О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер І-710 15.04.2019 година град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение,
първи въззивен състав, на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:
1. Пламена Върбанова
2. мл.с. Марина Мавродиева
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от младши съдия Марина
Мавродиева въззивно частно гражданско дело
№ 491 по описа за 2019 г. на Окръжен съд
Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 121 ГПК.
Образувано е по частна жалба от “ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“
ООД ЕИК
*********, представлявано от управителя Андрей Ангелов против Определение №
8916/30.11.2018г. по гр.д. № 5786/2018г. по описа на РС Бургас, с което
производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Окръжен
съд Бургас.
Дружеството – жалбоподател чрез своя представител счита
определението на първа инстанция за недопустимо, а в случай, че се намери за
допустимо го намира за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че е
недопустимо, тъй като било допуснато увеличение на исковете без да са спазени
правилата на чл. 129 вр. чл. 127 ГПК. Сочи, че с молба от 28.08.2018г. ищецът направил
увеличение само на главните искови претенции от 10% на 15% като със същата
молба променил и поредността на обективно съединените искове - като главни да
се приемат така увеличените на 15 % предишните евентуални, а като евентуални да
останат предишните главни в размер на 10%. С молба от 26.10.2018г. ищецът
правил изменение само на частичните главни искови претенции в размер на 15% от
пълния им размер, но не сочил конкретен размер. Жалбоподателят счита молбата за
нередовна, а в този смисъл и произнасянето на съда за недопустимо. Сочи, че
ищецът е направил увеличение само на главните искови претенции, а с приемането
на съда, че се прави увеличение на всички предявени искове – главни и
евентуални е постановил неправилно определение като счита и за неправилно, че
не е ясно до какъв размер са увеличени исковите претенции. Отделно твърди, че
ищецът не внесъл дължимите такси и затова молбите следвало да бъдат върнати и
да не се приема увеличението. По първата молба за увеличение от 10% на 15% не
била внесена дължимата такса в размер на 224,23 лева и в резултат молбата е
следвало да бъде върната, а по-късното внасяне на държавната такса следвало да
се приеме като просрочено процесуално действие и не следвало да се взема
предвид от съда. При второто увеличение на иска също не била внесена дължимата
държавна такса. Прави се искане да се изиска справка от РС Бургас дали
дължимите такси са внесени, кога и какви са дължимите в производството държавни
такси. Счита, че следва да се зачете, че Разпореждане от 17.09.2018г. е
редовно връчено на адв. Ченголов, който е бил надлежен представител на ищеца по
делото и намира, че отказът от пълномощия е симулативен, а връчването на
разпореждането от 17.09.2018г. е редовно и ищецът е своевременно уведомен като
подадената на 02.10.2018г. молба се явява подадена след срока и съдът е
следвало да прекрати производството по делото. Счита, че исковата молба подлежи
на връщане и поради неотстраняване в срок на нередовностите указани с
разпореждане от 29.10.2018г. Моли да се обезсили, евентуално да се отмени
обжалваното определение и да се прекрати изцяло производството поради неотстраняване
в срок на нередовносите на исковата молба и да се върне същата, а в случай, че
не се намерят основания за това да се отмени определението в частта, в която е
прието увеличение на иска, да се постанови връщане на молбата за увеличаване на
иска и да се отмени прекратяването на производството поради неподсъдност на
спора на РС Бургас и да се върне на РС Бургас за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Представя доказателства - справка от деловодна програма на ОС Бургас
и РС Царево, както и извлечения от документи в подкрепа на твърденията си, че
адв. Ченголов е представлявал дружество и отказа от пълномощия е симулативен,
моли да се изиска справка от РС Бургас за извършените плащания на държавна
такса. Относно искането за изискване на справка съдът намира, че следва да
посочи, че по делото са налице доказателства за дадените до ответника указания,
както и са представени платежни документи, удостоверяващи извършените към
бюджета на съда плащания, поради което искането е неоснователно.
Препис от частната жалба е връчен на ответната страна
на 18.03.2019г. като в срок не е постъпил писмен отговор.
Съдът, след
преценка на изложените в частната жалба съображения и материалите по гр.д. № 5786/2018г.
по описа на РС Бургас, по вътрешно убеждение, намира за установено от
фактическа страна следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на А. Р. М. чрез адв. Пламен Ченголов със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Иван Шишман“ № 20, ет. 2,
офис 7 срещу „ЦАМ
БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД, с която се претендира да се постави решение, с което
ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата в размер на 6911 лева
– представляваща частичен иск за 10% от пълен размер на главницата 69110 лева,
предоставена на ответното дружество на 03.11.2010г., като допълнителна парична
вноска въз основа на решение на ОС и договор за заем от 28.10.2010г.; сумата в
размер на 3600 лева – частичен иск за 10% от пълния размер на дължимата
възнаградителна лихва 36000 лева, дължима съгласно решение на ОС от
28.10.2010г. вр. чл. 4 от Договор за заем от 28.10.2010г.; сумата в размер на
4693,95 лева – частичен иск за 10% от пълния размер на дължимото обезщетение за
забава в размер на 46939,51 лева.
Предвид обстоятелството, че ответното дружество
извършило частични плащания по дълга и предвид висящо към датата на подаване на
исковата молба Тълкувателно дело № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС е направено искане,
ако съдът приеме, че с частични плащания е погасена възнаградителна лихва и
размера на главницата не съответства на претендирания, то моли да се осъди
ответното дружество да заплати на А.М. сумата в размер на 10511 лева,
представляваща частичен иск за 10% от пълния размер на главница 105110 лева,
предоставена на ответното дружество на 03.11.2010г. като допълнителна парична
вноска въз основа на решение на ОС и договор за заем от 28.10.2010г. и сумата в размер на 3363,10 лева – частичен
иск за 10 % от пълния размер на дължимото обезщетение за забава в размер на 33631
лева общо като сбор от сумата в размер на 12157 лева за периода от 01.08.2015г.
до 29.07.2016г. и сумата в размер на 21473,62 лева за периода от 29.07.2016г.
до 01.08.2018г.
Към исковата молба са представени писмени
доказателства.
Представено е пълномощно л. 41, с който А.М.
упълномощава адв. Пламен Ченголов с общо пълномощно за представителство пред
всички съдилища в Република България.
С Разпореждане от 07.08.2018г. исковата молба е
оставена без движение с указания ищецът да представи доказателства за внесена
държавна такса в размер на 608,20 лева. Разпореждането е връчено на
20.08.2018г. на адв. Ченголов. С п.к. от 27.08.2018г. адв. Ченголов е входирал
от името на доверителя си писмена молба, с която представя доказателства за
внесена по сметка на РС Бургас сума в размер на 608,20 лева л. 46, която сума е
удостоверено с подпис на служител на съда, че е постъпила по сметка на РС
Бургас. Заедно с това процесуалният представител е направил искане като основни
искове да бъдат разглеждани предявените евентуални такива и прави искане за
тяхното частично увеличаване от 10% на 15 % като моли да се осъди ответното
дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 15766 лева, представляваща
частичен иск за 15% от пълния размер на непогасена главница 105110 лева,
предоставена на ответното дружество на 03.11.2010г. като допълнителна парична
вноска въз основа на решение на ОС и договор за заем от 28.10.2010г. ведно със
законна лихва върху главницата, считано от подаване на молбата до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата в размер на 5044,65 лева – частичен иск
за 15% от пълния размер на дължимото обезщетение за забава в размер на 33631
лева общо като сбор от сумата в размер на 12157 лева за периода от 01.08.2015г.
до 29.07.2016г. и сумата в размер на 21473,62 лева за периода от 29.07.2016г.
до 01.08.2018г.
С Разпореждане от 17.09.2018г. исковата молба е
оставена без движение като са дадени указания за довнасяне на държавна такса в
размер на 224,23 лева. Разпореждането е връчено на адв. Ченголов на
25.09.2018г.
С молба от 26.09.2018г. адв. Ченголов е депозирал
молба за отказ от пълномощия по делото поради възникнал конфликт на интереси по
гр.д. № 5786/2018г. на БРС. С разпореждане от 27.09.2018г. съдът на основание
чл. 36 ГПК е приел отказ от пълномощия.
На 02.10.2019г. – в едноседмичен срок от получаване на
разпореждането за довнасяне на държавна такса от адв. Ченголов е постъпила
молба от адв. Дичко Янев за довнесена държавна такса в размер
на 224,24 лева, ведно с пълномощно - л. 53, 54. Удостоверено е от служител на
съда, че сумата е постъпила по сметка на РС Бургас. Видно от пълномощното
ищецът е упълномощил адв. Дичко
Янев да го
представлява по гр.д. № 5786/2018г. на БРС до приключване във всички съдебни
инстанции.
На 26.10.2018г. е постъпила молба за увеличаване на
предявените искове до пълния им размер.
С разпореждане от 29.10.2018г. производството е оставено
без движение с указания ищецът да представи доказателства за внесена по сметка
на РС Бургас сума в размер на 5473,78 лева за държавна такса, връчено на адв. Янев на 13.11.2018г. С молба от 16.11.2018г. ищецът е
посочил, че счита изчислението за дължима държавна такса за неправилно, тъй
като е предявил иск за главница в размер на 105110 лева и обезщетение за забава
в размер на 33631 лева, общ размер на предявените искове 138741 лева като
държавната такса следвало да е в размер на 5549,64 лева, от които били
заплатени 608,20 лева и довнесени 224,24 лева, поради което следвало да се
довнесе такса в размер на 4717,21 лева.
На 20.11.2018г. е подадена по пощата молба за
продължаване на срока за внасяне на държавна такса в размер на 5473,38 лева. С
разпореждане на съда от 23.11.2018г. срокът е продължен с 1 седмица, считано от
изтичане на първоначално определения, който изтича на 20.11.2018г., т.е. до
27.11.2018г.
Междувременно, в продължения срок, а именно на
23.11.2018г., на адв. Янев е връчено Разпореждане от
19.11.2018г. на РС Бургас, с указания до ищеца да уточни в едноседмичен срок от
получаване дали наред с новоуточнените главни искове в молбата от 28.08.2018г. поддържа и
предявените с исковата молба като първоначални и в съответствие с уточнението
да представи вносна бележка за заплатена държавна такса за увеличения размер на
исковете в размер на 5249,55 лева (ако поддържа първоначалните), респ. в размер
на 4717,21 лева (ако не поддържа същите).
На 29.11.2018г. ищецът посочва, че наред с
новоуточнените главни искове с молбата от 28.08.2018г. поддържа и предявените с
исковата молба, но вече като евентуални и представя доказателства за заплатена
държавна такса в указания от съда размер от 5249,55 лева. Съгласно платежно
нареждане в бюджета на съда е постъпила по гр.д. №5786/2018г. сума в размер на
5249,55 лева на 29.11.2018г., което е удостоверено с печат и подпис на проверилото
длъжностно лице – л.70.
Съдът намира, че други относими за спора доказателства
не са налице.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка,
от правна страна, съдът, намира следното:
Частната жалба изхожда от легитимирано лице и е
подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, поради
това е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 214 ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.
Предвид посочената разпоредба предприетото изменение на иска чрез увеличение на неговия размер е заявено своевременно, дори преди да е насрочено съдебно заседание по делото.
Искане за изменение на исковете е направено с две
нарочни молби като с първата от 28.08.2018г. ищецът е направил искане като
главни да се разгледат заявените евентуални и е увеличил същите от 10% на 15%
от общо претендината сума, посочил е изрично техния размер. С втора молба от
26.10.2018г. ищецът е увеличил исковете да пълния им размер като с последваща
молба е уточнил, че поддържа и първоначалните искове и представил доказателства
за внесена държавна такса съгласно дадените от Районен съд указания.
Този състав намира, че правилно РС Бургас е прекратил
производството пред себе си и е изпратил делото за разглеждане от ОС Бургас. Съгласно
чл. 103 ГПК на районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на
тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. В чл. 104, т. 4 ГПК
е предвидено, че на Окръжен съд са подсъдни исковете по граждански и търговски
дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за
трудови спорове и за вземания по актове за начет. С направеното изменение на
иска до пълния предявен размер са предявени искове над посочения в разпоредбата
на закона размер, а именно 105110 лева - главница, предоставена на ответното
дружество на 03.11.2010г. като допълнителна парична вноска въз основа на
решение на ОС и договор за заем от 28.10.2010г.
и 33631 лева дължимото обезщетение за забава.
На основание чл. 104, т. 6 ГПК на Окръжен съд са
подсъдни исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с
иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото
производство. Исковете, предявени с една искова молба, независимо от тяхната
цена и от формата на съединяване са подсъдни на Окръжен съд, ако един от тях е
подсъден на него и подлежат на разглеждане по един и същи съдопроизводствен
ред. Чл. 210, ал. 2, изр. последно ГПК определя, че не се допуска разделяне на
искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на
разглеждане по реда на различни производства.
Ето защо дори и цената само на един от предявените
искове да е над предвидения в чл. 104, т. 4 ГПК размер, то родово компетентен в
случая да се произнесе по съединените с тази искова молба искове е Окръжен съд.
Съгласно чл. 118, ал. 2 ГПК, ако съдът прецени, че
делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. Следващите
процесуални действия следва да се извършат от компетентния да се произнесе по
спора съд, който дължи самостоятелна преценка за редовност и допустимост на исковата
молба. В този смисъл съдът намира, че не следва да се обсъждат възраженията, че
не е събрана дължимата държавна такса. Въпреки това обаче за изчерпателност
намира за неоснователно възражението, че не е внесена сумата в размер на 224,23
лева, тъй като по делото се съдържат доказателства за своевременно изпълнение
на указанията на съда и въпреки отказа от пълномощия, таксата е своевременно
внесена – разпореждането е получено от адв. Ченголов на 25.09.2018г. като на
02.10.2018г. са представени доказателства за новия представител и е внесена
определената държавна такса. С разпореждане от 19.11.2018г. РС Бургас е преразгледал размера
на дължимата държавна такса като е указал на ищеца да уточни в едноседмичен
срок от получаването дали поддържа и предявените с исковата молба като
първоначални искове като ако поддържа първоначалните да представи доказателства
за доплатена държавна такса в размер на 5249,55 лева, респективно в размер на
4717,21 лева – ако не поддържа същите. На 29.11.2018г. ищецът е уточнил, че
наред с новоуточнените главни искове с молбата от 28.08.2018г. поддържа и
предявените с исковата молба, но вече като евентуални и затова представя
доказателства за заплатена държавна такса в указания от съда размер. Съгласно
платежно нареждане в бюджета на съда е постъпила по гр.д. №5786/2018г. сума в
размер на 5249,55 лева на 29.11.2018г., което е удостоверено с печат и подпис
на проверилото длъжностно лице – л.70.
По изложените съображения този състав намира, че с обжалваното определение РС
Бургас правилно е преценил, че компетентен да разгледа правния спор е Окръжен
съд Бургас, прекратил е производството пред себе си и го е изпратил на
надлежния съд, поради което определението следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд
Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8916/30.11.2018г. по гр.д. №
5786/2018г. по описа на РС Бургас.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС при
наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.