РЕШЕНИЕ
гр. София, 16.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на
тридесети януари две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 883 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр.
с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата Е.Г.Г., твърди, че
на 18.06.2015 г. е пострадала като пешеходец от ПТП, настъпило в гр. **** и
причинено от лек автомобил „Опел Корса“ с ДК № *******, управляван от Л.М.Н.. Ищцата излага,
че е претърпяла вследствие на горното ПТП подробно описани в исковата молба
неимуществени вреди, както и имуществени такива, представляващи разходи за
лечение и медикаменти. Твърди на следващо място, че за увреждащото МПС била сключена застраховка
„гражданската отговорност“ с ответното застрахователно дружество „З. „Б.И.“ АД, както и че вината на водача
била установена с влязло в сила Решение от 26.04.2016 г. по н.а.х.д.№
00711/2016 г. на Пернишки районен съд. Моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника „З. „Б.И.“ АД да й заплати следните суми: 400 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
ПТП, настъпило на 18.06.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на ПТП, до окончателното изплащане, както и сума в размер на
248.46 лв., представляваща имуществени вреди за разходи за лечение и
медикаменти, сторени в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на исковата молба – 21.01.2016 г., до окончателното
изплащане. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство за
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Ответникът „З. „Б.И.“ АД
оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че към датата на ПТП за
увреждащото МПС не е било налице валидно застрахователно правоотношение, поради
това, че липсвали доказателства за сключен договор с платени по него
застрахователни премии. Заявява възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата, за която твърди, че макар да е
пресичала на обозначено за това място не се е съобразила с посоката и скоростта
на приближаващото я МПС, нарушавайки разпоредбата на чл. 113 ЗДвП и поставяйки
се по този начин в превишен спрямо
нормалния риск. Оспорва иска за неимуществени вреди като завишен по размер с
оглед на претърпените увреждания и възстановителния период. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От представени по делото писмени
доказателства ( Протокол за оглед на местопроизшествие, Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 10/18.06.2015 г., и Решение от 26.04.2016 г. по
н.а.х.д.№ 00711/2016 г. на Пернишки районен съд
) се установява, че на 18.06.2015 г. около 14.40 часа, в гр. ****, ул.
„Юрий Гагарин“ пред бл. 80 е настъпило ПТП с участници: лек автомобил марка
“Опел“, модел “Корса“ с рег. № *******, управлявано
от Л.М.Н., и пешеходката Е.Г.Г.. С посоченото решение
на Пернишки районен съд, влязло в законна сила на 12.05.2016 г., водачът Л.М.Н.,
ЕГН **********, бил признат за виновен в това, че на 18.06.2015 г. на
посоченото по - горе място и при управление на описаното МПС, е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 119, ал. 1 ЗДвП – „като водач
на нерелсово превозно средство при приближаване към пешеходна пътека не намалил
скоростта или спрял и не пропуснал преминаващата по него пешеходка“, при което
виновно по непредпазливост, причинил на Е.Г.Г. средна
телесна повреда, изразяваща се в „контузия на мозъка, счупване на челната и
теменната кости в дясно и на лявата слепоочна кост на главата, вътремозъчен кръвоизлив в лява слепоочна област“, довели до
разстройство на З.равето , временно опасно за живота,
като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3,
предл. последно б.“а“, изр. 1 предл.
2 вр. с ал. 1, б.“б“ вр. с
чл. 342, ал. 1 НК.
Приет е по делото Протокол за разпит на
свидетел – ищцата в настоящото производство Е.Г., от дата 18.06.2015 г. 16.45
часа, подписан от същата, в който се съдържат нейни изявления за процесното ПТП. Макар и съставен в хода на досъдебното
производство, същият съставлява частен свидетелстващ документ
и съдържа изявления, относими към премета на доказване, които съдът може да цени
и по реда на чл. 175 ГПК: пострадалата пресякла първо пътното
платно за движение на автомобили с посока на движение кв.“Изток“ – кв.“*******“.
Застанала по средата, точно където започва островчето. Погледнала в посока
светофарите на кръстовището на кв.“*******“ и видяла, че идват коли, но
преценила, че същите са далече и ще пресече безопасно, още повече, че била на
пешеходна пътека. Пострадалата сочила, че е направила няколко крачки, при което
с периферното си зрение видяла автомобил до нея. Усетила силен удар в областта
на главата. Осъзнала се в линейката, като от момента на удара до осъзнаването
си в линейката, нямала спомен.
За установяване на конкретния
механизъм на ПТП и на основание чл. 195, ал. 1 ГПК е изслушана съдебна – автотехническа експертиза, чието заключение не е оспорено
от страните и съдът кредитира като компетентно, обективно и пълно. САТЕ сочи,
че мястото на удара се определя като пресечна точка между
траекторията на движение на автомобила и пешеходката. Автомобилът бил със счупено предно стъкло от страната на водача,
вдлъбнато навътре, лявото странично огледало липсвало, а преден капак и броня
били без деформации. Платното за
движение е било мокро, двупосочно с по две ленти за посока. Конкретното място
на удара между лек автомобил „Опел Корса“ и
пострадалата Е.Г., по дължината на пътя е върху пешеходната пътека, а по
широчина на 12,9 метра вдясно от левия бордюр или на 5,9 м. вляво от десния бордюр.
Валял дъжд. Пешеходната пътека била обозначена с хоризонтална маркировка, както
и с пътен знак – „Д 17“. Скоростта на лекия автомобил към момента на удара и преди произшествието е
била е била 30 км/ч. При тази
скорост САТЕ установява, че опасната му зона на спиране е 20 метра, като 12. 9 метра е пътят изминат от пешеходеца върху пътното
платно от левия тротоар до мястото на удара, а - пътят изминат от Е.Г. върху пътното платно, при движение от средата
на междинната затревена ивица ( остров ) до мястото на удара е 4,0 метра. Тъй
като не било известно как се е движила пострадалата до мястото на удара,
вещото лице изчислява възможностите за предотвратяване на удара от страна на
водача във варианти при всички начини на
движение – бавен ход, спокоен ход, бърз ход, спокойно
тичане, бързо тичане. Така спрямо момента, в който Е.Г. слиза от левия тротоар
и стъпва на пешеходната пътека, при скорост от 30 км/ч и съобразени всички
начини на движение и при неограничена видимост, САТЕ
стига до извод, че водача на процесния автомобил е имал възможност да предотврати удара
и ПТП. При изследване на предотвратимостта на
удара и ПТП при условие, че пешеходката е спряла в зоната на разделителната междинна ивица (
остров ), при скорост на движение на автомобила 30 км/ч и при неограничена видимост, изводът на вещото
лице е, че към момента, в който пешеходката е тръгнала да пресича дясното
платно за движение, водачът на автомобила е имал възможност да предотврати
удара и ПТП при движение на пешеходката с бавен и спокоен ход. При движение на
пешеходката с бърз ход, като и при спокойно и бързо тичане, ударът за водача на
лек автомобил „Опел Корса“ е бил непредотвратим.
Относно възможността на пострадалата Е.Г. да се съобрази с посоката и скоростта
на движение на автомобила, заключението на САТЕ е, че пешеходката е имала добра
видимост спрямо приближаващия лек автомобил. При това положение е могла да види
автомобила и неговите фарове от далечно разстояние и е могла да прецени, че
автомобилът е в опасна близост. Тя е имала възможност да се спре в зоната на
междинния остров и да изчака автомобилът „Опел Корса“
да премине, а така също и движещите се след него в колона други автомобили и
тогава да продължи пресичането и на дясното платно за движение.
Претърпените от ищцата Г.
неимуществени вреди се установяват от изслушаните две съдебно – медицИ.ки експертизи /СМЕ/,
съответно първоначална, оспорена от ответника и повторна СМЕ, чието заключение
не е оспорено от страните. Съдът кредитира и двете заключения по СМЕ, като
обективни и компетентно изготвени. Първоначалната съдебно – медицИ.ка експертиза с вещо лице – специалист неврохирург, е
заключила, че в резултат на процесното ПТП ищцата Е.Г. е получила тежка черепномозъчна травма със следните компоненти: Контузия на
мозъка с контузионно-кръвоизливни огнища в мозъчното
вещество двустранно челно и слепоочно с превес вляво; Фрактура на свода на
черепа в челно-теменната област вдясно; Общ кръвоизлив в меките мозъчни обвивки;
Вътремозъчен хематом в левия слепоочен дял с размери
до 60 х 40 мм., с околовръстен оток и обемно действие; Дифузен мозъчен оток на
лявата голямомозъчна хемисфера; Контузия с оток и
подкожен хематом в дясна челна област на главата. Черепномозъчната
травма при пострадалата е протекла с помрачено съзнание в първите часове и дни
и е утежнена с развитие на вътремозъчен кръвоизлив в
левия слепоочен дял на главния мозък с обемно действие, предизвикал
задълбочаване на общомозъчната симптоматика до степен
на прекома, двигателна слабост на десните крайници,
говорни нарушения. Това състояние на Е.Г. е наложило извършване на спешна,
висококвалифицирана и животоспасяваща оперативна интервенция, което определя
медико-биологичната характеристика на травмата като „Постоянно общо
разстройство на З.равето, опасно за живота“. В острия период на травмата
било проведено 4-дневно болнично лечение
в „МБАЛ - Р.А.” АД – ****. Поради влошаване на състоянието и КТ данни за
нарастване на контузионно-кръвоизливното огнище в
лявата слепоочна област пострадалата била
преведена за оперативно лечение в Неврохирургично
отделение при „УМБАЛ С.“. Операцията била извършена на 22.06.2015 г. - левостранна остеопластична
челно-слепоочна краниотомия. Хематомът, със
значителни размери бил евакуиран в пълен обем. Извършена била автопластика на костния дефект. Следоперативно ищцата
била настанена в Реанимация, на апаратна
вентилация и медикаментозна кома. На 25.06.2015 г. вече била в съзнание, на спонтанно дишане,
със стабилна хемодинамика. Ищцата била раздвижена до
самостоятелна походка в стаята. Е.Г.
провежда системно медикаментозно лечение с Ноотропил,
Милгама, Депакин хроно, Сомазина, Селеноген. Възстановителният период при черепномозъчни
травми с характер на процесната, според СМЕ продължава 2-3 и повече години и
преминавал през определени в патоморфологичен и патофизиологичен
аспект периоди. При наличие на усложнения този срок може да бъде значително
удължен. СМЕ установява, че към момента на извършения личен преглед при
пострадалата е налице клинична картина на тежка постравмена
енцефалопатия с когнитивни, двигателни и координационни нарушения. Вещото лице
излага, че основният болестен процес все още не е приключил, а при подобни
мозъчни увреждания реално възможни в бъдеще са допълнителни усложнения -
мозъчен арахноидит, хидроцефалия,
травматични епилепсия, мозъчно-съдови усложнения, задълбочаване на постравмената енцефалопатия като цяло. След извършен личен
преглед на ищцата специалистът неврохирург заключава, че състоянието й се
характеризира с клинична картина на тежка постравмена
енцефалопатия с когнитивни, двигателни {спастична квадрипареза),
координационни (локомоторна и статична атаксия, адиадохокинеза) и
говорни (частична сензомоторна афазия и дизартрия) нарушения,
пълна липса на обоняние, централен отоневрологичен
синдром след ЧМТ с мозъчна контузия. Самообслужването и самостоятелната походка
били възможни, но силно затруднени.
Ищцата е с определени от ТЕЛК 96% трайно намалена неработоспособност без чужда
помощ. Прогнозата на СМЕ за пълното възстановяване на ищцата е крайно
песимистична с оглед тежестта на
първоначалната травма, състоянието на пострадалата към момента на личния й преглед от вещото лице и резултатите от
извършените образни изследвания на главен мозък. Експертизата е дала отговор и
на въпроса дали направените разходи за
лечение са в причинно-следствена връзка с получените увреждания и били ли са
необходими за лечението им, сочейки, че разходите по приложените фактури на
обща стойност 248.46 лева са във връзка с провежданото лечение и са били необходими. При изслушването си по
реда на чл. 200 ГПК вещото лице уточни, че крайно песимистична прогноза
означава, че ищцата няма да се възстанови напълно, предвид описаните трудни
движения, тежко нарушение на координация, говорни нарушения. Преди ПТП Е.Г. била преподавател по английски език и е била
съвсем нормален и пълноценен човек. В момента не можела да работи, а в бъдеще
било изключено да се върне към предишната си професия. Повторната СМЕ
установява, че към датата на изготвяне на заключението ищцата вече е с 98%
трайно намалена работоспособност с чужда помощ и дата на инвалидизация
- 01.07.2017 г., като посоченият процент неработоспособност е даден за срок от една
година ( видно и от ЕР на ТЕЛК № 1583 на л. 102 от делото ). За
целите на Експертизата, вещото лице е извършило личен преглед на
освидетелстваната Е.Г.Г., като е установило при
нея увредено общо състояние. Стабилни
жизнено важни функции - сърдечносъдова дейност и дишане. Артериалноналягане
- 130/75. Ритмична сърдечна дейност. Остатъчен постоперативен черепен дефект в
ляво темпоропариетално с нормално напрегната кожна
покривка. Пълна ретроградна амнезия за процесното
ПТП и частична антероградна амнезия за предишния й
жизнен период. Ориентирана за самоличност, място и време. Липсващо обоняние /аносмия/. Мускулна
сила - снижена в двустранно, повече в десните крайници. Походка
- звездовидна. За уточняване на висшите корови
функции, към повторната СМЕ е
представена консултация на клиничен
психолог. СМЕ съдържа данни за моторна афазия,
продуцирането на спонтанна реч е затруднено, бедно, накъсано от паузи, което от
своя страна води до нефлуентен говор, орална апраксия - нарушен контрол на мускулите свързани е
артикулационни апарат от което речта става забавена, експлозивна и насечена.
Наблюдавали се вариации в силата на говора, тремор на
гласа/, атаксия на почерка – мегалография,
думите биват изкривени и уголемени, статична и локомоторна
атаксия която се засилва при затворени очи, дисметрия. Наблюдавало се затруднено извършване на по -
специфични двигателни дейности като например хранене, писане или закопчаване на
дреха. Задържане и ригидност при протичане на психичните процеси.
Промени в личностовата сфера с депресивно-невротични
нагласи, без переспективност, социална дезадаптация стигаща до самоизолация,
снижена социална потентност. Средно фиксационни възможности умерено нарушени с изграждането на
плато в кривата на заучаване, характерна за органика.
Интелектуално снижение с характерните за него поведенчески, емоционални и
социални затруднения. Умерено нарушени екзекутивни функции. Разстроена социална
адаптация която от своя страна засилва тревожно-депресивното поведение.
Изслушано по реда на чл. 200 ГПК вещото лице заяви, че предвид процента на
загубена трудоспособност, ищцата е негодна и с чужда помощ, което това означава, че не може да полага никакъв
труд и да се грижи за битовите си потребности. Няма жизнен лимит за възстановяване. Вещото лице счита, че ищцата ще върви прогресивно към влошаване. Тя
не можела да казва смислови неща, не може да се движи самостоятелно без
придружител. До кабинета на вещото лице и
до психотерапевтката ищцата е била заведена от
самото вещо лице.
В хода на съдебното дирене са събрани и
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Х.М.Г.- майка на ищцата.
Свидетелят заяви, че Е. имала много силна памет, била подвижна. Работела като
учителка в 11-то училище, в гр.****, кв. „Изток“. Преподавала по английски
език. Свидетелката определя дъщеря си след удара и след преживяното като
„половин човек“. Нищо не било останало от старите й способности. Трудно
възприемала по - сложен текст. Четяла по-леки четива – приказки. Имала някои
спомени за миналото и доста неща била забравила. Е.Г. била трудно подвижна. Сама се хранела, някои
лесни рецепти изпълнявала, за повечето питала. Можела за сега да ходи сама до тоалетната.. Доста
време била неподвижна с памперси, подлога. Повече от една година била
неподвижна. От скоро излизала пред блока, движенията й са затруднени, силно куцала и не можела да си
координира добре движенията. Не била омъжена и едИ.твено майка й била
нейна близка. Бащата на ищцата
починал преди 2-3 години. Съдът след преценка на гласните доказателства
по реда на чл. 172 ГПК, намира същите за незаинтересовани, преки и
непосредствени, като не си противоречат
с останалия доказателствен материал, поради което и
подлежат на кредитиране.
За установяване на претендираните с исковата молба имуществени вреди са
представени и приети по делото на л. 62 - л.65 фактури ведно с касови бонове.
Видно от същите ищцата Е.Г. е понесла разходи за заплатени потребителски такси
към МБАЛ „Р.А.“ гр. **** и УМБАЛ „С.“
ООД гр. София, при болничния си престой в тези лечебни заведения след ПТП;
разходи за лекарствата Ноотропил, Милгама, Депакин
хроно, Сомазина, Селеноген, всички в общ размер 248.46 лв.
Справки от базата данни на
Информационен център към Гаранционен фонд, съответно на л. 66 и на л. 132,
установяват, че към датата на ПТП – 18.06.2015 г. е съществувало валидно
застрахователно правоотношение с ответното застрахователно дружество – „ЗД „Б.И.“
АД, възникнало по застрахователна полица № 02115000724260 за МПС с ДК № *******. Не е спорно по делото,
че увреждащото МПС е собственост на В.М.Я.,
чиято гражданска отговорност на автомобилистите била застрахована по горната
полица за периода от 11.03.2015 г. с крайна дата на покритие 10.03.2016 г., а е
управлявано от виновния водач Л.М.Н.. От справките е видно, че в базата данни
на Информационен център към Гаранционен фонд на два пъти била подавана от
застрахователя информация за прекратяване на полицата, съответно на 25.09.2015
г. и на 14.12.2015 г., или след датата на ПТП, поради което към датата на
последното застрахователно правоотношение е съществувало.
Наказателното дело – н.а.х.д. №
00711/2016 г. на Пернишки районен съд, е присъединено към настоящото
производство.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното
поведение на виновния водач, 3./
претърпените вреди и 4./ наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската
отговорност на причинилия произшествието
водач.
Съдът намира след
съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен
материал, че са налице посочените предпоставки. От приетото като доказателство
влязло в сила Решение от 26.04.2016 г. по н.а.х.д.№ 00711/2016 г. на Пернишки
районен съд, се установява, че за настъпилото
на 18.06.2015 г. около 14.40 часа, в гр.
****, ул. „Юрий Гагарин“ пред бл. 80, ПТП с участници: лек автомобил марка
“Опел“, модел “Корса“ с рег. № *******, управлявано
от Л.М.Н., и пешеходката Е.Г.Г., водачът Л.Н.е
признат за виновен в това, че нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно: чл. 119, ал. 1 ЗДвП – „като водач на нерелсово превозно средство при
приближаване към пешеходна пътека не намалил скоростта или спрял и не пропуснал
преминаващата по него пешеходка“, при което виновно по непредпазливост,
причинил на Е.Г.Г. средна телесна повреда, изразяваща
се в „контузия на мозъка, счупване на челната и теменната кости в дясно и на
лявата слепоочна кост на главата, вътремозъчен
кръвоизлив в лява слепоочна област“, довели до разстройство на здравето ,
временно опасно за живота, като деянието е извършено на пешеходна пътека и съставлява престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно б.“а“, изр. 1 предл.
2 вр. с ал. 1, б.“б“ вр. с
чл. 342, ал. 1 НК. В тази връзка и на
основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда, споразумение, решение по чл.
78а НК има доказателствено значение за вината, противоправността
и деянието на извършителя на
престъплението относно деянието, за
което му е било наложено съответно наказание. Предмет на изследване в наказателното
дело е поведението на увредителя, затова преценката
за извършеното от него е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието. От своя страна
водачът Л.М.Н. е лице по смисъла на чл. 257, ал. 2 КЗ /отм./, която разпоредба
установява, че застраховани лица са собственикът на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание,
поради което и предвид приетите по делото справки от базата данни на Информационен
център към Гаранционен фонд, установяващи, че към датата на ПТП – 18.06.2015 г.
е била налице валидна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите,
сключена за лек автомобил „Опел“ модел „Корса“, с ДК
№ *******, и липсата на данни, сочещи,
че виновният водач ползвал МПС на незаконно основание, следва да бъде
ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество - „ЗД „Б.И.“ АД.
Установени са по безспорен и
категоричен начин ( изслушаните по делото две СМЕ и събраните гласни
доказателства ) и останалите елементи от фактическия състав на деликта- претърпените вреди и пряката им причинна
зависимост с процесното ПТП.
По неимуществените вреди:
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД
съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Критерият
„справедливост” съгласно задължителната и трайна практика не е абстрактен.
Съобразно дадените с ППВС № 4 от 1968 г. разяснения, преценката на съда е свързана с редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, например: характерът, вида и
броя на уврежданията, допълнителното
влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания, възрастта на пострадалия, обстоятелствата, при които са причинени
вредите, и др. Предвид изброените
критерии, настоящият състав на съда следва да съобрази конкретно понесените от
ищцата Е.Г. болки и страдания, както следва: 1: по брой, вид и тежест - тежка черепномозъчна
травма със следните компоненти: Контузия на мозъка с контузионно-кръвоизливни
огнища в мозъчното вещество двустранно челно и слепоочно с превес вляво;
Фрактура на свода на черепа в челно-теменната област вдясно; Общ кръвоизлив в
меките мозъчни обвивки; Вътремозъчен хематом в левия
слепоочен дял с размери до 60 х 40 мм., с околовръстен оток и обемно действие;
Дифузен мозъчен оток на лявата голямомозъчна
хемисфера; Контузия с оток и подкожен хематом в дясна челна област на главата. Черепномозъчната травма била утежнена с развитие на вътремозъчен кръвоизлив в левия слепоочен дял на главния
мозък с обемно действие, предизвикал задълбочаване на общомозъчната
симптоматика до степен на прекома, двигателна слабост
на десните крайници, говорни нарушения, което състояние наложило извършване на спешна,
висококвалифицирана и животоспасяваща оперативна интервенция.
Медико-биологичната характеристика на травмата СМЕ определя като „Постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота“; 2.продължителност на
лечебния и възстановителен период - 4-дневно болнично лечение в „МБАЛ - Р.А.”
АД – ****; оперативно лечение в Неврохирургично
отделение при „УМБАЛ С.“; на 22.06.2015 г. - левостранна
остеопластична челно-слепоочна краниотомия.
Следоперативно ищцата била настанена в
Реанимация, на апаратна вентилация и медикаментозна кома. На 25.06.2015 г. вече била в съзнание, като е изписана на
03.07.2015 г. Пострадалата Е.Г. провежда системно медикаментозно лечение
с Ноотропил, Милгама, Депакин хроно, Сомазина, Селеноген.
Възстановителният период при черепномозъчни травми с
характер на процесната продължава 2-3 и повече
години. При наличие на усложнения този срок може да бъде значително удължен.
СМЕ сочи, че при ищцата е налице
клинична картина на тежка постравмена енцефалопатия с
когнитивни, двигателни и координационни нарушения. Към датата на приключване на
съдебното дирене основният болестен
процес все още не е приключил. 3.последиците
за здравето на ищцата, интензитета на търпените болки и страдания; търпените
неудобства и ограничения - Повече от една година била неподвижна с
памперси, подлога; налице е остатъчен
постоперативен черепен дефект в ляво темпоропариетално
с нормално напрегната кожна покривка. Пълна
ретроградна амнезия за процесното ПТП и частична антероградна амнезия за предишния й жизнен период. Липсващо
обоняние /аносмия/.Самообслужването и самостоятелната
походка са възможни, но силно затруднени. Тежко нарушение на координация - не може да се движи самостоятелно без придружител. Говорни
нарушения - продуцирането на спонтанна реч е затруднено, бедно, накъсано от
паузи, което от своя страна води до нефлуентен говор,
орална апраксия - нарушен контрол на мускулите
свързани е артикулационни апарат от което речта ставала забавена, експлозивна и
насечена. Наблюдават се вариации в силата на говора, тремор
на гласа/, атаксия на почерка - наблюдава се мегалография думите биват изкривени и уголемени, статична и
локомоторна атаксия.
Затруднено извършване на по - специфични двигателни дейности като например хранене,
писане или закопчаване на дреха. Ищцата Е.Г.
е с 98% трайно намалена работоспособност с чужда помощ и дата на инвалидизация - 01.07.2017 г., като посоченият процент
неработоспособност е даден за срок от една година. Промени в личностовата сфера с депресивно-невротични нагласи, без переспективност, социална дезадаптация
стигаща до самоизолация, снижена социална потентност. Интелектуално снижение с характерните за него
поведенчески, емоционални и социални затруднения. Разстроена социална адаптация
която от своя страна засилва тревожно-депресивното поведение.
Преди ПТП Е.Г.
била преподавател по английски език, като към настоящия момент не може
да работи, а в бъдеще според СМЕ да се върне към предишната си професия е
изключено. Изложеното сочи, че ищцата е пострадала в активна трудоспособна възраст –
на 49 години, като съгласно заключението
на първоначалната и повторна СМЕ към
настоящия момент не може да полага никакъв труд и да се грижи за битовите си
потребности. На 4. място съдът
съобразява и прогнозата за бъдещото й здравословно състояние – според
вещите лица Е.Г. няма жизнен лимит за
възстановяване. Тя ще върви
прогресивно към влошаване. 5. стандартът на живот в страната и средностатичическите
показатели за доходи по време на възникване на увреждането, като нивата на застрахователно покритие, респ. -
нормативно определените лимити на отговорност по застраховката „гражданска
отговорност на автомобилистите“, съдът съобразява само относно възможния
максимален размер на обезщетението и индиция за
икономическата конюнктура.Така официалните средностатистическите данни на НСИ
за 2015 г., които са както следва: средностатистически показатели за едно лице
за общ годишен доход – 5147 лв., и средногодишен разход от 4965 лв., което
показва тенденция за повишаване стандарта на живот в сравнение с предходни
години. Предвид
изложеното и на основание чл. 52 ЗЗ.съдът намира, че обезщетение в размер на 324 000 лв. би репарирало в пълен обем
претърпените от пострадалата ищца вследствие на процесното
ПТП болки и страдания. Животът на ищцата е изцяло и безвъзвратно преобърнат,
лишен е от смисъла и перспективите, които е имал. От главен учител по английски
език в среднообразователно училище, с дълъг стаж по
специалността /вж. материалите от наказателното производство/, в резултат на
ПТП ищцата се е превърнала в трудно подвижен, трудно ориентиращ се, трудно комуникиращ
човек, който със затруднение се справя и с основните си битови потребности и
обслужване. Интелектуалните й способности са силно засегнати, забравила е
владения от нея чужд език, има дефицит и по отношение на българския език.
Лишена е от възможността изобщо да работи, вкл. и да обучава деца в чуждоезикови умения, нещо което е вършила в продължена на
повече от 20 години. Няма семейство, няма деца, няма близки, на чиято помощ да
разчита сега и в бъдеще, с изключение на своята майка, на 82години.
По възражението за съпричиняване – Съгласно т.7 от Постановление № 17 от 18.11.1963г., Пленум на ВС е възприет обективният характер на съпричиняването, който в по-новата практика по приложението на И.титута, се определя като достатъчен обективен каузалитет. Обезщетението за вреди се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Принос е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Причинно-следствената връзка е обективен факт. В процесния случай се установява по категоричен начин (заключението на вещото лице по САТЕ и протокол за разпит на свидетел от 18.06.2015 г., подписан от Е.Г.), че пешеходката е имала добра видимост спрямо приближаващия лек автомобил. Самата тя признава, че го е видяла, но е преценила, че може да премине, тъй като разстоянието до автомобила е било достатъчно. Както САТЕ, така и снимките от фотоалбума, направени на досъдебното производство установяват, че водачът е имал неограничена видимост към пешеходката, а пешеходната пътека е маркирана както хоризонтално, така и вертикално ( пътен знак „Д-17“ ) . Храсти по пътя, по който се е движел водачът на МПС не е имало /те се намират едва след пешеходната пътека, и по никакъв начин не ограничават видимостта на водача/. Конкретно, пешеходната пътека започва от края на другото /лявото/ пътно платно, като пострадалата е била преминала вече през него и в момента на удара се е намирала на 4 м. от левия тротоар на платното за движение, по което се е движел увреждащия автомобил. Вещото лице е категорично, че при неограничена видимост, в момента в който пешеходката е слязла от левия тротоар, водачът е имал възможност да предотврати удара и ПТП, независимо от начина на движение на пешеходката. За да се прецени налице ли е съпричиняване от страна на пострадалата следва да се съобрази и ТР №2/16г. на ВКС, НК . Съгласно т.6, а) от същото правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно, в зависимост от мястото на пресичане е:“ Абсолютно, на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като се упражнява при спазване на правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП“. В мотивите на същото ВКС посочва „При използване на своето право за преминаване през пешеходна пътека пешеходецът пресича със съзнанието, че водачите имат задължението да му осигурят упражняването на това право, за разлика от преминаването на необозначено място. Същевременно, при преминаване през обозначена пешеходна пътека законодателят е въвел задължение за пешеходците, прогласено в разпоредбата на чл.113,т.1 от ЗДвП - да се съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение. Въведена е и забрана за пешеходците внезапно да навлизат или да пресичат платното за движение при ограничена видимост - чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП“. В случая ищцата не е излязла внезапно на пътното платно, видимостта не е била ограничена. Забелязала е автомобила, но е преценила, че може да премине преди него. Законът не изисква тази преценка да е била вярна. Ако тя беше вярна, ПТП нямаше да настъпи. Ищцата е била видима за водача, защото е пресичала в лявото пътно платно и е била навлязла на 4 метра на пътното платно за движение на автомобила. Въпреки че се е движел със скорост от 30 км/ч, тази скорост само формално покрива изискванията на ЗДвП. При наближаване на пешеходна пътека скоростта следва да бъде такава, че да позволи на водача да спре, ако на пътеката стъпи пешеходец. При тази скорост спирачният път е 20м., което изключва възможността водача своевременно да спре и да пропусне преминаващ пешеходец. Не е налице съпричиняване, възражението на ответника следва да се отхвърли.
По имуществените вреди: Съдът
намира, че претендираната искова сума в размер на
248.46 лв., представляваща понесени от ищцата разходи за лечение и лекарства, е
установена по основание и размер от приетите писмени доказателства – фактури
ведно с касови бонове на л. 62 – л. 65 от делото, като вещите лица по
изслушаните две СМЕ дават заключение, че сторените разходи са в пряка причинна
връзка с провежданото лечение и са били необходими. Претендираните за репариране суми в
общ размер 248.46 лв. представляват имуществени вреди (под формата на
имуществени загуби), които са в причинно - следствена връзка с осъществения деликт – процесното ПТП и
подлежат на обезвреда, вкл. и чрез ангажиране на
обезпечително-гаранционната отговорност на застрахователя.
Съобразно с изложеното предявеният по чл. 226,
ал. 1 КЗ /отм./ иск за репариране на неимуществени
вреди като основателен и доказан следва да бъде уважен до размера на сумата
от 324 000 лв., а в останалата
част за разликата до пълния претендиран размер от
400 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Основателността на главния иск
обосновава уважаване и на акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗ.за присъждане
на обезщетение за забава върху
присъдените главници в размер на законната лихва върху всяка сума, както
следва: законна лихва върху сумата от
324 000 лева, считано от датата на ПТП – 18.06.2015 г. до окончателното
изплащане – по аргумент от 84, ал. 3 ЗЗД,
а законната лихва върху вземането за имуществени вреди в размер на 248.46 лв., следва да се начислява от датата на исковата
молба – 21.01.2016 г. до окончателното изплащане, както е заявена тази
претенция с исковата молба.
По разноските:
Ищцата
е претендирала присъждане на
разноски за настоящото производство за процесуално представителство,
осъществено безплатно по реда на чл. 38 от ЗАдв.( на
л. 134 от делото е приложен Договор за правна защита и съдействие, в който е
вписано, че защитата се осъществява
безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.)
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски – в случая
ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатът,
оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско
възнаграждение, в размер, определен от съда по реда на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което
възнаграждение съдът присъжда на адвоката. Съобразно правилата на чл. 7, ал. 2,
т. 5 от Наредбата за присъдения размер обезщетение се следва възнаграждение в
размер на 8014.47 лв. Адв.Н.
претендира възнаграждение в размер на 6530 лв. и с оглед на диспозитивното
начало, съдът следва да присъди в тежест на ответника поисканото, при положение
че то е по-ниско от следващото се по Наредбата. Затова, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д.Й.Н., ЕГН **********, член на САК, възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 6530 лв.
На ответника разноски се
следват на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на отхвърлената част от иска,
за адвокатско възнаграждение, депозити за вещи лица по повторна СМЕ и САТЕ.
Представен е договор за правна защита и
съдействие на л. 135 от делото, в който е договорено възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 10 000 лева, заплатено по банков
път след удържане на авансов данък, като от платежно нареждане на л. 137 е
видно, че ответникът е заплатил по банков път сумата от 11 250 лв. По
делото е наведено възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно,
предвид критериите, изложени в Тълкувателно Решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС ( липса на
фактическа и правна сложност на делото, с оглед
влязлото в сила Решение по н.а.х.д.№ 00711/2016 г. на Пернишки районен
съд, установяващо елементите от фактическия състав на процесния
деликт; наличието на множество задължителна съдебна
практика разрешаваща основните спорни въпроси). Предвид изложеното на ответника
следва да бъдат репарирани разноски за адвокатско възнаграждение, депозити за
САТЕ и СМЕ в общ размер на сумата от 1906.08 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът „ЗД Б.И.“ АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
сумата от 12969,94лв. – държавна такса за уважената част от иска и 239.97лв.
- депозит за вещо лице по СМЕ.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Е.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ****,
кв.“*******“ № 12, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр.
с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сума в размер на 324 000
лв. / триста двадесет и четири хиляди /, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие на ПТП, настъпило на
18.06.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
ПТП – 18.06.2015 г., до окончателното изплащане, сума в размер на 248.46 лева / двеста четиридесет и осем лв. и четиридесет
и шест стотинки/, представляваща обезщетение
за имуществени вреди – разходи за лечение и лекарства, вследствие на горното ПТП, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 21.01.2016 г. – датата на исковата молба до окончателното
изплащане, като отхвърля исковете по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр.
с чл. 45 ЗЗ.и чл. 86, ал. 1 ЗЗ.за разликата над сумата от 324 000 лв. до пълния
претендиран размер от 400 000 лева, ведно с претендираната законна лихва върху горницата над
присъдената сума, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, кв.“*******“ №
12, да заплати на „З.Б.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сума
в размер на 1906.08 лв.
/хиляда деветстотин и шест лв. и осем стотинки/
– възнаграждение за адвокат, депозити за вещи лица по СМЕ и САТЕ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата от 12 969,94 лв./ дванадесет хиляди деветстотин шестдесет и девет лв. и деветдесет и четири стотинки / – държавна такса за уважената част от
иска, и сумата от 239.97 / двеста тридесет и девет лв. и деветдесет и
седем стотинки/ - депозит за вещо лице
по СМЕ.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати
на адвокат Д.Й.Н., ЕГН **********, член
на Софийска адвокатска колегия, възнаграждение за осъществена безплатна
правна защита на ищцата Е.Г.Г. по чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., в размер на 6530 лв./ шест хиляди
петстотин и тридесет /.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: