Решение по дело №56/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Й. в качеството му на пълномощник на В. К. срещу решение № 259/11.12.2009 г., постановено по Г.д.№ 358/2009 г. по описа на РС-Г.П., с което е уважен предявения срещу жалбоподателката иск за признаване за установено по отношение на нея, че А. П. К. и М. Т. К. са собственици на основание учредено и реализирано право на строеж на следния недвижим имот: първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в поземлен имот № 489 в кв.22 по плана на Г.П., построена на западната имотна граница, при съседи на имота: от изток поземлен имот № 492, от запад - поземлен имот № 488, от север - улица и от юг - поземлен имот № 490 и е отменен и нотриален акт № 23, том ІІІ, рег.№ 7371, нот.дело № 391/2008 г. на наториус Е. А. в частта, с която е В. С. К. е призната за собственик на основание давностно владение върху първи жилищен етаж с площ от 80.00 кв.м. от описаната сграда. В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалавния съдебен акт. Твърди се, че не е налице пасивна процесуална легитимация на В. К. по предявения иск. Излагат се съображения и за неоснователност на последния, които се аргументират с обстоятелството, че в хода на производството ответницата не е изявила претенции, че е собственик на процесния имот или на част от него. Сочи се, че съдът следва да вземе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, а в случая те изключват наличието на правен интерес от воденето на настоящия иск. Излагат се и доводи за неправилност на произнасянето по иска по чл.537, ал.2 от ГПК. От въззивния съд се иска да отмени обжалваното решение, като постанови ново, с кето да отхвърли предявения иск като недопустим.

В срока за отговор на въззивната жалба, такъв не е депозиран от насрещната страна по жалбата - А. П. К. и В. С. К..

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивницата поддържа въззивната жалба и прави искане за намаляване на присъдените разноски в частта за заплатения от ищците адвокатски хонорар. Въззиваемите не се явяват и не се представляват. Същите не депозират и становище по жалбата.

Пред въззивния съд не са събрани доказателства по реда на чл.266 от ГПК.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното удостоверение за наследници № 85/25.01.2008 г., издадено от длъжностното лице по гражданското състояние при община П., първият ищец е брат на починалия съпруг на ответницата В. К..

С нотариален акт № 49, том І, нот.дело № 148/1968 г., съставен от И. П. П.-П. народен съдия, в полза на А. П. К. е учредено право на строеж върху парцел І, кв.18 по плана на Г.П. за постояване на една масивна жилищна сграда. В тази връзка в полза на ищеца е издадено строително разрешение № 60/04.05.1968 г. и протокол № 60 от същата дата за определяне на строителна линия и ниво. Видно от писмо от зам.кмета по "ТСУС и ОР" на Г.П. до въззимаемия А. К., сградата, за която е издадено посоченото разрешение за строеж е нанесена в предшестващите и сега действащ план на Г.П. и спрямо същата са приложими условията на § 6 от ПЗР на Наредба № 2/31.07.2003 г. на МРРБ за въвеждане в експлоатация на строежите в РБългария.

С нотариален акт № 23, том ІІІ, рег.№ 7371, нот.дело № 391/2008 г., съставен по обстоятелствена проверка от нотариус Е.Я. - нотариус с район на действие района на РС-Г.П., вписана в регистъра на НК под № ***, ответницата В. К. е призната за собственик на основание давностно владение върху първи жилищен етаж с площ от 80.00 кв.м. от двуетажна жилищна сграда, находяща се в поземлен имот № 489 по плана на Г.П., построена на западната имотна граница, при съседи на имота: улица и ПИ № 488, 490 и 492. Този нотариален акт е поправен с нотариален акт № 143, том І, рег.№ 2736, нот.дело № 129/2009 г., съставен отново от нотариус Я., в следния смисъл: на първа страница на първи ред отдолу нагоре в началото на реда, следва да се чете словесния израз "източен калкан", на страница втора, на редове първи и втори отгоре надолу, словесния израз "построена на западната имотна граница" да не се чете, а на страница втора, редове втори и трети отгоре надолу, вместо "ПИ № 488-А. К.", да се чете "УПИ І-488-А. Б. С.".

Видно от приетото като доказателство заверено копие от искова молба, между първият ищец по настоящия иск и други лица в качеството им на наследници на Димитър П. К. и ответницата В. К. е налице висящ спор за собственост за първи жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, построена на източния калкан в ПИ № 489, кв.22 по плана на Г.П. при съседи на имота: от изток - ПИ № 492, от запад - ПИ № 488, от север - улица и от юг - ПИ № 490, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и за обезсилване на нотариален акт за право на собственост № 23, том ІІІ, рег.№ 7371, нот.дело № 391/2008 г. и нотариален акт за поправка на цитирания с № 143, том І, рег.№ 2736, нот.дело № 129/2009 г., и двата на нотариус Е. Я..

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок от лице с представителна власт по отношение на страна с правен интерес от обжалавне и насочена срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.

Предявеният иск е по чл.124 от ГПК - положителен установителен иск, с който ищците искат да се признае за установено по отношение на ответницата, че са собственици на посочения в исковата молба имот. Този иск е обективно съединен с иск по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариалния акт, с който ответницата се легитимира като собственик на спорния имот.

С оглед разпоредбата на 269 от ГПК и конкретно наведените от въззивницата доводи, съдът следва първо да се произнесе по допустимостта на предявения иск. В тази връзка, с оглед събраните в хода на производството доказателства и становището на ответницата по иска - въззивница в настоящата инстанция В. К., настоящият състав намира, че искът е недопустим поради липса на правен интерес от страна на ищците за предявяването му.

На първо място самите ищци в исковата си молба, по която е образувано поризводството по делото, обосновават интереса си от предявяване на иска с оспорване на правото им на собственост върху процесния имот от страна на ответницата, изразяващо се в снабдяването й с констативен нотариален акт за същия този имот и легитимирането й по този начин за собственик върху него. Не са изложени никакви други факти и обстоятелства за действия от страна на последната, с които да смущава, оспорва собствеността на ищците върху имота, предмет на настоящия спор или пък да им противопоставя свои собственически права. В същото време в отговора на исковата молба, ответницата К. заявява, че не оспорва правото на собственост на ищците върху процесния имот, като сочи, че в нотариален акт № 23, том ІІІ, рег.№ 7371, нот.дело № 391/2008 г. е налице фактическа грешка, изразяваща се в описанието на жилищната сграда, на чийто първи етаж е призната за собственик, а именно: тази на източния калкан, а не на западната имотна граница. Заедно с отговора, К. е представила и нотариален акт № 143, том І, рег.№ 2736, нот.дело № 129/2009 г., с който е поправен нотариален акт № 23 в изложения от нея смисъл.

Това становище на ответницата, РС неправилно е квалифицирал като признание на факт. В отговора се съдържа изявление за признаване правото на собственост на ищците върху процесния имот, което макар и неточно формулирано, е признание на иска, тъй като правотоне е факт, а предмет на иска и с признаването му се изразява отношение именно към основателността на последния.

В тази връзка настоящият състав намира за нужно да отбележи, че въпреки това признание, решение по чл.237 от ГПК не може да бъде постановено, тъй като предявеният иск с оглед настъпилите след предявяването му факти, които съдът е длъжен да вземе предвид съобразно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, е недопустим. Именно поради липсата на каквито и да е твърдения от старана на ищците и установени в хода на производството факти за оспорване на правото на собственост върху претендирания имот от страна на ответницата, извън снабдяването й с констативния нотариален акт, за ищците не е налице правен интерес от воденето на иск за собственост. Ответницата по никакъв начин не оспорва това претендирано от ищците право, а единственото действие от нейна страна, дало повод за завеждане на иска е резултат на допусната грешка, отстранена след установяването й.

Искът за отмяна на процесния нотариален акт№ 23, том ІІІ, рег.№ 7371, нот.дело № 391/2008 г. , съставен по обстоятелствена проверка от нотариус Е. Я. - нотариус с район на действие района на РС-Г.П., вписана в регистъра на НК под № ***, доколкото няма самостоятелно значение, а е свързан с допустимостта и основателността на главния иск, също се явява недопустим.

В изложения по-горе смисъл и с оглед искането на пълномощника на въззивницата за намаляване на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение, настоящият състав намира следното: Доколкото не се твърди липса на поведение от страна ответницата, с което да е дала повод за завеждане на иска, а и доколкото това не се установява от доказателствата по делото, то следва да се разгледа искането за намаляване на присъдения адвокатски хонорар до предвидения минимум.

Договореното и заплатено от ищците на пълномощника им адвокатско възнаграждение, което РС е присъдил в тежест на ответницата, е в размер на 400.00 лв. Предявеният иск е оценям и съгласно нормите наНаредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, последните се определят в зависимост от материалния интерес по делото. Видно от приложената на л.30 от първоинстанционното дело удостоверение за данъчна оценка, за процесния имот тя е в размер на 8 967.20 лв. Това обуславя приложението на чл.7, ал.2, т.3 от цитираната Наредба, където възнаграждението е определено в абсолютен размер на 450.00 лв. с добавка от 4 % за горницата над 5 000 лв. С оглед на това и предвид разпоредбата на § 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда, че в случаите на чл. 78, ал. 5 от ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба, следва да се приеме, че заплатеното от ищците възнаграждение, присъдено от РС в тежест на ответницата не може да бъде намалено, тъй като не надхвърля предвидения съобразно материалния интерес по делото минимален размер.

С оглед изложеното по-горе въззивният съд в настоящия състав намира, че решението на РС-Г.П. следва да бъде обезсилено като процесулно недопустимо в частта, в която РС се е произнесъл по предявените искове, като в тази част се прекрати и производството по делото. В частта, в която РС се е произнесъл по разноските, решението следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Б. Окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 259/11.12.2009 г. на РС-Г.П., постановено по Г.д.№ 358/2009 г. в частта, в която е признато за установено по отношение В. С. К., чеА. П. К. и М. Т. К. са собственици, на основание учредено и реализирано право на строеж на следния недвижим имот: първи жилищен етаж, със застроена площ на етажа от 72.36 кв.м. от двуетажна жилищна сграда, находяща се в ПИ № 489 в кв.22 по плана на Г.П., построена на западната имотна граница, при съседи на имота: от изток – ПИ - 492, от запад – ПИ 488 – А. К., от север – улица и от юг – ПИ 490 –С. М. и в частта, в която е отменен нотариален акт № 23, том III, рег.№.7371, дело № 391/2008г.на Нотаруис Е. Я., с който В. С. К. е призната за собственик на основание давностно владение на първи жилищен етаж, с площ на етажа от 80.00 кв.м. от двуетажна жилищна сграда, находяща се в ПИ № 489 в кв.22 по плана на Г.П., построена на западната имотна граница, при съседи на имота: от изток – ПИ - 492, от запад – ПИ 488 – А. К., от север – улица и от юг – ПИ 490 –С. М..

ПРЕКРАТЯВА в тези части производството по делото поради недопустимост на предявените искове.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 259/11.12.2009 г. на РС-Г.П., постановено по Г.д.№ 358/2009 г. в частта за разноските.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок, считано от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: