Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260281 Година 25.06.2021 Град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,
На двадесет и шести май Година две хиляди двадесет и първа,
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
При секретар МАЯ КРУШЕВА
като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 710 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.45
от ЗЗД във вр. с чл. 226 КЗ отм. и чл.86 във вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД във вр. с
чл.223 ал.2 КЗ отм.
Ищцата Н.Д.Д. ЕГН **********
*** моли съда да осъди ответника „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* гр.София да плати сумата
от 50000лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М.А.С., починал в резултат на
ПТП, настъпило на 13.08.2014г. около 03.30 часа на главен път I – 4,
на километър 70+515 в землището на Община Севлиево, причинено от П.В.П. при
управление на МПС – товарен автомобил влекач „МАН“ с рег. № **** и полуремарке
с рег. № ****, с валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, издадена от ответника, ведно с обезщетение за забавено плащане на главниците в размер на
законната лихва от 13.08.2016г. до изплащане на сумата.
Твърди, че е баба на
починалия М.А.С. по майчина линия. От раждането си М. живее в гр. **** и баба
му полага грижи за него като новороден, а в последствие и при израстването му.
След навършване на едногодишна възраст на детето, майката започва работа и
грижите за него се поемат изцяло от ищаца. М. е прекарвал при баба си цели
учебни ваканции. До смъртта си бабата и внука имат ежедневни контакти. Приживе М.
поддържа с баба си връзка така, както и с родителите си. След смъртта на дядо
му през 2004г. той поема грижите за баба си като й осигурява продукти,
лекарства, придружава я при посещения при лекари. При освидетелстването й от
ТЕЛК е придружена от внука си. Двамата споделят всичко. Изградили са връзка на
силна взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
На 13.08.2014г. около 03.30
часа М. С. управлява товарен автомобил Мерцедес, модел Спринтер, с рег. № ****,
в посока гр.Варна – гр.София, като с него пътува и сина му Д. С.. В участъка на
главен път I
– 4, в землището на град Севлиево, задна лява гума се пука и С. спира
автомобила вдясно, до мантинелата, в лентата за движение, в посоката на
пътуването. Водачът обезопасява автомобила чрез поставяне на светлоотразителен
триъгълник зад него на отстояние, включва аварийните и габаритните светлини.
При тях идва Т. Г., облечен със светлоотразителна жилетка, и предлага да
помогне. М. С. и Т. Г. отиват зад автомобила отляво и предприемат действия по
смяна на спуканата гума. В това време синът Д. стои на банкета до мантинелата
до автомобила.
В същото време по пътя, в
посока гр.София – гр.Варна се движиви товарен автомобил – влекач, марка МАН,
модет ТГА, с рег. № ****, с прикачено полуремарке с рег. № ****, управлявано от
П.В.П., който при приближаване на авариралото МПС навлиза в насрещна за него лента
за движение и удря М. С. и Т. Г., както и авариралия спрял автомобил. От удара
двете лица почиват на място. След удава П. продължава движение напред, след
което спира.
С присъда по наказателно
дело П.П. е признат за виновен за извършване на транспортно престъпление и му е
наложено наказание.
Ищцата твърди, че от смъртта
на внука си е претърпяла неимуществени вреди, изразили се в причиняване на
психически болки и страдания. Започва да изпитва психическо напрежение при
общуване с хората, включително със семейството и близки. Приживе е имала силна
емоционална връзка с внука си, поддържала е отлични отношения, всеки ден М. я
посещава и споделя с нея. Смъртта му променя живота й изцяло. След кадастрофата
поведението се променя изцяло, не спира да говори за внука си. Ищцата спряла да
се смее, имала треперещ глас, очите винаги били насълзени, затворила се в себе
си. Изпаднала в депресивно настроение, била тревожна, изпитвала безпокойство,
чувство на невъзможност да се справи със ситуацията, да планира бъдещето.
Когато вижда правнука си плачи неудържимо, не е могла да събере сили и да отиде
на семейното тържество за абитуриенския му бал през май 2019г.
След постановяване на присъдата,
по пощата, на 14.06.2019г., отправя искане към отвеника за изплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но не получава отговор и
посочва, че не й е връчено писмо изх. № 6692/2019г. на оветника
Не признава възраженията на
застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице.
Възразява, че
застрахователният договор е сключен от ответника на 05.11.2013г., преди влизане
в сила на сега действащия КЗ, поради което се прилагат правилата на отменения
КЗ, в който не са въведени лимити на застрахователното обезщетение.
Ангажира доказателства,
претендира разноски.
Ответникът не признава
исковете. Възразява, че наведените от ищеца твърдения в исковата молба не
обосновават извода, че следва да бъде обезщетена за смъртта на внука си вместо
най – близките му роднини и преки наследници, след като няма твърдения, че
пострадалият се е намирал в лоши и обтегнати отношения с тези лица или че
особени обстоятелства изключват правото им на обезвреда.
Възразява, че изложените
обстоятелства не обосновават извод за наличие на особена близост с пострадалия,
оправдаваща получаване на обезщетение наред с лицата от най – тесен кръг, имащи
това право, нито се твърди житейска връзка, различна от обичайната между баба и
внук.
Възразява за липса на
твърдение за изключително житейско обстоятелство, оправдаващо ищцата да бъде
обезщетена за смъртта на внука си.
Твърди, че ищцата не е
наследник по права линия, какъвто пострадалият е оставил и който е
легитимиранан да иска такова обезщетение. Посочва, че наследниците на М. –
съпругата и сина, както и родителите му, като легитимирани лица са водили
съдебни производства за обезщетяване.
Ищцата не е от кръга на най
– близките му лица, нито е създали трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия, за да търпи продължителни болки и страдания, които да е справедливо
да се репарират. Не признава, че ищцата и внукът й са имали особено близки
отношения и връзка, по – силна от обичайната. Твърди, че към датата на ПТП
ищцата е пълнолетно лице, не е живеела в едно домакинсво с пострадалия, не е
била зависима от неговите грижи и не е получавала по право или поради особени
обстоятелства издръжнка от него. Възразява да липсват и юридически факти,
определящи такава връзка. Счита, че не са налице изключения за разширяване на
обичайния кръг правоимащи на обезщетение от деликт.
Не признава съществуването
на силна емоционална връзка между бабата и внука така, както се твърди по
делото, както и наличието на отлични отоншения. Не признава настъпването на
неимуществени вреди, надвишаващи нормалната реалкция при смърт. Ищцата е
завършена личност и социално развита, на ** години към датата на ПТП, със
собствен бит и среда. Счита да не са настъпили вреди в исковия размер.
Прави възражение за
погасяване на иска за главница по давност от пет години, изтекли към датата на
сезиране на съда.
Не признава претенцията по
размер. Твърди, че е прекомерен и завишен,
не отговаря на принципа за справедливодст.
Възразява, че спрямо ищцата
се прилага лимит при определяне на обезщетение
до 5 000лв. по силата пар.96 ал.1 от ПЗР към ЗИД КЗ.
Не признава, че дължи
обезщетение за забава от 13.08.2016г. Посочва, че дължи обезщетение за забавено
плащане на главницата след като претенцията е направена извънсъдебно и след
като е изтекъл срока за отговор. Ищцата е предявила извънсъдебно претенцията,
но тя не е била установено по основание, поради което е приключена с отказ, за
което е изпратено уведомление изх. № 6692/2019г.
Счита, че се прилагат
правилата на действащия КЗ, който въвежда като изискване за допустимост при
извънсъдебно предявяване на претенцията и изтичане на три месеца за отговор.
Също така възразява, че от датата на изтичане на тримесечния срок за отговор
изпада в забава и от този момент дължи лихва за забава, а не от 13.08.2016г. –
с оглед тригодишния срок на давността.
Прави възражения за
съпричиняване на деликта и на вредоносния му резултат от пострадалото лице М. С.
чрез неговите действия. Твърди, че тай нарушава правилата за престой и
паркиране на МПС извън населено място, нарушава правилата за използване на
светлинно обозначение на МПС, което не е в движение, нарушава правилата за
обозначаване на спряно поради повреда МПС и забраните при престой и паркиране.
В резултат на тези нарушения лекотоварният автомобил Мерцедес Спинтер не е бил
ясно видим обект на пътя при конкретната пътна обстановка, което е причината и
основната предпоставка за настъпване на ПТП. Твърди, че причина за ПТП са
нарушените правила за движение по пътищата от пострадалия, защото спира МПС в
границите на пътното платно, без да използва за престоя намиращия се в дясно
банкет, не обозначава МПС чрез поставяне на светлоотразителен триъгълник, нито
включва светвлитите му, респективно габаритите или пътепоказатели. Това е
причината МПС да не е било видим обект на платното за движение в зоната на
завоя, където видимостта е ограничена за насрещно движещите се МПС. Не
признава, че С. е предприел действия по обезопасяване на микробуса и че е
поставил светлоотразителен триъгълник, както и че е включил аварийни и
габаритни светлини.
Възразява, че липсва
настъпил риск по смисъла на застрахователния договор, който да се покрива.
Твърди, че пострадалият С.,
който е бил извън МПС, не е бил ясно видим обект на пътя и предвидимо
препятствие на пътя, както и че не е бил облечен със светлоотразителна жилетка.
Твърди, че не е имало светлинен източник, обозначаващ, че се намира на пътя,
както и местополжението му. Твърди, че пострадалият се е намирал върху пътното
платно, без да го пресича, в близост до осевата линия на пътя, с което е
съпричинил основно настъпването на ПТП.
По време на престоя си върху
пътното платно С. не е бил видим за останалите участници в движението поради
липса на светлинен източник, обозначаващ местоположението му. С това е нарушил
правилата за пешеходците, които се намират на пътното платно и е съпричинил
деликта.
С. не е използвал
светлоотразителна жилетка по време на престоя си на пътното платно, с това е
нарушил правилата за движение и е съпричинил ПТП.
Твърди, че основното съпричиняване
на ПТП е от страна на пострадалия, който не се е съобразил с конкретната пътна
обстановка, характеристиките на пътя, времето и часа от денонощието, и не е
положил достатъчна грижа за възпрепястване на ПТП, за охрана на живота и
здравето си, което изключва настъпване на деликт, а има самоувреда.
Твърди, че ПТП е настъпил
при съпричиняването му и от Т. Г.. Същият е бил велосипедист. Паркирал е
велосипеда си в насрещната лента за движение, разположен срещу посоката на
движение, и така е създал грешна представа за пътната обстановка и е бил
опасност за движението, защото е създал представа за насрещно движещ се
велосипедист, осветяващ пътя си, което самостоятелно е съпричинило ПТП.
Ангажира доказателства,
претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК
Помагачът на ответника П.В.П.
*** не взима становище.
Съдът, след преценка на
ангажираните по делото доказателства и като взе предвид въведените доводи и
възражения, приема за установено следното:
С влязла на 28.07.2020г. в
сила Присъда № 25 от 29.03.2019г. на Окръжен съд Габрово по нохд № 104/2018г. П.В.П.
е признат за виновен в тола, че на 13.08.2014г. около 03.30 часа на Главен път I – 4,
километър 70+515, в землището на Община Севлиево, при управление на МПС –
влекач марка МАН с рег. № **** и полуремарке с рег. № ****, нарушил правилата
за движение по пътищата – като навлязъл без да има условия за изпреварване или
заобикаляне в лентата за насрещно движение – нарушение на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП,
и по непредпазливост причинил смъртта на М.А.С. ЕГН ********** и Т. С. Г. ЕГН **********,
като ги ударил с предната лява част на влекача и им причинил несъвместими с
живота увреждания, от които и дмата починали на място, поради което му е
наложено наказание.
Видно от присъда, като
частни обвинители са били конституирани в процеса лицата Е. Д. С., Д. М. С., М.С.
С., А.Т. С., Н. Д.Д..
От представения препис –
извлечение от Акт за смърт № 015 от 14.08.2014г. на Община Севлиево се
констатира, че М.А.С. е починал на 13.08.2014г. в 03.30 ч в с.П.Славейково,
Севлиево.
По данни на Удостоверение за
съпруг/а и родствени връзки на гр.**** с изх. № 18 – 00 – 381 от 20.08.2018г.,
починалият М.А.С. е син на М.С. С., която има и второ дете – Т.А. С., брат на
починалия. Ищцата Н. Д.Д. е майка на М.С. С. и следователно баба по майчина
линия на починалото лице. Ищцата Н. Д. е майка на А.С.Д. – брат на М. С. Братът
на починалото лице М. С. е Т. С. и по данни на Удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки на гр.**** с изх. № 18 – 00 – 380 от 20.08.2018г., има две
деца – син и дъщеря.
От представените писмени
материали от приключилото наказателно производство и изслушаното заключение на
СМЕ на в.л. др. З.Н., изготвено компетентно и безпристрастно, неоспорено от
страните, на което съдът дава вяра, се доказва, че причината за смъртта на М. С.
е тежка съчетана травма: счупване на черепа с вътречерепен кръвоизлив и голяма
разкъсно – контузна рана, множество счупени ребра и счупване на гръдната кост,
разкъсвания и контузии на бели дробове, излив на кръв в гръдната и коремна кухини,
разкъсвания на черния дроб, слезката, десния бъбрек, пикочния мехур, счупване
на лявата срамна кост на таза, счупване на костите на дясната предмишница,
множество охлузвания и кръвонасядания. Смъртта е настъпила бързо и е била
неизбежна. Уврежданията отговарят да са причинени при станалото ПТП, с което са
в пряка причинна връзка.
Въз основа писмените
документи по делото е изслушано заключението и на САТЕ на в.л. инж. В.С.,
изготвено компетентно и безпристрастно, неоспорено от страните, на което съдът
дава вяра. Установява, че на 13.08.2014г. около 03.25 ч. на ГП 1-4 км 70+515
край гр.Севлиево и в землището на с.Петко Славейково настъпва ПТП между т.а.
Ман с рег. № ****, теглещ полуремарке с рег. № ****, управляван от водача П.В.П.,
аварирал т.а. Мерцедес Спринтер с рег. № **** и намиращите се от лявата му
страна М.А.С. и Т. С. Г.. Произшествието настъпва на наклонен надолу с 4.5 % и
равен участък от пътя в зоната на ляв завой при движение през нощта, при
намалена видимост, на изкуствени светлини – автомобилни фарове, върху настилка
от асфалт. За т.а. Мерцедес Спринтер ударът е в лявата странична част и там е
най – силно изразен. Ударът е страничен, приплъзващ, с малка дълбочина на
проникване. За т.а. Ман с прикачено полуремарке основният удар е в предната
лява част и съприкосновение в задна лява част на полуремаркето. За него ударът
е кос, челен към приплъзгващ, а за ремаркето – страничен приплъзгващ удар –
контакт с огледалото на буса, при почти нулево напречно въздействие.
Мястото на удара е на 1.7 м
на север от осевата линия, което е в лентата за движение на т.а. Мерцедес Спринтер.
Лицата С. и Г. са се намирали в зоната на задната лява гума на т.а. Мерцедес
Спринтер. Мястото на удар между т.а. МАН и тези лица е в зоната на 1,3 – 1.1
метра на север от осевата линия, което е в лентата за движение на т.а. Мерцедес
Спринтер.
При приближаване и достигане
на зоната на произшествието товарната автокомпозиция на т.а. МАН с полуремарке
се е движела с почти равномерна скорост и при самия удар, с характер на
приплъзващ удар, загубата на скорост е минимална.
За М. С. ударът е силен,
отдясно и отзад в главата и дясната ръка, с последващо притискане двустранно на
тялото, при контакт на тялото и със страничната повърхност на т.а. Мерцедес
Спринтер, с последващо отхвърляне и падане на пътното платно.
Скоростта на движение на
т.а. Ман в момента на удара е била 67 – 80 км/ч, средно 73 км/ч. При тази
скорост дължината на пълния спирачен път е 94.38м. Осветената зона при къси
светлини е 75 метра, а при дълги 150 метра. Спрелият т.а. Мерцедес Спинтер е
бил с включени аварийни светлини и габаритни светлини и е бил забележим за т.а.
Ман на разстояние по – голямо от дължината на осветена зона на къси светлини.
В.л. С. дава заключение за
следния механизъм на ПТП: Товарната
композиция на т.а. Ман с полуремарке се е движела по южната пътна лента на
платното в ляв завой с относително голям радиус от около 535.8 м, вираж от 3.33
% и наклон при спускане от 4.5 %. Ширината на платното за движение е 8 метра и
се състои от две пътни ленти с ширина 4 метра, разделени с надлъжна пътна
маркировка, единична непрекъсната линия.
Южно от пътя се намира
крайпътна отбивка с дължина 72 метра и ширина 3.15 метра. Срещу нея в посока
към гр.София в северната пътна лента за движение, на разстояние 0.40 м от
лентата, очертаваща дясната граница на платното, поради спукана задна лява
гума, е паркиран товарен микробус Мерцедес Спринтер с водач М. С.. На
разстояние 3 м западно от крайпътната отбивка в посока гр.София и на разстояние
от около 9.6 м пред товарния микробус, южно от платното за движение, се намира
велосипед в изправено положение, подпрян на стъпенка. Предното колело на
велосипеда е върху асфалта, непосредствено до банкета, а задното колело е върху
банкета с предница, насочена на изток, към товарен микробус Мерцедес Спринтер.
Велосипедът е с монтиран фар и светлоотразителни елементи. До буса в зоната на
задната лява губа са се намирали вочатъ на буса М. С. и Т. Г..
Водачът на товарната
композиция по субективни причини е навлязъл в лява – северна, лента с лява част
на композицията, където настъпва удар между предната лява част на влекача със
задната лява част на товарния микробус и намиращите се до него лица. След удара
т.а. Ман продължава движението си в същата посока – на изток, след което е
спрял в мястото и позицията, отразени в протокола за оглед и в скицата на
местопроизшествие и фотоалбум от ДП.
Техническите причини за
настъпване на ПТП са, че водачът на т.а. Ман П.П. навлиза в лявата лента на
място, по начин и в момент, когато това не е било безопазно, защото там са се
намирали пострадалите лица. Т.а. Мерцедес Спирнтер е бил спрян в северната
лента на платното за движение, въпреки наличието на пътна отбивка, намираща се
южно от платното за движение, в зоната на завой, в тъмната част на денонощието,
като липсват данни за поставени светлоотразителни триъгълници в посоката, от
която е приближавал т.а. Ман, като пострадалите са извършвали дейност по смяна
на гума, като самите те са се намирали около средата на северното платно за движение.
От техническа гледна точка,
независимо от спуканата гума, водачът на товарния микробус е имал възможност да
го спре в зоната на отбивката, извън платното за движение, където да извършва
необходимите ремонти дейности. Водачът на т.а. Ман е имал техническа възможност
да избегне настъпване на ПТП, ако се бе движил по дясната – южна, лента на
платното за движение, която е неговата лента.
Лицата М. С. и Т. Г. са
имали техническа възможност да забележат приближаващите от запад МПС.
Доколкото по делото не се
ангажират доказателства и оттук не се установява на какви светлини – къси или
дълги, се е движел т.а. Ман с полуремарке, съдът не обсъжда въпроса на какво разстояние
за водача му П.П. са били видими спрения т.а. Мерцедес Спринтер и лицата на
пътя.
От изслушаните показания на
св. Г.Д.П., свекър на починалия М. С., и св.Б.Й. С., снаха на починалия М. С.,
които съдът кредитира като последователни, логични, безпротиворечиви,
кореспондиращи на писмените данни по делото и на изслушаната СПХЕ, се
установява, че ищцата е имала много добри отношения с починалия внук М.,
уважавали са се, М. постоянно е ходил при баба си, грижел се е за нея, купувал
й продукти. Ищцата е гледала М. и Т., когато майка им и баща им били заети, по
време на ваканциите, обгрижвала ги е.
За ищцата са полагали грижи както М., така и
неговия брат Т., също внук.
Ищцата не е преживяла
смъртта на М., непрекъснато говори за него, даже и сега, след шест години, ходи
на гробищата на всеки помен, събота и неделя, спряла е да излиза, затворила се
в себе си, в къщи, трудно преживява нещата, в стаята си има снимки на починалия
внук. Не е присъствала на празненството по случай бала на правнука си М., който
е син на М.. След смъртта на М. семейството спира да се събира по празниците.
Ищцата Н., освен М. и Т., има още двама внуци, с които живее в
една къща. Братът Т. продължава да посещава баба си, както и майка му М., с
която ищцата се намира в добри отношения, посещава я.
От заключението на СПХЕ на
вл.л. др. Д.К. се доказва, че ищцата е на ** години, което означава, че към
момента на ПТП е била на ** години. Живее при сина си и снаха си в гр.****.
Гледала е М. с другата баба, поддържа контакт с него, всяка вечер е идвал при
нея, обича всичките си внуци еднакво, не прави разлика. Ходи на гробището,
когато я закарат. След смъртта на внука си не е приемала лекарства. В. л. К.
дава заключение, че се касае за жена в **** възраст, пенсионер по болест поради
**** заболяване, вдовица от дълги години, с две деца – син и дъщеря, живее в
дома на сина си с неговото семейство, има четерима внуци. Живяла е в традицонна
фамилна среда с добри взаимоотношения във фамилията. Не е посещавала лекар,
психиатър или психолог, не е приемала лекарства за нерви след случая от 2014г.,
не е налице в резултат на това влошаване на здравословното й състояние. Понесла
е внезапна загуба от смъртта на внука си, от което е изпитала страдания,
съответстващи на ситуацията. Била е налична силна емоционална връзка както с
внука й М., така и с всички членове на фамилията. Със загубата му е нарушила
целостта на фамилията. Изпитала е психически страдания и неудобства,
непрекъснато плачела, изолирала се в стаята си със снимки на починалия, не се е
усмихвала.
Дава заключение, че Н. Д. е
преживяла остра стресова реакция, продължила дни. Преживените психически
реакции са довели до нарушена адаптация и промени с емоционални симптоми –
напрежение, тъга, тревожност. Първоначално ежедневието й е било нарушено с
необичайни до момента физически и психически натоварвания, при получаването и в
близки моменти на скръбната вест. Постепенно се е променила, намалила е
храненето и другите си нужди от контакти, по цял ден стояла в една стая и
плачела, гледайки снимки на починалия. Присичното й равновесие е достигнато
след няколко месеца, обичайно до шест месеца настъпва възстановяване след тежка
травма. При ищцата не се е развило постравматично стресово разстройство, както
и трайни личностови промени след загубата. Преодоляла е случилото се, няма
влошаване на психическото и физическото й здраве.
По данни на справката от
сайта на Гаранционния фонд, към датата на ПТП 13.08.2014г. т.а. МАН с рег. № ****
е имал сключена застраховка Гражданска отговорност на автомобилист с ответното
дружество ЗК Лев Инс АД.
С писмена молба с вх. № 8251
от 17.06.2019г. ищцата е заявила извънсъдебно пред ответника изплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на внука си, на която
претенция е отговорено отрицателно с писмо от 14.08.2019г. – л.252 от делото.
От приложените от отвеника
материали от лист 238 и сл. от делото се установява, че претенции за заплащане
на обезщетение поради преживени неимуществени вреди от смъртта на М. С. са
предявили брат му Т. С. с искова молба от 13.08.2019г., и лицата Е. Д. С. –
съпруга на починалия, Д. М.С. – син на починалия, А.Т. С. и М.С.С. – баща и
майка на починалия, с претеции, обект на
гр.д. № 9085/2017г. на СГС.
При тези данни от правна
страна съдът приема, че искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователно е възражението
на отвеника за погасяване на вземането поради изтичане на петгодишна давност,
тъй като ПТП е настъпило на 13.08.2014г., исковата молба е постъпила в съда на
13.08.2019г., което е в последния ден от петгодишния давностния срок. Съгласно
чл.72 ал.1 от ЗЗД, срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното число
на последния месец като срокът изтича в края на последния ден. С оглед това
правило срокът изтича на 13.08.2019г. в края на този ден, когато в съда е постъпила
исковата молба и следователно до датата на съдебното заявяване на претенцията
същата не е погасена по давност.
Настъпването на деликт по
смисъла на чл.45 от ЗЗД, изпълняващ и състав на транспортно престъпление по НК,
се доказа от влязлата в сила присъда и изслушаните СМЕ и САВТЕ по делото.
Причиняването на смърт на М. С. като пряка и непосредствена последица на ПТП е
установено както от влязлата в сила присъда, в чийто състав е включено
настъпване на този вредоносен резултат, така и от заключението по СМЕ.
Но не са доказани
препоставките за уважаване на заявената претеция на ищцата, разяснени в ТР №
1/2016г на ВКС, във връзка с което са основателни направените от ответника
защитни възражения за липса на предпоставки за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди на лица, които не са преки наследници по закон
на починалото лице, чрез разширяване по изключение на кръга на правоимащите.
Изслушаните свидетели и заключението на СПХЕ
установяват наличие приживе между баба и внук на добри, топли отношения на
взаимна обич, признателност и уважение, наличие на емоционална връзка,
характерна за този вид родство, типична за изградената фамилна среда на ищцата.
Доказва се, че ищцата като баба е полага грижи в отглеждането и възпитанието на
този внук М. от малък, познава го, обича го, той е обичал баба си, уважал я е и
е търсел баба си като преди смъртта си редовно я посещавал, грижел се е за нея,
помагал е винаги. Доказа се и, че ищцата е преживяла болки и срадания от
смъртта на внука си като събитието е причинило остра стресова реакция,
продължила с дни. В резултата на причинените негативни емоции ищцата се
затвори, намалила храненето и контактите си, изолирала се в стаята си, гледала
снимки на внука си, плачела, но в рамките на около шест месеца се възстановява,
не е употребявала лекарства по този повод, не е посещавала лекар, психиатър или
психолог, не е настъпило при нея постравматично стресово разстройство, здравето
й няма данни да е увредено. Справила се е с негативното събитие.
Не се доказва изградената
между двамата връзка приживе да се е характеризирала с изключителност,
необичайност и интензитет, надхвърлящ отношенията между баба и внук. Не са
налице житейски и емоционални събития, определящи отношенията между двамата
като специфични, необичайни взаимоотношения, да са изключителни, което да
бъде правно основание по изключение този родственик по права линия от втора
степен да получи съдебно призната с тълкувателното решение защита. Ищцата живее
в дома на своя син, в едно домакинство с него и с внуците си от тази родинска
страна. С починалия внук, с неговата майка и брат му е поддържала непрекъснати,
нормални роднински отношения, без данни за наличие на факти и обстоятелства,
даващи основание взаимоотношенията на ищцата и починалия внук да се
квалифицират като изключителни, интензивни, необичайно емоционално дълбоки. Не
се докзва духовна и емоционална близост, нетипична и надхвърляща традиционните
за страната отношения между този вид роднини.
Не се доказва по делото
изживените от ищцата болки и страдания от загубата на един от внуците й да са с
необичайна интензивност и продължителност; няма данни деликта да е причинил
изживяване на такива негативни емоции, които по изключение да е справедливо да
бъдат овъзмездени, защото не се твърди и няма доказателства за каквато и да
била изключителност на отношенията и на нанесените вреди, надхвърлящи
обичайните такива.
Следва да се съобрази, че
събраните по делото доказателства установяват наличие на емоционална връзка
между бабата и внука, както и изиживени от нея стрес, негативни емоции, болки и
страдания от смъртта му, което не се отрича, но ТР № 1/2016 на ОСГТК на ВКС
въвежда като изискване наличието на изключение във взаимоотношенията приживе,
което обосновава по справедливост обезщетяване на претърпените болки и
страдания. С тълкувателното решение кръгът на правоимащите да бъдат обезщетени
не е разширен произволно до всеки един родственик, извън кръга на законните
наследици, претърпял болки и страдания. Разширеният кръг е по изключение при въведени
завишени изискваният, каквито по делото не се доказаха да са налични, за да
бъде присъдена заявената претенция.
С оглед на това следва
исковете да се отхвърлят без обсъждане на останалите въведени правозащитни
възражения на ответника.
При този изход на делото на
отвеника се дължат доказани разноски от 350лв.
Мотивиран от изложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от Н.Д.Д. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ****, против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София 1407, бул. „Черни
връх“ № 51Д, със съдебен адрес ****, чрез адв. В.Д., иск за плащане на сумата
от 50000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на М.А.С., починал в резултат на ПТП, настъпило на 13.08.2014г. около
03.30 часа на главен път I – 4, на километър 70+515 в землището на Община Севлиево,
причинено от П.В.П. при управление на МПС – товарен автомобил влекач „МАН“ с
рег. № **** и полуремарке с рег. № ****, с валидна застрахователна полица
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, издадена от ответника, ведно с
обезщетение за забавено плащане на главниците в размер на законната лихва от 13.08.2016г.
до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Н.Д.Д. ЕГН **********
***, със съдебен адрес ****, да плати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София 1407, бул. „Черни връх“ № 51Д, със
съдебен адрес ****, чрез адв. В.Д., разноски по делото от 350лв. /триста и
петдесет лева/.
Решението е постановено при
участието на П.В.П. ЕГН ********** ***, като помагач на ответника.
Решението може да бъде
обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен съдия: