Р Е Ш Е Н И Е
№:279
19.02.2019г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На четиринадесети февруари, две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Станимира Друмева
Членове: 1. Румен Йосифов
2. Веселин Белев
Секретаря: Сийка Хардалова
Прокурор: Андрей Червеняков
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно
наказателно административен характер дело № 3421 по описа за 2018 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния
кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Н.А.Д., ЕГН-**********,***, против решение
№ 1656/11.12.2018г. постановено по НАХД № 4495/2018г. на Районен съд - Бургас, с
което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 18-0769-003423/07.09.2018г.,
издадено от началник-група към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция-Бургас, с което
за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на
основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, са му наложени административни наказания
глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство (МПС) за срок от шест месеца. От касационната инстанция се иска да
отмени оспорвания съдебен акт с който е потвърдено НП, тъй като при извършеното
повторно изследване на кръвната проба на жалбоподателя е установено, че концентрацията
на алкохол в кръвта му е била 0,50 на хиляда, т.е. под съставомерните стойности
на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, а районният съд недопустимо чрез извършването
съдебно-химическа експертиза е установил, че концентрацията е била над 0,50 на
хиляда. Посочените в касационната жалба оплаквания съдът квалифицира по чл.348,
ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и
допуснато съществено нарушение на процесуални правила. В съдебно заседание
касаторът чрез процесуалния си представител адвокат К.К.от АК-Бургас поддържа
жалбата на изложените в нея основания и пледира за отмяна на съдебното решение
и потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касация – началник-група към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна
полиция-Бургас, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не ангажира
становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
неоснователност на оспорването.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по жалба на Н.Д. против
НП № 18-0769-003423/07.09.2018г., с което за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, са му наложени глоба от 500 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Пред районния съд в хода на проведеното съдебно следствие е установено, че
на 15.08.2018г. около 08.50 часа в гр.Бургас, по бул.Сан Стефано до
кръстовището с бул.Мария Луиза, в посока ул.Гладстон управляваният от Н.Д. лек
автомобил марка Мазда Премаци, с рег.№ СТ-4629-ВХ бил спрян за проверка от Х.Х.,
мл.автоконтрольор от ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция. Д. бил изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер” 7510, с фабричен №
ARBB-0029, което отчело, че концентрацията на алкохол в издишания въздух към
08.55 часа била 0,63 на хиляда. На Д. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 0716781/15.08.2018г. (л.5 от делото на РС) и
издаден талон за медицинско изследване (л.7). Била му взета кръвна проба за
извършване на химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в
кръвта в 09.28 часа, т.е. в срока от 45 мин. даден в талона за изследване (вж. протокола
на л.16). При проведената химическа експертиза № 434/17.08.2018г. (л.15) е
установено наличие на етилов алкохол в кръвта на Д. с концентрация 0,58 промила
на хиляда.
На 16.08.2018г. били издадени две заповеди за налагане на принудителни
административни мерки, с които временно е било отнето свидетелството за
правоуправление на МПС на нарушителя до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца и временно е било спряно от движение МПС с което било
извършено нарушението за срок от един месец, считано от 15.08.2018г., като
както свидетелството за правоуправление, така и свидетелството за регистрация
на автомобила били отнети още със съставянето на акта.
На 05.09.2018г. Н.Д. ***, сектор Пътна полиция (л.19), с която поискал да
му бъде издадено НП за да може да се възползва от възможността по чл.27, ал.3
от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Процесното наказателно постановление било издадено на 07.09.2018г. и
връчено на Д. на 19.09.2018г. В подадената на следващия ден жалба срещу НП до
районния съд той отново поискал на основание чл.27, ал.3 от Наредба № 1 от
19.07.2017г. за своя сметка повторно извършване на
химически анализ на кръвта му.
Видно от писмо рег.№ 769р-10100 с нечетлива дата (л.30) по молба на Д. от
20.09.2018г., началникът на сектор Пътна полиция поискал от началника на сектор
„БНТЛ“ при ОДМВР-Бургас на основание чл.27, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г.
извършването на повторна химическа експертиза от взета на 15.08.2018г. кръвна
проба на жалбоподателя.
След образуване на НАХД № 4495/2019г. от Районен съд - Бургас, с
разпореждане от 02.10.2018г. на съдията-докладчик също било допуснато
извършването на повторна химическа експертиза за установяване концентрацията на
алкохол в предоставената от жалбоподателя кръвна проба, съхранявана в сектор
„БНТЛ“ при ОДМВР-Бургас, като било назначено и вещо лице от състава на същата полицейска
базова научно-техническа лаборатория.
Изготвената химическа експертиза била представена със съпроводително писмо
от административно-наказващия орган на 08.10.2018г. Тя била извършена на
27.09.2018г. (л.29), като при повторното химическо изследване на кръвната проба
на жалбоподателя е установено, че съдържанието на етилов алкохол е концентрация
0,50 промила. В съпроводителното писмо наказващият орган поискал да бъде
назначена съдебно-медицинска експертиза която да установи на какво се дължи
разликата при двете химически изследвания и да посочи кое показание следва да
бъде взето под внимание, а ако се приеме, че това е резултатът от повторната
експертиза – 0,50 промила, съдебно-медицинската експертиза да изчисли
концентрацията на алкохол на водача към момента на управлението на МПС – 08.50
часа, като отчете, че кръвната проба е взета в 09.28 часа.
С определение № 1607 в проведено закрито заседание на 11.10.2018г. съдът е
отменил разпореждането си от 02.10.2018г. с което е допуснал повторна химическа
експертиза и е допуснал поисканата от ответника съдебно-медицинска експертиза,
като възложил същата на Военномедицинска академия гр.София. Експертизата била
изготвена от доц.В.А., съдебен токсиколог, началник на специализираната
химико-токсикологична лаборатория при ВМА-София и представена по делото на
02.11.2018г. В нея доц.А. дал заключение, че съхранението на кръвните проби на Д.
във вакуумна епруветка, която е стерилна и съдържа стабилизатор (натриев
флуорид) осигурява стабилен във времето резултат, като препятства образуването
на алкохол, така и разграждането му. В рамките на тримесечния срок на
съхранение в хладилник, кръвните проби са стабилни. Не са налице данни, които
да водят до съмнения в обективността на резултата и неговото повлияване от
фактора време на съхранение. Повторното изследване е извършено в рамките на
тримесечния срок. И двата получени резултата са аналитично коректни, като
отчетената разлика между двете изследвания – 0,08 промила между първата и
контролната проби, са в рамките на допустимото отклонение по чл.22, ал.2 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017г. – до 0,10 промила. Няма факти и обстоятелства които да
определят единия резултат като по-достоверен и/или по-точен от другия. Вещото
лице е извършил ретроспективно изчисление, като използвал средно-минимален
коефициент на елиминиране на алкохола от човешкото тяло – 0,15 промила на час, като
е дал становище, че към момента на управлението на МПС в 08.50 часа
концентрацията на алкохол в кръвта на Д. е била 0,60 промила, което
кореспондира с резултата от техническото средство. Доц.А. е посочил също, че
разликата в получените резултати при двете химически изследвания на кръвта се
дължи най-често на нехомогенност на кръвната проба – формиране на съсиреци,
поради недобро хомогенизиране на кръвта в епруветката, като пак се е позовал на
допустимостта на отклонението по чл.22, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г.
В открито съдебно заседание на 15.11.2018г. вещото лице доц.А. не се явило.
Жалбоподателят присъствал лично и се представлявал от адв.Кацарски.
Административно-наказващият орган не се явил и не изпратил представител. Районният
съд провел разпит на актосъставителя и по предложение на адв.Кацарски на
основание чл.282 от НПК, без да вземе съгласието на административно-наказващия
орган, приел заключението на вещото лице доц.А. без да проведе негов разпит.
В издаденото решение, предмет на настоящото касационно оспорване,
първостепенният съд се позовал изцяло на експертизата на доц.А., приемайки, че
концентрацията на алкохол в кръвта на Д. била 0,60 промила, с което е
осъществен състава на нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, законосъобразно
санкционирано от наказващия орган с наказанията предвидени в чл.174, ал.1, т.1
от ЗДвП.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Оспореното съдебно решение е постановено при нарушение на приложимия материален
закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила.
Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на
районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността,
допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон
съдът следи служебно.
Разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП забранява на водача на пътно
превозно средство да го управлява под въздействието на алкохол. Нормата на
чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда санкция за водач, който управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително
– лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба 500 лева.
Следователно законът определя, че водачът на превозно средство не е в състояние
да го управлява, ако концентрацията на алкохол в кръвта му е над 0,5 промила,
но не и по-малко.
От съществено значение в настоящия случай за съставомерността на деянието
по чл.174 от ЗДвП е да се установи дали по делото е доказано управлението на
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила. Настоящият касационен
състав не споделя, че фактическите и правни изводи до които е достигнал
районният съд в тази насока, са доказани несъмнено. Те се основават на
недопустимо приобщената към доказателствения материал експертиза извършена от
вещото лице доц.А.. Съгласно чл.282, ал.3 от НПК, приложим на основание чл.84
от ЗАНН, разпит на вещото лице може да не се проведе, ако то не се яви и
страните са съгласни с това. В случая районният съд не е взел съгласието на административно-наказващия
орган, поради което недопустимо е приел експертизата без да провежда разпит на
вещото лице. Ето защо тази експертиза не е годно доказателствено средство и
поради допуснатото съществено процесуално нарушение при приемането й, следва да
бъде изключена от доказателствения материал.
Последното налага извършването на нова преценка от касационния състав на
обстоятелството каква е била установената концентрация на алкохол в кръвта на Д.,
въз основа на събраните по надлежния ред доказателства по делото, като се има
пред вид разпоредбата на чл.190, ал.2 от ЗДвП, според която наказанието
лишаване от право да се управлява МПС тече от датата на изземването на
свидетелството за управление, а случая свидетелството е иззето на 15.08.2018г.
със съставянето на акта и понастоящем наложеното наказание от шест месеца вече
е изтекло.
Основен принцип в административно-наказателния процес е, че отговорността
на виновните лица се ангажира само за извършени от тях безсъмнено установени
административни нарушения. Съгласно чл.174 ал.4 от ЗДвП, редът, по който се
установява употребата на алкохол, се определя с наредба от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Именно
това е цитираната по-горе Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. На основание нейния чл.27, ал.3, нарушителят Д. е поискал в
седемдневен срок от връчване на наказателното постановление за своя сметка
повторно извършване на химически анализ чрез органа по производството, преди да
е изтекъл срокът по чл.26, ал.4 от същата наредба, като от разпоредба на чл.22,
ал.2 на Наредба № 1 от 19.07.2017г. се установява, че изследванията за
установяване употребата на алкохол се извършват двукратно, а резултатите в
отчетената крайна концентрация (отчетена до втория знак след десетичната
запетая включително) не трябва да се различават с повече от 0,10 на хиляда при
резултати до 1 на хиляда, а при резултати над 1 на хиляда - с до 10 % от
стойността, като при по-голяма разлика изследването се повтаря.
В случая, видно от протокола за втората химическа експертиза (л.29) са били
изследвани двата броя проби кръв, а при първата експертиза е била изследвана
само едната от представените две проби, а другата е оставена да се съхранява
като контролна, поради което безспорно резултатът от повторно химическо
изследване е по-точен, а неговата стойност ненадвишаваща 0,5 промила не може да
обоснове квалификация по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП. Следва да се има предвид,
че след като законодателят е допуснал провеждането на контролно изследване по
чл.27, ал.3 от наредбата, то не може да не бъдат зачитани резултатите от него,
а да бъде давана вяра на първото изследване. Именно в това се състои смисъла на
понятието контрол – да се извърши проверка и съответна корекция на първото
изследване. В случая не е налице и хипотезата на чл.27, ал.3 от Наредба № 1 от
19.07.2017г., според която при отчетена разлика между първото и повторното
изследване, два пъти по-голяма от посочената в чл.22, ал.2, органът по
производството възлага изследване на контролната проба в друга лаборатория,
което се извършва от трима специалисти. Разликата между двете изследвания е
дори по-малка от тази по чл.22, ал.2 от наредбата, като обстоятелството, че резултатът
от второто изследване не води на приложимост на санкционната разпоредба на чл.174,
ал.1, т.1 от ЗДвП, не може да бъде мотив той да не бъде зачитан. Поради
изложеното в случая не е налице безсъмнена доказаност на нарушението на водача
по смисъла на чл.174 от ЗДвП, поради което издаденото при подобно съмнение
наказателно постановление е незаконосъобазно и като такова следва да се отмени.
Предвид горното след като извърши изискуемата служебна проверка, касационната
инстанция намира решението на районния съд за незаконосъобразно, което налага
същото да бъде отменено, като се отмени и НП.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр.
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1656/11.12.2018г. постановено по НАХД №
4495/2019г. на Районен съд - Бургас, като вместо това постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0769-003423/07.09.2018г., издадено от началник-група
към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция-Бургас, с което на Н.А.Д., ЕГН-**********,***, за нарушение по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, са наложени
административни наказания глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.