Решение по дело №221/2018 на Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 03.01.2019 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: ДОРА М.

                                 РОСИНА ДОНЧЕВА,

 

при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Славчева гр. дело № 221/2018 год.  по описа на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

С решение № 248 от 04.12.2017 год. по гр. дело № 510/2016 год. Костинбродският районен съд е отхвърлил изцяло предявените искове от Д.Т.Н. и Е.Т.Г. с правно основание чл. 440 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу „Б.б.з.р.“ АД, *** и Т.Д. *** за признаване за установено по отношение на ответниците, че недвижимият имот, върху който е насочено изпълнението по изп. дело № 20169270400342/2016 год. по описа на ЧСИ Стоян Лазаров рег. № 927 с район на действие СОС за парично вземане, а именно: 1/2 ид.ч. от поземлен имот, целия с площ 800 кв.м., находящ се в строителните граници на махала „Д.“, гр. Г.при съседи: улица, Е.А. и ЕТ „К. – Д. К.“, ведно с втория етаж от построената в имота двуетажна двуфамилна масивна жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м., не принадлежи изцяло на длъжника, като неоснователни.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците Д.Т.Н. и Е.Т.Г. с с твърдения, че същото е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и в нарушение на материалния закон.

Ответникът „Б.б.з.р.“ АД оспорва въззивната жалба на ищците и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Решението е обжалвано и от ответника Т.Т.. Моли решението да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да бъде признато за установено, че не е собственик на 1/3 ид.ч. от имота.

Ответникът „ББР“ АД оспорва подадената от Т.Т. въззивна жалба. Счита, че същата е недопустима поради липса на правен интерес, предвид обстоятелството, че искът срещу жалбоподателя е отхвърлен. Оспорва жалбата и по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищците твърдят в исковата молба, че е образувано изпълнително производство с взискател „ББР“ АД, длъжник „Е.Ф.“ АД и солидарен длъжник Т.Т. въз основа на издаден изп. лист от 22.06.2016 год. по ч.гр.д. № 277/2016 год. по описа на РС-Сливница. По искане на взискателя изпълнението е насочено върху 1/2 ид. част от описаното по-горе дворно място, ведно с втория етаж от построената в имота сграда, като имотът е бил ипотекиран в полза на взискателя по силата на договор за учредяване на ипотека, сключен с ответника Т.. Ищците сочат, че са съсобственици на имота с ответника – длъжник, като притежават 1/3 ид.ч. от имота, а Т. – 2/3 ид.ч. Съсобствеността произтича от наследяване от бащата на ищците Т. К., починал през 1989 год. по силата на универсално наследствено правоприемство, като страните – физически лица са негови преки наследници /деца/. Първоначално целият имот - дворно място и сграда, е бил собственост на ищеца Д.Н. и неговия брат П.Н. при равни квоти, на основание давностно владение – нот. акт № 141/1970 год., като към този момент Д. Н. е имал сключен граждански брак с Л. Н., а П. Н. – с Ф.Н., като имотът е бил СИО и за двамата. На 03.02.1981 год. брат им П. Н. починал, като оставил за свои наследници съпругата си Ф.Н. и баща им Т. К., като първата наследила 2/3 ид.ч. с оглед продължителността на брака – повече от 10 години, а баща им наследил 1/3 ид.ч. През 1989 год. след смъртта на баща им Т. К. същият бил наследен от ищците като негови деца. На 25.03.1991 год. Ф.Н. продала ½ ид.ч. от целия недвижим имот на длъжника Т.Т., като било представено удостоверение за отказ от наследството на П.Н.. Ищците твърдят, че не са извършвали такъв отказ, поради което Н. неправомерно се е разпоредила с целия имот, при положение че е била собственик само на 2/3 ид.ч. от него. По-късно придобитата от длъжника по силата на нот. акт № 100/1991 год. на КРС ½ ид.ч. от целия имот, заедно с построената в него сграда била разделена между Т.Т. и Д.Н. с договор за доброволна делба от 18.02.2014 год. /н.а. № 38/2016 год. на КРС/. С този договор длъжникът Т. получил в свой дял и изключителна собственост ипотекирания в полза на банката имот. Сочат, че делбата е нищожна, тъй като в нея не е участвала ищцата – наследник /дъщеря/  на Т. К., която притежава 1/6 ид.ч. от имота. С оглед това считат, че изпълнението по цитираното по-горе изпълнително дело неправилно е насочено върху имот, който не принадлежи изцяло на длъжника.

Ответникът Т.Т. е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който заявява, че не оспорва предявените искове.

Ответникът „Б.б.з.р.“ АД оспорва изцяло предявените искове. Позовава се и на изтекла в полза на длъжника Т.Т. придобивна давност  върху процесния имот.

След преценка на събраните по делото доказателства ввъ връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С н.а. № 141/1970 год. на СНС Д.Т.Н. и П.Т.Н. са признати за собственици на основание давностно владение на следния недвижим имот: дворно място с площ 800 кв.м. в кв. „Чаршията“, землището на гр. Г.при посочени граници и съседи, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда. П.Н. е починал на 03.02.1981 год., видно от удостоверение за наследници № 0093/22.02.2016 год. на община Г.. Същият  е оставил като наследници по закон Ф.Н. – съпруга и Т.Н. К. – баща, починал през 1989 год и оставил като наследници по закон Д.Н. и Е.Г. – деца.

С н.а. № 100/1991 год. на КРС Ф.Д. Н. е продала на Т.Д.Т. ½ ид.ч. от описаното по-горе дворно място и от построената в него жилищна сграда. В описанието на представените пред нотариуса документи фигурира и „удостоверение за отказ от наследството“, като не е посочено кое лице и от чие наследство е направило отказ.

С договор за доброволна делба, сключен с н.а. № 38/2014 год. между Д.Т.Н. и Т.Д.Т., в дял на Д.Н. е поставен първия етаж от находящата се в дворното място жилищна сграда, ведно с 1/2 ид.ч. от мястото, а Т.Т. е получил в дял втория етаж от къщата, ведно с останалата 1/2 ид.ч. от поземления имот.

П.Т.Н. и Ф.Д. С.са сключили граждански брак на 16.01.1957 год., видно от удостоверение на л. 134 по делото.

Д.Н. и Л. Н. са сключили граждански брак на 10.11.1968 год., видно от удостоверение на л. 14 по гр.д. № 510/2016 год. на КРС.

Видно от удостоверение № 1899/09.08.2016 год. на КРС в специалната книга на съда за цялата 1991 год. няма вписан отказ от наследство на Е.Т.Г. и Д.Т.Н. от наследството на брат им П.Т.Н..

С н.а. № 140, дело № 118/11.04.2014 год. на нотариус с район на действие РС-Костинброд Т.Д.Т. е учредил в полза на „Б.б.з.р.“ АД ипотека върху 1/2 идеална част от описания по-горе поземлен имот и върху втория етаж от построената в него жилищна сграда за обезпечаване на вземане на банката по договор за кредит, сключен с „Е.Ф.“ АД – кредитополучател и съдлъжници Н. П. и Т.Т..

Видно от приложеното копие от изп. дело № 20169270400342/2016 год. по описа на ЧСИ Стоян Лазаров рег. № 927 с район на действие СОС същото е образувано въз основа на изпълнителен лист от 22.06.2016 год. по ч.гр.д. № 277/2016 год. по описа на РС-Сливница, с който „Е.Ф.“ АД, Н. П. и Т.Д.Т. са осъдени да заплатят солидарно на „ББР“ АД сумата 51 129,19 евро – частично вземане за главница по договор за кредит № 808/27.03.2014 год., ведно със законната лихва  и разноски. Изпълнението е насочено върху ипотекирания в полза на банката и описан по-горе недвижим имот, като съдебният изпълнител е насрочил публична продан.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

По подадената от Т.Т. въззивна жалба съдът намира следното:

Основателно е възражението на „Б.б.з.р.“ АД з. недопустимост на жалбата. Както правото на иск, така и правото за обжалване предпоставя интерес от обжалването. За ищеца и за ответника този интерес е различен според това дали за обжалващия решението е изцяло или частично неизгодно. Няма правен интерес от жалба страната, за която решението е благоприятно, освен ако същото е нищожно или недопустимо. В случая, с обжалваното решение съдът е отхвърлил изцяло предявените искове срещу Т.Т., т.е. решението е благоприятно за него, поради което същият няма правен интерес от обжалването му. Това налага жалбата да бъде оставена без разглеждане, като недопустима.

 По подадената въззивна жалба от ищците, съдът прецени следното:

             

 

 

 

Въззивната жалба е подадена своевременно от процесуалнолегитимирана страна и отговаря на изискванията на чл. 259 и сл. от ГПК, поради което е допустима. При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването - допустимо. При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция намира следното:

Исковете са с правно основание 

 

 

 

 чл. 440 от ГПК.

Предявените искове са частично основателни.

Установи се от представените по делото нотариални актове и удостоверения за наследници, че ищците по делото са съсобственици с ответника Т.Т. на процесния недвижим имот. Първоначално целият имот – дворно място и сграда е бил собственост на основание давностно владение на братята Д.Н. /ищеца по делото/ и П.Н. /н.а. № 141/1970 год./, които към този момент са били в граждански брак съответно с Л. Н. и Ф.Н.. След смъртта на П.Н. през 1981 год. правото на собственост върху притежаваната от него 1/4 ид.ч. от имота е преминало към наследниците му по закон Ф.Н. /съпруга/ и Т. К. – баща. Тъй като наследството е открито след навършването на 10 години от сключването на брака с Ф.Н., последната е наследила 2/3 от частта на своя съпруг /общо 2/12 ид.ч. от имота/, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Закона за наследството, а Т. К. е придобил останалата 1/3 ид.ч. от имота. Ф.Н. е била собственик и на 1/4 ид.ч. от имота на собствено основание – част от прекратената СИО по отношение на 1/2 ид.ч. от имота. С оглед това общият дял на Ф.Н. от процесните имоти е била 5/12 ид.ч., поради което и сделката, сключена с н.а. № 100/1991 год. на КРС, с която Ф.Д. Н. е продала на Т.Д.Т. описания по-горе имот - дворно място и жилищна сграда, е произвел вещно-правно действие само относно притежаваните от прехвърлителката 5/12 ид.ч. от него. Ответникът Т.Т. е придобил и 1/8 ид.ч. от имота по наследство от майка си Л. Н. – половината от нейния дял от прекратената СИО, поради което ответникът е собственик общо на 13/24 ид.ч. от имота. След смъртта на Т. К. през 1989 год. притежаваната от него идеална част от имота е преминала в патримониума на неговите деца Д.Н. и Е.Г. /ищците по делото/ при равни права. По делото ответникът-кредитор не доказа последните двама да са направили валидни откази от наследството на П.Н.. Отказите, обективирани в молба от 13.03.1991 год. на л. 54 по делото не са произвели правното си действие, тъй като не са вписани по реда на чл. 52 от Закон за наследството в специалната книга на съда. Поради това и делбата, извършена с договора, сключен с н.а. № 38/2014 год., е нищожна, тъй като в нея не е участвала съсобственичката Е.Г..  Следователно, към момента на сключване на договора за ипотека с н.а. № 140, дело № 118/11.04.2014 год. на нотариус с район на действие РС-Костинброд, Т.Д.Т. не е бил собственик изцяло на ипотекирания имот: същият е бил собственик на ипотекираната 1/2 идеална част от дворното място /той притежава по-голям дял – 13/24 ид.ч./, но не е бил собственик на целия втори етаж от сградата, а само на 13/24 ид.ч. от етажа.

Възражението на банката за придобито от ответника Т. право на собственост върху имота по силата на изтекла в негова полза придобивна давност, е неоснователно. В мотивите към т. 2 от ТР № 4 от 17.12.2012 год. на ВКС на РБ по тълк. дело № 4/2012 год. на ОСГК е залегнал изводът, че до момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост, като въз основа на това следва да се приеме, че отказът от давност би могъл валидно да се осъществи до момента на позоваването на последиците от нейното изтичане, какъвто е настоящият случай. По делото ответникът изрично е заявил, че няма да се ползва от изтеклия давностен срок и не оспорва предявените искове. Освен това по делото не се доказа същият да е владял имота само за себе си, отблъсквайки владението на останалите съсобственици. От сключването на договора за доброволна делба през 2014 год. до датата на предявяване на иска – 19.08.2016 год. не е изтекъл изискуемият от закона 10-годишен давностен срок.

По изложените съображения съдът намира, че ответникът Т. не е собственик на 11/24 ид.ч. от процесния втори етаж на жилищната сграда, но тъй като предявените отрицателни установителни искове са за признаване за установено, че ответникът не е собственик на 1/3 ид.ч. от този имот, искът по отношение на процесния етаж от сградата следва да бъде уважен, така както е предявен. Искът за признаване за установено, че ответникът не е бил собственик на ипотекираната 1/2 идеална част от дворното място е изцяло неоснователен, тъй като се установи по посочените по-горе мотиви, че към момента на сключване на договора за ипотека ответникът е бил собственик на 13/24 ид.ч. от дворното място, поради което е могъл да учреди ипотека върху 1/2 ид.ч. от него, т.е. частта от дворното място, върху която е насочено принудително изпълнение, принадлежи на длъжника.

Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която съдът е отхвърлил исковете на Д.Т.Н. и Е.Т.Г. по отношение на „Б.б.з.р.“ АД, *** -взискател по изп.дело № 20169270400342/2016 год. по описа на ЧСИ Стоян Лазаров рег. № 927 с район на действие СОС и Т.Д. *** - длъжник по същото дело за признаване за установено, че Т.Т. не е собственик на частта над 2/3 ид.ч. от следния недвижим имот: ВТОРИ ЕТАЖ от двуетажна двуфамилна масивна жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м., построена в поземлен имот, целия с площ 800 кв.м., находящ се в строителните граници на махала „Д.“, гр. Г.при съседи: улица, Е.А. и ЕТ „К. – Д. К.“, ведно с прилежащите към етажа 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и от таванското и зимничното помещения и вместо това искът в тази част следва да бъде уважен, като съдът признае за установено, че ответникът не е собственик на частта над 2/3 ид.ч. от втория етаж от жилищната сграда, ведно с прилежащите към него 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и от таванското и зимничното помещения. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответника-взискател по изпълнителното дело разноски за разликата над 225 лв. до пълния присъден размер. В останалата част решението следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора въззиваемият „Б.б.з.р.“ АД, *** следва да бъде осъден да заплати на въззивниците-ищци сумата 1064 лв., представляваща направените по делото разноски съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.    

           

 

 

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ решение № 248 от 04.12.2017 год. по гр. дело № 510/2016 год. на Костинбродския районен съд, с което съдът е отхвърлил предявените искове от Д.Т.Н. и Е.Т.Г. с правно основание чл. 440 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу „Б.б.з.р.“ АД, *** и Т.Д. *** за признаване за установено по отношение на ответниците, че Т.Т. не е собственик на ЧАСТТА над 2/3 ид.ч. от следния недвижим имот: ВТОРИ ЕТАЖ от двуетажна двуфамилна масивна жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м., построена в поземлен имот, целия с площ 800 кв.м., находящ се в строителните граници на махала „Д.“, гр. Г.при съседи: улица, Е.А. и ЕТ „К. – Д. К.“, ведно с прилежащите към него ½ ид.ч. от общите части на сградата и от таванското и зимничното помещения, както и в частта, с която Д.Т.Н. и Е.Т.Г. са осъдени да заплатят на „Б.б.з.р.“ АД, *** разноски за разликата над 225 лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за установено по предявените искове от Д.Т.Н. и Е.Т.Г. с правно основание чл. 440 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу „Б.б.з.р.“ АД, *** и Т.Д. ***, че ответникът Т.Т. не е собственик на ЧАСТТА над 2/3 ид.ч. от следния недвижим имот: ВТОРИ ЕТАЖ от двуетажна двуфамилна масивна жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м., построена в поземлен имот, целия с площ 800 кв.м., находящ се в строителните граници на махала „Д.“, гр. Г.при съседи: улица, Е.А. и ЕТ „К. – Д. К.“, ведно с прилежащите към етажа ½ ид.ч. от общите части на сградата и от таванското и зимничното помещения.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на Т.Д. *** срещу решение № 248 от 04.12.2017 год. по гр. дело № 510/2016 год. на Костинбродския районен съд, като НЕДОПУСТИМА.

ОСЪЖДА „Б.б.з.р.“ АД, *** да заплати на Д.Т.Н. ЕГН ********** и Е.Т.Г. ЕГН ********** сумата 1064 лв., представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:  1. 

 

                                                                         2.