№ 6184
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110167475 по описа за 2021 година
Предявени са пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 45 и чл. 49
от ЗЗД от ИВ. Д. Б., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, против Н.Й. Н., ЕГН **********,
с адрес: *** и „П.Н.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с искане за
солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 12 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
25.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че от няколко години срещу личността на ищеца, от страна
на ответниците се провежда организирана кампания за съзнателно публично
„омаскаряване“. Част от тази кампания било изричното изявление на ответника Н.Н.,
извършено в качеството му на автор на публикуваната на 25.02.2020 г., на интернет
страница/уебсайт – www.* дописка със заглавие: „Н.Н.: Моралният негодяй И.Б. обяви, че
пиарите на Б.Б. се молят коронавирусът да стигне по-бързо до Б.…“. Твърди се, че ищецът е
бил окачествен като „нравствен дегенерат“, „морален изверг“, „от бандата на фейковете“,
„дупка на човечеството“ и „мъртва душа“, които обиди били насочени пряко срещу
личността на ищеца, вследствие на което честта и достойнството му били дълбоко засегнати.
Посочва се, че процесните публикации станали достояние на голям кръг от хора, което
причинило на ищеца неимуществени вреди, било засегнато доброто му име на журналист,
градено през годините. Съдържащите се в публикациите обиди довели ищеца да
потиснатост, намалена работоспособност и крайна раздразнителност от необходимостта да
отговаря на свързани с публикацията въпроси. Ищецът твърди, че търпи неимуществени
вреди и претендира обезщетение в размер на 12000 лева,ведно със законната лихва,считано
от датата на увреждането до окончателното изплащане. Моли съда да уважи исковата
претенция.
Ответниците Н. Н. Й. и „П.Н.“ ЕООД, представлявано от управителя Н. Н. Й., чрез
процесуалния им представител, изразяват становище, че исковете са допустими, но
неоснователни. Оспорва се твърдението на ищеца, че именно Н.Й. е автор на посочените
публикации, тъй като липсвал подпис под тях. Сочи се, че текстовете в посочената
публикация не можели да бъдат оценявани като обидни, клеветнически или позорящи
ищеца, а за да се ангажира отговорността на ответниците следвало изразите да
представляват обида, съответно клевета.
1
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Представени са писмени доказателства – извадки от публикации относно твърдените в
исковата молба обстоятелства. Приложен е и констативен протокол № 107, том I-3, рег. №
1492/26.04.2021 г. на нотариус А.Н., в който е констатирано, че процесната публикация
съществува към 26.04.2021 г.
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита на свидетелката
Т. се установява, че с ищеца се познават от близо двадесет години, както и че са колеги.
Поддържали често контакт, от него разбрала за процесната публикация, като свидетелката се
е запознала със съдържанието на същата. Твърди, че е бил цитиран текст, който ищецът е
публикувал във „Фейсбук“, като конкретизира, че част от текста бил изваден от контекста,
като на базата на този цитат „изваден от контекста“, били направени лични нападки,
използвали се епитети от типа „морален негодай“, „дегенерат“. Това се отразило зле на
ищеца, тъй като на никого не е приятно да бъде обиждан. Свидетелката поддържа, че за
ищеца това бил голям тормоз и му пречел на работата, като бил изнервен, разконцентриран,
трудно извършвал работната си дейност. Била нарушена и репутацията му. Ищецът бил
изключително притеснен, тъй като се намирал в неравностойна позиция, предвид това, че
неговото издание било доста по-малко от това на ответното дружество, също така
аудиторията на „П.Н.“ ЕООД била много по-голяма и с повече възможности, съответно
обидите и квалификациите по отношение на ищеца, достигали до голям брой хора.
Свидетелката посочва, че публикациите продължавали да фигурират в публичното
пространство, както и че не е известно дали ищецът е правил опит да се свърже с
ответниците за отговор, респ. премахване на публикацията от сайта. Свидетелят А. също
твърди, че познава ищеца отдавна, както и че се е запознал със статията, тъй като бил
журналист и следял българските сайтове. Твърди по спомен, че се е обадил на ищеца, за да
му каже за въпросната статия, като реакцията на последния била фрустрация, нервност, яд,
дълбоко разстройство. Свидетелят поддържа, че по необясними за него причини
ответниците упражнявали постоянен тормоз върху ищеца. Квалифицира обидите по адрес на
Б. като тежки, груби, лични, имали психическо въздействие върху ищеца. Последният също
не можел да си обясни причината за това поведение на ответниците, измъчвал се и не можел
да спи, тъй като било особено мъчително човек да е в неведение относно причината някой да
извършва подобни действия. Свидетелят сочи, че ищецът е един от най-известните
български журналисти към момента, че е често канен гост в телевизиите, автор на няколко
публицистични книги, на фотоизложби, описва го като човек с определено професионално
реноме, съответно професионалната му репутация била дълбоко накърнена и то пред голяма
аудитория. Св. А. потвърждава показанията на свидетелката Т., че ищецът не можел да се
концентрира, че изгубил желание за работа. Имало и нови публикации срещу последния,
което създавало допълнителен стрес, тъй като ищецът очаквал всеки ден спрямо него да
бъдат насочени още обиди. Поводът на конкретната публикация бил малък статус във
„Фейсбук“, който бил взет без разрешение на И.Б. и препечатан в друг сайт, което водело до
извод, че ответната медия целенасочено търсела повод да накърни ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Уважаването на искова претенция за непозволено увреждане е обусловено от
провеждането на доказване,че са настъпили вреди,вредите са пряка и непосредствена
последица от действия или бездействия на ответника или по повод на работа,възложена от
ответника,налице е причинна връзка между действията или бездействията и вредоносния
резултат. Искът по чл.45 от ЗЗД е насочен към ангажиране отговорността на прекия
причинител,а с исковата претенция по чл.49 от ЗЗД се ангажира обективната отговорност
2
на възложителя за вреди,възникнали вследствие на действия или бездействия при или по
повод на възложената работа. За да бъде ангажирана отговорност на възложителя за
възлагане изготвянето на медийни публикации, необходимо е да бъде доказано,че са
публикувани статии,в които се разгласяват неверни или позорни обстоятелства,да бъде
установено,че са възникнали вреди вследствие на публикациите. С иска по чл. 45 от ЗЗД се
цели ангажирането отговорността на автора относно същите вреди. Свободата на словото и
правото за получаване и разпространяване на информация са конституционно установени
принципи съгласно чл.40 и чл.41 от Конституцията на Република Б.,а единствените
ограничения,които се поставят са информацията да не е насочена спрямо правата и доброто
име на гражданите. Съгласно чл.32 от Конституцията на Република Б. всеки има право на
неприкосновеност на личния живот и защита на честта и доброто му име. С оглед
конституционно установения принцип,че не следва да бъде засяган личния живот на
гражданите,нито доброто им име,съдът счита,че следва да се осигурява разпространяване на
информацията чрез публикуваните статии и материали при спазване на принципа,че тези
публикации не са насочени към накърняване личната сфера на конкретно лице или
лица,нито към уронване достойността и доброто им име. Отчитайки принципа,установен с
чл.32 от Конституцията,съдът приема,че правото на информация следва да бъде съобразено
с представянето на факти и обстоятелства по начин,по който не се засяга строго личната
сфера на лицата. Софийският районен съд счита,че съвкупният анализ на доказателствата
позволява да бъде възприето,че ответниците са пасивно легитимирани да отговарят за
обезвреда. Съдът намира,че ответникът Й. се явява автор на статията,респективно пасивно
легитимиран е да отговаря за обезвреда. Несъстоятелни са възраженията на Н.Й., че той не
следва да носи отговорност, тъй като статията не била подписана с подпис, съответно не
можело да се направи категоричен извод за авторството . Това е така, защото в случая се
касае за медийна публикация в интернет сайт, т.е. неприложими са правилата,относими към
писмените доказателства. В случая името на физическото лице – ответник е изписано след
статията,поради което съдът приема,че именно ответникът Й.,а не друго лице е автор на
публикацията. Съдът счита,че и ответното дружество отговаря за обезвреда,защото се явява
издател и като такъв е възложител на работата.Възложителят на работата по смисъла на чл.
49 ЗЗД и прекият причинител отговарят солидарно спрямо пострадалия за причинените
вреди - пострадалият може да реализира правата си като предяви иск или срещу прекия
причинител на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, или срещу възложителя на работата
на основание чл. 49 ЗЗД, или и срещу двамата за реализиране на солидарната им
отговорност – в този смисъл решение № 581 от 30.09.2010 г. на ВКС,постановено по гр. д.
№ 1019/2009 г., III г. о., ГК.
Анализирайки съдържанието на публикацията,съдът приема,че същата засяга в
негативен аспект личността на ищеца И.Б. и го представя като човек с ниско ниво на морал.
Изложените в публикуваната статия обстоятелства се явяват позорящи ищеца Б. от гледна
точка на добрите нрави, а същевременно ответникът не е ангажирал доказателства за
достоверността и истинността на публикуваните факти. В този смисъл при липсата на
проведено доказване,че публикациите отразяват обективно осъществили се факти, съдът
намира, че са реализирани предпоставките за ангажиране отговорността на ответниците при
условията на солидарност. Съдът,отчитайки употребените думи и изрази счита,че с
публикацията не се отправя критика,нито публикацията отразява мнение или оценка,а
употребените думи и изрази,на които ищецът Б. се позовава,представляват такива,които са
насочени спрямо доброто име на ищеца и неговата репутация в обществото при
съобразяване на упражняваната от ищеца професия и професионална дейност,с което е
нарушен принципът,установен съгласно чл.32 от Конституцията. Следва да бъде
отчетено,че употребените изрази са насочени към описване на ищеца Б. в негативна
светлина като лице без морал и ценностна система и по естеството си накърняват честта му.
Софийският районен съд приема,че следва да бъде отчетено,че принципът на свободата на
3
словото се проявява в публикуване на информация,но публикациите не могат да бъдат
насочени към засягане честта или достойнството на конкретната личност при отчитане
принципа на чл.32 от Конституцията. За да счете,че ищецът Б. е доказал,че са му причинени
вреди, съдът взе предвид показанията на свидетелите Т. и А., които описват състоянието на
ищеца – че е бил раздразнен, изпитвал е трудности при концентрация, извършвайки
трудовата си дейност, вследствие отразеното в статията, измъчвал се е вследствие
упражнявания върху него тормоз. Предвид обстоятелството,че и двамата свидетели
депозират показания за начина,по който публикацията се е отразила на живота на ищеца Б. и
на изпълнението на професионалните му дейности,съдът счита,че описаните вреди са
последица от статията и ответниците са пасивно легитимирани да отговарят за обезвреда.
Софийският районен съд приема,че е доказано от ангажираните в хода на производството
доказателства,че ищецът Б. е претърпял неимуществени вреди – от събраните гласни
доказателства се установява, че ищецът е изпитвал душевен дискомфорт от отразеното в
статията, имал е проблеми с концентрацията, измъчвал се е, тъй като е имал изградена
репутация, често е бил канен като гост в медийното пространство. Съдът счита,че следва да
бъде отчетено,че употребените думи и изрази засягат личността на ищеца,но и
професионалната му реализация,в която насока за лице,което работи като журналист има
съществено значение доверието към него от обществото. Негативното отражение на
публикациите в психиката на ищеца Б.,означава,че е доказано,че са възникнали вреди и за
тези вреди,произтекли от публикуваните статии,съдът приема,че отговорност следва да се
понесе както от ответното дружество, така и от автора на статията, в условията на
солидарност. Когато е предявен иск за обезвреда на неимуществени вреди,съдът определя
размера на обезщетението по справедливост при отчитане критериите по чл.52 от
ЗЗД,защото неимуществените вреди не подлежат на точна количествена преценка.
Софийският районен съд намира,че исковата претенция подлежи на уважаване за сумата от
5000 лева,а за разликата до претендирания размер от 12000 лева искът следва да бъде
отхвърлен. За да определи размера на обезщетението на 5000 лева,съдът отчете, че се касае
само за една публикация,но публикувана в интернет,съдържанието на статията може да
достигне до широк кръг от хора,взе предвид,че ищецът е известен в обществото с медийните
си изяви,отчете наличието на множество изрази - като „нравствен дегенерат“, „морален
изверг“, „от бандата на фейковете“, „дупка на човечеството“, „мъртва душа,които в
съвкупност засягат честта и доброто име на ищеца Б.. По изложените съображения съдът
приема,че исковата претенция следва да бъде уважена за сумата от 5000 лева,ведно със
законната лихва,считано от 25.02.2020 г.,на която дата е била налице процеснаата
публикация,каквото искане е формулирано от ищеца,а за разликата до 12 000 лева искът
подлежи на отхвърляне. При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да бъдат присъдени
такива в размер от 762,50 лева, а в полза на ответниците – в размер от 787,50 лева заплатено
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н.Й. Н., ЕГН **********, с адрес: *** и „П.Н.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Н. Н. Й., на основание
чл. 45 от ЗЗД и чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД, да заплатят солидарно на ИВ. Д. Б., ЕГН
**********, сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за периода 25.02.2020 г. до 25.11.2021 г., вследствие на публикация от
25.02.2020 г., на интернет страница/уебсайт – www.*, дописка със заглавие: „Н.Н.:
4
Моралният негодяй И.Б. обяви, че пиарите на Б.Б. се молят коронавирусът да стигне по-
бързо до Б.…“ и по отношение на квалификациите: „нравствен дегенерат“, „морален
изверг“, „от бандата на фейковете“, „дупка на човечеството“ и „мъртва душа“, ведно със
законната лихва върху главницата,считано от 25.02.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, като отхвърля иска в частта за разликата над 5000 лева до пълния претендиран
размер от 12000 лева.
ОСЪЖДА Н.Й. Н., ЕГН **********, с адрес: *** и „П.Н.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Н. Н. Й. да заплатят на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на ИВ. Д. Б., ЕГН **********, сумата от
762,50 лева ( седемстотин шестдесет и два лева и петдесет стотинки ) съдебноделоводни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ИВ. Д. Б., ЕГН **********, да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на Н.Й. Н., ЕГН **********, с адрес: *** и „П.Н.“ ЕООД, ЕИК
***, представлявано от управителя Н. Н. Й., сумата от 787,50 лева ( седемстотин осемдесет
и седем лева и петдесет стотинки ) заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5