Решение по дело №77/2024 на Районен съд - Средец

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 10/04.07.2024 г. по НАХД № 77/2024 г. по описа
на РС Средец

Производството по делото е образувано по повод предложение внесено
от ТО Средец към БРП, с което с което на основание чл. 375 НПК е направено
предложение обвиняемият К. С. П. с ЕГН: **********, да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание за
престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал. 1 НК, а именно за това, че 22.10.2023г. в
гр.Средец, от къща, находяща се на ул***, отнел чужди движими вещи - 1
бр.усилвател за стереоуредба марка „SONY“, модел HCDRXD10AV, на
стойност 100.00 /сто/ лева, 1бр.изтривалка от мокет с размери 49x78 см, на
стойност 5.00 /пет/ лева, 2бр. пътеки с ресни с размери 125x75см, на стойност
15.00 /петнадесет/ лева, 1бр. плюшен килим с размери 195x146см, на стойност
13.00 /тринадесет/ лева, 1бр. плюшен килим с размери 205x145см, на стойност
13.00 /тринадесет/ лева, 1бр. плюшен килим с размери 210x150 см, на
стойност 18.00 /осемнадесет/ лева и 1бр. плюшен килим с размери 113х186см,
на стойност 10.00 /десет/ лева, всичко на обща стойност 174.00 /сто
седемдесет и четири/ лева, от владението и собственост на Д.К.О. и Е.И.П.,
без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, което
представлява маловажен случай.
Пред районния съд производството е проведено по реда на Глава 28
НПК, в отсъствието на обвиняемия, доколкото същият е редовно призован и
неявяването му не е пречка за разглеждане на делото на основание чл. 378, ал.
1 НПК.
В съдебно заседание прокурорът пледира за прилагане на чл. 78а НК
спрямо обвиняемия и налагане на глоба в размер на 1000 лв.
Защитата се солидаризира със становището на държавното обвинение.
Съдът, като съобрази становището на страните и прецени събраните
в наказателното производство доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
Д.К. и Е.П. живеели на семейни начала от близо 17 години, като от
съвместното си съжителство имали две деца. Д.К. и Е.П. живеели заедно с
децата си на квартира в къща, находяща се в гр.Средец, на ул.***. На
22.10.2023г. около 19.00ч. Е.П. отишла на църква, а двете деца излезли навън
да играят с техни приятели. В къщата на горепосочения адрес останал сам
Д.К.. Къщата се състояла от три стаи и коридор. След като Е.П. излязла от
къщата, тя затворила входната врата без да я заключва. Д.К. бил легнал в
спалнята и около 19.45ч. задрямал. Междувременно на същата дата, т.е. на
22.10.2023г. около 20.30ч. К. П. минавал покрай ул.“***“ в гр,Средец и тогава
решил да влезе в къщата, в която живеели Д.К. и Е.П. и да отнеме нещо
незабелязано оттам. Входната врата на къщата била отключена и поради тази
причина К. П. влязъл в къщата и се озовал в коридора, откъдето взел
незабелязано от никого четири килима, две пътеки, една изтривалка и
усилвател за стереоуредба, след което излязъл обратно от къщата. По същото
това време Д.К. се събудил от шума, идващ от посока на коридора. След което
1

видял часовника и установил, че било 20.30ч. Излязъл в коридора, за да
разбере какво се случва, но през това време вече К. П. бил излязъл от къщата и
К. не го видял. Тогава той установил липсата на килимите и усилвателя и
подал сигнал на тел. 112. След като К. П. отнел гореизброените вещи, същата
вечер отишъл до дома на З.Т. в гр.Средец, предложил и същите тези вещи
срещу сумата от 100 лева, като Т. се съгласила и му дала уговорената сума, а
К. П. от своя страна и предоставил отнетите от него вещи, като я уверил, че
същите не са предмет на престъпление. Впоследствие З.Т. предала с протокол
за доброволно предаване на полицейски служител вещите, които преди това
закупила от П.. С Разписка от 14.11.2023г. вещите били върнати на
собствениците им - Д.К. и Е.П.. Изготвената по делото „Оценъчна“ експертиза
е определила стойността на отнетите вещи в размер на 174.00 лева.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните
доказателства и доказателствени средства, състоящи се от протоколите за
разпити на свидетелите Д.К., Е.П., З.Т., П. П., протокола за оглед на
веществени доказателства и приложените към него фотоснимки, както и
протокол за доброволно предаване. Показанията на всички свидетели са
логични и последователни, не си противоречат и съответстват на обясненията
на обвиняемия заявени в досъдебното производство. Същият не оспорва
заявените факти от органите на досъдебното производство и признава вината
си.
По делото не са налични противоречиви доказателствени материали,
които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК да налагат съдът да излага
съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.
При така установената фактическа обстановка, съдът като съобрази
закона прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да признае
обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както
авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа
обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият К. С. П. е осъществил
от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл.194, ал.3, вр. ал. 1 НК, за което му е повдигнато
обвинение.
На първо място от обективна страна обвиняемият е осъществил
изпълнителното деяние на кражбата, посредством активни действия.
Обвиняемият е проникнал в чуждо жилище и се е насочил към описаните по-
горе вещи и ги е взел, като напуснал мястото. По този начин К. П. е прекъснал
фактическата власт на владелеца върху горепосочените вещи, като
същевременно е установил своя фактическа власт, а в последствие се е
разпоредил с тях. Няма спор, че описаните вещи са движими по смисъла на чл.
110, 3 ал. 2 ЗС, както и че към датата на инкриминираното деяние те са били
„чужди” за подсъдимия, доколкото той не е носител на правото на собственост
върху тях. Доказано е и че владелците на вещите не са дали съгласие на
подсъдимия да установи фактическа власт върху тях.
2

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма
на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като К. П. е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е
обективирано в поведението му - съзнавал е, че отнетите вещи са чужда
собственост, че с действията си прекъсва фактическата власт на досегашния
владелец и установява своя трайна такава, както и че липсва съгласие на
правоимащото лице за това. От волева страна подсъдимият е искал
настъпването на общественоопасните последици изразяващи се в прекъсване
на чуждата фактическа власт върху вещта и установяването на своя
фактическа власт върху нея. Наред с това подсъдимият е действал и с
намерение противозаконно да присвои вещта – т.е. да се разпореди
фактически или юридически с нея, като със своя, като в изпълнение на това
намерение е напуснал местата където са се намирали вещите. Също така това
негово намерение е реализирано, така щото подсъдимият е продал вещите.
Конкретното деяние представлява маловажен случай по смисъла на чл.
93, т. 9 НК, тъй като разкрива незначителност на вредните си последици.
Въпросният извод на съда се извежда най-вече от стойността на отнетите
вещи (която е невисока), занижената лична обществена опасност на
обвиняемия, начина на извършване на деянието и липата на накърнени други
обществени отношения различни от тези възникнали по повод собствеността
на вещите предмет на престъплението.
По изложените съображения съдът призна обвиняемия за виновен в
извършване на престъплението по чл.194, ал.3, вр. ал. 1 НК, като на
основание чл. 78а, ал. 1 НК го освободи от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание "глоба".
За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен,
законът предвижда наказание "лишаване от свобода" до една година или
„пробация“ или "глоба" от сто до триста лева. В същото време по отношение
на подсъдимия са налице законово предвидените предпоставки за
освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НК, а именно: 1) за
престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години;
2) причинените съставомерни имуществени вреди от престъплението са
възстановени; 3) към процесната дата обвиняемият е неосъждан
/реабилитиран/ и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда
на глава VIII, Раздел IV от НК; 4) не са налице множество престъпления,
деецът не е бил в пияно състояние или под въздействието на наркотични
вещества или техни аналози и не е причинена тежка телесна повреда или
смърт. Предвид това, съдът е длъжен да приложи именно тази норма и да
освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК е предвидено наказание "глоба" в
размер от хиляда до пет хиляди лева. При определяне на размера на
наказанието съдът констатира, че липсват отегчаващи отговорността
обстоятелства. Обратно, налице са смекчаващи такива - пълното съдействие
от негова страна в хода на ДП за изясняване на обективната истина и
3

изразеното самопризнание. Предвид всичко изложено, съдът намира, че
справедлив размер на наказанието, с оглед обществената опасност на
извършеното и на дееца, се явява минималната глоба от 1000 лв. Според съда с
така определеното наказание ще се постигнат целите на индивидуалната и
генералната превенция визирани в чл. 36 НК и чл. 12 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери
обвиняемия за виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В
настоящия случай, обвиняемият бе осъден да заплати 83,97 лева в полза на ОД
МВР гр. Бургас за извършена в хода на досъдебното производство експертиза.
По тези съображения съдът постанови решението си.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ ЗА ИЗГОТВЯНЕТО НА МОТИВИТЕ!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	10
Дата:	4 юли 2024 г. (в сила от 20 юли 2024 г.)
Съдия:	Кристиян Антониев Попов

Дело:	20242170200077
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	6 юни 2024 г.

Решение по дело №77/2024 на Районен съд - Средец

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите