Р Е Ш Е Н И Е
№ 217 21.10.2021г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на
двадесет и девети септември две
хиляди двадесет и първа година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Лидия Стоилова
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 512 по описа на съда за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.110,
ал.1 т.9 и чл.115 от ЗДАНС /Закон за Държавна агенция „Национална сигурност“/.
С.Й.С., ЕГН ********** *** обжалва
заповед №ЧР-з-572/ 04.11.2020г., издадена от заместник-председателя на ДАНС Н.Н.по заповед №ЧР-з-566/30.10.2020г. за председател на ДАНС.
Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.1-5 от АПК. Претендира липса на компетентност на издателя на акта с оглед нормите на чл.43,
ал.5 и чл.111 от ЗДАНС. Неспазването на установената форма е поради липса на
мотиви, респ. неясни и бланкетни такива относно
съдържанието на предложението за прекратяване на служебното правоотношение и
липса на данни за изготвена оценка за изпълнението на длъжността. Същественото
нарушение на административнопроизводствените правила
свързва с нарушаване на чл.34 и чл.35 от АПК, като твърди, че е лишена от
участие в производството и не са обсъдени данните за образцово изпълнение на
служебните задължения във връзка с процедурата по чл.83 от ППЗДАНС за
атестиране, включително преминаване на всички тестове за пригодност на служба в
ДАНС. Противоречието с материалния закон свързва с липса на предпоставка по чл.110,
ал.1, т.9 от ЗДАНС – отсъствие на оценка на изпълнението на длъжността.
Несъответствието с целта на закона е поради лишаването на службата от млад и
перспективен служител с натрупан професионален опит, което е за сметка на
обществения интерес в условията на разрастващия се в световен мащаб тероризъм.
Моли за обявяване нищожността на акта на основанията за оспорване по чл.146,
т.1 и т.2 от АПК, евентуално за отмяна на същия. Претендира деловодни разноски.
В с.з. пълномощникът на
жалбоподателката поддържа жалбата, допълвайки основанията за материална
незаконосъобразност с издаване на акта след периода на изпитване на служителя и
наличие на проведено обучение за длъжността.
В с.з. и писмени бележки пълномощникът
на ответния председател на ДАНС оспорва жалбата като неоснователна.
Компетентността на органа мотивира с възможността за заместване във вр. с указанията в ТР №4/22.04.2004г. по т.д.№ТР-4/2002г.
на ОС на ВАС. Прекратяването на служебното правоотношение в срока на изпитване
свързва с приложение на чл.59, ал.2 от ЗДАНС. Сочи, че дадените оценки за
изпълнение на длъжността са приложими единствено при прекратяване на
правоотношението по реда на чл.110, ал.1, т.7 от ЗДАНС, което е различно от процесното и че липсва законова процедура за запознаване на
служителя с изготвената оценка в срока
на изпитване. Претендира юрисконсулско
възнаграждение.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата, със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена
следната фактическата обстановка по спора:
С оспорената заповед
№ЧР-з-572/04.11.2020г. на основание чл.111 във вр. с
чл.10, ал.3 във вр. с чл.110, ал.1, т.9 от ЗДАНС и
чл.136, ал.2 от ППЗДАНС и предложение рег.№ЧР-2434/21.10.2020г. е прекратено в
срока на изпитване – по преценка на органа по назначаване след оценка на
изпълнението на длъжността, служебното правоотношение на жалбоподателката като
служител в ДАНС – младши агент IV степен,
експерт в Териториална дирекция „Национална сигурност“ /ТДНС/ - Кюстендил при
ДАНС, считано от връчване на заповедта. Заповедта е връчена на адресата на
05.11.2020г., а жалбата по делото е подадена по пощата на 17.11.2020г.
Процесната заповед е издадена от Н.Н.за
председател на ДАНС съгласно заповед рег.№ЧР-з-566/30.10.2020г. Последната
заповед е издадена от председателя на ДАНС Д.Г.на основание чл.10, ал.3 от
ЗДАНС във връзка с ползване от последния на редовен платен годишен отпуск. Със
заповедта е възложено на Н. И. Н.в като заместник-председател на ДАНС да
осъществява правомощията на председател на агенцията за времето от 02.11.2020г.
до 29.11.2020г., включително. Видно от заявление от Д.Г.до министър-председателя
на Република България рег.№РД-73/30.10.2020г., председателят на ДАНС е поискал
разрешение да ползва отпуск в размер на 20 работни дни за посоченото време,
който отпускът е разрешен със заповед №0-2962/30.10.2020г.на министър-председателя.
Н.Н.е определен за заместник-председател на ДАНС с
решение №345/23.05.2018г. на МС.
Цитираното в атакуваната заповед предложение
рег.№ЧР-2434/21.10.2020г. изхожда от директора на ТДНС – Кюстендил специален
агент II ст. П.Т.. Същото е утвърдено от заемащия председател на
ДАНС Н.Н.на 04.11.2020г. Предложението касае
прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител на основание
чл.110, ал.1, т.9 от ЗДАНС във вр. с чл.136, ал.2 от
ППЗДАНС. Видно от същото, С. е назначена на длъжност експерт в звено
„Информация и анализ и административно осигуряване“ към ТДНС – Кюстендил при
ДАНС, считано от 14.10.2020г., като е ползвала 18 дни работен платен годишен
отпуск, няма налагани дисциплинарни наказания, не е награждавана и през
едногодишния срок за изпитване не е придобила специфичните знания и
професионални умения за самостоятелно изпълнение на възлаганите й задачи и
адаптиране в служебната дейност, отразено в доклад с
рег.№КН-31-1705/09.10.2020г. Оценката за изпълнение на длъжността е негоден за
самостоятелна работа в ДАНС.
Посоченият доклад с
рег.№КН-31-1705/09.10.2020г. е изготвен от директора на ТДНС – Кюстендил П.Т. по
повод писмо рег.№ЧР-2306/01.10.2020г. Докладът съдържа оценка за изпълнение на
длъжността от жалбоподателката. По т.1 „Срочно и качествено изпълнение на
служебните задължения“ е записано, че служителят изпълнява единствено дейности,
свързани с организацията на документооборота и то в сравнително малък обем. По
т.2 „Познаване и прилагане на нормативните актове, регламентиращи дейността на
организационната структура и функциите на заеманата длъжност“ е записано, че служителката познава
нормативната уредба и вътрешните актове, имащи отношение към длъжността, но не
показва инициативност по прилагането им. По т.3 „Работоспособност и
поведенчески самоконтрол“ се сочи, че служителят не е способен на продължителна
и ефективна работа в условията на значителни натоварвания, проявя емоционална
неуравновесеност и нестабилност /при критика от страна на колеги е склонна да
изпада в състояния на безпомощност, изразявайки емоциите си в продължителен
плач и невъзможност да продължи служебната дейност часове наред/. По т.4
„Професионална мотивация и отговорност“ е посочено, че не проявява стремеж към
постигане на високи резултати в служебната дейност, за преодоляване на
трудностите не проявява упоритост и настойчивост, не проявява творчество,
инициативност и способности за самостоятелна работа, не проявява ангажимент с
допълнителни дейности, които не са възложени изрично от прекия ръководител, а
изпълнението на такива е изключително бавно и нуждаещо се от постоянен контрол.
Заключението е за отсъствие на придобити от служителката през едногодишния
период на изпитване специфични знания и професионални умения за самостоятелно
изпълнение на възлаганите задачи и адаптиране в служебната дейност, като
служителят е негоден за изпълнение на заеманата длъжност. Към доклада са приложени
2бр. доклади рег.№КН-31-1703 и рег.№КН-31-1704 от 09.10.2020г. от служителите,
определени за наставници на С..
Жалбоподателката
е постъпила на длъжността на 14.10.2019г., подписвайки Акт за встъпване в
длъжност, когато е връчена длъжностна характеристика. Преди това е работила
като държавен служител в Комисия за разкриване на документите и за обявяване на
принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните
служби на Българската народна армия /КРДОПБГДСРСБНА/, където последно е заемала
длъжността „старши експерт“ в отдел „Специализиран архив и картотеки“ към
Дирекция „Архив“. Има удостоверение №43955/22.03.2013г., издадено от Институт
по публична администрация за завършен курс „Въведение в държавната
администрация“. Със заповед рег.№КН-З-85/18.10.2019г. на ИФ директор на ТДНС –
Кюстендил главен агент II ст.Т. И.
на основание чл.17, ал.2 от ЗДАНС и в изпълнение на Методическите указания за
организация и прилагане на наставничеството при въвеждане в работа на държавните
служители от ДАНС, обявени със заповед рег.№ЧР-з-749/23.11.2010г. на
председателя на ДАНС, е заповядано да се извърши въвеждане на жалбоподателката
в служебната дейност на посочената по-горе длъжност в ТДНС – Кюстендил. Като
наставник е определен мл.агент III степен А.
Д.З. – експерт в звеното, определен е 6-месечен срок за въвеждане на служителя
и задължение на наставника да разработи индивидуален план за наставническата
дейност. Планът на агент З. е утвърден от ИФ директора на ТДНС – Кюстендил на
23.10.2019г. Със заповед рег.№КН-З-102/02.12.2019г. ИФ директор на ТДНС – Кюстендил е изменил предходната
заповед и като наставник е определил сътрудник III
степен В. В. Б. – специалист в звеното, чиито план за наставническата дейност е
одобрил на 05.12.2019г. Методическите указания и заповедта за тяхното
утвърждаване са приложени на л.141-144 от делото. Съгласно извадка от заповед
рег.№ЧР-з-103/12.03.2020г. на председателя на ДАНС, на основание чл.88, ал.1 и
чл.90, ал.1, т.1, ал.2 и ал.3 от ППЗДАНС жалбоподателката е определена да
посети 12-седмичен курс за първоначална професионална подготовка по „Защита на
националната сигурност“ /с откъсване от работа/, считано от 16.03.2020г., но
обучението е отменено със заповед №ЧР-з-118/16.03.2020г. на органа. В периода
на действие на двете заповеди председателят на ДАНС е издал заповеди за мерки
във връзка с превенция и намаляване риска от възникване на нови случаи на коронавирусна инфекция /вж. л.130-140/. По време на заемане
на длъжността, жалбоподателката е подала заявление рег.№КН-31-1043/22.06.2020г.
до председателя на ДАНС за назначаване на друга длъжност – експерт в сектор „1“
към ТДНС – Кюстендил, но органът не е одобрил заявлението и С. не е заела
посочената длъжност. Жалбоподателката е преминала
обучение по криптографски средства в ДАНС с издадено
свидетелство от 01.07.2020г.
Посочените в предложение рег.№ЧР-2434/21.10.2020г.
от директора на ТДНС – Кюстендил ползвани от С. 18 дни работен платен годишен
отпуск се доказват от приложените на л.46-50 заявления от лицето до ИФ директор
на ТДНС – Кюстендил за ползване на отпуска, който е разрешен от органа.
Отпускът включва 3 работни дни за 2019г. през периода 22.01.2020г. - 24.10.2020г.,
включително; 5 работни дни за 2019г. през периода 23.03.2020г. - 27.03.2020г.,
включително; 1 работен ден за 2019г. и 7 работни дни за 2020г. през периода
21.04.2020г. - 30.04.2020г., включително; 1 работен ден за 2020г. на
19.06.2020г. и 1 работен ден за 2020г. на 03.07.2020г. Отделно от това,
жалбоподателката е била в разрешен от здравните власти отпуск за временна
неработоспособност по 2бр. болнични листове за 11 календарни дни през периодите
16.09.2020г. – 21.09.2020г. и 19.10.2020г. – 23.10.2020г. /вж. л.51-52/. От
тези 11 календарни дни работните дни са 9. Така, жалбоподателката е била в законоустановен отпуск 27 работни дни от общо прослуженото
време на длъжността от 1 година и 21 дни, съгласно Удостоверение
изх.№ФС-5443/11.11.2020г. на ДАНС /вж. л.81/.
На л.53-64 са приложени 3-месечни
атестационни формуляри на жалбоподателката, наименувани „Оценка за постигнатите
резултати в служебната дейност“ за четвъртото тримесечие на 2019г. и първите
три тримесечия на 2020г.
В съдебното производство са
приобщени показанията на св.В. В. Б. и св.Т. В. И.. Св.Б. потвърждава
изготвения от него доклад за обучение на жалбоподателката. Като причина за
смяна на наставника сочи конфликт между двете служителки. Св.И. допълва обясненията
с въведения ротационен принцип на организация на работата в ТДНС – Кюстендил по
време на емидемиологичната обстановка с ползване на
отпуск от служителите. Сочи за проведени атестации на жалбоподателката. Същият
твърди за нежелание на първия обучаващ служител да проведе обучението, което
наложило определянето на втори обучаващ.
Показанията на свидетелите съдът
намира за обективни и достоверни, с изключение на частите от тях относно
конфликт между служителките, т.к. показанията противоречат на двата доклада,
изготвени от наставниците до директора на ТДНС – Кюстендил. По делото липсват
доказателства, установяващи недостоверност на докладите от наставниците.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените по-горе писмени и гласни доказателствени
средства.
С оглед така установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима като подадена от
надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.115 от ЗДАНС, пред компетентния за разглеждането й
съд в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
По компетентността на органа:
В резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК съдът
установява, че заповедта е издадена от оправомощен
орган в пределите на неговата законова компетентност. Нормите на чл.111 от
ЗДАНС, чл.125, ал.1 и чл.136, ал.1 от ППЗДАНС определят по еднозначен начин
правомощието на председателя на ДАНС да прекрати служебното правоотношение на
държавните служители, включително в хипотезата по чл.110, ал.1, т.9 от ЗДАНС.
По делото страните не спорят, че жалбоподателката е имала качество на държавен
служител в ДАНС, което се установява от заеманата от нея експертна длъжност в
ТДНС – Кюстендил, изводимо от Класификатора на длъжностите в ДАНС, утвърден със
заповед №ЧР-з-685/21.12.2018г. на председателя на ДАНС /заеманата длъжност е в
позиция 13 от раздел А3 „Държавни служители с висше и средно образование в
териториални дирекции“ от Класификатора/. Спорът е относно правомощието на
издателя на процесната заповед. От събраните по
делото доказателства е видно, че издателят на акта заема длъжност
заместник-председател на ДАНС, като заповедта е издал в условията на заместване
на председателя, доказано посредством заповедта за възлагане от председателя по
чл.10, ал.3 от ЗДАНС, заявлението за ползван отпуск от председателя и
разрешението за неговото ползване от министър-председателя на Република България.
Заместването на орган на държавна власт поради неговото отсъствие е
регламентирана в закона правна хипотеза и същата осъществява предпоставките за
валидност в задължителните указания по ТР №4/22.04.2004г. на ВАС по
д.№ТР-4/2002г., ОС на съдиите. Нормите относно компетентния орган по чл.111 от
ЗДАНС, чл.125, ал.1 и чл.136, ал.1 и ППЗДАНС са императивни, но поради
необходимостта от непрекъснато функциониране на държавната администрация следва
да се прилагат във връзка с регламентацията по чл.10, ал.3 от ЗДАНС за
заместване, която не ограничава обхвата на заместването. Заместването обхваща
всички правомощия на замествания в пълен обем. Неправилно жалбоподателката
счита за приложима по делото забраната по чл.43, ал.5 от ЗДАНС, касаеща института на делегацията. Делегацията е различна от
заместването. Извършеното по делото възлагане на функции на
заместник-председателя на ДАНС по заповед №ЧР-з-566/30.10.2020г. осъществява
института на заместването по чл.10, ал.3 от ЗДАНС, а не този на делегирането на
правомощия по чл.43, ал.5 от ЗДАНС. Изложеното налага извод за компетентност на
издателя на акта, противно на твърденията на оспорващата.
По формата на акта:
Заповедта е издадена при спазване на установената за нея
писмена мотивирана форма по чл.125, ал.2 от ППЗДАНС по препращане от чл.110, ал.4 от
ЗДАНС. Заповедта съдържа наименование на органа-издател, правни и фактически
основания за освобождаване на държавния служител, волеизявление на органа, с
което се определят правата и задълженията, начинът и срокът на тяхното
изпълнение, срока и органа, пред който може да се обжалва заповедта. Вярно е,
че в съдържанието на заповедта липсва отделна от мотивите разпоредителна част,
но разпореждането е изразено по недвусмислен начин, поради което този начин на
мотивиране на акта не отразява съществено нарушение на формата на заповедта.
Неоснователно жалбоподателката възразява относно липсата на ясни и конкретни
мотиви за съдържанието на предложението за прекратяване на служебното правоотношение
и липса на данни за изготвена оценка за изпълнението на длъжността по повод на
прекратяването, т.к. тези данни се съдържат в цитираното в заповедта
предложение рег.№ЧР-2434/21.10.2020г. Начинът на изготвяне на предложението
изпълнява възможността за мотивиране на акта по задължителните указания в ТР №16/31.03.1975г.,
ОСГК на ВС на НРБ. Мотивите са изложени в отделен документ, който документ е цитиран
в оспорената заповед, изготвен е преди нейното издаване и е във връзка с това
издаване, поради което е част от административната преписка по издаване на акта.
Липсва съществено нарушение на формата на акта, водещо до неговата нищожност
или незаконосъобразност.
По процедурата:
Редът за упражняване на правомощието по чл.110, ал.1, т.9 от
ЗДАНС по изричното препращане от чл.110, ал.4 от ЗДАНС е уреден в нормите на
чл.136 от ППЗДАНС. Процедурата включва изготвяне на оценка на изпълнение на
длъжността от директорът на съответната дирекция или началникът на съответния
самостоятелен териториален отдел до председателя на ДАНС в срока на изпитване
на държавния служител. В случая по делото, оценката за изпълнение на длъжността
изхожда от директора на ТДНС – Кюстендил, който е компетентния по чл.136, ал.2
от ППЗДАНС орган. Оценката е инкорпорирана в предложението на органа
рег.№ЧР-2434/21.10.2020г. Оценката е изготвена въз основа на двата доклада на
обучаващите служители, чието съдържание е обобщено в доклада на директора на
ТДНС – Кюстендил до директора на САД „Човешки ресурси“ при ДАНС по заложените
от агенцията критерии.
Неоснователно жалбоподателката възразява за нарушение на
правилата по чл.34 и чл.35 от АПК. Редът за оценяване на С. е въведен в
специални норми спрямо общите правила на АПК. Тези норми отразяват спецификата
в уредбата на служебното правоотношение в ДАНС, съгласно която дадената оценка
не подлежи на обжалване /вж. чл.136, ал.2, изр.последно от ППЗДАНС/, а органът
има оперативна самостоятелност относно прекратяване на служебното
правоотношение /вж. чл.136, ал.3 от ППЗДАНС/. Процесната
заповед е издадена след изясняване на статута на държавния служител, заеманата
от него длъжност, периода на изпитване и дадената оценка за изпълнение на
длъжността. Посочените обстоятелства са обективирани
в необходимите за издаването на заповедта писмени документи. Налице е пълнота
на административната преписка и обосновано произнасяне на органа въз основа на
данните от същата.
Противно на твърдението на жалбоподателката, неотносими към произнасянето на органа са данните от
тримесечните Оценки за постигнати резултати от служебната дейност. Тези оценки
касаят процедурата, свързана с периодичното атестиране на служителите в
агенцията по чл.62 от ЗДАНС във вр. с чл.83-87 от
ППЗДАНС, което атестиране е различно от оценката за изпълнение на длъжността по
чл.110, ал.1, т.9 от ЗДАНС във вр. с чл.136 от
ППЗДАНС предвид регламентацията по чл.87 от ППЗДАНС и основанието за
прекратяване на служебното правоотношение по чл.110, ал.1, т.7, б.“б“ от ЗДАНС.
Преминаването на обучение на служителката и тестовете за
пригодност на служба в ДАНС нямат характер на правоизключващи
обстоятелства за правомощието на органа по чл.110, ал.1, т.9 от ЗДАНС. Същите
не са част от изискванията за оценка на изпълнението на длъжността.
По материалния закон:
Изпълнени са материалноправните
предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение по чл.110, ал.1, т.9
от ЗДАНС.
Прекратяването е извършено в срока за изпитване на
служителя. Жалбоподателката е назначена на длъжността
на 14.10.2019г. и правоотношението е прекратено на 05.11.2020г. по правилото на
чл.137, ал.2 от ППЗДАНС. Отразеният от работодателя осигурителен стаж е 1
година и 21 дни. Срокът на изпитване по см. на чл.59, ал.1 от ЗДАНС е 1-годишен
от назначаването, което няма спор, че е първоначално такова в агенцията. В този
срок от 1 година и 21 дни обаче правилото на чл.59, ал.2 от ЗДАНС не включва
времето, през което служителят е бил в законоустановен
отпуск и е преминал първоначална професионална подготовка по чл.67, ал.2 от
ЗДАНС. При жалбоподателката липсва условието по чл.59, ал.2, т.2 от ЗДАНС, но е
налице това по чл.59, ал.2, т.1 от ЗДАНС. Видно от писмените доказателства за
разрешения платен годишен отпуск и отпуските поради временна неработоспособност,
в 1-годишния срок за изпитване С. е била 18 работни дни в платен годишен отпуск
и 9 работни дни в отпуск поради временна неработоспособност. Нормата на чл.59,
ал.2, т.1 от ЗДАНС не прави разграничение между различните видове законоустановени отпуски, поради което от прослуженото
време на служба 1 година и 21 дни следва да се приспаднат 27 работни дни
отпуск. По този начин, съгласно правилата на чл.59 от ЗДАНС заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение е издадена в периода на срока за
изпитване на служителя.
Преди издаване на процесната
заповед е изготвена оценка за изпълнението на длъжността от компетентния орган.
Съгласно оценката, лицето е негодно за работа в агенцията. Тази оценка не
подлежи на обжалване, поради което съдът не може да осъществява контрол за нейната
законосъобразност.
При упражняване на преценката за прекратяване на служебното
правоотношение органът действа в условията на оперативна самостоятелност. В
рамките на съдебния контрол по чл.169 от АПК съдът установява, че органът е
разполагал с оперативна самостоятелност за издаване на акта и е спазил
изискването за законосъобразност на административните актове, включително
правилата за съразмерност по чл.6 от АПК - органът е разполагал с доказателства
за начина и обема на изпълнение на задълженията от служителя, неговите
професионални качества и личностни особености. Заповедта спазва принципа за
истинност по чл.7 от АПК. Липсва превратно упражняване на власт.
На основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК съдът ще
отхвърли оспорването.
Поради изхода от спора жалбоподателката
няма право на деловодни разноски.
На основание чл.143, ал.3 от АПК във
вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане
на правната помощ жалбоподателката дължи на ДАНС юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването в жалбата на С.Й.С. /с посочени лични данни/ срещу заповед
№ЧР-з-572/04.11.2020г., издадена от заместник-председателя на ДАНС Н.Н.по заповед №ЧР-з-566/30.10.2020г. за председател на ДАНС.
ОСЪЖДА С.Й.С.
да заплати на ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ“ деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. /сто
лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: