№ 298
гр. Видин, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Владимир К. Крумов
при участието на секретаря Галина Арс. Начева
като разгледа докладваното от Владимир К. Крумов Гражданско дело №
20221320100194 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2
и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ от С. ХР. К., ЕГН **********, от гр. Видин, ул.“Свети
Методий“ № 24, против МБАЛ“Света Петка“ АД гр. Видин, ЕИК : *********, седалище и
адрес на управление гр. Видин, ул.“Цар Симеон Велики“ № 119.
Твърди се, че ищцата работела по трудов договор с ответното дружество на
длъжност “Санитар в отделение по Спешна медицина при МБАЛ“Света Петка“ АД Видин“.
Със Заповед № 83/13.12.2021г. на ответната страна и с предизвестие изх. № РД-00-
3824/13.12.2021г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.
328, ал. 1, т. 6 от КТ. Като мотиви за прекратяване на договора в заповедта е посочено
„Служителят не притежава необходимото образование за изпълнение на работата". Сочи се,
че атакуваната заповед е незаконосъобразна.
Въведени са основания :
Ответната страна, в качеството на работодател, е упражнила правото за налагане на
дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение в нарушение на чл.
8, ал. 1 от КТ – при хипотеза на злоупотреба с право, като превратно е упражнила
работодателската си власт. Ответната страна не е била съгласна с исканията на ищцата да се
спазват трудовите й права – заплащане на допълнително трудово възнаграждение за работа
в условията на пандемия от КОВИД -19. Ищцата е търсела и получила синдикална защита
на правата си, упражнила е правото си на жалби и сигнали за допуснати закононарушения с
публични средства от ръководството на ответната страна, като е информирала всички
1
национални и местни медии, както и Президента на Република България, Министър-
председателя, Министъра на здравеопазването, чрез Синдикат „Защита“. Ищцата, с нейни
колеги от същото отделение, правили опити да получат полагащите им се възнаграждения
дълго време и след отказ от ответната страна те решили да организират протест. Проблемът
бил публично огласен на обществеността в гр. Видин, чрез Радио „Видин“ и други местни и
национални медии. Ищцата и останалите й колеги сигнализирали за нарушенията при
ответната страна чрез Национален синдикат „Защита“, тъй като са негови членове, който
изпратил писма до Президента, Министър-председателя и Министъра на здравеопазването
на Република България с искане за защита на ищцата и другите й колеги и за отстраняване
на нарушенията на трудовите им права – да им се заплати полагащото се допълнително
трудово възнаграждение и да не им се вземат от преките ръководители пари на ръка от вече
платени допълнителни средства. Поведението на ищцата и другите санитарки, предизвикало
негативно отношение на работодателя и негов представител открито заявил, че ще бъдат
наказани. Ищцата като дългогодишен служител при ответната страна не е имала налагано
наказание. В резултат на поведението на ищцата, ответната страна предприела действия за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищцата, както и по отношение на
останалите й колеги, участвали в протеста и търсили защита на трудовите си права.
Ответната страна, с писмо изх. № РД-00-3749/06.12.2021г., поискала писмени обяснения в
процедура по чл. 193 от КТ. След като ответната страна била уведомена, че ищцата е
синдикален председател на секция на НС“Защита“ в ответната страна, и поради това се
ползва със закрила по чл. 333 от КТ, ответната страна изоставя процедурата по
дисциплинарно уволнение и не налага дисциплинарно наказание. На ищцата е връчено
предизвестие на 13.12.2021г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. На същия ден й е връчена уволнителната заповед, без да се спази
срока на предизвестието. Ответната страна е ползвала законовото си право да прекрати
трудовото правоотношение с ищцата с единствена цел да отстрани ищцата от работа поради
законовите й претенции за спазване на трудовите й права.
Ответната страна е променила изискванията за образователна степен, която се
изисква за заемане на длъжността „санитар“ без всякаква обективна необходимост във
връзка с работата. Ищцата е заемала длъжността 10години. Страните подписали
допълнително споразумение № 65/15.09.2020г. към трудовия договор от 2012г., като в
същото образованието на ищцата е посочено като „основно“.
Атакуваната заповед е постановена при накърняване правото на защита на ищцата,
довело до опорочаване процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение.
Мотивите на заповедта възпроизвеждат част от чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, като не са посочени
никакви фактически основания с оглед конкретния случай. Налице е несъответствие между
фактическото описание на причините за прекратяване на трудовото правоотношение и
правното основание за прекратяването му.
Заповедта е издадена при нарушение на материалния закон. Не е налице основанието
по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. При подписване на трудов договор № 19/12.04.2012г., както и на
2
допълнителното споразумение от 2020г. ответната страна е преценила, че ищцата може да се
справи с възложената й работа. Допълнителното споразумение от 15.09.2020г. е подписано
от същия изпълнителен директор на ответната страна.
Предвид незаконното уволнение ищцата е останала без работа за исковия период.
Иска се от Съда да постанови решение, с което да бъде признато за незаконно
уволнението и бъде отменена атакуваната заповед, да бъде възстановена ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност и да бъде осъдена ответната страна да й заплати
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода 14.12.2021г. до 14.06.2022г., за което време е
останал без работа поради незаконното уволнение, в размер на 4 312,26лв., ведно със
законната лихва върху тази сума считано от предявяване на иска до окончателното
издължаване. Искат се и направените разноски по производството.
Ответната страна оспорва основателността на исковете. Оспорва въведените, от
ищеца, обстоятелства относно наличие на злоупотреба с право. На ищцата са изплащани
допълнителни трудови възнаграждения за работа в условията на пандемия от КОВИД-19.
Средствата за допълнително трудово възнаграждение се финансират по проект, по който
бенефициент е Министерство на здравеопазването. Правилата за изплащането им са
определени в методика на Министъра на здравеопазването, като ответната страна в
изпълнение на същите е приела вътрешни правила за разпределяне на финансовите средства
по проекта. По отношение на ищцата не са осъществявани дискриминационни действия от
ответната страна. Въведени са обстоятелства относно наличие на уволнителното основание
в атакуваната заповед. Не са налице твърдени нарушения при издаването на атакуваната
заповед. По отношение на иска за заплащане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ се
оспорва и размера му, предвид непостоянния характер на допълнителното трудово
възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства и гласни доказателства. Назначена и
изпълнена е съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, след като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните
доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа страна :
Безспорно по делото е, че страните са били в трудово правоотношение, възникнало
по силата на трудов договор № 19/12.04.2012г. по силата на който, ищцата е изпълнявала
при ответната страна длъжността “Санитар“ с място на работа Консултативно диагностичен
блок – отделения без легла – отделение по Съдебна медицина. Съгласно длъжностна
характеристика, за съответната длъжност, връчена на ищцата на 17.04.2012г., относно
образование за заемане на длъжността, за изискване за заемане на длъжността е посочено
диплом за завършено основно образование. Впоследствие между страните са сключвани
допълнителни споразумения, към горния трудов договор, за периода от 2012г. до
08.02.2018г. – допълнително споразумение № 283/08.02.2018г., с посочване образование на
ищцата-Основно. В длъжностна характеристика, за съответната длъжност, връчена на
ищцата на 03.12.2018г. относно образование за заемане на длъжността за изискване за
3
заемане на длъжността е посочено Средно образование. На 29.10.2018г. е сключено
допълнително споразумение между страните към първоначалния трудов договор с
посочване на образование - Основно. Периодично, през 2020г. и 2021г., със заповеди на
ответната страна, на ищцата е възлагано да работи като санитар в сформираната структура
за наблюдение и лечение на пациенти с COVID – 19 в неусложнено положение. На
03.07.2020г. между страните е сключен трудов договор № 57/03.07.2020г., като вида му е
втори трудов договор за посочения период в него – 06.07.2020г.-31.07.2020г. Впоследствие е
сключено допълнително споразумение, на 31.07.2020г., към последния трудов договор, за
определено време от 01.08.2020г. до 30.09.2020г. вкл. Със заповед № 120/21.09.2020г. на
ответната страна, е прекратено допълнителното трудово правоотношение с ищцата поради
изтичане срока на договора, считано от 01.10.2020г. Между страните е сключено
допълнително споразумение № 63 / 15.09.2020г. към трудовия договор от 2012г. в който
като образование на ищцата е посочено Основно. В длъжностни характеристики, за
съответната длъжност, връчени на ищцата съответно 23.09.2020г. и на 05.11.2020г. относно
образование за заемане на длъжността за изискване за заемане на длъжността е посочено
Средно образование. Между страните е сключено допълнително споразумение № 33 /
22.03.2021г. към трудовия договор от 2012г. в който като образование на ищцата е посочено
Основно. На ищцата, със заповед № РД-11-44/16.04.2021г. на ответната страна, е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. По делото няма данни
последната заповед да е обжалвана. На 06.11.2021г. ищцата и нейни колеги давали
интервюта на средства за масова информация във връзка с тяхно недоволство относно
разпределяне на допълнителни трудови възнаграждения. Доктор Б.В.П е подал рапорт до
ръководството на ответната страна, относно поведение на санитарите, на 06.11.2021г. и на
09.11.2021г., във връзка с даването на интервюта пред национални средства за масова
информация, довело до блокиране работата на болницата, затрудняване на болните и
колегите. На 13.11.2021г. дежурен лекар е посочил в уведомление до ръководството на
ответната страна относно неизпълнение на трудови задължения на санитари, били на работа
– нощна смяна 12.11. – 13.11.2021г. Във връзка с това с писмо изх. № РД-00-
3749/06.12.2021г. ръководството на ответната страна е поискала представяне на писмени
обяснения, от ищцата, в производство по чл. 193 от КТ относно посочените нарушения на
трудовата дисциплина. С писмо вх. № РД-00-3749-1/09.12.2021г. ищцата е представила
писмени обяснения. На ищцата е отправено писмено предизвестие, от 13.12.2021г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, връчено на
ищцата на 14.12.2021г. Същата е посочила в предизвестието, че се ползва от защита на чл.
333 от КТ като председател на НС“Защита“ при ответната страна. С атакуваната заповед
трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Като
причини за прекратяване на трудовия договор е посочено : Служителят не притежава
необходимото образование за изпълняваната работа.
За исковия период ищцата няма доходи по трудови или извънтрудови
правоотношения.
4
Останалите събрани по делото доказателства съдът намира, че не са необходими към
правния спор, поради което не следва да се обсъждат.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените искове са допустими. За ищеца е налице правен интерес за съдебна
защита на материалното право.
Относно основателността на исковете :
При наведени от ищеца доводи за злоупотреба с право от страна на работодателя,
съдът следва да извърши проверка дали е налице такова, и в този смисъл – дали
работодателят е действал добросъвестно – в съответствие с чл. 8, ал. 1 от КТ, или е налице
злоупотреба с право, което в този случай обуславя и преценката за законосъобразност на
уволнението.
Добросъвестността при упражняване на правата и задълженията, произтичащи от
трудовото правоотношение се предполага до установяване на противното. Тази оборима
презумпция предполага, че тежестта на доказване на злоупотребата с права, в нарушение на
чл. 8, ал. 1 КТ, се носи от страната, която се позовава на нея. В конкретния случай, ищцата
твърди, че работодателят е действал в нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ при условията на
злоупотреба с право, като единствената му цел била да прекрати трудовото правоотношение
с ищцата, тъй като ищцата искала от ответника да спазва трудовите й права – да й заплати
допълнително трудово възнаграждение за работа в условията на пандемия от Ковид 19, че е
търсила и получила синдикална защита на правата си, както и че упражнила правото си на
жалби и сигнали за допуснати закононарушения с публични средства от ръководството на
ответната страна, организирала заедно със свои колеги протести и поведението й
предизвикало негативно отношение на работодателя, като негов представител открито
заявил, че ще бъдат наказани.
Презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ е оборена, само когато по делото
е установено, че чрез предоставените му от закона средства работодателят е целял
единствено прекратяване на трудовия договор с конкретен служител. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства, се установява, а и не се оспорва, че санитарите от
Отделение по Спешна медицина, са участвали в протести във връзка с искания за заплащане
на допълнителни средства за работа в условията на пандемия от Ковид - 19.
Установи се от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
че на ищцата е начислявано и изплащано редовно допълнително трудово възнаграждение за
работа в условия на пандемия от Ковид – 19 в съответствие с приетите правила. В този
смисъл, твърдението на ищцата, че не й било изплащано редовно допълнително
възнаграждение за работа с ковид болни, се явява неоснователно.
Трудовото правоотношение между страните е възникнало през 2012г., като при
възникването му, в длъжностната характеристика за заеманата длъжност е посочено като
изискване за образование – Диплом за завършено основно образование, каквото ищцата е
5
притежавала. Трудовото правоотношение между страните, от възникването му през 2012г.
до прекратяването му през месец декември на 2021г., не е било прекъсвано. За първи път с
длъжностна характеристика за длъжността, подписана от ищцата на 03.12.2018г., е въведено
изискване за заемане на длъжността Средно образование. От този период до прекратяване на
трудовото правоотношение –месец декември на 2021г., се е изисква Средно образование за
заемане на длъжността на ищцата – длъжностни характеристики връчени на ищцата през
месец септември и ноември на 2020г. Независимо от това през периода 2018г. – 2021г. на
изменените изисквания за образование за заемане на длъжността на ищцата, ответната
страна е сключвала допълнителни споразумения към трудовия договор, втори трудов
договор за определено време, както и периодично е възлагала на ищцата да работи като
санитар в сформираната структура за наблюдение и лечение на пациенти с Ковид – 19 в
неусложнено положение.
На следващо място по отношение на ищцата е реализирана дисциплинарна
отговорност през месец април на 2021г., както и е започнало производство по чл. 193 от КТ
за реализиране на дисциплинарна отговорност на 06.12.2021г. Ищцата представила писмени
обяснения на 09.12.2021г. На 13.12.2021г. ответната страна е отправила писмено
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6,
като на същата дата е издадена атакуваната заповед.
Настоящият съдебен състав намира, че трудовото правоотношение е прекратено от
работодателя при злоупотреба с право, поради което уволнението, на въведеното основание,
е незаконно. Този извод се налага от установеното – уволнителното основание е било
налице още през месец декември на 2018г., но трудовото правоотношение не само, че не е
било прекратено на същото основание, но на ищцата са възлагани и допълнителни трудови
задължения. На следващо място реализираната дисциплинарна отговорност по отношение
на ищцата, през месец април на 2021г., би било основание на работодателя, при започналото
дисциплинарно производство през месец декември на 2021г., в случай, че се установят
твърдените нарушения на трудовата дисциплина, тяхната тежест и всички релевантни
обстоятелства за тежестта на наказанието, да бъде наложено на ищцата дисциплинарно
наказание „дисциплинарно уволнение“.
Относно иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, същият е
основателен и също ще следва да бъде уважен. Ищецът е работил по безсрочно трудово
правоотношение.
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225,
ал. 1 от КТ Съдът намира, че същият се явява основателен за исковия период и в
установения от вещото лице и претендиран размер от ищцата в общ брутен размер на 4 312,
26лева. Ищцата не е работила по трудово правоотношение и е претърпяла имуществени
вреди от незаконното уволнение.
С оглед изхода на делото ответната страна следва да заплати разноски направени от
ищцата за възнаграждение за адвокат. Ищцата е направила разноски за възнаграждение за
адвокат в размер на 1 700,00лева. Минималният общ размер на адвокатско възнаграждение,
6
с оглед вида на исковете, е 1 181,86лева. Настоящето дело е с фактическа и правна сложност
поради което настоящия съдебен състав намира, че на ищцата следва да се присъдят
разноски в размер на 1 700,00лева, направени от същата за възнаграждение за адвокат. В
този смисъл възражението на ответната страна за прекомерност на исканите разноски е
неоснователно.
Направените от ответната страна разноски остават н нейна тежест.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Районен съд гр. Видин сумата в общ размер на 332,49лева за държавна такса по всеки иск.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
Признава за незаконно уволнението на С. ХР. К., ЕГН **********, от гр. Видин,
ул.“Свети Методий“ № 24, и отменя Заповед № 83/13.12.2021г. на Изпълнителен Директор
на МБАЛ“Света Петка“ АД - Видин.
Възстановява С. ХР. К., ЕГН **********, от гр. Видин, ул.“Свети Методий“ № 24, на
заеманата преди уволнението длъжност „Санитар“ Звено Отделения с легла – Отделение по
Спешна медицина при МБАЛ“Света Петка“ АД гр. Видин.
Осъжда МБАЛ“Света Петка“ АД гр. Видин, ЕИК : *********, седалище и адрес на
управление гр. Видин, ул.“Цар Симеон Велики“ № 119, да заплати на С. ХР. К., ЕГН
**********, от гр. Видин, ул.“Свети Методий“ № 24, сумата в общ брутен размер от
4 312,26лева, представляваща обезщетение с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ за
периода от 14.12.2021г. до 14.06.2022г., през което време С. ХР. К., ЕГН **********, от гр.
Видин, ул.“Свети Методий“ № 24, е останала без работа поради незаконното уволнение,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.02.2022г. до окончателното
издължаване.
Осъжда МБАЛ“Света Петка“ АД гр. Видин, ЕИК : *********, седалище и адрес на
управление гр. Видин, ул.“Цар Симеон Велики“ № 119, да заплати на С. ХР. К., ЕГН
**********, от гр. Видин, ул.“Свети Методий“ № 24, сумата в общ размер на 1 700,00лева
направени разноски по производството за възнаграждение за адвокат.
Отхвърля искането на МБАЛ“Света Петка“ АД гр. Видин, ЕИК : *********,
седалище и адрес на управление гр. Видин, ул.“Цар Симеон Велики“ № 119 за присъждане
разноски по производството, като неоснователно.
Осъжда МБАЛ“Света Петка“ АД гр. Видин, ЕИК : *********, седалище и адрес на
управление гр. Видин, ул.“Цар Симеон Велики“ № 119, да заплати в полза на Районен съд
гр. Видин сумата в общ размер на 332,49лева за държавна такса върху предявените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в
двуседмичен срок считан от обявяването му – 14.06.2022г.
7
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
8