Определение по дело №18/2017 на Окръжен съд - Ловеч

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  №…..

 

 

 

 ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и седемнадесета година,в състав:

 

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:        ЕВГЕНИЯ  ПАВЛОВА,

                                         ЧЛЕНОВЕ:        ТАТЯНА МИТЕВА,

                                                                     ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

като изслуша докладваното от член-съдията Ангелова, ч.гр.д.№18/2017г., за да се произнесе, съобрази:

 

     

 Производство по чл.413,ал.2 от ТЗ.

 

 

Постъпила е частна жалба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ЖК”Младост”4, Бизнес парк-София,сгр.14,представлявано от Нели Панчева Недялкова и Димитър Тодоров Димитров,чрез юрисконсулт Даниела Иванова Вълчева, против Разпореждане с №1332/08.12.2016г., постановено по ч.гр.д.№497/2016г. на РС-Луковит, в частта, с която е отхвърлено заявлението  за издаване на заповед за изпълнение срещу Емил Колев Младенов за парично вземане в размер на  3575.28лв., представляващо възнаградителна лихва за периода от 05.10.2015г. до 05.10.2019г. и в частта, в която се претендират разноски за разликата над 427.14лв.до пълния размер от 576.29лв. Счита,че не е следвало да се отхвърля искането в тази част, тъй като тъй като съгласно Договор за потребителски заем с №  PLUS-10943544, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и Емил Колев Младенов изрично е уговорено, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от договора надбавки. Излага,че дружеството е изпълнило договорните си задължения, а длъжникът не е, тъй като не е заплатил дължимите вноски по предоставения му кредит и съгласно погасителния план. Обяснява, че посочената начална дата, за начисляване на възнаградителната лихва, е датата на първа пропусната погасителна вноска, т.е. 05.10.2015г., а крайната дата 05.10.2019г.- последна падежна дата. Вземането в размер на 3 575.28лв. и е изискуемо към момента, поради настъпилата предсрочна изискуемост по Договора. Твърди,че след като между страните е уговорена възнаградителна лихва, то тя се дължи от длъжника от падежа на първата неплатена вноска до крайния срок на договора. Тази надбавка се дължи в полза на Кредитора на основание чл.294,ал.1,вр.с чл.287 от ТЗ, като възнаградителна (договорна) лихва. Представлява възнаграждение (цена), която се дължи за предоставянето и ползването на парична сума за определено време, през което не е погасена оставащата дължима главница. Развива, че срещу това, че заемодателят се лишава временно от паричните си средства, получава еквивалентни насрещни блага, каквото е договорената лихва. Последната се дължи през врече на кредита и заедно с главницата. Затова в случаите на обявена предсрочна изискуемост и дължима главница, се дължи и възнаградителна лихва върху непогасената част за периода до  уговорения краен срок. Предсрочната изискуемост е санкция за неизправността на длъжника, поради което последиците трябва да включат точно и пълно изпълнение на задължението, каквото съществува и се дължи при настъпване на срока. Ако кредиторът не упражни правото си на предсрочна изискуемост, а длъжникът е неизправен, на падежа на задължението, той би дължал връщане на заетата сума и на възнаградителната лихва както и обезщетение за забава. Счита, че упражняването на предоставеното в договора право на предсрочна изискуемост, не погасява уговореното задължение и не следва да се тълкува, като отпадане на правото на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера, който той би имал и при добросъвестност на длъжника. Затова твърди, че при предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва такава и на непадежиралите към момента анюитетни вноски, включително и в частта им за възнаградителни лихви и такси. Твърди,че цялото вземане е станало изискуемо. Развива,че по правилото на чл.410 и чл.411 от ГПК съдът следва да изходи единствено от твърденията на настъпилата изискуемост и да издаде заповед за изпълнение и за претенцията за възнаградителната лихва,която същата е достатъчно индивидуализирана и са посочени обстоятелства, на които се основава. Счита,че в проверката си първоинстанционният съд е излязъл извън дължимата проверка и изложил доводи по основателността на заявеното вземане, включително и по изискуемостта на вземането за възнаградителната лихва. Така е постановил неправилен съдебен акт, които счита, че следва да се отмени по реда на инстанционния контрол. Д 

 

 

 

лъжникът следва да върне не само получената главница, но дължи изпълнение и на всички други поети задължения по договора за кредит, съответно и всички друга договорни плащания до пълния размер на сумата, подлежаща на връщане, както е посочена в договора. При сключване на договора длъжникът е поел задължение да върне на кредитора определена сума, на равни месечни вноски, включващи и печалбата на дружеството. Поради неизправността му, с оглед  допуснато просрочие на вноски, губи договорените преимущества на разсрочено плащане и дължи посочената в договора сума за връщане- предсрочно. Договорът между страните съществува, но длъжникът поради собственото си поведение е загубил правото на разсрочено плащане.Дължи предсрочно цялата заемна сума. Възразява,че ако се приеме, че след настъпване на предсрочната изискуемост по делото не следва да се заплаща възнаграждение на кредитора,така би се достигнало до имуществено санкциониране на кредитора и облагодетелстване на неизправния длъжник, който вследствие на своята забава би получил намаляване на размера на задължението си. Позовава се на съдебна практика. Моли да отмени разпореждането в обжалваната му част и  се издаде допълнителна заповед по отношение възнаградителната лихва,както и за направените в производството разходи- държавна такса от 15лв.

Като съобрази представените по ч.гр.д.№497/2016г.по описа на РС-Луковит писмени доказателства, въззивният състав приема следното:

 По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 19.12.2016г., а жалбата е подадена на 21.12.2016г.,видно от клеймото,т.е. в предвидения срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Пред РС-Луковит е подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК от „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД,с ЕИК *********, против Емил Колев Младенов с ЕГН ********** от гр.Луковит, с искане за издаване на заповед за изпълнение за парично вземане срещу длъжника за сумата 9 276.92лв.-главница, 3 575.28лв.-възнаградителна лихва от 05.10.2015г. до 05.10.2019г., 962.45лв.- мораторна лихва от 05.11.2015г. до 11.11.2016г. и законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на вземането. Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски заем с №  PLUS-10943544, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и Емил Колев Младенов, сключен на 01.10.2014г.,по силата на който  дружеството е отпуснало заем в размер на 10 000лв. и закупуването на застраховка от 3 360лв. Твърди, че дружеството е изпълнило задължението си и е превело сумата, срещу насрещния ангажимент на кредитополучателя да погаси заема на 60 вноски, всяка от 309.38лв., съгласно погасителния план. Месечните вноски включват главница, заедно с оскъпяването, съгласно годишния процент на разходите и уговорения годишен лихвен процент. В т.14 е посочено,че Емил Младенов е изплатил само 11 вноски. Вземането е станало изискуемо,тъй като е налице просрочие на две и повече вноски, с начало от втората пропусната вноска- 05.11.2015г.съгласно Общите условия. Дължимо е и обезщетение за забава в размер на 962.45лв., начислено върху оставащата неизплатена главница по заема за периода от 05.11.2015г. до 11.11.2016г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както и съдебни разноски по делото- 276.29лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 300лв.

С Р 

 

 

 

азпореждане №1332/08.12.2016г. по ч.гр.д.№497/2016г. РС-Луковит е разпоредил да се издаде в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД заповед за изпълнение за сумата 9 276.92лв.- главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда 30.11.2016г. до окончателното изплащане на вземането, 962.45лв.-лихва за забава за периода от 05.11.2015г.до 11.11.2016г. и сумата 427.14лв.- разноски по делото за разликата до пълния размер от 576.29лв. Отхвърлено е заявлението в частта за търсената възнаградителна лихва в размер на 3 575.28лв. за периода от 05.10.2015г. до 05.10.2019г. и в частта, в която се претендират разноски за разликата от 427.14лв. до пълния претендиран размер от 576.29лв. Съдът е приел, че това вземане не е индивидуализирано в достатъчна степен, не е дължимо за претендирания период с оглед обявената предсрочна изискуемост.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира извода на първоинстанционния съд за правилен и законосъобразен.

По отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. Отчитайки спецификите на заповедното производство /едностранния  и формален характер/, редовното заявление следва да включва конкретно изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание и размер, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемост, начин на формиране /т.2.б. от ТР№ 4/2013г.,пост.по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/. При инициираното производство по реда на чл.410 от ГПК, в което съдът не събира и обсъжда доказателства, а само проверява спорно ли е вземането, тези данни следва да се изложени конкретно и ясно в заявлението. В случая заявителят е посочил сумата за възнаградителна лихва общо, без да е уточнил по какъв начин е формирана, какъв е годишният лихвен процент,  годишният процент на разходите по кредита. При тези данни съдът правилно е приел,че заявлението е непълно и не отговаря на посочените по-горе критерии за редовност.

Следва да се съобрази,че липсата на тези данни ограничава длъжника във възможността за защита срещу претенцията. Не позволява също и на съда да извърши служебната проверка по реда на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. На следващо място, тъй като се касае за вземане,произтичащо от договор за потребителски кредит и длъжникът има качеството на „потребител”, съдът е задължен служебно да провери и за наличието на  неравноправни клаузи и да изключи приложението им по правилото на чл.6, §1 от Директива 93/13 ЕИО. Нормата на чл.143 от ЗЗП /към която препраща чл.24 от ЗПК/ определя като такава всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Липсата на информация за начина на регламенитарне на това задължение и на претенцията за наличие на неизпълнение по него, не позволяват на съда да направи извод съответства ли на изискванията на ЗЗП и ЗПК.

На следващо място следва да се съобрази,че с обявяване на предсрочната изискуемост на кредита-както сочи заявителят-05.11.2015г., договорът е прекратен. В тази хипотеза за кредитополучателя възниква задължението да върне остатъка от получената сума. Ако е уговорено дължи и лихва за забава (т.н.”наказателна лихва”), съизмерима с размера на законната лихва. Не  дължи,обаче договорна (възнаградителна) лихва, тъй като тя е обусловена с продължителността на ползване на заемната сума, а това право е погасено с прекратяването на договора.  В този смисъл Опр.№ 974/7.12.2011г. по ч.т.д.№ 797/2010г.,на ІІ ТО на ВКС.,което се споделя от състава.

По изложените съображения съставът намира,че Разпореждане №1332/08.12.2016г., е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди в  обжалваната му част,с която е отхвърлено е заявлението на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД за претендираната възнаградителна лихва в размер на 3 575.28лв. за периода от 05.10.2015г. до 05.10.2019г. и в частта,в която се претендират разноски за разликата от 427.14лв. до пълния претендиран размер от 576.29лв.,като правилно и законосъобразно.

При горните съображения ОС-Ловеч

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1332/08.12.2016г.,пост. по ч.гр.д.№ 497/2016г. по описа на РС-Луковит, в  частта, с която е отхвърлено заявлението на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД за претендираната възнаградителна лихва в размер на 3 575.28лв. за периода от 05.10.2015г. до 05.10.2019г. и в частта,в която се претендират разноски за разликата от 427.14лв. до пълния претендиран размер от 576.29лв.,като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на основание чл.280,ал.2 от ГПК.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                          2.