РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 366/19.2.2021г.
гр. Пловдив, 19 февруари 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й. и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2939
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК , във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък добавена стойност.
Образувано е по жалба на „Мираж 1972“ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от П.П.П., със седалище и адрес на управление гр.*** против
заповед за налагане на ПАМ № ФК-607-0077607/08.10.2020 г., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с решение № ГДФК-144/20.10.2020
г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП.
Твърди се незаконосъобразност на
заповедта като се оспорва единствено обстоятелството, че наложената ПАМ е
несъответна на допуснатото
административно нарушение.
В крайна сметка се иска отмяна на
наложената ПАМ.
Претендират се
разноски.
Ответната страна – Началник отдел „Оперативни
дейности“Пловдив в ЦУ на НАП, чрез
надлежен процесуален представител, заема тезата за неоснователност на
жалбата.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е
допустима като подадена от адресата на
постановената заповед за налагане на ПАМ, който е засегнат неблагоприятно от
наложената му забрана и при спазване на
законоустановения срок за целта – заповедта е връчена на 10.10.2020 г., жалбата
срещу нея е подадена на 13.10.2020 г., потвърдителното решение е връчено на 30.10.2020
г., а жалбата пред Административен съд – Пловдив е подадена на 12.11.2020 г.
отново в 14-дневния срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Предмет на
настоящото оспорване е заповед за налагане на ПАМ № ФК-607-0077607/08.10.2020
г., издадена на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС от Началник отдел “Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
До налагането на тази ПАМ се е стигнало в резултат на
извършена оперативна проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от
ЗДДС-магазин 2 (заведение за бързо хранене), находящ се в гр. ***, стопанисван
от „Мираж 1972“ЕООД и след извършена допълнителна проверка, документирана с ПИП
сер.АА № 0077607/30.09.2020 г., при които е констатирано, че дружеството, в
качеството му на ЗЛ по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, е допуснало
нарушение на разпоредбите на същата и по конкретно на чл.26, ал.1, т.7.
Установено е (от изведена КЛЕН за дата 26.07.2020 г.),
че дружеството е издало фискални касови бонове, които съдържат единствено
реквизит „кафе“ и обща стойност на заплатената сума без същите да съдържат
точно наименование на действително закупените стоки, количество и единична
стойност на стоките.
От тези констатации е изведен извод, че макар и нарушението
да не води до неотразяване на приходи, дружеството не е спазило начина на
издаването на съответните документи да продажба, издадени по установения ред за
продажба.
По този начин дружеството е допуснало
нарушение на чл.26, ал.1,т.7 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118 ал.1, т.1б.“А“ от ЗДДС за
прилагане на ПАМ.
Административната преписка по налагането на процесната
ПАМ е събрана като доказателство по делото.
Като взе предвид представените по делото писмени
доказателства и доводите на страните, съдът намери жалбата за неоснователна.
Атакуваната заповед за налагане на ПАМ е издадена от
компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“Пловдив в ГД“Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, съгласно заповед №ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП (л.13), в рамките на предоставените му правомощия, в условията на обвързана компетентност. Видно
от посочената заповед на изпълнителния директор на НАП, Началник отдел
„Оперативни дейности“Пловдив в ГД“Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е упълномощен
да налага ПАМ запечатване на обект на основание чл. 186 ЗДДС.
Не е спорно между страните, че към момента на
проверката жалбоподателят е извършил процесното нарушение. Същото не се и
оспорва от негова страна – твърди се, че е резултат от допусната техническа
грешка. За доказване на това твърдение обаче не се ангажираха никакви
доказателства.
За предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от
тях се налага принудителна административна
мярка.
Допуснатото нарушение
чл.26, ал.1,т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с
чл.118 ал.1, т.1б.“А“ от ЗДДС съдът счита за безспорно установено предвид
направените констатации от приходната администрация по Протокол за извършена
проверка сер.АА№ 077604/04.09.2020 г. и Протокол за извършена проверка сер.АА№ 077607/30.09.2020
г. и доказателствата към тях, съответно непредставянето от страна на
жалбоподателя на доказателства, че това е станало в резултат на техническа
грешка.
В крайна сметка извършването на нарушението не се и
оспорва от жалбоподателя.
Всичко това обвързва АО да наложи и процесната ПАМ.
В настоящия случай, в оспорената заповед е налице
описание на фактическите основания, обуславящи издаването й. Налице са
конкретни мотиви, изложени от административния орган, доколкото същият от една
страна препраща в оспорената заповед към съставените за проверката протоколи, а
от друга подробно е мотивирал продължителността на срока на наложената ПАМ.
Както се посочи, в случая са изложени и мотиви по
отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, която има
превантивен и дисциплиниращ ефект, като административният орган е посочил
целите, които иска да бъдат постигнати с налагането, както и с необходимата
превенция да не се извършва ново нарушение. Така посочените мотиви в достатъчна
степен обосновават определянето на продължителността на наложената мярка,
поради което не се констатира несъразмерност на срока на действие на ПАМ.
Следва да се има предвид, че в конкретния случай
самата ПАМ е с продължителност към абсолютния минимален размер на срока като АО
е обосновал защо е определил този срок.
Изрично е посочено, че при определяне
продължителността на мярката е взета предвид тежестта на извършеното нарушение
и последиците от същото – с това нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна
дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби
и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на
реализираните обороти. Регистрирането на всяка извършвана продажба с
наименование на стоката, код на данъчната група, количество и стойност по
видове закупени стоки или услуги е нормативно установено задължение на
субектите, стопанисващи или управляващи търговски обекти, което следва да се
спазва. Ненадлежното регистриране на продажбите препятства контролната дейност
на приходната администрация и не позволява да се установят правилно дължимите
данъчни задължения от една страна, а от друга засяга значим обществен интерес –
правата на потребителя, който не може да проследи какво е закупил на каква цена
и какво количество е заплатил.
Взето е предвид и местонахождението на самия обект със
съответния човекопоток, това, че се предлагат бързоликвидни стоки, както и
допуснати други данъчни нарушения, подробно изброени в самата заповед.
Срокът на наложената ПАМ е съразмерен
на извършеното нарушение и е съобразен с целта на ПАМ, а именно нейният
превантивен и дисциплиниращ характер, както и недопускане на вреди за фиска.
Редакцията на закона е такава, че налагането на ПАМ
при констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката
на административния орган. Срокът е опреден към минималния предвиден от закона
размер, изложени са мотиви от страна на АО за определянето му. При това
положение, на административния орган не му остава друга възможност освен да
приложи закона, където в чл.186, ал.1 от ЗДДС е записано, че принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до един месец се налага, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваната
заповед е законосъобразна. При издаването й не са допуснати нарушения на
процесуални правила и материалноправни норми, поради което жалбата следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на спора за ответника се следват
претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Предвид липсата на
изрична уредба в АПК (тъй като настоящето производство е по реда на този
кодекс, а не на ДОПК), същото е дължимо на основание субсидиарното приложение
на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв.
Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от
съда. В случая казусът не се отличава с фактическа и правна сложност. За това
съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от
минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ не
би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото
съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита в размер на 100 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Мираж 1972“ЕООД, ЕИК ***, представлявано от П.П.П., със седалище и
адрес на управление гр.*** против заповед за налагане на ПАМ № ФК-607-0077607/08.10.2020
г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП,
потвърдена с решение № ГДФК-144/20.10.2020 г. на директора на дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
„Мираж 1972“ЕООД, ЕИК ***, представлявано от П.П.П., със седалище и адрес на
управление гр.*** да заплати разноски по делото на НАП за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Административен съдия: