РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Петрич, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20221230200682 по описа за 2022
година
Производството е по чл. 58д и сл. от ЗАНН
С НП № 42-0001644/10.06.2022 г., издадено от Д. Б. - директор на РД
"АА", С., на "Г. В." ООД, с ЕИК ***, за това, че:
На 23.02.2022 г., около 12: 40 ч. в сградата на ОО "АА" – Б., ул. "С. Д.
С." № ***, при извършване на тематична проверка на превозвача "Г. В." ООД,
притежаващ лиценз за извършване на товарни превози в общността, се
констатирало, че превозвачът е допуснал извършването на международен
превоз на товар на 27.02.2021 г. от водача Ц. З., управлявал МПС влекач
марка ВОЛВО № ***, от кат. N3, видно от товарителница, разпечатка от
дигитален тафограф и картата на водача, като същият не притежава валидно
удостоверение за психологическа годност, видно от справка в инф. система на
ИА "АА". С горното "Г В." ООД нарушил разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС във вр. с чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвП,
поради което на основание чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвП, на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева.
1
Постановлението е обжалвано в срок от "Г В." ООД чрез процесуален
представител, който в подадената жалба моли НП да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з. жалбоподателят се
позовава на разпоредби от Директива 2006/126 ЕО и Директива 2003/59/ЕО.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е
допустима.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз
основа на който същото е било издадено, съдът намира, че са налице
съществени нарушения на материалния закон. Аргументите на съда са
следните:
На „Г В.“ ООД е предявено нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвП
("Лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи
превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и
товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3
и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата"). Видно от събраните на съдебното следствие гласни доказателства
(показанията на свидетелите С. К. и Д. Д.) и приобщените писмени
доказателства, водачът Ц. Г.З. към датата на сключване на трудов договор с
превозвача "Г В." ООД е притежавал Удостоверение за психологическа
годност № 23628, издадено на 16.04.2015 г. и валидно до 16.04.2018 г. Тоест,
водачът З. към посочената в НП дата 27.02.2021 г. е управлявал с изтекъл
срок на валидност на Удостоверение за психологическа годност № 23628,
няма данни впоследствие да се е снабдявал с друго.
Предвид факта, че на процесната дата 27.02.2021 г. водачът З., за
който е установено от контролните органи, че е извършвал международен
превоз на товар, допуснат от превозвача, то очевидно е разполагал с валидно
СУМПС от съответната категория, в противен случай не би могъл да премине
границата с процесния товарен автомобил. Същевременно извършилите
2
проверката инспектори не констатират липса на правоспособност при водача
З., такъв факт не е констатиран при извършената проверка.
При така установените факти ангажирането на административно-
наказателната отговорност на превозвача противоречи на Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, която има приоритет
пред нормите от националното законодателство. Съображение 9 от
Преамбюла на Директивата указва, че доказателство за наличие на
съответствие на водачите на превозни средства, които се използват за
транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за физическа и
умствена годност за управление на превозно средство, следва да се
предоставя, когато свидетелството се издава и периодично след това. Този
редовен контрол съгласно националните правила за съответствие с
минималните стандарти ще допринесе за свободното движение на хора, ще
избегне нарушаването на конкуренцията и по-добре ще взема предвид
специфичната отговорност на водачите на такива превозни средства. На
държавите-членки следва да се позволи да налагат медицински прегледи като
гаранция за спазване на минималните стандарти за физическа и умствена
годност за управление на други моторни превозни средства. Поради причини,
свързани с прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат с подновяването
на свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на
валидност на свидетелството. Директивата е категорична, че "тези прегледи
следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради
това да се определят от срока на валидност на свидетелството" или с други
думи казано – установяването на психологическата годност следва се
извършва преди издаване или подновяване на СУМПС и същото да се
определя от срока на валидност на свидетелството.
На следващо място, в Съображение 8 от Преамбюла Директивата
залага минималните стандарти за физическа и умствена годност за
управление на превозни средства, което означава, че държавите членки могат
да завишат тези стандарти в своите национални законодателства. В тази
насока е разпоредбата на т. 5 от приложение III на Директивата, според която
стандартите, установени от държавите членки за издаване и всяко едно
последващо подновяване на свидетелствата за управление, могат да бъдат по-
строги от изложените в приложението. Възможността за въвеждане на такива
3
по-строги стандарти на национално равнище касае само и единствено
първоначалното издаване и последващото подновяване на свидетелствата за
управление на моторно превозно средство. Това означава, че възможността да
се въвеждат по-строги стандарти не следва да бъде използвана, за да се
удостоверят отделни аспекти от физическата или умствената годност за
управление на моторни превозни средства посредством документ, който
редом със свидетелството за управление на моторно превозно средство да има
свое собствено легитимиращо действие. А тъкмо това е сторено чрез
нормативното регламентиране на удостоверението за психологическа
годност, в резултат на което психологическата годност, вместо да бъде само
предпоставка на правоспособността за управление на моторни превозни
средства от съответната категория, бива въздигната и в отделно, паралелно
съществуващо с правоспособността юридическо качество, така както е в
предявената като нарушена разпоредба на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвП.
Ако трябва да се обобщи, вмененото задължение на превозвачите по
чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвП, и при положение, че се касае за водач с валидно
СУМПС и предходно (датата на твърдяното нарушение) валидно
удостоверение за психологическа годност, представлява ненужна и
надхвърляща стандартите на транспонираното европейско законодателство
административна строгост.
На съдебното производство жалбоподателят претендира разноски по
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, които следва да се възложат на административно-
наказващия орган с оглед изхода на делото. Искането е направено
своевременно, представен е договор за правна защита и съдействие, в който е
договорено и отразено заплащане на адвокатско възнаграждение в брой от
450 /четиристотин и петдесет/ лева. В съпроводителното писмо, с което е
изпратена жалбата административнонаказващия орган прави възражение за
прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар. Възражението
е неоснователно, тъй като възнаграждението е близко до минимално
предвиденото съгласно регламента на чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Следва да се има предвид, че процесуалният представител се
е явил в двете съдебни заседания, проведени по делото. Ето защо искането
следва да бъде уважено, като И.А. "А.а." следва да бъде осъдена да заплати
направените по делото разноски в размер на 450 лева заплатено адвокатско
4
възнаграждение за процесуално представителство.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 42-0001644/10.06.2022 г., издадено от Д. Б. -
директор на РД "АА", С., с което е прието, че "Г В." ООД е нарушил
разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС във вр.
с чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвП, поради което на основание чл. 96 г, ал. 1, пр. 2
от ЗАвП, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000
(три хиляди) лева.
ОСЪЖДА И. А. "А. а." да заплати на "Г В." ООД, с ЕИК ***
направените по делото разноски в размер на 450 /четиристотин и
петдесет/лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен Съд – Б. в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
5