Р Е
Ш Е Н И Е
Гр.София,
22.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд,
гражданско отделение, първи въззивен състав, в
публично заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател:
Дора Михайлова
Членове: 1.
Евгения Генева
2.
Росина Дончева
При участието на секретаря
Теодора Вутева
Разгледа докладваното от Генева гр.д.№ 306/2020г. и за
да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
„Т.С.“ ЕАД,ЕИК,против решението,постановено по гр.д.№682/17 на РС-Ихтиман,в частта,с която е
отхвърлен предявения иск срещу П.Х.О.
и И.И.О. за
сумата 949.53 лв., произхождаща от ползвана незаплатена топлоенергия,сумата
201.84 лв. мораторна лихва и сумата 14.22 лв.главница
за дялово разпределение,сумата 3.29 лв. мораторна
лихва върху дялово разпределение,както и в частта за разноските.
Релевират се оплаквания за
нарушение на материалния закон-чл.150, ал.1 от ЗЕ,според който продажбата на
топлоенергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи
условия,одобрени от ДКЕР и те имали силата на договор,без да е необходимо
съгласието на потребителя.ОУ били публикувани във в.“Новинар“ и в.“Демокрация“
на 23.05.2002г. и влезли в сила на 22.06.2002г. и това положение продължило до 14.01.2008г.,когато
ОУ били публикувани във в.“Дневник“.Към момента били актуални Одобрени от КЕВР
през 2014г. и ответниците били в забава от
15.09.2014г.На осн.чл.136 от ЗЕ разпределението на
топлоенергията между потребителите в сграда ЕС се извършвало въз основа на
дялово разпределение по прогнозни месечни вноски и в края на отоплителния период се изготвяли изравнителни
сметки.Сумата за доплащане се добавялакъм първата
дължима сума за ТЕ,а сумата за възстановяване се приспадала от най-старото
просрочено задължение.Цената на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД се формирала чрез
добавяне на начислената лихва до датата
на изготвяне на извлечението от сметка.Ищецът се суброгирал
в правата на фирмата за дялово разпределение,което първоинстанционният
съд незаконосъобразно игнорирал.
Ответниците и третото лице-пжмагач „Техем сървисиз“ не вземат становище.
След преценка наданните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира въззивната
жалба процесуално допустима като депозирана
от легитимирана страна в законоустановения
срок и атакуваща съдебен акт,подлежащ на обжалване.По същество жалбата е
неоснователна.
С решение № 269 от 28.11.2019г.ИРС е уважил иска с правно
основание чл.422,ал.1 ГПК вр.чл.149 ЗЕ вр.чл.79, ал.1,пр.1 ЗЗД,признавайки за установено по
отношение на ответниците,че ищецът има вземане на
сумата 949.53 лв.,ведно със законната лихва,считано от подаване назаявлението -20.03.2017г. до изплащането й, представляваща стойността на
ТЕ за периода от м.май 2014г. до м.април
2016 г.,за водоснабден имот-ап.№7 в С., ж.к.М.-.,бл.000,вх.00,и отхвърлил иска
до предявения размер 1071.53 лв.
главница и 201.84 лв. законна лихва, както и относно дяловото разпределение за
14.32 лв. главница и 3.29 лв.
лихва.Производството се е развило на база заповедно производство по
гр.д.№397/2017г.наИРС,по което е издаден заповез за изпълнение на парично задължение №
250/03.05.2017г.Ответниците са осъдени да заплатят на
ищеца съдебни разноски по 269.96 лв. и 58.81 лв. за заповедното и първонистанционното производства,а ищецът е осъден да им
заплати разноски за отхвърлената част по 132.22 лв.За да постанови този
резултат, съдът е приел,че ответниците са съсобственици
с равни квоти на отоплявания имот и потребители
на топлинна енергия за битови нужди,които не са направили възражение по
чл.150, ал.3 от ЗЕ и са били обвързани с Общите условия.За да отхвърли
исковете в обжалваната част,съдът се е позовал на заключенията на вещите
лица по СТЕ и СчЕ,които са установили стойността на
получената ТЕ в размера на уважената част на исковете.Що се отнася до размера
на мораторната лихва, съдът е отхвърлил претенцията
за 298.54 лв.,тъй като ищецът не е доказал,че е публикувал в интернет
страницата си размера на дължимите суми
за месеците през периода от 15.09.2014г. до 09.03.2017г.Длъжниците
са били уведомени на 18.05.2017г.,когато им била връчена заповедта за
изпълнение.Настоящият състав сдподеля правните изводи на първоинстанционния
съд като законосъобразни и обосновани.Правилно са изчислени дължимите между страните
разноски.Ето защо решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му част, а
в останалата част е влязло в сила
като необжалвано.
Водим от горното,Софийски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 269 от 28.11.2019г. по
гр.д.№682/2017г. В ЧАСТТА ,с която са отхвърлени исковете на „Т.С.“ЕАД против П.Х.О.
и И.И.О. и ищецът е осъден да им заплати разноски в
размер на 132.22 лв.
В
останалата част решението е влязло в сила.
Решението
на СОС не подлежи на обжалване.
Решението
е постановено при участие на трето лице помагач на ищеца“Т. с. „ЕООД.
Председател:
Членове:1.
2.