№ 464
***, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20224430103626 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от М. Б. Н. ЕГН
********** с постоянен .адрес *** срещу *** ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в ****, представлявана от *** осъдителени иск с правно
основание чл. 79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца следните суми: сумата сумата от 2000 лв., представляваща дадена
гаранция по Договор за гаранция от 06.06.2021 г.; мораторна лихва в размер
на 63 лева за периода от 26.11.2021 г. до 18.03.2022 г., както и законна лихва
върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното
плащане.
Излага в обстоятелствената част на ИМ, че с ответното дружество
сключили договор за гаранция на 6.11.2021г., съгласно който договор му
предоставила сумата от 2000 лв. като гаранция, че ще сключи Предварителен
договор за покупко - продажба на недвижим имот – апартамент, находящ се в
***, за сумата от 135 000 евро в срок до 13.11.2021 г., в случай, че
финансиращата банка одобри кредитирането на имота. Твърди, че Банката
/***/ отказала да й отпусне кредит в размер на продажната цена на имота.
Сочи, че съгласно т.5 от Договора, „при отказ от финансиращата банка да
кредитира имота по основателни причини, капарото за имота се възстановява
в тридневен срок след писменото поискване и договорът се прекратявал".
Излага, че в изпълнение на посочената клауза, на 19.11.2021 г. изпратила
покана до управителят на ответното дружество *** за връщане на дадената
като капаро сума от 2 000 лв. Твърди, че ответникът не е изпълнил
задължението си да върне процесната сума.Поради изложеното моли съда да
уважи предявения иск и да им присъди разноски.
1
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан, да постанови
неприсъствено решение и да му присъди разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е упражнил процесуалното си
право да депозира отговор на ИМ.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не изпраща представител.
Разпоредбата на чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява
неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна
даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за
последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен,
съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения: вземанията на ищеца произтичат от договор за гаранция, че ще
сключи предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот –
апартамент, находящ се в ***, за сумата от 135 000 евро в срок до 13.11.2021
г., в случай, че финансиращата банка одобри кредитирането на имота; отказ
на финансиращата банка да отпусне кредит; изпратена покана от ищеца до
ответника за плащане на процесната сума
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията по чл.79 и чл.86 ЗЗД ищецът, е представил
писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в
тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна
основателност на претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е
предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от
съда указания в разпореждане № 7642/27.07.2022 г. Ответникът не е
представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил
становище по изготвеният с определение № 296/19.01.2023 г., проекто-доклад
по делото, не е изпратил представител в първото по делото заседание, и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Въз основа на изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и
претенцията следва да се уважи по този ред.
При този изход на спора в тежест на ответника следва да бъдат
възложени по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК сторените от ищеца в
производството в размер на 431,90 лева, от които 300 лева адвокатско
възнаграждение и 131,90 лева за държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в **** да
2
заплати на М. Б. Н. ЕГН ********** с постоянен .адрес *** следните суми, а
именно: сумата сумата от 2000 лв., представляваща дадена гаранция по
Договор за гаранция от 06.06.2021 г.; мораторна лихва в размер на 63 лева за
периода от 26.11.2021 г. до 18.03.2022 г., както и законна лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба -18.03.2022 г. до
окончателното плащане, на основание чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в **** да
заплати на М. Б. Н. ЕГН ********** с постоянен .адрес ***, сумата от 431.90
лева, представляващи сторени разноски по делото, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3