Р Е Ш Е Н
И Е
София, 20.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесети юни през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д. № 12225/18
г., за да се произнесе взе пред вид:
Предявен е иск от А.Л.С., ЕГН **********, съд.адрес:
***, пл. „******, против „В.2.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***, с правно
основание чл. 200 КТ за сумата общо 40 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 14.11.2017 г., до окончателно изплащане и
сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът работел като готвач в
ответното дружество с адрес на месторабота: гр.София, кв.******”, пазар- Г.,
Бърза закуска „Ч.”.
На 14.11.2017 г. ищецът бил на работа първа смяна. Към 8.15 часа запалил
лист хартия в единия край, за да запали газовата печка, но настъпила експлозия
и вълната го изхвърлила на около два метра. Вследствие на инцидента ищецът
получил изгаряния по двете ръце, корема, гърдите, шията и част от лицето.
Постъпил по спешност в УМБАЛСМ ”Н.И.Пирогов” и престоял до 21.11.2017 г. След
това, по спешност, се наложило да постъпи отново на 26.11.2017 г. и бял изписан
на 28.11.2017 г. В болничен отпуск бил до 10.01.2018 г.
В резултат на трудовата злополука ищецът твърди, че му е причинено
разстройство на здравето, като претърпял много силни физически болки, претърпял
и психически и емоционален шок. Налице са и козметични дефекти.
В тази връзка ищецът моли съда да
осъди ответното дружество да му заплати сумата от общо 40 000 лв., от
които: обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди, търпени
физически и психически болки и страдания в резултат на обгаряне на двете ръце;
обезщетение в размер на 5 000 лева за неимуществени вреди, търпени физически и
психически болки и страдания в резултат на обгаряне на корема; обезщетение в
размер на 5 000 лева за неимуществени вреди, търпени физически и психически
болки и страдания в резултат на обгаряне на гърдите; обезщетение в размер на 5
000 лева за неимуществени вреди, търпени физически и психически болки и
страдания в резултат на обгаряне на шията; обезщетение в размер на 5 000 лева
за неимуществени вреди, търпени физически и психически болки и страдания в
резултат на обгаряне на част от лицето; обезщетение в размер на 5 000 лева за
търпени неимуществени вреди за козметичния дефект, обезщетение в размер на 5
000 лева за търпени неимуществени вреди за преживения тежък психо-емоционален
шок и физически дискомфорт, ведно законната лихва
върху главниците, считано от датата на увреждането - 14.11.2017 г.
Представил
е писмени доказателства.
В хода по същество поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи изцяло, като му присъди разноски по
списък.
Ответникът В.2.“ ЕООД, уведомен по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК,
не взема становище по исковата молба.
Не се явява и в съдебно заседание по делото.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че ищецът е работел като готвач при ответното ответника,
като адресът му по месторабота е бил: София, кв.******”, пазар- Г., Бърза
закуска „Ч.”.
Установи се, че на 14.11.2017 г. той бил на работа първа смяна. Към 8.15
часа запалил лист хартия в единия край, за да запали газовата печка, но
настъпила експлозия и вълната го изхвърлила на около два метра. Вследствие на
инцидента ищецът получил изгаряния по двете ръце, корема, гърдите, шията и част
от лицето. Постъпил по спешност в УМБАЛСМ ”Н.И.Пирогов”, извършени са му
изследвания и медицински интервенции и е престоял до 21.11.2017 г. По - късно
по спешност, се наложило да постъпи отново на 26.11.2017 г. и е бил изписан на
28.11.2017 г.
Вследствие станалата злополука А.С. е получил следните увреждания: обгаряне
на двете ръце; обгаряне на корема; обгаряне на гърдите; обгаряне на шията; обгаряне
на част от лицето и последвал козметичния дефект. Преживял е тежък психо - емоционален шок и физически дискомфорт
В болничен отпуск е бил до 10.01.2018 г.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 200 КТ, за настъпила и призната трудова
злополука, работодателят отговаря имуществено, независимо дали негов работник
или служител има вина за настъпването им.
Отговорността по
чл. 200 КТ е безвиновна отговорност и настъпва
независимо дали съответните служители на работодателя имат вина за настъпването
на съответното събитие, признато за трудова злополука.
Не се спори по делото, че ищецът е работил при ответника,
както и че в резултат на станалия инцидент, станал по време на работа и по
повод изпълнение на задължения по трудов договор с ответното дружество, е получил
описаните увреждания.
Според нормата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът
намира, че в настоящия
случай са налице кумулативно изискуемите предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение по делото на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, пред вид
факта, че ответникът не се се яви и не изпрати свой представител както на първото,
така и на заседанието по същество на делото, не представи отговор на
исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ГПК въвежда
формални предпоставки за постановяване на решение по този ред, като съдът не
изследва по същество материалноправния спор.
С оглед на
това и, пред вид изричното заявеното искане в о.с.з. от ищеца, съдът намира, че
делото следва да бъде постановено неприсъствено решение на основание чл. 238,
ал. 1 ГПК без мотиви по същество, съобразно чл. 239, ал. 2 ГПК.
По тези съображения
съдът намира, че предявеният иск е
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, като ответинкът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
понесените неимуществени вреди – болки и страдание, вследствие претърпяната
трудова злополука. Съдът приема иска за доказан по основание. Доказан е и
размерът му, преценен по справедливост, съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД.
С оглед изложеното съдът счита, че предявения иск следва
да бъде уважен изцяло за сумата 40 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 14.11.2017 г. до окончателното изплащане и
сторените разноски в размер 2 000 лв., съобразно приложен списък.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „В.2.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:*** да заплатаи на А.Л.С., ЕГН **********, съд.адрес:
***, пл. „******, сумата общо 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, на основание чл. 200 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 14.11.2017
г., до окончателно изплащане и сторените разноски в размер 2 000 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му
пред САС
ПРЕДСЕДАТЕЛ: