№ 1412
гр. Варна, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100501747 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на на ДЪРЖАВАТА, представлявана от
министъра на финансите, чрез юрисконсулт Ив.Гр. срещу решение
№1200/27.04.2022г., постановено по гр. дело №16212/2021г. по описа на ВРС,
с което съдът е приел за установено в отношенията между страните, че е
погасена по давност в периода след 14.06.2016г. възможността за
принудително изпълнение на сума в размер на 300 лева, представляваща
изплатено адвокатско възнаграждение от Националното бюро за правна
помощ, за която сума е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 16740/2011 г.
по описа на Районен съд Варна, както и държавата е осъдена да заплати
разноски в общ размер на 200 лв. - 150 лв. адвокатско възнаграждение и 50 лв.
държавна такса. Жалбоподателят счита, че решението е постановено при
неправилно възприета фактическа обстановка и при липсата на обсъждане на
всички релевирани възражения на ответната страна, което представлява
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и при
нарушение на материалния закон, а освен това е и необосновано. На първо
1
място твърди, че в настоящия случай липсва правен интерес от предявяването
на установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване на
горепосоченото обстоятелство, както и че ищецът може да се защити с
изрично предвидените искове в изпълнителното производство в част пета от
ГПК. На следващо място излага, че първоинстанционното решение е
неправилно в частта, в която съдът е приел с диспозитива, че петгодишната
давност по чл. 110 от ЗЗД е изтекла на 14.06.2016 година. Видно от
доказателствата по делото, изпълнителният лист в полза на НБПП е издаден
на 24.06.2016 г. и най-ранният момент, в който 5-годишната давност може да
изтече е 25.6.2021 г., противно на изложеното в обжалваното решение. На
следващо място излага, че от доказателствата по делото е видно, че НАП са
предприели действия за принудително събиране на вземането на НБПП
месеци преди 25.06.2021г., които действия на НАП, предвид характера на
органа по приходите, прекъсват давността за вземането. Твърди се, че
въпреки, че го е посочил ясно в решението по делото, първоинстанционният
съд не е взел предвид и обстоятелството, че изпълнителният лист е издаден в
полза на Националното бюро за правна помощ и именно то следва да е
надлежен ответник по настоящото дело, независимо от обстоятелството, че
като част от структурата на държавните органи, същото е имало
възможността и е изпратило изпълнителният лист на НАП за събиране на
вземането по него. Обстоятелството, че изпълнителният лист е изпратен на
НАП за събиране е единствено с технически характер, доколкото НБПП е в
системата на държавите органи, но това не прекратява правосубектността му
и обстоятелството, че НБПП е титуляр на вземането. Съгласно чл. 276. от
ЗПП (Нов - ДВ, бр. 28 от 2013 г.) разноските за правна помощ по чл. 27, ал. 3
и по чл. 27а са частни държавни вземания и се събират от НАП въз основа на
издаден от съда изпълнителен лист, т.е. разпоредбата посочва реда за
събиране на разноските, както и че изпращането към НАП на издадения в
полза на НБПП изпълнителен лист е изпълнително действие, което прекъсва
давността. Според жалбоподателя към момента погасителната давност на
вземането не е изтекла, доколкото същата е прекъсната е предприемането на
действията по силата чл. 276 от ЗПП от НАП за събиране на вземането,
включително и при изпращането на изпълнителния лист от НБПП до НАП
както и поради последвалото образуване на изпълнителното дело, а докато
тече изпълнителното дело същата не тече - т.е. същата е и спряна и в този
2
смисъл не е изтекла към настоящия момент при наличието на действащо
изпълнително дело. Твърди също, че изпращането на изпълнителя лист от
НБПП на НАП е действие по изпълнение на задължението въз основа на
закон и същото несъмнено прекъсва давността, както и видно от
доказателствата по депото е преди изтичането на 5-голишната давност от
издаването на изпълнителния. Предвид гореизложеното счита, че не са
налице предпоставките за уважаване на така предявения установителен иск
срещу държавата и първоинстанционният съд неправилно е приел за
установено, че ищецът не дължи процесиите суми. Неправилно е
конституиран от първоинстанционния съд и ответникът по делото. С оглед
изложено моли да се постанови решение, с което да се отмени постановеното
Решение № 1200 от 27.04.2022 г. по гражданско дело № 16212/2021 г. по
описа на ВРС, като неправилно и необосновано и вместо него бъде
постановено друго, с което да се прекрати делото или да се отхвърлят изцяло
предявените от А. А. Г. искове. Моли се за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемият Г. е депозирал писмен отговор, в който излага становище
за неоснователност на въззивната жалба. Излага, че след като е анализирал
правилно всички събрани по делото доказателства, първоинстанционният съд
е направил законосъобразни и мотивирани изводи за основателност на
предявения иск. Излага, че ИЛ е издаден на 14.06.2016г., а молбата за
образуване на изп. дело е подадена на 14.07.2021г. Първите изпълнителни
действия от страна на НАП са предприети след образуване на
изпълнителното дело, а не преди това –както се твърди в жалбата. Моли
същата да бъде оставена без уважение, а първ. решение –потвърдено като
правилно и законосъобразно. В изпълнение на указания на съда, с
допълнителна молба ищецът уточнява, че претенцията му е насочена срещу
НБПП за приемане за установено, че не му дължи сумата от 300лв.,
представляваща изплатено адв. възнаграждение за оказана правна помощ.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, и предметните предели
на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството e oбразувано по искова молба на А. А. Г. срещу НАП
за приемане за установено между страните, че не дължи на ответника сумата
3
от 300лв., която е осъден да заплати на Националното бюро за правна помощ,
поради погасяване на задължението по давност. Ищецът твърди, че получил
покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 627/2021г. по описа на ЧСИ
718 Ст.К.Д. за сумата от 827.09 лева. Приложен бил изпълнителен лист
издаден по гр.Дело № 16740/11 по описа на ВРС, издаден въз основа на
определение №13496/26.09.2014г. с което бил осъден да заплати на НБПП
сумата от 300лв. Ищецът твърди, че от издаване на изпълнителния лист на
24.06.2016г. до връчване на поканата за доброволно изпълнение – 25.10.2021г.
са изминали повече от пет години, през който период ответникът е
бездействал.
С разпореждане №23453/11.11.2021г. съдът е указал на ищеца, че
претенцията му срещу НАП нередовна, тъй като е предявена срещу
ненадлежен ответник.
В изпълнение на указанията на съда, с молба вх. №46423/23.11.2021г.
ищецът е уточнил, че претенцията му е срещу Държавата, представлявана от
министъра на финансите.
Чрез депозирания писмен отговор в срока по чл 131 ГПК ответникът е
оспорил исковата претенция като недопустима, поради липсва на правен
интерес. Излага се, че ищецът разполага с възможността да се защити с
изрично предвидените искове в изпълнителното производство, поради което
за него липсва правен интерес от предявения установителен иск по чл. 124
ГПК. На следващо място се моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Настоящият състав, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което
съдът я намира за допустима.
В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и
чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е недопустимо,
поради което следва да бъде обезсилено, а делото върнато за произнасяне по
предявения иск по следните съображения:
Ищецът е посочил изрично в исковата си молба, че моли да бъде
постановено решение, което да се приеме за установено между страните, че
не дължи на ответното дружество сумата от 300лв., която е осъден да заплати
4
в полза на бюрото за правна помощ, поради погасяване на задължението по
давност.
Първоинстанционният съд, след като е констатирал, че изпълнителният
лист е издаден в полза на НБПП, а искът е предявен срещу НАП, е следвало
да остави производството без движение, като даде ясни указания на ищеца, че
исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената
част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси
защита срещу определено лице, и петитум, насочен срещу друг ответник.
Действително, в случая исковата молба е била оставена без движение, но
указанията на съда са били неясни.
На следващо място, задължение на съда е, с оглед изложените
твърдения на ищеца и формулирания петитум, да даде правилна правна
квалификация на предявения иск,
В исковата молба, по която е образувано първ. дело ищецът твърди, че
срещу него е образувано изпълнително производство, но той счита, че не
дължи сумата от 300.00, за която е издаден изпълнителен лист поради
погасяване на задължението по давност, като самият ищец не е дал правна
квалификация на предявени от него иск.
При така формулираните обстоятелства и искане, се налага извода, че се
оспорва вземането, за чието събиране НАП е образувал изпълнително
производство. Следователно, предявеният иск е с правно осн. чл. 439 ГПК и
надлежен ответник по него е кредиторът т.е. лицето, в чиято полза е
издадено изпълнителното основание, а не органът, който, по силата на закона,
е оправомощен да събира държавните вземания, поради което и е сезирал
ЧСИ.
По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде
обезсилено, а делото –върнато на първ. съд, който след като конституира
надлежния ответник-съобразно изложеното в уточняваща молба вх.
№20788/08.09.2022г. депозирана пред настоящата инстанция, следва да
разгледа и да се произнесе по иска с правно основание чл. 439 ГПК, с който е
бил сезиран.
Воден от изложеното, и на осн. чл. 270, ал.3 ГПК съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №1200/27.04.2022г., постановено по гр. дело
№20213110116212/2021г. по описа на ВРС.
ВРЪЩА делото на ВРС за ново разглеждане от друг състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6