Решение по дело №87/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на М А. А. Х., [държава], срещу Решение № 12632/03.12.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

В жалбата се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Административният акт бил издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставял на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Причините, поради които жалбоподателят напуснал [държава], същият изложил добросъвестно пред административния орган, но те не били възприети правилно.

В частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното в първата част на обжалвания акт, преценил, че жалбоподателят не заявил за него да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тоест хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Такъв риск за него бил налице и той не можел да се завърне в [държава], поради изложените по време на интервюто обстоятелства. Ако не съществувала заплаха за живота и личността му, нямало да търси убежище в България на хиляди километри от дома си.

Член 3 от ЕКПЧ включвал една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранявал изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на чл. 3 държавата носела отговорност, когато е извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която е било върнато. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава („бежанци sur place“). Чл. 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят е напуснал своята държава на произход.

Така изложените факти, преценени в тяхната съвкупност, сочели на повърхностно провеждане на административната процедура, довело до издаването на един незаконосъобразен акт.

С оглед гореизложеното, жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение със законните последици от това.

 

Жалбоподателят се явява лично в съдебно заседание и заявява, че поддържа жалбата. Не прави доказателствени искания. Посочва, че в [държава] нямало мир, спокойствие, нито добър живот. Заявява, че негови близки наскоро били убити от групировката ДАЕШ.

 

Упълномощеният му процесуален представител пледира, че административният орган не е обсъдил и преценил всички доказателства, събрани по делото в тяхната съвкупност и взаимовръзка, поради което изложил неправилни и необосновани правни и фактически изводи. Взети били предвид само определени факти и заключения, а напълно били игнорирани други. В страната по произход на жалбоподателя бил налице въоръжен конфликт, характеризиращ се с безогледно насилие до степен, че завръщането на жалбоподателя в [държава] щяло да застраши живота му. Моли за присъждане на разноски. Представя писмени бележки, в които излага подробни доводи в подкрепа на изразената позиция за незаконосъобразност на оспорения административен акт.

 

Ответникът – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, моли жалбата да бъде отхвърлена и решението на административния орган да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки, които моли да бъдат взети предвид при постановяване на съдебното решение.

 

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, чрез представителя си в съдебно заседание, моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

 

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

С Молба рег.№ УП-33753/07.08.2024 г. по описа на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) жалбоподателят е поискал предоставяне на закрила в Република България. Желанието за предоставяне на международна закрила е потвърдено и в Молба вх.№ 2239/07.08.2024 г. по описа на РПЦ – Харманли. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-33753/06.08.2024 г., в който е вписан с имената М А. А. Х., от мъжки пол, роден на [дата]. в [населено място], [държава], с идентичен постоянен адрес, [държава], етническа принадлежност -***, религия – ***, образование - начално, професия – общ работник, семейно положение – неженен, без документи за самоличност. В Приложение към регистрационния лист са вписани данни за близките на чужденеца – родители, братя, сестри, с отбелязване на имената им, години и къде се намират по сведение на чужденеца – в случая в [държава]. Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

С Писмо рег. № УП-33753/13.08.2024 г. от Специализирана дирекция „М“ – ДАНС е изискано писмено становище по постъпилата от М А. А. Х. молба за закрила. В писмо с рег. № 15040/26.09.2024 г. на За Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на жалбоподателя, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С жалбоподателя е проведено интервю на 26.09.2024 г., в което същият е потвърдил дадената при попълването на регистрационния лист информация. Заявил, че няма роднини в държава-членка на ЕС. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Разказал, че семейството му - родителите му, петимата му братя и петте му сестри - се намирали в [държава], в [населено място]. Семейството му не напуснало [държава], защото нямали пари да заминат. Обяснил, че всички живеят в една голяма стая в селото и дори да отидели на друго място, пак нямало да имат възможност да живеят нормално. Освен това ако чужденецът отидел някъде, където имало редовна власт, щели да го вземат войник, а той не искал да служи - да отидеш в казармата било равно на смърт. Чужденецът напуснал [държава] в началото на юли 2024 г. и нелегално преминал в Турция. В България дошъл в средата на юли 2024 г., като влязъл в страната нелегално.

Чужденецът заявил, че не е подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в Република България или друга държава, освен в България. Не бил подавал документи за временна закрила в Турция. Не бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Разказал подробно защо е напуснал държавата си по произход - заради войната, казармата и защото били много зле материално. Последният инцидент, свързан със сигурността в района му, се случил месец преди да напусне страната си, когато къщата на чичо му била разрушена. За щастие никой от семейството не бил пострадал. Къщата била празна. Той лично не бил свидетел на военни действия или сражения и не бил виждал убити хора. Нямал близки, познати или роднини, които да са пострадали във военните действия. Нямал проблеми в [държава] заради това, че е ***, или заради изповядваната от него религия. Нямал проблеми с официалната власт в страната си. Не бил членувал в политическа партия или организация, нито бил член на въоръжена групировка. Не бил заплашван. Върху него лично не било оказвано насилие. Заявява, че не би се завърнал в държавата си по произход, защото там имало само убийства и война. Конкретното му искане било да живее в България.

С Решение № 12632/03.12.2024 г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 08.01.2025 г. на чужденеца срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 14.01.2025 г. и регистрирана с вх.№ УП-33753/14.01.2025 г. по описа на ДАБ при МС.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Не са налице допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения.

Установява се от доказателствата по делото, че пред интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, състояло се в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, като са налице и данни, че протоколът е прочетен на интервюирания в присъствието на преводача на разбираемия за търсещия закрила език, при което не са изразени възражения по съдържанието му.

Спазено е изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, като в случая от страна на орган на ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето с процесното решение и съгласно същото, ДАНС не възразява да се предостави статут на лицето, при наличие на законовите предпоставки за това.

 

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

 

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а, от друга страна – това преследване да е поради някоя от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От оспорващия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма – действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход – [държава]. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, както и самият той заявява в интервюто. Същият не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в [държава].

 

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната фактическа хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на М А. А. Х..

 

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз в случая не са налице, тъй като споделената пред интервюиращ орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт и че той достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в [държава], в конкретен регион там, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. В тази връзка, следва да се посочи, че ответникът не е тълкувал неправилно и превратно Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г., доколкото бежанската история на търсещия закрила не може да бе определена като такава, обосноваваща прилагане на изложеното по-горе от визираното решение на Съда на Европейския съюз по отношение на жалбоподателя.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ въз основа на обективираната в Справка вх. № МД-02-3/15.10.2024 г. и Справка вх. № ЦУ-02-41/05.11.2024 г., издадени от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, информация относно Сирийска арабска република. Предвид изложеното в тях е посочил, че ситуацията със сигурността в [държава] е стабилна и не може да се говори за наличие на безогледно насилие на територията на страната.

Съдът намира формираните от административния орган съображения за обосновани. Бежанската история на жалбоподателя е правилно възприета и съответно съпоставена както с реалната обстановка в [държава], така и с личното положение на жалбоподателяя, относими към датата на постановяване на оспорения акт.

От представената в хода на съдебното производство Справка с вх. № МД-02-60/29.01.2025 г., съдържаща информация за обстановката в [държава] след падането на режима на Б. А., става ясно, че новата власт в страната, начело с ислямистката група „Хаят Тахрир ал Шам“ (HTS), е благоразположена към населението в страната. Посочено е, че според информациите от различни източници, властите обещават да изградят родина за всички, включително всички секти и социални класи. Също така, Националната коалиция на сирийските революционни и опозиционни сили, представляваща вече бивши опозиционни групи, е заявила, че се е ангажирала да завърши прехвърлянето на властта към преходен управляващ орган с пълни изпълнителни правомощия, проправяйки пътя към свободна, демократична и плуралистична [държава]. Сочи се и че е предвидено плавно и мирно предаване на държавната власт от страна на досегашните членове на правителството на преходно правителство. Новото ръководство на [държава] се е ангажирало да защитава правата на малцинствата, като в началото на януари 2025 г. Министерството на образованието на преходното правителство обявява нова учебна програма за всички възрасти. Цитира се изявление на пратеника на ООН за [държава], който заявява, че „има много надежда сред цивилните за началото на нова [държава]“. Посочват се данни от бюлетина на Върховния комисариат за бежанците на ООН от 02.01.2025г., с оглед направена от Комисариата оцанка на положението в [държава], видно от която от 08.12.2024 г. насам с [държава] са се завърнали 115 000 сирийци. Съобщава се за възстановяване и на международните полети от летището в Дамаск. От началото на януари 2025 г. САЩ предоставя шестмесечно изключение по отношение на санкциите, по т.н. Общ лиценз, за да предостави възможност за навлизане на хуманитарни помощи в [държава], даряването на енергия, включително петрол и електричество. Цитира се направено от Катар изявление за предоставяне на финансиране за 400 процентно увеличение на заплатите в публичния сектор.

Твърдението на жалбоподателя за породен страх от евентуална повиквателна за армията не може да се счита за основание за предоставяне на закрила. По делото не са ангажирани доказателства, от които да може да се направи извод, че ако се завърне в страната си, жалбоподателят би бил изложен на опасностите, предвидени в хипотезите по чл. 9 от ЗУБ. Тук следва да се отбележи и че не се установява във връзка с твърденията на жалбоподателя спрямо него да е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 5 от ЗУБ.

Съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо жалбоподателя. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствена заплаха за живота и сигурността му в [държава]. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство, са обективни. Обсъдена е обстановката в [държава], данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в оспореното решение на административния орган. Изводите на последния, че по отношение на търсещия закрила не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл. 9 от ЗУБ, са законосъобразни и макар да не са напълно актуални към настоящия момент, в крайна сметка разпоредителната част на акта е правилна.

Предвид всичко гореизложено и с оглед актуално положение в [държава] към днешна дата, съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, предвид което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М А. А. Х. – [държава], против Решение № 12632/03.12.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.