Решение по дело №9533/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5783
Дата: 3 септември 2018 г. (в сила от 3 септември 2018 г.)
Съдия: Виолета Иванова Йовчева
Дело: 20171100509533
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, …...09.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав, в публично съдебно заседание на осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                 МАРИЯ БОГДАНОВА

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 9533 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

 С решение от 29.03.2017г. на СРС, ГО, 127 състав по гр.д.№ 59886/2015г. е осъдена А.Д.Т. да заплати на С.Т.Б. на основание чл. 45 ЗЗД сумата 1 491. 69 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на недвижим имот – ап. № 14, находящ се в гр. София, бул. **********от теч, причинен на 28.07.2015г. противоправно и виновно от А.Д.Т., ведно със законната лихва върху сумата от 06.10.2015г. до окончателното изплащане и сумата 500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от преживян стрес, тревожност и безпокойство, настъпили от същия деликт, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане. С решението са присъдени разноски съобразно изхода на спора.

Въззивницата – ответник А.Д.Т. обжалва решението изцяло. Твърди, че ищецът не е доказал правото си на собственост върху апартамента, претърпял  процесните щети. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел пасивно поведение от нейна страна след аварията, която е била резултат на случайно събитие , а именно – спукан маркуч , който захранва пералнята с чиста вода от водопровода. Сочи, че изводите на първоинстанционния съд за липса на съпричиняване са неправилни и необосновани, тъй като влагата в апартамента на ищеца е причинена и от липса на отваряне на прозорци от негова страна.  Поддържа, че искът за присъденото обезщетение  за неимуществени вреди е изцяло неоснователен и недоказан. С оглед така заявените доводи моли съда да отмени решението и да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД, с присъждане на разноски.

Въззиваемият – ищец С.Т.Б. оспорва жалбата в депозиран писмен отговор. Поддържа, че е собственик на апартамента, в който са настъпили процесните щети, това обстоятелство не е оспорено от ответницата в срока по чл. 131 ГПК и е прието за безспорно от районния съд, поради което възражението досежно правото му на собственост е преклудирано. Твърди, че исковете са основателни и доказани от събраните по делото доказателства – заключението на приетата СТЕ и ангажираните от него свидетелски показания, както и че деликтът е настъпил единствено в резултат на виновното и противоправно поведение на ответницата. Моли съда да потвърди решението като правилно и и законосъобразно. Претендира разноски.

          Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

           Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка с доводите в жалбата, следва да се  отбележи следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетения за имуществени  и неимуществени вреди, които са уважени изцяло от първоинстанционния съд.

        Фактическият състав на регламентираната в чл.45, ал.1 ЗЗД деликтна отговорност включва наличието на следните елементи: деяние, вреда /имуществена или неимуществена/, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина. В случаите на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/, като останалите елементи от фактическия състав подлежат на доказване от претендиращия обезщетението за вреди ищец, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

В настоящия случай въззивният съд намира за правилен и обоснован извода на първоинстанционния съд, с който е прието, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват всички материалноправни предпоставки, обуславящи възникването на претендираните  вземания за непозволено увреждане.

С определението от 28.12.2015г., в което е обективиран доклада по делото, СРС е приел на основание  чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в нощта на 28.07.2015г. срещу 29.07.2015г. в жилището, обитавано от ответницата – ап. № 19, находящ се в г р. София, бул. **********, е настъпило наводнение в резултат на спукан маркуч на пералната машина в банята, което е довело до теч в апартамента, собственост на ищеца – ап. 14, находащ се на етажа под обитавания от ответницата. Докладът не е оспорен от страните до приключване на устните състезания, поради което оспорването на активната материалноправна легитимация на ищеца, направено във въззивната жалба, е преклудирано. Ето защо съдът намира, че по делото е доказан фактическия състав на претендираните обезщетениея по чл. 45 ЗЗД. От заключението на приетата СТЕ и събраните гласни доказателства безспорно са установени претендираните имуществени вреди – следи от мокри петна по целия таван, подкожушени участъци от стени, надигнат паркет, нарушена гипсова шпакловка, отворени фуги на ламинат по пода , миризма на влага и мухъл към момента на огледа от вещото лице.

Възражението на въззивницата - ответник , че е налице случайно събитие, поради което не дължи обезщетение за вреди, съдът намира за неоснователно и недоказано. От показанията на свидетелите, включително и ангажирания от ответницата свидетел С. – домоуправител, се установява, че наводнението в апартамента на ищеца е причинено от спукан маркуч на пералня в апартамента, обитаван от ответницата, в който се е извършвал ремонт и са били подменени тръби – вътрешна инсталация след водомер. Случайно събитие е такова събитие, което не е могло да се предвиди или е осъществено в резултат на непреодолима сила. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че ответницата не е доказала при условията на пълно доказване изпълнение на задължението си да осигури безопасно непрекъснато преминаване под налягане в нейно отсъствие на питейната вода в жилището през неизправен маркуч, свързващ спирателен кран с перална машина, поради което е налице нейно неправомерно бездействие. Предвид изложеното, не може да се приеме, че настъпването на вредоносния резултат е в резултат на случайно събитие. Ответницата е могла да предвиди настъпването на щетите, поради което е налице причинно - следствена връзка между неизпълнение на задължението на ответницата да осигури безопасно изпълнение на ремонта в обитаваното от нея жилище и наводнението, причинило щетите в апартамента на ищеца.

По отношение на иска за имуществени вреди е неоснователно и поддържаното в хода на първоинстанционното производство и в жалбата възражение за съпричиняване. Твърденията на ответницата, че влагата в жилището на ищеца се дължи на неотворени от него прозорци в продължение на месеци не са доказани по делото, включително и от показанията на ангажираните от нея свидетели С. и Т.. Свидетелят С. дава показания, че е виждал спуснати щори на прозорците на ищеца , когато е поглеждал, а свидетелката Т. /дъщеря на ответницата/ свидетелства за едно посещение в апартамента на ищеца след наводнението. От друга страна свидетелите на ищеца Б. и Д., последният изцяло незаинтересован, установяват, че прозорците са били отворени. Ето защо не са налице основания за намаляване на обезщетението поради съпричиняване.

Изцяло неотносим е довода в жалбата досежно липсата на доказателствена стойност на представения по делото констативен протокол № 1, в качеството му на частен документ, удостоверяващ извършена проверка и състоянието на апартамента на ищеца, тъй като фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД е доказан на самостоятелно основание от останалия събран доказателствен материал.

По изложените съображения искът за заплащане на сумата 1491. 69 лв. – стойност на СМР за отстраняване на нанесените щети в апартамента на ищеца от процесното наводнение съгласно констататциите на вещото лице, е основателен и доказан.

           По отношение на иска за неимуществени вреди, размерът на обезщетението следва да бъде съобразен със заложения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт. При съобразяване на даденото в т. 2 от Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС задължително тълкуване следва да се отбележи, че въведеното в чл. 52 ЗЗД понятие за справедливост като критерий за съразмерна обезвреда не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.

               В настоящия случай при определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, СРС е  съобразил доказаните по делото негативни изживявания, техния интензитет и продължителност. Показанията на разпитана по делото съпруга на ищеца като свидетел установява преживения от последния стрес, тревожност и безпокойство, с оглед обстоятелството, че наводнението е настъпило след извършен от последния ремонт и невъзможност да направи нов. При съобразяване на всички тези обстоятелства настоящият въззивен състав приема, че сумата от 500 лв. съставлява справедлив паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД, с който същите да бъдат съразмерно компенсирани, какъвто справедлив размер е определил и първоинстанционния съд.

Поради съвпадането на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

     При този изход на спора на въззиваемия следва да бъдат присъдени  претендираните и доказани разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 340 лв.

          Така мотивиран, Софийски градски съд

 

                                                        Р   Е   Ш   И    :

 

           ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.03.2017г. на СРС, ГО, 127 състав по гр.д.№ 59886/2015г.

           ОСЪЖДА А.Д.Т., ЕГН ********** да заплати на С.Т.Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 340 лв. – адвокатско възнаграждение.

                 Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.03.2017г. на СРС, ГО, 127 състав по гр.д.№ 59886/2015г. ОСЪЖДА А.Д.Т. да заплати на С.Т.Б., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 340 лв. – адвокатско възнаграждение.