№ 5774
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110204841 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Р. Б. срещу Наказателно постановление (НП) № 22-
4332-010362 от 10.06.2022г., издадено от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при
СДВР (ОПП-СДВР), с което на жалбоподателката Б. на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП
за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 100 (сто) лева и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са й
отнети 8 контролни точки.
В жалбата на В. Р. Б. се твърди, че Наказателното постановление е
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материално-правните разпоредби и при
нарушение на процесуалните правила. Описанието на нарушението се определя като
лаконично, кратно и неотговарящо на истината. Жалбоподателката признава, че е
управлявала автомобила на процесната дата и час, но твърди, че се е движила по бул.
„Вардар“ към кръстовището с бул. „Възкресение“, където за да направи обратен завой и да
се върне по бул. „Вардар“ в посока ул. „Алеко Туранджа“ Б. влязла в кръстовището, завила
на ляво и спряла на светофара на бул. „Вардар“. Там жалбоподателката твърди, че е
изчакала да светне зелено на светофара, за да завие на ляво по бул. „Вардар“ в посока към
ул. „Алеко Туранджа“, като пред нейния автомобил имало таксиметров автомобил, чийто
шофьор също изчакал зеления сигнал на светофарната уредба. В жалбата се казва, че
твърденията на полицаите са били, че Брисова е минала на червен сигнал на светофара,
поради което й бил съставен Акт. В жалбата си Б. сочи, че е пътувала с Тодор Стоянов СТ..
1
Според жалбоподателката полицаите са наблюдавали случилото се от такова място, че не са
могли да видят какъв цвят свети светофарната уредба, когато тя е навлязла и преминала през
кръстовището. Относно сочената като нарушена правна норма /чл.6, ал.1, пр.2 от ЗДвП/ в
жалбата се посочва, че тя е бланкетна и е следвало да се посочи конкретната норма,
въвеждаща задължение за водачите на МПС да не преминават през кръстовище при подаден
червен сигнал на светофарната уредба. Поради това се иска СРС да отмени процесното
Наказателно постановление.
По повод на тази жалба първоначално е било образувано НАХД № 9161/2022г. по
описа на СРС, НО, 23 състав, по което е било постановено Решение № 4153 от 03.11.2022г.
С Решение № 1924/24.03.2023г. на Административен съд – София град, II касационен състав
по адм. дело № 10945/2022г. е отменено Решение № 4153/03.11.2022г. по НАХД №
9161/2022г. по описа на СРС, НО, 23 състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг
съдебен състав. Така е образувано настоящото НАХД № 4841/2023г. по описа на СРС, НО,
10 състав.
Пред СРС, НО, 10 състав В. Р. Б. се явява лично. В съдебно заседание на 14.06.2023г.
тя заявява, че поддържа жалбата си. По време на съдебните прения пред СРС, НО, 10 състав
на 13.09.2023г. жалбоподателката моли съда да отсъди правилно и заявява, че не е минала на
червено, а Актът, който й е съставен, не отговарял на обективната истина.
Въззиваемата страна Началник Група в ОПП-СДВР не се явява и не изпраща
представител пред СРС, НО, 10 състав и съответно не взема становище по съществото на
спора.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, както и
доводите в жалбата, прие за установено следното от фактическа страна :
На 13.03.2022г. около 12:46 часа В. Б. управлявала лек автомобил „*** с рег. № *** в
гр. София в района на бул. „Възкресение” и бул. „Вардар“, с посока на движение от ул.
„Добротич” към ул. „Алеко Туранджа“, като на кръстовището изчакала на светофара да
светне зелено, след което преминала през него. В автомобила на Б. бил и св. СТ.. След като
преминал кръстовището, автомобилът, управляван от Б. бил спрян от полицейските
служители З. и Л.. На жалбоподателката били изискани лични документи и на автомобила,
след което св. В. З., в присъствието на св. Р. Л., съставил срещу В. Р. Б. Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 575487 от 13.03.2022г. за това, че на
13.03.2022г. около 12:46 часа в гр. София, бул. „Възкресение“ Б. управлявала лек автомобил
„*** с рег. № *** с посока на движение от ул. „Добротич“ към ул. „Алеко Туранджа“ и на
кръстовището с бул. „Вардар“ е нарушила чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП, тъй като е приближила,
навлязла и преминала на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален
режим.
В. Р. Б. се запознала със съдържанието на Акта, подписала го и получил екземпляр от
него срещу подпис на дата 13.03.2022г.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в
2
него, Г. Б. – Началник Група към ОПП – СДВР издала процесното Наказателно
постановление № 22-4332-010362 от 10.06.2022г., с което на основание чл.183, ал.5, т.1 от
ЗДвП за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП на Б. е наложена „глоба” в размер на 100 лева и на
основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са й отнети 8 контролни точки.
Наказателното постановление е получено от В. Р. Б. срещу подпис на 20.06.2022г. и е
обжалвано с жалба, подадена пред ОПП – СДВР на 01.07.2022г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите З., Л. и СТ. (дадени устно и непосредствено пред СРС, НО, 10
състав), както и от писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал
по делото на основание чл.283 от НПК : АУАН Серия GA № 575487 от 13.03.2022г.; справка
– картон на водача; Заповед № 513з-5073 от 21.07.2015г. на Директора на СДВР; Заповеди
№ 8121К-13180 от 23.10.2019г. и № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
работи и Акт за встъпване в длъжност.
По делото има приложено възражение срещу Акта. Доколкото то съдържа становище
на жалбоподателя по съществото на спора, същото няма характеристиките на доказателство
и поради това съдът не го подложи на анализ.
Настоящият съдебен състав счита, че не следва да се приобщава към
доказателствената маса и наличната по делото Докладна записка, тъй като тя не
представлява нито писмено, нито гласно доказателство. В Докладната записка се съдържат
свидетелски показания, които са дадени не устно и непосредствено пред съда, а в писмен
вид. Поради това съдържащата се в нея информация не може да бъде приобщена по реда на
ЗАНН и НПК. В тази връзка следва да се цитират Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС, III
НО; Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и други, според които Докладната записка
не представлява годно доказателствено средство и съдържащите се в нея данни не могат да
служат като доказателство за установяване авторството на деянието и механизма на
извършването му. Поради това съдът не подложи на анализ Докладната записка, приложена
по делото.
Показанията на свидетелите Л. и З. се явяват неинформативни относно нарушението,
тъй като и двамата свидетели нямат спомен за проверката и поведението на водача на лек
автомобил „***. Поради това съдът не постави в основаната на фактическите и правните си
изводи показанията на тези свидетели. Същевременно думите им, че са колеги, че св. З. е
актосъставител, а св. Л. е свидетел по Акта от една страна звучат достоверно и еднопосочно,
а от друга страна намират опора в АУАН. Поради това в тази част съдът кредитира
коментираните тук гласни доказателства и приема за установено, че З. и Л. са извършили
проверка на Б., в хода на която й е бил съставен АУАН.
Показанията на свидетеля СТ. звучат достоверно и незаинтересовано. Думите на този
свидетел не се опровергават от други доказателства. Поради това и доколкото още с
подаване на жалбата Б. твърди, че това лице е било очевидец на случая, като разказаната от
нея версия в жалбата намира опора в показанията на св. СТ., съдът счита, че следва да се
довери на разказа на този свидетел.
Според чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените Актове по ЗДвП имат
доказателствена сила до доказване на противното. В случая съдът приема, че при
3
съставянето на Акта не са допуснати пороци, но доколкото са налице доказателства
(показанията на св. СТ.), които да оборват констатациите от АУАН и същевременно те не се
потвърждават от нито едно друго доказателство (включително и от показанията на
свидетелите Л. и З.), съдът приема, че не следва да кредитира Акта относно посочената в
него фактология.
Справката-картон на водача, както и цитираните по-горе Заповеди на Директора на
СДВР и на Министъра на вътрешните работи представляват официални документи,
издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. Поради това СРС ги кредитира напълно. Въз основа на справката – картон на
водача съдът установява, че жалбоподателката Б. има и други /не много/ предишни
нарушения по ЗДвП. От Заповед № 8121К-13180 от 23.10.2019г. на Министъра на
вътрешните работи и Акта за встъпване в длъжност става ясно, че Г. Владимирова Б. е
заемала длъжността Началник на 01 Група „Административно-наказателна дейност“ в 03
Сектор „Административно обслужване“ към ОПП – СДВР и по силата на точка 3.10. от
Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи е имала
правомощието да издава Наказателни постановления, включително и процесното НП. От
Заповед № 513з-5073 от 21.07.2015г. на Директора на СДВР и точка 2.1., вр. точка 1.3.1. от
Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи се установява, че
св. В. като младши автоконтрольор в ОПП – СДВР е имал правото да съставя АУАН,
включително и този от 13.03.2022г. Поради това съдът приема, че конкретните АУАН и НП
са издадени от оправомощени за това лица.
При така установените факти и предвид направения по-горе доказателствен
анализ, СРС достигна до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред
съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че АУАН и Наказателното постановление са
издадени от компетентни лица – съгласно приложените по делото Акт за встъпване в
длъжност и Заповедите на Министъра на вътрешните работи и на Директора на СДВР, както
и направения по-горе във връзка с тях доказателствен анализ.
Актът е съставен в деня на извършване на нарушението и установяване на дееца – на
13.03.2022г., а Наказателното постановление е издадено на 10.06.2022г. Това означава, че в
случая са спазени и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
В хода на служебната проверка, направена от съда, се установи, че има съответствие
между Акта и НП по отношение на словесното и цифровото описание на нарушението. Не
са допуснати нарушения по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е описано по разбираем
начин с всички релевантни обстоятелства. В Акта и в НП са посочени датата, часа, мястото
на нарушението, посоката на движение на МПС-то, действията на водача на автомобила и
4
цвета на светофарната уредба. Нещо повече – посочено е, че тя е била работеща в нормален
режим. Поради това СРС приема, че са достатъчно ясно посочени нарушението и
обстоятелствата, при които то е реализирано. Ясно е защо се ангажира административната
отговорност на Б.. Не може да се приеме, че са били нарушени правата й да разбере
обвинението срещу себе си и да организира защитата си. С думи е посочено кой точно
светлинен сигнал Б. се твърди да не е съобразила при управлението на лек автомобил на
пътя, поради което доводите от жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения
не се явяват основателни.
Водим от изложеното съдът прие, че спорът следва да бъде разгледан по същество. За
да е осъществено нарушението по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП следва да се докаже от обективна
страна, че водачът на МПС /като участник в движението/ не е съобразил поведението си със
светлинните сигнали. Доколкото свидетелите З. и Л. нямат съхранен спомен за случая, а
констатациите от АУАН се оборват от показанията на св. СТ., излиза, че няма доказателство,
от което да може да се установи по несъмнен начин дали на процесната дата и място В. Б. е
преминала с автомобила си през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба. С
показанията на св. СТ. се внася сериозно съмнение в тезата на административно-наказващия
орган, която и без това не е подкрепена от неоспорими доказателства. Поради това СРС
приема, че по делото няма достатъчно безспорни доказателства, въз основа на които да може
да се заключи, че Б. е осъществила от обективна страна състава на вмененото му нарушение.
Установено е със сигурност, че тя е управлявала лек автомобил на 13.03.2022г. в района на
кръстовището на бул. „Възкресение“ и бул. „Вардар“. Това доказва, че тя /като водач на
МПС/ се явява участник в движението и че е преминала през кръстовището на бул.
„Възкресение“ и бул. „Вардар“, но не се установи по несъмнен и безспорен начин
приближаването, навлизането и преминаването през кръстовището от страна на Б. и
управлявания от нея автомобил да е станало при червен сигнал на светофарната уредба.
Поради това съдът не може да установи по безспорен начин, че жалбоподателката със
сигурност не е съобразила поведението си със светлинните сигнали и по-точно да е
преминала на забранено по смисъла на чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП.
По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.303 от НПК настоящият съдебен състав прие,
че доколкото с показанията на св. СТ. се внася съществено съмнение в обвинителната теза,
както и защото няма доказателства, които по безспорен и несъмнен начин да формират
извод Б. да е минала на червен сигнал на светофарната уредба, следва да се приеме, че
административно – наказателното обвинение срещу нея е недоказано от обективна страна.
Поради това е безпредметно да се обсъжда субективна страна на нарушението.
Водим от изложеното по-горе СРС прие, че следва да отмени процесното НП поради
липса на безспорни доказателства Б. да е извършила нарушението, за което е обвинена.
Въпреки изхода на делото, съдът не следва да присъжда разноски в полза на
жалбоподателката, тъй като няма ангажирани доказателства такива да са били направени,
нито са били поискани от Б. до приключване на съдебните прения пред този съдебен състав.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-010362 от 10.06.2022г., издадено
от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на В. Р. Б. на основание
чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на
100 (сто) лева и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са й отнети 8
контролни точки.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6