№ 380
гр. С. , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110207965 по описа за 2021 година
, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на АН. В. С. срещу Наказателно постановление
№ 21-4332-002272 от 19.02.2021 г., издадено от Началник Сектор към СДВР,
Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП-СДВР), упълномощен да съставя
актове и наказателни постановления със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018
г., с което на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50.00 /петдесет/ лева за
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, а на основание Наредба № Iз-1959 от
17.12.2012 г. на МВР за определяне максималния размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им и списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение, са му отнети общо 6 /шест/
контролни точки за нарушение на чл. 6, ал. 2, т. 10 от Наредбата.
В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на атакувания
санкционен акт. Акцентира се върху неправилно установената фактическа
обстановка в резултат на игнориране от страна на актосъставителя на
1
готовността на жалбоподателя да обясни защо шофира без поставен
предпазен колан, а именно извършената му медицинска интервенция на
25.01.2021 г. /деня преди датата на констатираното нарушение/.
Жалбоподателят поддържа, че поради медицинските противопоказания, не
можел да шофира с поставен предпазен колан. Отправена е молба за
цялостната отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна – ОПП-СДВР, редовно призована, не изпраща
представител, който да вземе становище по фактите и приложимия по делото
закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 26.01.2021 г., в гр.С., по бул. „Б.Ш.”, с посока от ул.”В.” към
ул.”А.З.”, жалбоподателят С. управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка/модел „П.307”, с рег. № ХХХХ. Пред бензиностанция „Е”
автомобилът бил забелязан от полицейските служители при СДВР, Отдел
„Пътна полиция“ – Е.Д. и Н.С., които по това време били разположени на
пост в близост. Двамата успели да спрат водача. След приближаването си до
спрелия автомобил те установили, че С. не е поставил предпазния колан, с
който бил оборудван автомобилът.
Полицейският служител Д. преценил, че е извършено административно
нарушение, поради което съставил на жалбоподателя Акт за установяване на
административно нарушение, Серия GA № 32361 от 26.01.2021г., в който
били отразени обстоятелствата по извършване на нарушението, неговите
фактически елементи и правната му квалификация – управление на МПС без
2
поставен предпазен колан, с който е оборудван автомобилът – нарушение на
чл.137а, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на Н.С., който бил
очевидец на извършеното нарушение и неговото установяване, бил подписан
от актосъставителя и свидетеля по него и бил връчен на жалбоподателя.
Последният го подписал с възражения.
Въз основа на съставения АУАН, на 19.02.2021г. Началникът на Сектор
към СДВР, Отдел „ Пътна Полиция“ при СДВР издал и атакуваното НП №
21-4332-002272, в което били описани всички обстоятелства по
констатираното нарушение. На жалбоподателя били наложени следните
наказания: на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП – „глоба” в размер
на 50.00 лева за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, а съгласно Наредба I3-
1959/17.12.2012 г. е постановено и отнемането на 6 /шест/ контролни точки
след влизане в сила на наказателното постановление. НП е връчено на
18.05.2021г. на жалбоподателя. Жалбата срещу него е подадена на
21.05.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите Е.Д. и Н.С., от приобщените към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства:
съставеният АУАН, Серия GA № 318428/26.01.2021г., Наказателно
постановление № 21-4332-002272/19.02.2021 г., справка за нарушения по
ЗДвП, Амбулаторен лист № 287 от 25.01.2021 г., Заповед № 8121к-
13318/28.10.2019г. на министъра на вътрешните работи и Заповед рег. №
8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът извърши внимателна преценка на показанията на разпитаните
свидетели Е.Д. и Н.С.. Съдът извърши внимателна преценка на показанията
на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели К. и П.. При
проведените с тяхно участие непосредствени разпити те заявиха, че не знаят
защо са призовани, а това обстоятелство обуслови предявяването на АУАН №
540309/27.11.2014г. съгласно разпоредбата на чл. 284 НПК. Предупредени за
наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК свидетелят Д. формално и
лаконично направи изявление, че изложените в акта фактически констатации
отговарят на обективната действителност, като липсата на спомен мотивира с
изминалия значителен период от време. От своя страна свидетелят С. сподели
3
наличие на бегли спомени за случая, но при възпроизвеждането на същите не
предостави информация, допълваща схематичното изложение в АУАН, по-
конкретно относно наличието или отсъствието на споделени пред
полицейския екип причини от водача за неизпълнение на задължението му да
постави предпазен колан. Така обсъдените пропуски и колебания не
позволяват еднозначното изясняване на обстоятелствата по делото, нито
свидетелстват за доказателствената обезпеченост на отразените в акта
фактически констатации. Още повече когато в хода на съдебното дирене са
представени писмени документи (медицински), които убеждават за различна
фактология, пренебрегната от административните органи. В тази връзка
следва да се отбележи, че АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена
сила /разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП противоречи на нормативен акт от
по-висша степен – чл. 84 ЗАНН във вр с чл. 14, ал. 2 НПК, поради което
същата се явява неприложима, имайки предвид и дадените задължителни
указания от върховния съд в тази насока/, поради което разкриващата се
доказателствена непълнота не може да обуслови безусловното възприемане
на отразеното в него. Последното се налага още повече, когато отразената в
акта фактология не само не позволява да бъде изведена от други
доказателствени източници, но и бива опровергана. Непренебрежимо, в тази
връзка е обстоятелството, че в кориците на делото се открива приет в
съдебното следствие амбулаторен лист № 287 от 25.01.2021 г., който
удостоверява, че в резултат на обективното състояние на жалбоподателя С.
към 26.01.2021г., наложено след оперативна намеса на ареолата на млечната
жлеза, терапията на същия предвижда да не използва обезопасителен колан
при шофиране за период от минимум 1 месец. Този съд не открива причини
да откаже кредитирането с доверие на представения документ, доколкото
същият не страда от формални пороци, възпрепятстващи възприемането му
като годно доказателство. Съдържанието му се явява в подкрепа и на тезата
на жалбоподателя, която не бе оборена от други доказателствени източници.
Предвид изложения анализ, съдът намира, че от съдържателна гледна
точка показанията на двамата полицейски служители и тяхната схематичност
не могат да се противопоставят на приетия по делото медицински документ,
актуален към датата на извършената полицейска проверка, свидетелстващ за
съществуването на обективни причини, поради които жалбоподателят не е
бил в състояние да шофира с поставен обезопасителен колан. В духа на
4
горните аргументи съдът приема, че установената в нормата на чл.189, ал.2 от
ЗДвП презумпция за доказателствената стойност на съставения АУАН и
нейното значение за предмета на доказване по делото, е напълно оборена.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 1-годишен срок от извършване
на нарушението, респективно – 3 месеца от откриването на нарушителя. От
своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 –
месечния срок от датата на съставяне на АУАН. Ето защо са спазени
давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Административнонаказателната отговорност на въззивника С. е
ангажирана на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП като му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 /петдесет/
лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
При дължимата проверка на издадените процесуални актове от
формална страна, съдът служебно констатира, че по отношение на така
вмененото нарушение са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
5
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1
ЗАНН.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени
без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално
основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника С. е
ангажирана за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като на същото основание
са му наложени наказания „Глоба“ в размер на 50,00 /петдесет/ лева, а
съгласно Наредба I3-2539 на МВР е постановено отнемането на 6 /шест/
контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление.
Нормата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП поставя изискване към водачите и
пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, да използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани. Текстът на разпоредбата се отнася до ППС от категории M1, M2,
M3 и N1, N2 и N3. В случая, видно от АУАН, нарушителят е управлявал лек
автомобил, който попада в категория М. Изрично е посочено, че автомобилът
е оборудван с колан, поради което на водача е вменено задължението по чл.
137а, ал. 1 ЗДвП.
Изключение от посоченото задължение е предвидено за определени
категории водачи, изчерпателно изброени в ал. 2 на посочения текст.
Новелата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП предвижда, че обезопасителен колан
могат да не използват лицата, чието физическо състояние не позволява това.
За да се наложи необходимост от изследване на посочените изключения от
задължението, следва да са налице данни за него, които несъмнено е нужно да
бъдат ангажирани от жалбоподателя, в случай че причините за това не са
видими. В конкретния казус въззивикът макар да не е конкретизирал писмено
доводите си срещу АУАН при съставянето му, изрично сочи в своята жалба,
че е имал желание и готовност да стори това, като конкретизира реалната
причина за неизпълнение на задължението си да постави обезопасителен
колан. Такава възможност обаче не му била предоставена от контролните
органи. С. поддържа, че в отговор на молбата му да посочи възраженията си в
акта, служителите на СДВР му обяснили, че „няма достатъчно място“ в
бланката, поради и което единствено било отбелязано наличието на
6
възражения, удостоверени с подпис на С.. Подобен подход обаче е поставен в
ярко противоречие с правилата за разпределение на тежестта на доказване,
която в административнонаказателното производство лежи върху органите,
натоварени с дейността по установяване и санкциониране на нарушенията.
Той по съществото си, не само е ограничил правото на защита, но и е довел до
некоректни фактически установявания, респ. до неправилно приложение на
материалния закон.
За физическо състояние, което по смисъла на чл. 137а, ал. 2 ЗДвП не
позволява на лице – водач на МПС да използва обезопасителен колан, следва
да се приеме само състояние, при което поради обективни причини /т.е.
стоящи извън субективните желания на лицето/ е невъзможно да се постави
колан или ако поставянето на такъв би застрашило здравословното му
състояние. Следва да се отбележи, че законът не предвижда спазването на
специален ред за удостоверяване на физическото състояние на водача, като
същото е допустимо да се докаже с всички доказателствени средства. В
конкретния случай по делото това доказване е проведено, като е приложен
амбулаторен лист, издаден на 25.01.2021 г. /т.е. денят, предхождащ
констатираното нарушение/, от който се установява, че на жалбоподателя е
извършена медицинска интервенция – инцизия на абсцес на ареолата на
лявата гърда, както и възпалени меки тъкани в съседство. В раздел „Терапия“
на Амбулаторен лист № 287 е отразено предписанието с императивен
характер да не се използва обезопасителен колан при шофиране в
продължение на поне един месец след интервенцията. Макар това писмено
доказателство да не е предявено на органите на СДВР към момента на
установяване на нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, съществуването му е
било изрично споменато пред тях, но същото неправилно е било игнорирано.
Така установеният факт несъмнено обвързва съда при последващото
представяне на медицинския документ досежно преценката дали съставеният
АУАН от 26.01.2021 г. /само ден след извършената медицинска интервенция/,
а и издаденото по-късно наказателно постановление са законосъобразни.
Посредством амбулаторен лист № 287 от 25.01.2021 г. се установява
страданието, което жалбоподателят е изпитвал към момента на управлението
на МПС, доказвайки наличие на физическо състояние, което не му позволява
да поставя колан. Гореизложеното навежда настоящия състав на съда на
извода, че в случая се касае именно за хипотеза на чл. 137а, ал. 2, т. 2 ЗДвП.
7
Всичко това е показателно за незадълбоченото изследване на
обстоятелствата относно ПТП. От събраните доказателства не може да се
установи по безспорен начин нарушението на лицето, чиято административно
наказателна отговорност е ангажирана. Категорично бе установено, че
лицето, срещу което е бил съставен АУАН, своевременно е заявил
готовността си да представи доказателства, въз основа на които следва да се
приеме, че използването на обезопасителен колан би навредило на
здравословното му състояние, но последните са били неглижирани от
органите, в разрез със задължението им по чл.52, ал.4 от ЗАНН. От тази
гледна точка не е постигната пълна доказаност да деянието и вината на дееца,
необходими за реализирането на неговата отговорност. Проведеният анализ
на данните, събрани преди издаването на НП е некоректен, доколкото е
позован на доказателствена дейност, белязана от пропуски и предпоставила
ангажиране на отговорност чрез презюмиране на факти, за които не е
постигнато категорично познание. Предвид това, издаденото въз основа на
незаконосъобразен административен акт, НП от 19.02.2021 г. следва да бъде
отменено в цялост.
По отношение на контролните точки:
Съгласно константната съдебна практика отнемането на контролни
точки не фигурира нито сред принудителните административни мерки, нито
сред наказанията по ЗДвП, поради което и то не се явява санкция, подлежаща
на самостоятелно обжалване, а е фактическо действие с контролно - отчетен
характер. При отнемане на контролни точки съответният административен
орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му
задължително следва факта на налагане на наказание за извършено
нарушение. Мярката не разкрива самостоятелен характер, а настъпва по
силата на закона, като последица от извършването на определено по вид
нарушение на ЗДвП и то след като извършването на нарушението е
установено със стабилен акт - влязло в сила НП. Поради това отнемането им
не съставлява част от административното наказване, което може да се
контролира по съдебен ред. Съгласно нормата на чл. 189, ал. 14 ЗДвП обаче за
неуредените в този закон случаи по обжалването на наказателните
постановления се прилагат разпоредбите на ЗАНН, поради което обжалването
на НП в частта му, в която е отбелязан броя на ex lege отнетите контролни
8
точки, следва да бъде предприето по реда на ЗАНН, а на контрол ще подлежи
само точното отбелязване на броя контролни точки, които следва да бъдат
отнети. В конкретния случай, предвид наличието на основания за отмяна на
издадения санкционен акт в неговата цялост, следва да бъде отменено и
постановеното отнемане на контролните точки.
По разноските:
Предвид своевременно депозираното от жалбоподателя искане, съдът
дължи произнасяне и досежно сторените в хода на производството разноски.
По аргумент от чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по чл. 63,ал. 1
от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В
случая приложима се явява разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, съгласно
която, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно правилото на чл. 144 АПК в настоящия
случай субсидиарно приложение следва да намерят правилата на ГПК, и по-
специално разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, съгласно която заплатените от
ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от
иска. С оглед изхода на спора и като съобрази, че в кориците по делото са
налични доказателства, удостоверяващи реално сторени разноски за
адвокатски хонорар, доколкото е представен договор за правна защита и
съдействие от 19.07.2021 г., в който е вписан начинът на плащане /300 лева в
брой/, като вписването за направеното плащане в договора е достатъчно и има
характер на разписка /в този смисъл т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. ОСГТК на
ВКС/, с оглед и отсъствието на възражение за прекомерност от въззиваемата
страна, то настоящият състав на съда счита, че на жалбоподателя се следва
сума в размер на 300,00 лева, представляваща сторените разноски за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на осн. чл. 63, ал. 1, предл.3 от ЗАНН Софийският районен
съд
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ в цялост Наказателно постановление (НП) № 21-4332-
002272 от 19.02.2021г., издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел
„Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя АН. В. С., ЕГН
**********, на осн. чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение на чл.137а,
ал.1 от ЗДвП, а на основание чл.6, ал.1, т. 10 от Наредба № Iз –
2539/17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им и списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение, е постановено отнемането на 6 /шест/
контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на АН. В. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. В., ул. „Ц.О.“ № 5, разноски в размер на 300,00 (триста) лева -
възнаграждение за представлявалия го в производството адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административния съд – С.-град в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10