Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№…………………/ ……07.2020 г., гр.София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети юни през 2020 година, в следния   състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : СИМЕОН СТОЙЧЕВ 

                                                                мл.съдия СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер   10626  по    описа   за  2019  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК, вр. и чл.248, ал.3, изр.второ от ГПК.

            С решение № 23033 от 25.01.2019 г., постановено по гр.д. № 29373/2016 г. на СРС, 63 състав, e признато за установено, че между М.Н.С. и „СВ Ф.С.“ ЕООД,  е възникнало трудово правоотнощение от 01.03.2016г., в изпълнение на което М.Н.С. е заемала длъжността „фризъор“, като е осъдено „С.Ф.С.“ ЕООД, ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.С., на основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата от 379,35 лева - неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.03.2016г. до 28.03.2016г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 01.06.2016г. до окончателното плащане, както и сумата от 6,54 лева - мораторна лихва за периода от 01.04.2016г. до 01.06.2016 г. С решението са отхвърлени предявените искове за трудово възнаграждение за периода от 01.03.2016г. до 28.03.2016г. за разликата над уважения размер от 379,35 лв. до пълния предявен размер от 608,60лв., както и иска за мораторна лихва за периода от 01.04.2016г. до 01.06.2016г. за разликата над уважения размер от 6,54 лв. до пълния предявен размер от 10,48 лв., както и иска за сумата от 1491,20 лв., представляваща обезщетение по чл.213, ал. 2 КТ за недопускане до работа за периода от 29.03.2016г. до 01.06.2016г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 01.06.2016г. до окончателното плащане, както и за сумата от 7,80 лв. - мораторна лихва върху претендираното обезщетение за недопускане до работа за периода от 01.04.2016г. до 01.06.2016г., както и за сумата от 1500,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди. С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и относно разноските, като е осъдил „С.Ф.С.“ ЕООД, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски районен съд, сумата от 130,00 лева - държавна такса.

            С определение № 130973 от 03.06.2019 г. постановено по чл.248 от ГПК по същото дело, е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на ищцата М.С. /обективирана във въззивната жалба/ за изменение на решението в частта за разноските.             

            Решението по същество е обжалвано от ищцата  М.С. чрез пълномощник адв. Г.К.в частите, в които исковете й са били отхвърлени, с бланкетна жалба – ръкописен текст, в която не са изложени никакви оплаквания по смисъла на чл.260, т.3 от ГПК относно неправилност на решението по отхвърлените искове, а само такива, касаещи часттта за разноските. Подадената по –късно, след изтичане срока за обжалване, въззивна жалба с допълнение /вх.№ от 08.03.2019 г./ въззивният съд не може да вземе предвид в съдържанието й, което не съответства на това по по дадевана на 14.02.2019 г. въззивна жалба –ръкописен текст.

С жалбата се моли съда да уважи жалбата, претендира и разноските.

            Въззиваемата страна – ответник оспорва жалбата с писмен отговор чрез управителя С.П.. Не се претендират разноски.

            От страна на ищцата  М.С. е подадена  частна жалба срещу определението по чл.248 от ГПК. Намира определението с което молбата й за изменение на решението в частта за разноските,  за неправилно. Счита, че като е представен списък по чл.80 от ПК, направено е искане за присъждане наразноски, сдъът следва да се произнесе по разноските на ищцата и да й присъди такива съобразен с уважения иск.

            Противната страна по частната жалба- ответник не е взела становище по нея в срока по чл.276 от ГПК.

            Страните не са направили искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

ПО ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваните части и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция.

Съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по правилността на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

При преценка правилността на първоинстанционното съдебно решение в обжалваните части, въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд, въз основа на преценка на събраните по делото доказателства, е отхвърлил частично иска за заплащане на трудово възнаграждение, изцяло иска за обезщетение за недопускане до работа, и изцяло искът за обезщетение за вреди, като е приел, че не са събрани по делото доказателства за тяхното уважаване .

С въззивната жалба не са изложени никакви оплаквания относно решението в обжалваните отхвърлителни части, при което настоящият въззивен състав не дължи служебна проверка за правилност на решението в обжалваните части, тъй като няма задъ лжение да съблюдава интереса на страните съгласно разясненията по посоченото по горе Тълкувателно решение на ВКС и чл.269 от ГПК. Въззивният съд дължи служебна проверка само за нарушение на императивни материално правни норми от първата инстанция, и не констатира такива в случая. Предвид изложеното решението в обжалваните части, в които исковете за отхвърлени, се явява правилно и подлежи на потвърждаване по изложените в него мотиви, към които съдът препраща съгласно чл.272 от ГПК.

ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА СРЕЩУ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПО ЧЛ.248 ОТ ГПК:

Обжалваното определение е допустимо, а разглеудано по същество е и правлино.

С решението по същество на спора в мотивите съдът е риел, че няма основание да присъди в полза на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение, поради липсата на догазателство за сторени такива и липсата на договор за правна защита .

С обжалваното определение от 03.06.2019 г., по повод искане на ищцата по чл.248 от ГПК, инкорпорирано с въззивната жалба, СРС е потвърдил това свое становище и е отказал да измени решението в частта за разноските.

Въззивинтя съд намира, че действително по делото пред СРС не е представено доказателство, то съдържанието на което да се извлече извод за сключен договор за правна защита между ищцата и адв.Гергана Кадънкова. Представеният по делото документ, на две страници/лице и гръб/ има попълнено и четливо съдържание със синьо мастило на страната „пълномощно“. На обратната страна на същия документ, обаче, озаглавена „Договор за правна защита и съдействие“ няма попълнено съдържание за страните по него и неговия предмет. Трудно може да се извлече размер,  отразен в полето  „договорено възнаграждение“, но няма никакви данни за уговорен начин на плащане, нито удостоверяване съдържанието с подписи на двете страни. Ето защо въззивнитя съд намира, както е приел и първоинстанционния съд, че този документ не удостоверява уговорено и заплатено от страната на адвоката по делото възнаграждение, и не могже да влече като последица ангажиране отговорността на товтеника за възстановяване на част разход на ищцата за адвокат според уважената част на иска. Изавлението настраната или адвоката й с искане за присъждане на разноски, представяне насписък по чл.80 от ГПК, и наличието на пълномощно, не са достатъчни съдът да приеме, че страната е доказала да е уговорила и заплатила на адвоката възнаграждение по конкретното дело и начина на плащане / в този смисъл и ТР № 6/6.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Обжалваното определение следва да се потвърди.

По разноските за въззивната инстанция: Предвид изхода на спора по въззивната жалба, направените от ищцата-въззивник и частен жалбоподателя  разноски пред въззивната инстанция по въззивната жалба и по частната жалба, остават в нейна тежест. Ответната страна не е направила искане за разноски.

Воден от горните мотиви, СГС

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 23033 от 25.01.2019 г., постановено по гр.д. № 29373/2016 г. на СРС, 63 състав, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, в които са отхвърлени предявените от М.Н.С. срещу  „СВ Ф.С.“ ЕООД искове.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 130973 от 03.06.2019 г. по чл.248 от ГПК,  постановено по гр.д. № 29373/2016 г. на СРС, 63 състав.

Решението, вкл. и в частта по определението по чл.248 от ГПК,  е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

                                                                                                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                   2.