№ 11
гр. П., 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Ирина Ат. Джунева
Венцислав Ст. Маратилов
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
в присъствието на прокурора Ж. Д. П. Анг. Д. П.
като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215200600386 по описа за 2021
година
С присъда № 260019 от 31.03.2021г., постановена по НОХД № 2365/19г. на РС – П. е
постановено следното :
Признава подсъдимите Ц. Р. Б., живуща в гр. С., ЕГН ********** и Р. Г. Ц., живущ в
гр.С., ЕГН **********, за виновни в това, че на 20.07.2015 г. в Л., обл.П. в съучастие като
съизвършители противозаконно са присвоили чужди движими вещи – *** на обща
стойност 1445.07 лева, собственост на **** П., които са владеели на основание заявка-
договор от 20.07.2015 г. от ******** до ****** за възлагане на превоз на стоките от гр. С. до
с. Л., поради което и на основание чл. 206, ал.1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, във връзка с
чл. 55, ал.1, т. 1 от НК ги осъжда на по четири месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал.1 от НК отлага изтърпяването на наказанията наложени на Ц.
Р. Б. и Р. Г. Ц. за изпитателен срок от по три години.
Осъжда Ц. Р. Б. и Р. Г. Ц. да заплатят направените по делото разноски в размер на по
28,98 лв., платими по сметка на СДВР и по 29,25 лв., платими по сметка на Районен съд –
П..
Против така постановената присъда е постъпила жалба и допълнение към същата от
защитника на подсъдимите. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с
която подсъдимите да бъдат признати за невиновни. Поддържа се, че съдът тълкувал
превратно доказателствата по делото. Не обсъдил подписания от пострадалия Е. документ,
че бил получил процесните вещи. Съдът не изследвал годността на ***те, предмет на
престъпление и стигнал до необоснован извод относно размера на причинените щети.
В съдебно заседание защитникът поддържа подадената жалба, както и релевираните
със същата отменителни основания. Поддържа, че въпреки изслушаната експертиза пред
настоящата инстанция, не могат да се направят обосновани изводи за годността на ***те,
1
както и за тяхната стойност, която и не била посочена конкретно от обвинението и която
пряко се отнасяла към евентуалното наличие на обществена опасност на деянието и
степента на същата. Освен това защитата твърди, че обвинението не е доказано от обективна
страна, доколкото свид. Е. бил подписал документ, че е получил ***те и твърденията му в
противния смисъл оставали изолирани от останалите доказателства по делото, включително
установеният от обясненията на подсъдимите факт, че същите му били предали вещите.
Алтернативно защитата пледира, ако не бъдат възприети съображенията за недоказаност и
несъставомерност, да се прецени дали деянието следва да се квалифицира по основния
състав на обсебването по чл. 206 ал. 1 от НК или на привилегирования по чл. 206 ал. 5 от НК
при хипотезата на маловажен случай.
Прокурорът оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на осъдителната присъда.
Поддържа, че същата е обоснована и законосъобразна.
Подсъдимите, упражнявайки правото си на лична защита и последна дума, твърдят,
че били предали ***те на свидетеля Е. и пледират за оправдателна присъда.
Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваната присъда във
връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314
от НПК.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена
следната фактическа обстановка:
В търговското дружество **** гр.П., към датата на основаване 12.12.2012г.,
съдружници били италиански граждани и свидетелката В. Е.а. Към 25.09.2014 г.
свидетелката Е.а прехвърлила своите дружествени дялове, но била определена за управител.
Към 2015г. между съдружниците било постигнато съгласие да развиват дейност за внос
и търговия с ***. Дружеството разполагало с наета складова база в Л., обл. П..
Стоките, с които щяло да търгувало дружеството, се внасяли от чужбина, като ****
ползвало услугите на транспортни фирми. Едно от дружествата, извършващи импортни
услуги в полза на **** на територията на България, било ******** гр.С. с управител и
едноличен собственик свидетелката И.Ж..
През месец юли 2015г. **** закупило трайни ***. За пратката били изготвени
транспортни документи (товарителница и опис на пратката) от 14.07.2015 г., с които
********* изпратило за **** седем кашона с ***. Същите съдържали следните фолирани и
пакетирани ***: 36.63 кг **** марка К, 10.31 кг *** Вентричина марка *** 13.02 кг *******,
15.95 кг *** ********* и 22.79 кг отлежало филе „***“.
Вносът на ***те отново бил осъществен от дружеството на свидетелката Ж.. Стоките
били доставени в гр.С. на 20.07.2015 г. След получаването им Ж. се свързала по телефона с
Е. и го уведомила, че ***те на **** са пристигнали в гр.С.. Свидетелят Е. помолил Ж.
стоките да бъдат доставени в складовата база в Л.. Ж. обяснила, че не разполага със
свободно превозно средство в момента, но обещала, че ще възложи транспорта на друг
превозвач.
Същият ден, 20.07.2015г., свидетелката Ж. се свързала с подсъдимата Ц.Б., която била
собственик на търговско дружество ****** С.. Двете се договорили ****** да извърши
превоз от гр.С. до Л. на доставените на **** от И. ***.
Б. познавала свидетелите Е.ипо повод предходни търговски отношения между
представляваното от нея търговско дружество ****** и друго търговско дружество,
представлявано от свидетеля Е. /*********. По повод на търговските взаимоотношения
между последните две дружества останала дължима парична сума, която свидетелят Е. не
бил заплатил на ******, като причината за това бил отказ на подсъдимта Б. да издаде
2
фактура. Подсъдимата Б. решила да извърши превоза на ***те, за да може да проведе
разговор със свидетеля Е. относно дължимата сума.
По повод на превоза на 20.07.2015 г. била изготвена заявка-договор от ******** до
****** за възлагане превоза на стоките от гр.С. до складовата база на **** в Л., обл.П.. След
изготвянето на заявката, седемте кашона с пакетирани *** били предадени на подсъдимата
Б. и нейния син, подсъдимият Р.Ц.. Кашоните били натоварени в камион, собственост на
******. След получаването на стоките двамата подсъдими решили лично да посетят
складовата база в Л. и да се възползват от случая да притиснат ултимативно свидетелите Е.и
за дължимото плащане.
В изпълнение на горното решение, на 20.07.2015 г., подсъдимите отпътували за Л.,
като подсъдимият Ц. пътувал в камиона на ******. Камионът се управлявал от свидетеля
С.И., шофьор в ******. Подсъдимата Б. пътувала след камиона с лек автомобил.
Вечерта на 20.07.2015г. камионът, управляван от свидетеля И., пристигнал в
складовата база в Л.. Непосредствено след него пристигнал и автомобилът, управляван от
подсъдимата Б.. Свидетелят Е., който въпреки че нямал формално участие в ****, се
занимавал с дейността на дружеството по продажбата на ***, излязъл да ги посрещне. Той
не очаквал възникването на проблеми, поради което подписал товарителница,
удостоверяваща доставката, преди разтоварването на ***те, който документ му бил
представен за подпис от подсъдимия Ц.. След подписването на документа за доставка,
подсъдимият Ц. го оставил в кабината на камиона, без да предостави екземпляр от него на
свидетеля Е.. Тогава подсъдимата Б. поискала плащане на старото задължение. Е. не отрекъл
съществуващото неплатено задължение, но казал, че без да му бъде издадена фактура, няма
да плати. Подсъдимата казала на свидетеля Е., че ако не получи веднага парите от
предходната доставка, стоките няма да му бъдат разтоварени, а ще бъдат задържани.
Свидетелят Е. настоявал за издаване на фактура, но двамата подсъдими заявили, че ако няма
плащане веднага, си тръгват със стоката. Така и станало, след този разговор, провел се в
офиса, подсъдимите и свидетеля И. си тръгнали, без стоките да бъдат разтоварени.
Свидетелят Е. веднага се обадил по телефона на свидетелката Ж. и й разказал за
случилото се. Тя провела разговор с подсъдимата Б., в който последната заявила, че са взели
стоките заради неуредени отношения.
По делото е изготвена оценъчна експертиза, от заключението на която е видно, че като
общата стойност на всички *** възлиза на 1445.07 лева.
Горната фактическа обстановка районният съд е възприел частично от на обясненията
на подсъдимите, показанията на свидетелите Й. Е., В. Е.а, И.Ж., ****, дадени в хода на
съдебното следствие, показанията на свидетелката В. Е.а, депозирани на по НОХД
№312/2017 г. по описа на Пазарджишкия районен съд и прочетени по реда на чл. 281, ал. 1,
т. 2 от НПК, показанията на свидетеля С.И., дадени н адосъдебното производство и
прочетени на основание чл. 281, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 4 от НПК, проведените очни
ставки между свидетелите Ж. и Е., между подсъдимата Б. и сведетеля Е., между подсъдимия
Ц. и свидетеля Е., заключенията на оценъчната и хранително-вкусовата експертизи, както и
писмените доказателства по делото.
В хода на проведеното въззивно съдебно следствие беше изслушано заключението на
хланително – вкусова експертиза. Според заключението на същата, *** М марка „Б“ – 13.02
кг и *** Вентрнчнна марка „Б“ – 10.31 кг не отговарят на хранително-вкусовите изисквания
за човешка консумация и следва да се разглеждат като СЖП категория 3, съгласно
Регламент ЕО № 1069/ 2009. В тази връзка същите са определени от експерта, като месни
продукти без пазарна стойност. За *** М „***“ – 22.79 кг, филе отлежало марка „***“ –
22.79 кг и прошуто крудо марка „К.“ – 36.63 кг., според вещото лице, не може да се твърди с
пълна категоричност, че не отговарят на хранителните изисквания за консумация, като
единствено проведеждането на анализи за доказване на тяхната годност може да даде
окончателно и категорично становище.
3
Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице, доколкото е изготвено от
компетентен експерт в конкретната област и липсват основания за поставяне под съмнение
изводите, обективирани в писменото заключение и поддържани при разпита на вещото лице
на съдебното следствие.
Възоснова на горното заключение и гласните доказателствени средства следва да се
приеме, че с изключение на *** М марка „Б“ – 13.02 кг и *** Вентрнчнна марка „Б“ – 10.31
кг., всички останали *** са били годни. От показанията на свид. ****, шофьорът, превозил
***те от И. до гр. С., се установява, че не за пръв път превозвал хранителни продукти с този
камион и не е имало оплакване за развалена стока от клиентите. Свидетелят е участвал в
натоварването и претоварването на ***те, не е усетил миризма на развалено, не е имало на
протичане от кашоните, нито омазнени петна. Свидетелят непосредствено е възприел
липсата на каквито и да било признаци ***те да са развалени.
Не следва да се кредитират с доверие защитните обяснения на подсъдимите в
противния смисъл, а именно, че по миризмата се усещало, че ***те били развалени. При
това миризмата била изключително силна, според твърденията на подсъдимите.
Обясненията са основно средство за защита на привлечените към наказателна отговорност
лица и същите следва да бъдат преценяване внимателно с оглед всички доказателства. В
случая думите на подсъдимите се опровергават от съвкупността от достоверни средства за
установяване на фактите по делото – свидетелските показания и експертизата, цитирани по-
горе.
Тоест, от фактическа страна, настоящата инстанция възприема изводите на първата
инстанция по фактите, с изключение на годността на посочените вещи, предмет на
престъплението - *** М марка „Б“ – 13.02 кг. на стойност 189.96 лв. и *** Вентрнчнна марка
„Б“ – 10.31кг. на стойност 188.57 лв. При това положение, за да се определи стойността на
причинената с деянието имуществена щета, следва от общата стойност на цялото количество
*** 1445.07 лева, да се извади стойността на негодните, която е общо 378.53 лв., при което
се получава стойност на щетата в размер на 1066.54 лв., а не посочената в обвинителния акт
1445.07 лева. Разликата е 378.53 лв.
Настоящата инстанция не споделя доводите в жалбата за превратно тълкуване на
събраните доказателства и доказателствените средства. Районният съд е обсъдил всички
релевантни доказателства в тяхната съвкупност, аргументирано е отхвърлил защитните
обяснения на подсъдимите, че били предали изцяло превозената стока и в крайна сметка е
достигнал до обосновани изводи за фактите по делото.
Твърдяният от подсъдимите факт, че предали стоките на получателя, се опровергава
категорично от показанията на свидетелите Й. Е. и В. Е.а, установяващи противното.
Техните показания, от своя страна се подкрепят от показанията на свидетелката Ж., пред
която, по телефона, подсъдимата Б. потвърдила, че не били предали ***те на получателя,
поради неуредени стари сметки. По делото не се установиха, а не се и твърдят, основания за
заинтересованост на свид. Ж. в полза или вреда на която и да било от страните. Липсват
основания показанията на тази свидетелка да не бъдат кредитирани с доверие.
Контролираната съдебна инстанция е изложила убедителни мотиви в горния смисъл,
за да даде обосновано вяра на твърденията на свидетелите, а не на обясненията на
подсъдимите в тази им част.
Така преценени, гласните доказателствени средства и установените с тях факти
опровергават по един категоричен начин достоверността на подписания от свидетеля Е.
документ за получаване на ***те, на който защитата неоснователно се позовава. Е. е бил
подведен от поведението на подсъдимите да подпише документа, преди да е получил
стоката. Освен това от показанията на този свидетел се установява, че това не е изолиран
случай в практиката му, когато доставката била извършвана от превозвачи, с които работел
и преди и на които имал доверие.
По приложението на закона.
4
При така установената фактическа обстановка, от обективна и субективна страна
подсъдимите Ц. Р. Б. и Р. Г. Ц. са осъществили престъпния състав на чл. 206, ал.1, във
връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, като на 20.07.2015г., в Л., обл.П., в съучастие като
съизвършители, противозаконно са присвоили чужди движими вещи – *** на обща
стойност 1066.54 лева, собственост на **** П., които са владеели на основание заявка -
договор от 20.07.2015 г. от ******** до ****** за възлагане на превоз на стоките от гр.С. до
Л..
За вещите, предмет на престъпно посегателство - *** М марка „Б“ – 13.02 кг. на
стойност 189.96 лв. и *** Вентрнчнна марка „Б“ – 10.31кг. на стойност 188.57 лв., общо
378.53 лв., подсъдимите следва да бъдат оправдани, поради негодност на същите, съгласно
експертното заключение.
При анализ на доказателствата относно обстоятелствата, при които е извършено
процесното деяние, първоинстанционният съд обосновано е приел, че подсъдимите са имали
представи за всички обективни елементи на престъпния състав и са искали настъпването на
общественоопасните последици на деянието си – действали са с пряк умисъл.
Подсъдимите са имали и представи, че са установили фактическа власт върху
процесните вещи възоснова на договора за превоз и че не са имали право да се разпорежда с
тях. След като правомерно придобили фактическата власт върху стоките, по силата на
договора, в един момент започнали да третират вещите, като собствени, задържайки ги за
себе си и разпореждайки се с тях по неустановен начин.
Деянието е извършено в съучастие под формата на съизвършителство от двамата
подсъдими. Те са установили фактическата власт върху предмета на престъпление
едновременно, като поели задължението да го доставят на получателя. Впоследствние, чрез
общи действия извършили акт на разпореждане с вещите, като заблудили получателя за
действителните си намерения и като не успели да го принудят да извърши искано от тях
плащане, се отдалечили, отнасяйки процесните движими вещи, с които впоследствие се
разпоредили. Всеки от подъсдимите е имал представа за действията на другия, като
обективно са улеснявали взаимно действията си за постигане на предварително набелязаната
обща цел – да установят трайна фактическа власт върху вещите и се разпоредят с тях по
свое усмотрение, в случай че не постигнат целта си да удовлетворят вземане за предходна
доставка.
Деянието не е несъставомерно по отношение на посочената част от ***те, за които се
установи, че нямат пазарна стойност, поради негодност за консумация. Същите, както и
останалите изделия, са били обсебени от подсъдимите, но размерът на причинената с
деянието имуществена щета следва да се намали, като от посочената в обвинителния акт
сума от 1445.07 лв. се извади стойността на негодните, която е общо 378.53 лв., при което се
получава стойност на щетата в размер на 1066.54 лв.
За разликата в стойността подсъдимите следва да бъдат оправдани.
Предвид конкретните обстоятелства, начинът и средствата с които са засегнати
защитените обществени отношения, настоящето деяние не може да бъде прието за
маловажен случай на обсебване. Възражението на защитата в тази насока е неоснователно.
Не е налице липса или незначителност на настъпилите вредни последици, нито други
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да правят процесното деяние такова, с по-
ниска степен на обществена опасност, спрямо обичайните случаи на престъпления от този
вид. Стойността на предмета на престъпление, дори след редукцията на същия, не може да
послужи за основание в горния смисъл. В конкретната ситуация подсъдимите са извършили
деянието, използвайки измамливи действия, за да получат подпис върху документа, че
стоката е получена, а впоследствие са опитали да изнудят свидетеля Е. да плати предходно
задължение, за което подсъдимата П. отказвала да издаде фактура. Тези обстоятелства
обосновават извода за повишена степен на обществена опасност на конкретното деяние.
Относно наказанието.
5
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, първоистанционният съд се е съобразил с разпоредбите на чл. 36 от НК
относно целите на наказанието и на чл. 54 и следващите от НК за неговата
индивидуализация.
Обществената опасност на деянието правилно е преценена от първоинстанционния
съд като висока, предвид конкретните обстоятелства, при които е извършено. Подсъдимите
са опитали да изнудят получателя на превозваната от тях стока във връзка с техни
предходни неуредени парични отношения.
Обществената опасност на подсъдимите не е изследвана от първата инстанция.
Същата следва да бъде преценена, като ниска предвид липсата на негативни данни за
личността на който и да било от тях, липсата на предходни осъждания и противообществени
прояви.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят, освен в незачитането на
установения правов ред, както е констатирала контролираната инстанция, също и в
желанието на подсъдимите да използват създалата се ситуация, за да разрешат свой спор със
собственика и получател на стоката.
Смекчаващи отговорността обстоятелства са чистото съдебно минало и добрите
данни за личността на подсъдимите, както и сравнително невисоката стойност на предмета
на престъпно посегателство. Като смекчаващо обстоятелство следва да се прецени и
сравнително продължителния период от време, изминал от датата на деянието до настоящия
момент.
Отегчаващи отговорността обстоятелства по делото не са констатирани.
Предвид казаното до тук, следва да се приеме, че районният съд правилно е дал
превес на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства. При това следва да се
отбележи, че се касае за значителен превес на същите. Така съдът правилно е преценил, че за
постигането на целите на наказанието по чл. 36 от НК, личната и генералната превенции,
следва да се наложи на всеки от подсъдимите Ц.Б. и Р.Ц. наказание в размер на по четири
месеца лишаване от свобода.
С оглед данните за личността на подсъдимите, районният съд правилно е приел, че за
поправянето и превъзпитанието им не се налага наказанията лишаване от свобода да се
изтърпят ефективно.
В съответствие със законовите изисквания на чл. 66 от НК първоинстанционният съд е
отложил изтърпяването на наложеното наказание на всеки от подсъдимите за изпитателен
срок от по три години.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл. 189 ал. 3 от НК, правилно
подсъдимите Ц.Б. и Р.Ц. са осъдени да заплатят направени разноски по делото в размер на
по 28.98 лева лева, платими по сметка на ОД на МВР П. и по 29.25 лева, платими по сметка
на Районен съд П..
В тежест на всеки от подсъдимите следва да се присъдят и по 68.63 лева /шейсет и
осем лева и шейсет и три стотинки/ разноски пред настоящата инстанция за хранително -
вкусова експертиза.
При извършената служебна проверка съдът не констатира да са допуснати
отстраними, съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на
присъдата и връщане на делото на първата инстанция.
В обобщение на казаното дотук, доколкото се установи основание за изменение на
обжалваната присъда, същата се явява необоснована в частта, с която е прието, че
стойността на вещите, предмет на престъпление е посочената в обвинителния акт сума от
1445.07 лв. Следва да се приеме, че същата е в размер на 1066.54 лв., като за разликата до
1445.07 лв. подсъдимите бъдат оправдани.
В останалата си част присъдата следва да бъде потвърдена.
6
По изложените съображения и на основание чл. 337 ал. 1 т. 2 от НПК,
Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260019 от 31.03.2021г., постановена по НОХД № 2365/19г. на
РС – П., като приема, че стойността на вещите, предмет на престъпление е 1066.54 лв., а за
разликата до 1445.07 лв. признава подсъдимите Ц.Б. и Р.Ц. за невиновни и ги оправдава в
тази част от обвинението за престъпление по чл. 206 ал. 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК.
В останалата част потвърждава присъдата.
ОСЪЖДА всеки от подсъдимите Ц.Б. и Р.Ц. да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Пазардшикия окръжен съд, по 68.63 лева /шейсет
и осем лева и шейсет и три стотинки/ разноски пред настоящата инстанция за експертиза.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7