П Р О Т О К О Л
гр. София, 13.07.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД,
първи въззивен състав, в публично
съдебно заседание на тринадесети юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ УШЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СТОЯН ТОНЕВ
НИКОЛАЙ
ДИМИТРОВ
Секретар: Ваня
КОСТАДИНОВА
Прокурор: Веселин ГАНГАЛОВ
сложи за разглеждане ВНЧД № 315 по описа за 2020 г., на доклад на ПРЕДСЕДАТЕЛЯ.
...................
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Производството е по реда на чл. 341,
ал. 1 вр. чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1 т. 1 от НПК. Образувано е по жалба на защитника
на осъденото лице Е.Д.П., срещу определение на СНС - 3 състав по НЧД № 1452/2020
г., с което на основание чл. 306, ал. 1 вр. с чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК
на Е.П. е определено едно общо най-тежко наказание измежду наказанията по НОХД
№ 19739/2013 г. на СРС и НХОД № 646/2015 г. на СНС, а именно 17 години и 6 месеца
„лишаване от свобода“, като е постановено изтърпяването му при първоначален „строг“
режим в затвор. Със същото определение на основание чл.24 от НК, така определеното
общо наказание е увеличено с 6 месеца, като е определено общо наказание от 18 години
„лишаване от свобода“ и е постановено да се изтърпи при първоначален „строг“
режим в затвор. С
определението на основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднато времето, през което осъденият
П. е търпял наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 19739/2013 г. на СРС и НОХД
№ 646/2015 г. на СНС, като е зачетено и времето, през което той е бил с мярка
за неотклонение „задържане под стража“.
Във въззивната жалба се твърди, че
определението е необосновано, незаконосъобразно и неправилно в частта, с която
на основание чл. 24 от НК съдът е увеличил така определеното общо наказание от
6 месеца, като са изложени аргументи, че наказанието от 17 години и 6 месеца „лишаване
от свобода“ е напълно достатъчно, за да поправи и превъзпита осъденият.
Увеличаването му с 6 месеца се явява излишно, с оглед специалната и генералната
превенция. Иска се отмяна на определението в тази му част. Същите аргументи
бяха изложени от защитника и в днешното съдебно заседание. Представителят на АСП
поддържа становището, че определението е правилно и законосъобразно.
Според въззивния състав на АСНС,
жалбата се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна. Определението на първоинстанционния съд се явява правилно и
законосъобразно. Видно от приложената справка за съдимост, правилно СНС е
групирал наказанията на Е.Д.П. по НОХД № 19739/2013 г. на СРС и НОХД № 646/2015
г. по описа на СНС, по които са наложени наказания съответно 2 години „лишаване
от свобода“ и 17 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ за деяния, извършени
съответно в периода от 03.09. до 03.10.2012 г. и на 12.03.2010 г. Актовете са
влезли в сила съответно на 10.01.2019г. и 16.04.2020г. Правилно първоинстанционният съд е стигнал до извода,
че са налице основанията на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 за определяне на общо най-тежко
наказание по тези две дела, тъй като престъпленията, за които е осъден Е.П. са
извършени преди да е имало влязла в сила присъда, по което и да е от тях, видно
от инкриминираните периоди и датrje
на влизане в сила на съдебните актове, с които е осъден Е.П.. Логично е определено
като общо наказание, наложеното по-тежко измежду двете наказания, а именно това
по НОХД № 646/2015 г. на СНС в размер на 17 години и 6 месеца „лишаване от
свобода“, каквито са изискванията на закона.
При прилагането на разпоредбата на чл.
26 от НК, СНС основателно е отчел обществената опасност на извършените
престъпления като изключително висока. Първото осъждане е за престъпление по
чл. 346, ал. 3 от НК, а второто по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Настоящият състав на АСНС се
съгласява с извода на първата инстанция, че престъпленията се явяват с изключително
висока степен на обществена опасност, поради което с оглед целите на специалната
и генералната превенция се налага увеличаване на общо определеното най-тежко
наказание с 6 месеца. Така приложеното увеличение нито се явява прекомерно,
нито е безсмислено, с оглед превъзпитаването на конкретния подсъдим, както се
твърди от защитата. Според АСНС, предвид цитираните по-горе размери на определените
наказания по двете влезли в сила присъди, именно увеличаване на общото наказание
в посочения размер с 6 месеца се явява справедливо и законосъобразно.
Правилен е изводът на СНС, че
определеното общо най-тежко наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален
„строг“ режим, като основателно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 57
ал. 1, т. 2, б. “а“ и б.“б“ от ЗИНЗС, тъй като са налице хипотезите и на двете
букви, посочени в закона.
Тук е мястото да се отбележи, че е
безпредметно при групиране на наказанията от първоинстационния съд, определяне
на първоначален „строг“ режим, преди приложението на чл. 24 от НК, тъй като
режимът на изтърпяване на наказанието се определя след увеличаване на общото
наказание, когато съдът е решил да прилага разпоредбата на чл. 24 от НК. От
друга страна, неправилно съдът е посочил и вида на пенитенциарното заведение, в
което следва да се изтърпи наказанието, а именно в затвор. След изменението на
ЗИНЗС, съдът не следва да определя видът на такова заведение, като последното е
от компетентността на затворническата администрация, поради което в тази част
определението на СНС следва да се отмени.
Правилно СНС на основание чл.25, ал.2
от НК е приспаднал времето, през което осъденият Е.П. е търпял наказание „лишаване
от свобода“ по НОХД № 19739/2013 г. на СРС и по НОХД № 646/2015 г. на СНС, доколкото
такива са императивните изисквания на закона, а по делото са налице данни, че е
налице търпене на тези наказания от осъденото лице. Правилно е зачетено и
приспаднато времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „задържане
под стража”.
Здравословните оплаквания на осъденото
лице П., изложени в днешното съдебно заседание не променят извода на съда за
необходимостта, както от групиране на наказанията му, така и от увеличаване на
общото наказание 6 месеца, доколкото е налице ред по ЗИНЗС, при констатирани
заболявания на лицето, да се проведе необходимото лечение, както в здравните
заведения на местата за лишаване от свобода, така и в такива, извън тях.
Мотивиран от гореизложените
съображения, АСНС - първи състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на СНС - 3 състав
от 08.06.2020 г., постановено по НЧД № 1452/2020 г. в частта, с която е
определен видът на пенитенциарното заведение, в което да се изтърпи при първоначален
„строг“ режим определеното общо наказание на осъдения Е.Д.П., а именно в затвор.
ПОТВЪРЖДАВА определението в
останалата част.
Определението е окончателно.
АДВ. Ч.: Господин председател, моля
да ми бъде изпратен препис от настоящия протокол на електронната поща.
ОСЪДЕНИЯТ П.: Аз също моля дами
бъде изпратен препис от настоящия протокол до СЦЗ.
Препис от настоящия протокол да
се издаде на адв. Ч. и на осъдения П..
Протоколът изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 15:00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: