Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 20 август 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 23.07.2020 г. в състав:
Районен съдия: Иван И.
при участието на секретаря А. П.
като разгледа докладваното от съдия И.
гражданско дело № 2850 по описа за 2020 г. на Врачанския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и
следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД с ЕИК *********, гр. София, бул. „Никола
Вапцаров“ № 55, „Експо 2000“ е предявило срещу Й.И.Т. с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение въз основа на договор
за студенски кредит от 28.09.2012 г., в изпълнение на който ищецът е предоставил на
ответника банков кредит в размер на до 2 600,00 лева. Поддържа се,
че от представената с исковата молба справка по чл. 366 от ГПК се установява,
че ответникът е усвоил целия лимит. Крайният срок за погасяване на кредита,
съгласно чл. 4.1 от договора, бил 20.09.2023 г. Съгласно чл. 4.8 от договора
кредитът следвало да бъде погасен на 60 равни анюитетни месечни вноски,
дължими на 20-то число от съответния месец, считано от 20.09.2018
г. до 20.09.2023 г., като по силата на чл. 4.2 от договора, при
погасяване на кредита ответникът ползвал гратисен период от датата на сключване
на договора до 20.09.2018 г. включително, през който не дължал плащане на
главница и лихва по кредита, но лихва се начислявала и се капитализирала
годишно. Твърди се също, че съгласно чл. 6 от договора ищцовата банка имала
право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като съгласно разпоредбата чл.
6.2 от договора това ставало при неплащане от страна на
кредитополучателя на три последователни погасителни вноски. Банката твърди, че
ответникът е изпаднал в забава по отношение на заплащането на погасителните
вноски, тъй като не е заплатил анюитетните вноски, чиито падеж е настъпил в
периода от 20.10.2018 г. до 20.01.2019 г. включително. С оглед на
неизпълнението и съгласно изискването на чл. 60, ал.
2 от Закона за кредитните институции (ЗКрИ),
до ответника били изпратени писмо с изх. № ИЗХ-001-110978
от 31.12.2018 г. и писмо с изх. № ИЗХ-001-110979
от 31.12.2018 г. Съгласно приложените обратни разписки, писмата достигнали
до адреса на ответника, посочен в чл. 9.3 от договора, като на основание същия
член от договора писмата следвало да се считат за надлежно получени. На 28.01.2019 г. била осчетоводена предсрочна изискуемост на всички вземания на банката
по процесния договор. Поради неизпълнението
на ответника, на 07.02.2019 г. ищецът подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело № 496/2019 г. на
Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 362 от 08.02.2019
г. Заповедта по чл. 410 от ГПК била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК – чрез залепване на уведомление на постоянния му и настоящ адрес, а от
служебно изисканата от съда справка е видно, че ответникът няма действащи
трудово договори, поради което са предявени настоящите искове.
Искането към съда е да признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумата 27,44 лева – падежирала главница по
договор за студенски кредит от 28.09.2012 г. за периода от 20.10.2018 г. до
20.01.2019 г., сумата 459,58 лева – предсрочно изискуема главница по договора,
сумата 11,83 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.09.2018 г.
27.01.2019 г., сумата 1,61 лева – наказателна лихва за периода от 20.10.2018 г.
до 05.02.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
362 от 08.02.2019 г. по ч. гр. дело № 496/2019 г. на Врачански районен съд, ведно със законната лихва
върху главното задължение от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 07.02.2019 г. до изплащането на същото.
В условията на евентуалност, в случай че установителните искове по чл. 422 от ГПК бъдат
изцяло или частично отхвърлени поради липса на предсрочна изискуемост на
кредита, са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца горепосочените суми, дължими по договор за
студенски кредит от 28.09.2012 г.
Ищецът претендира
разноски.
Предявените обективно евентуално
съединени искове с правно основание, както следва: главни искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1,
предложение 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) и
евентуални искове по чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът Й.И.Т., чрез особения си представител по чл. 47,
ал. 6 от ГПК адв. М.Д., е подал писмен
отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с който е оспорил исковете като
неоснователни, тъй като по делото липсват достатъчно доказателства за
установяване на основанието и размера им.
В заповедното производство-ч. гр. дело
№ 496/2019 г. на Врачанския районен съд не е подадено от длъжника Й.И.Т. възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и
възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна.
Представен е договор за студентски кредит от 28.09.2012 г.,
в изпълнение на който ищецът е предоставил на ответника банков кредит с
максимален размер до 2 600,00 лева. Съгласно договора и общите
условия към него усвояването на суми по кредита до посочения в договора
максимален размер се допуска за всеки отделен случай след представяне на документ,
удостоверяващ, че кредитополучателят има качеството на студент или докторант с
право да се запише за следващ семестър. С чл. 3.1 и чл. 3.2 от договора са
определени фиксирана възнаградителна лихва в размер на 7 процентни пункта
годишно, а при просрочие в изплащането на главницата – лихва за забава в размер
на 10 процентни пункта годишно върху просрочената сума. В чл. 4.2 от договора е
предвиден гратисен период за времето от сключването на договора за кредит до 20.09.2018
г. включително, по време на който банката начислява възнаградителна лихва върху
усвоената сума по кредита, която се капитализира годишно. Съгласно чл. 4.8 от
договора след изтичане на гратисния период усвоената по договора сума, ведно с
уговорената възнаградителна лихва, следвало да бъде издължена на 60 равни
анюитетни вноски, дължими до 20-то число на съответния месец, считано от
20.10.2018 г. до 20.09.2023 г. Според чл. 9.3 от договора всички уведомления и
изявления във връзка с този договор следва да бъдат направени в писмена форма и
ще се считат за получени от кредитополучателя, ако по факс, чрез лично
доставяне или чрез изпращане по пощата, или по куриерска фирма с обратна
разписка, достигнат до адресите на страните, посочени в същата разпоредба на
договора, като за кредитополучателя посоченият адрес е гр. *****.
По делото като доказателство е приложено (л. 17) уведомление
за предсрочна изискуемост, с което банката е обявила предсрочната изискуемост
на процесните задължения поради допуснатото от длъжника просрочие на вноски с
падежи, настъпили в периода от 21.10.2018 г. до 31.12.2018 г. От приложеното
известие за доставяне (л. 18) се установява, че уведомлението е изпратено на
адрес гр. ***** и на него е направено отбелязване „пратката непотърсена в
срок“. Същото уведомление е изпратено с ново известие за доставяне (л. 20 и 21
от делото) на същия адрес и отново е върнато на изпращача с отбелязване „пратката
непотърсена в срок“.
Видно от заключението на приетата от съда и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, по процесния договор за кредит не са
правени погашения от ответника, включително след датата на подаване на
заявление по чл. 410 от ГПК – 07.02.2019 г. Усвоената от ответника сума по
договора за целия процесен период възлиза на 325,00 лева, при фиксирана годишна
лихва в размер на 7 %, като по време на гратисния период, т.е. до 20.09.2018 г.
включително ответникът не е дължал заплащане на главница и лихва по кредита. За
времето от сключването на договора до изтичането на гратисния период са
начислени от банката към главницата по кредита суми от капитализирани лихви в
общ размер на 162,02 лева. След изтичане на гратисния период кредитът е
следвало да започне да се погасява на 60 равни месечни анюитетни вноски, всяка
в размер на 9,64 лева, дължими на 20-то число на съответния месец, считано от
20.10.2018 г. до 20.09.2023 г., съгласно погасителния план към договора. В
заключението на вещото лице е отразено, че общите задължения на ответника както
към датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК, така и към датата на
изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза възлизат на общата сума 500,46
лева, като подробно са посочени дължимите суми по пера – просрочена главница,
предсрочно изискуема главница, просрочена договорна лихва и наказателна лихва.
От правна страна.
От представените с исковата молба
доказателства безспорно се установява наличието на облигационно правоотношение
между страните въз основа на договор за студентски кредит от 28.09.2012 г.
Уговореният в договора годишен
процент на разходите не надвишава определения в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК) пределен размер.
Със
заявлението по чл. 410 от ГПК и с исковата молба процесните задължения се претендират
въз основа на настъпила предсрочна изискуемост, която се твърди да е била
обявена на длъжника преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК по реда
на чл. 9.3 от договора, т.е. чрез фингирано връчване.
Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд
(ВКС), в това число: решение № 148 от 02.12.2016 г. по търг. д. № 2072/2015 г.,
I-во т. о. и решение № 208 от 09.02.2018 г. по търг. д. № 394/2017 г., І-во т.
о., „начинът на удостоверяване на
връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че
счита вземането по договор за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в
зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. В производството по
установителния иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, при оспорване на
удостовереното връчване на документа, преценката за редовността на връчването
се извършва от съда след обсъждане на въведените конкретни възражения и при
тълкуване на договорните клаузи“. В посочените решения съдебният състав на ВКС
е приел, че предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на
връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи
изискуемостта. Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на
писмени съобщения между страните по договорните правоотношения, поради което
кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения. В
решение № 148 от 02.12.2016г. по търг. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I-во т. о. е
посочено, че начинът на удостоверяване на връчването на документа зависи от
избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен
и в сключения между страните договор. Разграничени са различни случаи на
удостоверяване: при липса на уговорка в договора относно връчването на
кореспонденцията; в случай, че кредиторът е избрал да връчи уведомление на
длъжника чрез пощенска пратка; в случай, че в договора са предвидени конкретни
способи за връчване на кореспонденция. В хипотезата на направен избор за
връчване на уведомлението на длъжника чрез пощенска пратка, какъвто е
настоящият случай, приложение намират условията за доставяне на пощенски
пратки, определени в общи правила, приети с решение № 581/27.05.2010 г. на
Комисията за регулиране на съобщенията на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за
пощенските услуги (ЗПУ).
В този случай връчването трябва да е удостоверено по реда на чл. 5, ал. 1 и ал.
2 на общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските
колети. Удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от
адреса и за неявяването в пощенската служба по чл. 5, ал. 3 от общите правила
не предполага недобросъвестното поведение на получателя (например укриване или
отказ за получаване или узнаване на съдържанието на съобщението), тъй като
последният не е страна по договора между подателя и пощенския оператор. В
решение № 180 от 23.11.2016 г. по търг. д. № 2400/2015 г. на ВКС, I-во т. о. е
прието, че общите правила и чл. 36, ал. 2 от ЗПУ не въвеждат фикция, че при
липса на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на
пощенския оператор по чл. 5, ал. 3 от общите правила, пратката ще се счита за
доставена на получателя. Ако в договора са предвидени конкретни способи за
връчване на кореспонденция между страните, редовността на връчването на
уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането
се преценява съобразно договорните клаузи. При необходимост от тълкуване на
договора следва да се приложат правилата на чл. 20 от ЗЗД, като се съобрази, че
конкретната уговорка относно връчване на кореспонденция цели ефективно
упражняване на правата на страната, която изпраща съобщение, и препятства
евентуално недобросъвестно поведение на получаващата страна. Изпращането на
съобщение не трябва да ограничава правата на получаващата страна, поставяйки я
в позиция, включително и при полагане на дължимата грижа, тя да не е в
състояние да получи изявлението на своя съдоговорител. В цитираните решения на
ВКС съдебните състави са посочили, че е допустимо в договора да бъде
предвидено, че изявлението на едната страна ще се счита за достигнало до
другата страна, без фактически същото да е получено. Клауза, която фингира
недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие
с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно
разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на
които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора
опитът за предаване на съобщението (на адрес или на
адресат) се приравнява на
фактическото му получаване. В случай, че в договора няма уговорки относно
връчването на съобщения и пощенската пратка е върната като недоставена,
независимо от причините за това, волеизявлението на кредитора за обявяване на
предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит не може да се счита
получено от длъжника. Съдът възприема изложените по-горе съображения, поради
което и съобразявайки представените по
делото доказателства, приема, че длъжникът не е бил редовно уведомен за
обявяването на предсрочната изискуемост на кредита преди подаването на
заявление по чл. 410 от ГПК. Както беше посочено по-горе, съгласно чл. 9.3 от
договора „Всички уведомления и изявления във връзка с този договор следва да
бъдат направени в писмена форма и ще се считат за получени от
кредитополучателя, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по
пощата, или по куриерска фирма с обратна разписка, достигнат до адресите на
страните, посочени в договора.“, т.е страните са постигнали взаимно съгласие
относно способите за връчване на кореспонденция – в писмена форма, чрез факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане
по пощата или с куриерска фирма с обратна разписка. В чл. 5.1.2 от договора е
предвидено задължение за кредитополучателя да съобщава писмено на банката
настъпилата промяна на адреса, посочен в договора. При тълкуване на двете
изречения на посочените договорни клаузи в тяхната взаимна връзка съобразно
правилата на чл. 20 от ЗЗД се налага извод, че когато съобщението е изпратено
на адреса, който не е променен, но не е удостоверено доставянето му, същото не
се счита за получено. Ако в договора не са разписани ясно съответните
предпоставки или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че
е положена дължимата грижа от кредитора, и ако неуспешният опит за връчване не
е приравнен на фактическо получаване и не е обвързан с конкретни последици за
получаващата страна, то не може да се приеме, че договорната клауза предвижда
фингирано връчване на съобщения. В настоящия случай нито в посочените клаузи,
нито в останалите договорни клаузи са предвидени ясни правила относно
предпоставките, при които кредиторът може да счита, че опитът му за връчване
представлява полагане на дължима грижа, поради което цитираните чл. 9.3 и чл.
5.1.2 не предвиждат фингирано връчване на съобщения. Поради горното съдът
счита, че не може да се приеме, че преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК е извършено уведомяване на длъжника за обявяването на предсрочната
изискуемост, което, съобразно постановките на т. 18 на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изключва възможността в производството по чл. 422,
ал. 1 от ГПК да бъде признато за съществуващо вземано на ищеца поради настъпила
предсрочна изискуемост .
Независимо от изложеното, по делото е установена частична
основателност на претенцията по чл. 422, ал. 1 от ГПК. Както беше посочено
по-горе, по делото е доказано несъмнено, че ответникът не е заплатил на банката
месечните вноски, чиито падеж е настъпил в периода от 20.10.2018 г. до
20.07.2020 г. Дължимата сума по тях е в общ размер от 172,66 лева и е
разпределена, както следва: сумата 159,22 лева-главница, сумата 11,83
лева-договорна лихва от 20.09.2018 г. до 27.01.2019 г., сумата 1,61 лева –
наказателна лихва от 20.10.2018 г. до 05.02.2019 г., предвид посоченото в
съдебно-счетоводната експертиза. Съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2017 г. по тълк. д. № 8/2017
г. на ОСГТК на ВКС, предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК е
допустимо да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Поради горепосоченото съдът намира, че искът по чл. 422, ал.
1 от ГПК се явява частично основателен до
размера на сумата 172,66 лева, дължима за месечните вноски, чиито падеж е
настъпил в периода от 20.10.2018 г. до 20.07.2020 г., а за разликата до пълния
предявен размер установителният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
С оглед частичната неоснователност на главно предявения иск,
съдът дължи произнасяне по евентуално предявения осъдителен иск по 79, ал. 1,
предложение 1 от ЗЗД.
Между страните съществува валиден договор за кредит, месечните вноски, чиито падеж е настъпил в
периода от 20.10.2018 г. до 20.07.2020 г., в резултат на което за банката,
съобразно чл. 6.2 от договора за кредит е възникнало право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Това право е осъществено с връчването на съобщението по
чл. 131 от ГПК на особения представител на ответника. Узнаването за това
изявление следва да се зачете от съда на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК
и да бъде взето предвид при решаване на делото.
По тези съображения съдът приема, че с предявяването на осъдителния иск
и получаване на препис от исковата молба, ответникът е уведомен за правомощието
на ищеца по ЗКрИ и
последното е упражнено надлежно, а по този начин всички останали непадежирали
вноски са станали предрочно изискуеми. Съобразно заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза размерът на предсрочно изискуемата главница по
процесния договор за кредит възлиза на 327,80 лева, до който размер е
основателен предявения евентуален осъдителен иск. Останалите претендирани от
ищеца суми: сумата 11,83 лева-договорна лихва от 20.09.2018 г. до 27.01.2019 г.
и сумата 1,61 лева – наказателна лихва от 20.10.2018 г. до 05.02.2019 г., съдът
ще присъди по предявения установителен иск и следователно не следва да има
произнасяне за същите суми по евентуалния осъдителен иск.
По
разноските:
Предявеният
главен иск е частично основателен и следователно за всяка от страните възниква право
на разноски по съразмерност.
Ищецът
е направил по заповедното производство следните разноски: сумата 75,00 лева за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Юрисконсултското
възнаграждение на ищцовата банка по исковото производство съдът определя на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, във вр. 1 от ЗПП, във вр. с
чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 100,00 лева.
По
исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 655,00 лева за
държавна такса, депозит за особен представител, депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед гореизложеното ищецът има право на разноски в
размер на 25,86 лева по заповедното производство, както и в размер на 225,98
лева по исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът не е претендирал разноски и не е представил
доказателства за извършени такива, поради което съдът не му присъжда разноски.
Така мотивиран, Врачанският
районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на Й.И.Т. с ЕГН ********** ***, че дължи на „Райфайзенбанк
(България)” ЕАД с ЕИК *********, гр. София, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, „Експо
2000“ сумата
172,66 лева по договор за студенски кредит от 28.09.2012 г., в
това число: сумата 159,22 лева-падежирала главница, сумата 11,83 лева-договорна
лихва от 20.09.2018 г. до 27.01.2019 г., сумата 1,61 лева – наказателна лихва
от 20.10.2018 г. до 05.02.2019 г., за която сума е издадена заповед № 362 от 08.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. дело № 496/2019 г. на Врачански районен съд,
като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск по чл. 422 от ГПК за разликата от уважения размер до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА на
основание чл. 79, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД Й.И.Т. с ЕГН ********** ***
да заплати на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД с ЕИК
*********, гр. София, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, „Експо 2000“ сумата 327,80 лева по договор за студенски кредит от 28.09.2012 г.,
представляваща равностойност на предсрочно изискуема главница по договора.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Й.И.Т. с ЕГН ********** ***
да заплати на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД с ЕИК
*********, гр. София, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, „Експо 2000“ сумата 25,86 лева-разноски за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство-ч. гр. дело № 496/2019
г. на Врачански районен съд, както
и сумата 225,98 лева-разноски за държавна такса, депозит за особен
представител, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение по гр. дело № 2850/2019 г. на Врачански районен
съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: