Номер 27206.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София8-ми наказателен
На 06.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
Прокурор:Апелативна прокуратура - София
Анна Мариянова Алексова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20201000600977 по описа за 2020 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВEН СЪД, Наказателно отделение, VІІІ въззивен
състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камен Иванов
ЧЛЕНОВЕ: Пламен Дацов
Светла Букова
при секретаря Кр. Георгиева и с участието на прокурор Алексова, като разгледа
докладваното от съдия Букова внохд № 977 по описа на САС за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.327 и сл. от НПК
С присъда от 13.07.2020 г. по нохд № 272/20 г. на ОС – Кюстендил подсъдимият
Й. Б. Е. е признат за виновен за това, че на 28.02.2020 г. в къща, находяща се гр. ***,
ул. „***“ е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – Й. Н. К., ЕГН
**********, като блудството представлява опасен рецидив, поради което и на
основание чл.149, ал.5, т.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „б“ НК му е наложено наказание
пет години лишаване от свобода.
1
Определен е първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието и е
приложена разпоредбата на чл.59, ал.1 НК, като е приспаднато предварителното
задържане на подсъдимия Е., считано от 02.03.2020 г. до влизане в сила на присъдата.
С присъдата съдът се е произнесъл по направените разноски по делото, като
плащането им е възложено в тежест на подсъдимия.
Срещу присъдата е постъпила жалба от защитника на подсъдимия Й. Е., като се
сочат доводи за несправедливо наложено наказание при проведеното по делото
съкратено съдебно следствие и конкретно посочените смекчаващи отговорността
обстоятелства. Иска се изменението на съдебния акт с намаляване на наказанието
лишаване от свобода до минималния предвиден законов размер от пет години, който да
бъде редуциран с една трета.
В съдебно заседание пред САС подсъдимият Е. и защитникът му поддържат
доводите в жалбата, като акцентират на оказаното съдействие за изясняване на
обстоятелствата по делото, както и на сравнително ниския интензитет на действията на
дееца, за когото случилото се било изолирана проява.
Частният обвинител Й. Н. К., редовно призована чрез майка й и законен
представител Н. К. Б., не взема участие във въззивното производство и не ангажира
становище по жалбата.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура счита, че постановената
присъда е правилна, като по отношение на справедливо определеното наказание
обосновано са отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства, но наличието и на
отегчаващи такива сочи за невъзможност за постигане целите на наказанието при
отмерването му в минимален размер.
Въззивният съд, като обсъди събраните в хода на наказателното производство
доказателства, прецени изложените в жалбата на подсъдимия и защитника му доводи,
както и тези на страните в съдебното заседание, и сам служебно провери изцяло
извършените процесуални действия и правилността на присъдата, намира за
установено следното:
Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд чрез
провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2
НПК, тъй като подсъдимият е заявил, че изцяло признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и съдът е обявил, че ще ползва
направеното самопризнание, без да събира доказателства за същите факти. По този ред
и въз основа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства са
установени по безспорен начин всички обстоятелства, значими за правилното
2
решаване на делото, фактите относно това извършено ли е инкриминираното деяние,
механизмът на осъществяването и конкретните обстоятелства, при които това е
станало.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени въз основа
на събраните по делото гласни и писмени доказателства – признанието на подсъдимия
Е., показанията на свидетелите Н. Б., Ж. К., Й. К., М. М., Н. С., Е. Е., К. Д., К. А., Г. Ц.,
В. С., Е. Б. и Т. Е. /дадени в досъдебното производство, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.373, ал.3 НПК/, експертни заключения по
съдебно-психологични и психиатрична експертизи /за свид. Й. К., за свид. Ж. К. и за
подс. Й. Е./ и писмените доказателства: протокол за освидетелстване, справка и
бюлетини за съдимост, писмо от МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД- гр. Дупница.
В рамките на въззивното производство не са събрани нови доказателства, а въз
основа на тези, приети от първата инстанция като взаимно непротиворечиви и
подкрепящи признанието на подсъдимия, се установява следната, значима по делото
фактология:
Подсъдимият Й. Б. Е. е роден на *** г. в гр. ***, с ЕГН **********, живее в гр.
*** в къща в „***“, без образование /завършил втори клас/, не е женен, не е зает
постоянно с трудова дейност, а се препитава от събиране и предаване на отпадъци.
Същият е осъждан за престъпления по чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.28, ал.1 НК, като по нохд № 76/15 г. на Кн РС му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от четири месеца / изтърпяно на 28.07.2016 г./, а на основание чл.68,
ал.1 НК е приведено в изпълнение наказанието по нохд № 1224/11 г. на Кн РС
лишаване от свобода за срок от осем месеца, отложено за изпитателен срок от три
години. Последното е изтърпяно на 02.04.2016 г.
На 28.02.2020 г. сутринта Е. и свидетелите Е. Е. /брат на подс./ и Н. С. събирали
отпадъчни метали, след предаването на които около 15.30 ч. посетили питейно
заведение в гр. Дупница, „***“. Е. употребил значително количество бира, след което
продължил консумацията на алкохол в дома на св. С..
В същия ден племенницата на подс. Е. – свид. Н. Б., с която рядко имали
контакти, се намирала в болнично заведение в гр. Дупница с две от шестте си деца.
Около 16.30 ч., обаче излязла от там и посрещнала дъщерите си Й., С. и Ц. К., които се
прибирали от училището в с. ***, общ. ***, където пребивавали целодневно през
учебната седмица. Към 17.00 ч. завела и оставила децата сами в дома им – къща на ул.
„***“ № 10. По това време баща им – свид. К. А., с когото Б. съжителствала на
съпружески начала, бил на работа. Около 18.30 ч. се прибрал за малко вкъщи, но без
да се види с децата си, излязъл и отишъл на гости у свид. М. М..
3
Вечерта деветгодишната свид. Й. К. и шестгодишната й сестра С. си легнали да
спят в своя стая, а осемгодишната Ц. К. отишла при баба си в съседна къща. В това
време брат им –десетгодишният свид. Ж. К. отишъл да играе навън, а вратата на
жилището им останала незаключена.
Към 19.30 ч. във видимо пияно състояние подсъдимият Е. си тръгнал от дома на
свид. Н. С. и отишъл в къщата на свид. М.. Там престоял известно време,
продължавайки да употребява алкохол – вино, в компанията на свид. А. и М..
Около 21.00 ч., като знаел че децата Й. и С. К. са сами у дома, подсъдимият Е.
отишъл в жилището им и възползвайки се от незаключената врата, влязъл вътре и в
стаята, където те спели. Лампата светела, а двете деца спели на едно легло, покрити с
юрган. Подсъдимият се приближил до леглото и събул панталона и бельото си,
оставайки гол от кръста надолу. Е. отметнал завивката, при което Й. К. се събудила.
Тогава подсъдимият хванал ръцете й и поставил в тях пениса си. Детето се изплашило,
дръпнало ръцете си и се разплакало. В този момент в помещението влязъл свид. Ж. К.,
заварвайки подсъдимия съблечен и обърнат с лице към момичето. Тогава последният
бързо се облякъл и избягал.
На другия ден Й. К. била мълчалива и притеснена, което било забелязано от
прибралата се вкъщи свид. Н. Б.. На въпросите й детето разказало за случилото се с
подсъдимия. Б. отишла в дома на свид. М. /живущ на съпружески начала със сестра й/
и му споделила станалото, а впоследствие и двамата се отправили към къщата на свид.
Н. С., където се намирал подсъдимият. Там Б. започнала саморазправа с Е., който
отишъл в дома на майка си свид. К. Д., но бил последван от Б. и свид. М. и С..
На 02.03.2020 г. майката на пострадалата подала сигнал срещу Е. в РУ – МВР гр.
Дупница, по който повод подсъдимият бил задържан.
Според изготвеното по делото заключение на съдебно-психиатрична експертиза
подс. Й. Е. е с нормален за възрастта и опита си интелект, няма данни за вродена или
придобита интелектуална инсуфициентност. Личностната му структура е с белези на
акцентуираност по посока на диссоциални личностови характеристики. Към периода
на инцидента не е налице основание да се обсъжда някакъв тип качествено
разстройство на съзнанието и базисните му психични годности, въпреки че е бил
повлиян от алкохол. Поради това е можел да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Самото деяние е по-скоро ситуативно
провокирано, като значение има алкохолното повлияване, увличащата ситуация,
културно-малцинствените особености /разбиранията за позволеност и допустимост,
базиращи се на културния манталитет/.
4
Въззивният съд споделя изцяло фактическите констатации на първата инстанция,
които всъщност са възприети от обстоятелствената част на обвинителния акт.
За фактическите си изводи първоинстанционният съд е направил преценка на
доказателствените средства по делото, като е възприел установените чрез тях факти,
относими към предмета на доказване. Правилно е счетено, че събраните доказателства
са безпротиворечиви, очертават изложената фактическа обстановка и кореспондират
изцяло с направеното от подсъдимия самопризнание. Съвкупно преценените показания
на Ж. К. и Й. К. еднопосочно установяват именно подсъдимия като лицето, което се е
намирало в стаята на децата със събуди панталони и бельо, като изрично пострадалата
съобщава и за конкретните му действия към този момент, свеждащи се до хващането й
за ръцете и поставяне на половия му орган в тях. Същите факти се извеждат и от
производните показания на свидетелката Н. Б., узнала за случилото се още на
следващия ден, като предприетите по този повод действия от нейна страна намират
опора и в показанията на останалите свидетели, включително и от майката на
подсъдимия /свид. К. Д./. Поради това и при установената по експертен път
свидетелска годност на малолетните Ж. К. и Й. К., обосновано съдът е счел, че следва
напълно да се довери на казаното от тях, като приеме и че то е в синхрон с направеното
от подсъдимия признание на инкриминираните факти.
Правилно относно вменяемостта на подсъдимия и психичните му особености,
включително и тези, улеснили деянието му, първоинстанционният съд е възприел
експертното заключение по съдебно-психиатричната експертиза за компетентно дадено
и в съответствие със специалните познания на вещите лица. Въз основа на посочените
писмени доказателства са изяснени във възможно най- пълна степен и останалите
обстоятелства по делото.
След извършения собствен анализ на събраните по делото доказателства
настоящият съдебен състав също счете, че въз основа на тях се установява несъмнено
значимата за предмета на делото фактология, призната от подсъдимия. Поради това и
изцяло сподели изводите на първоинстанционния съд, че събраният доказателствен
материал установява по пълен и непротиворечив начин възприетата по делото
фактическа обстановка. Въз основа на нея са направени и правилни и обосновани
правни изводи за осъществено престъпление по чл.149, ал.5, т.3, вр. ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б. „б“ НК, като е даден верен отговор на въпроса относно авторството на
престъплението и вината на подсъдимия. Изложените в тази насока правни изводи се
споделят от настоящия състав, тъй като се основават на вярна и точна интерпретация
на събраните по делото доказателства, които установяват по несъмнен начин
подсъдимия като автор на извършеното престъпление по чл.149, ал.1 НК. От обективна
страна на инкриминираните дата и място Е. е извършил действия с цел да удовлетвори
5
полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14 годишна
възраст - блудствал с малолетната Й. К., като е поставил ръцете й върху половия си
орган.
С основание от първата инстанция е счетено, че са налице и предпоставките за
ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия Е. за извършване на
престъплението при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б. ”б” НК.
Инкриминираното деяние е осъществено след като е бил осъждан по нохд № 1224/11 и
по нохд № 76/15 г. на РС Кюстендил за умишлени престъпления от общ характер на
лишаване от свобода, чието изтърпяване е било постановено eфективно, като в рамките
на петгодишния срок след това /считано от 28.07.2016 г./ е извършено настоящото
деяние.
От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл
–съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Несъмнено като е
извършвал описаните действия, той е целял удовлетворяване на полово желание, което
е осъществил спрямо малолетно лице. Преценени в съвкупност всички действия на Е.
сочат, че в съзнанието му е била оформена ясна представа за естеството на
извършеното спрямо пострадалата деяние, очевидно целящо да се удовлетвори полово
желание без съвкупление.
Относно наложеното на подсъдимия наказание за престъплението по чл.149,
ал.5, т.3, вр. ал.1 от НК, въззивният съд счете, че същото е индивидуализирано при
правилно отчитане на отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства.
Обосновано е прието, че укоримостта на извършеното се увеличава с оглед
родствените отношения с пострадалата, както и обстоятелствата, при които е
реализирано деянието – след проникване в чужд дом в инкриминирания времеви
период, през който родителите са отсъствали, а в стаята се е намирало и още едно
спящо дете. Отделно от това не би могло да се пренебрегне и личността на самия
извършител, който е осъждан /за престъпление, извън тези обуславящи настоящото
деяние като извършено при опасен рецидив/, няма добра социална адаптация и трайно
изградени трудови навици, а към инкриминирания момент е и бил повлиян от
алкохолна употреба.
Обективно са отчетени и наличните смекчаващи отговорността обстоятелства,
каквито са изразеното разкаяние и съжаление, както и сравнително ниската степен на
обществена опасност на конкретните блудствени действия, които са били и
краткотрайни. Според въззивния съд правилната преценка на конкретното деяние
изисква съобразяване и на експертното заключение по съдебно-психиатричната
експертиза, сочещо, че действията на Е. са били улеснени и ситуативно провокирани от
6
алкохолното повлияване, увличащата ситуация, културно-малцинствените особености
/разбиранията за позволеност и допустимост, базиращи се на културния манталитет/.
На следващо място изрично е необходимо да се подчертае, че в конкретния случай
направеното от него пълно признание на фактите по делото способства за разкриване
на обективната истина, израз е на разкаяние и самокритичност и не е сторено само с
оглед постигането на благоприятните от него процесуални и материалноправни
последици. Поради това следва да се отчете и като смекчаващо отговорността
обстоятелство.
При така направеното разграничение на значимите за отмерване на наказанието
факти обосновано според въззивния съд с атакуваната присъда е прието, че не са
налице основанията за прилагане разпоредбата на чл.55 от НК с определяне на
наказание лишаване от свобода под предвидения законов минимум от пет години.
Такова сериозно смекчаване на отговорността с евентуалното налагане на наказание
под посочения минимум не е допустимо в процесния случай, тъй като не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства,
което да доведе до несъразмерна тежест на предвиденото за престъплението по чл.149,
ал.5, вр. ал.1 НК минимално наказание лишаване от свобода и поради това не
обосновава прилагане разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Независимо от това, обаче
конкретният отмерен размер на наказанието от седем години и шест месеца лишаване
от свобода се явява неоправдано завишено според настоящия съдебен състав и то след
като съдът е приел изключителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. При допълнителното отчитане и на посочените по-горе такива,
свързани със сравнително невисоката степен на конкретното посегателство, което е
ситуативно провокирано, както и с изразената критичност и съжаление за стореното,
въззивният съдебен състав счете, че целите на наказанието в най-пълна степен биха
били изпълнени и с по-малък размер на наложеното наказание, което да е по-близко до
минималното предвидено, а именно шест години лишаване от свобода. Същото
намалено с една трета на основание чл.58а, ал.1 НК обосновава налагането на четири
години лишаване от свобода, в какъвто смисъл следва да се измени атакуваната
присъда. Така индивидуализирано наказанието е справедливо, съответства на степента
на обществена опасност на деянието и дееца, без да се явява непосилно тежко за него.
Посоченият период на изолиране от обичайната среда при данните за личността на
подсъдимия е достатъчен, за да осигури положително въздействие спрямо него и така
да осигури постигане целите на наказанието.
Обосновано първоинстанционният съд е постановил ефективното изтърпяване на
наказанието да бъде при строг режим съобразно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б. „б“
от ЗИНЗС, а на основание чл.59, ал.1 НК е приспаднал времето на задържане на Е.,
считано от 02.03.2020 г. до влизане на присъдата в сила.
7
Правилно с оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК в тежест на
подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
Предвид изложените мотиви и като служебно съобрази липсата на процесуални
нарушения, които да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда, въззивният съдебен състав, счете, че същата
подлежи единствено на изменение в посочения вече смисъл относно наложеното
наказание на подсъдимия Е..
Воден от горното и на основание 338 и чл.337, ал.1, т.1 от НПК, Софийски
апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 13.07.2020 г. по нохд № 272/20 г. на Кюстендилски окръжен
съд в частта й относно наложеното на подсъдимия Й. Б. Е. наказание „лишаване от
свобода” за престъплението по чл.149, ал.5,т.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „б“ от НК,
като НАМАЛЯВА размера на същото от ПЕТ на ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й атакувана част.
Решението подлежи на обжалване или протестиране пред ВКС в 15-дневен срок
от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8