оплакванията
за допуснати съществени процесуални нарушения от първата инстанция при преценката
на доказателствения материал и за необоснованост на
изводите досежно дълбокото и непоправимо разстройство
на брака на страните. Не е допуснато нарушение на материалния закон и бракът на
страните е прекратен законосъобразно, на основание чл. 49, ал. 1 СК. Първоинстанционното решение в
обжалваната част е правилно и е съобразено с всички ангажирани и относими към спора доказателства.
Съобразно изложеното, решението на Софийския
районен съд в обжалваната част, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК въззивният съд оставя без уважение исканията на страните за
присъждане на направените разноски по делото – след като съдът не се е
произнесъл относно вината за брачното разстройство, разноските по производството,
вкл. въззивното, остават в тежест на страните, както
са ги направили.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № III – 139- 48965 от 24.02.2020 г., постановено по гр. дело № 25451 по описа за 2019 г. на Софийски районен
съд, III ГО, 139-ти състав, в обжалваната част.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията
на М.В.М. и М.Н.М. за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.