ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ V - 547 21.03.2018 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
пети въззивен
гражданска състав
На: двадесет и първи март две хиляди и седемнадесета
година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 210 по описа за 2018 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „Теленор
България“ ЕАД със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
подадена от пълномощник адв.И.В., против
решение № 1868/16.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 4770/2017 г. по описа
на РС-Бургас, с което са отхвърлени исковете на “Теленор България” ЕАД против М.Н.Ф. ***, за приемане за установено, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сборна главница от 1 728.08 лв.,
включваща следните суми: 48.29 лв. –
сбор от месечни абонаментни такси и ползвани мобилни услуги по договор за мобилни
услуги от 08.08.2013 г. за отчетен период от 18.05.2014 г. до 17.08.2014 г.,
ведно с договорна неустойка от 91.00 лв.; 35.70
лв. – сбор от месечни абонаментни такси и ползвани мобилни услуги по
Договор за мобилни услуги от 30.08.2013 г. за отчетен период от 18.05.2014 г.
до 17.08.2014 г., ведно с договорна неустойка от 159.32 лв.; 39.90 лв. – сбор от месечни абонаментни
такси и ползвани мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 23.10.2013 г. за
отчетен период от 18.05.2014 г. до 17.08.2014 г., ведно с договорна неустойка
от 159.32 лв.; 15.05 лв. – сбор от
месечни абонаментни такси и ползвани мобилни услуги по Договор за мобилни услуги
от 23.10.2013 г. за отчетен период от 18.05.2014 г. до 17.08.2014 г., ведно с
договорна неустойка от 200.00 лв.; 42.44 лв. – сбор от месечни абонаментни
такси и ползвани мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 25.03.2014 г. за отчетен период от
18.05.2014 г. до 17.08.2014 г., ведно с договорна неустойка от 219.18 лв.; 67.30 лв. – сбор
от месечни абонаментни такси и ползвани мобилни услуги по Договор за мобилни
услуги от 19.05.2014 г. за отчетен период 18.05.2014 г. до 17.08.2014 г., ведно
с договорна неустойка от 292.13 лв.; 66.32 лв. –
сбор от месечни абонаментни такси и ползвани мобилни услуги по Договор за
мобилни услуги от 19.05.2014 г. за отчетен период от 18.05.2014 г. до 17.08.2014 г.,
ведно с договорна неустойка от 292.13 лв., за които вземания са
съставени фактури с №№ **********/18.06.2014 г., **********/18.07.2014 г.,
**********/18.08.2014 г., **********/18.10.2014 г., както и законната лихва
върху сборната главница за периода от депозиране на исковата молба до
окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3157/2017 г. по описа на БРС.
Въззивникът изразява недоволство от
постановеното решение, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно,
постановено при нарушение на процесуалния закон. На първо място се посочва, че въпреки
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по
делото, районният съд не се е произнесъл с неприсъствено решение, нито е разгледал
това искане на ищеца, а е постановил решение, с което се е произнесъл по
съществото на спора, преценявайки приложените към исковата молба писмени
доказателства, без да е налице оспорване на релевантните факти от страна на
ответника. На следващо място се счита, че съдът неправилно е определил
доказателствената сила на приложените по делото фактури, тъй като с клаузата на
чл.31 от ОУ на „Теленор България“ ЕАД страните са придали на издадената от
мобилния оператор фактура особена доказателствена сила, оборването на която било
в тежест на потребителя, а в случая липсвало оспорване на фактурите от страна
на ответника. В тази връзка, се счита за неправилен и извода на БРС, че
неподписаните фактури не разполагали с материална доказателствена сила, заради
което неоснователно не е била допусната от съда поисканата от ищеца
съдебно-счетоводна експертиза за доказване редовността на воденото от
дружеството счетоводство. Изразява се несъгласие
и с извода на районния съд, че ищецът не е изпълнил договорното си задължение
да достави на ответника мобилни услуги, като се счита, че такъв извод не следва
нито от доказателствата по делото, нито от процесуалното поведение на
ответника, който въобще не е оспорил получаването и ползването на услугите. В
тази връзка се посочва също, че наличието на облигационна връзка между страните
е безспорно по делото и по силата на сключените договори за мобилни услуги
ответникът се е задължил да заплаща определения по всеки договор месечен
абонамент, поради което дали потребителят е ползвал или не услугите е
ирелевантно и не го освобождава от задължението му за заплащане на месечните
абонаменти. На следващо място се излагат доводи и за допуснати от съда
нарушения на принципа на служебното начало и принципа на вътрешното убеждение,
съдът не е съдействал на страните за изясняване на релевантните факти и на
ищеца не е било указано до представи допълнителни доказателства за установяване
изправността си по процесните договори, като според въззивника в противоречие
със задължението на съда за безпристрастност е била избрана страната на
потребителя. По горните съображения се моли въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение като неправилно и да уважи предявения иск. Претендират се направените
разноски за двете съдебни инстанции, както и разноските в заповедното
производство.
Направено е доказателствено искане за
допускане пред въззивната инстанция на съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на поставените във въззивната жалба въпроси – какъв е размерът на
неплатените от ответника задължения по процесните фактури към датата на
заявлението по чл.410 ГПК, както и какъв е размерът на дължимите неустойки по
тях към същия момент.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: Препис от първоинстанционното решение е връчен на
въззивника „Теленор България“ ЕАД на 28.11.2017 г., като въззивната жалба е подадена
на 11.12.2017 г. С оглед на това, съдът намира въззивната жалба за допустима,
тъй като е депозирана в законоустановения двуседмичен срок по чл.259 ГПК и от легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалването.
С молба от 19.03.2018 г. въззивникът е изпълнил
дадените му от съда указания за доплащане на държавната такса и същата е
заплатена изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
постъпил отговор от въззиваемата М.Н.Ф.,
не се взема становище по въззивната жалба.
Доказателственото
искане на въззивника за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да
бъде уважено. Настоящият
въззивен състав счита, че в случая районният съд действително е допуснал процесуално нарушение като не е уважил искането на ищеца за назначаването
на счетоводна експертиза с оглед доказването на иска. Същото е било
своевременно направено с исковата молба, като е поддържано от ищеца и в
допълнителното му становище от 20.10.2017 г. в случай, че съдът не се произнесе
с неприсъствено решение. В този смисъл,
настоящата инстанция намира, че след като първоинстанционният съд е счел, че не
са били налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, същият
е следвало да даде възможност на страната да ангажира поисканите от нея доказателства
в подкрепа на тезата си. Ето защо и тъй като доказателственото искане на
въззивника е относимо, същото следва да бъде допуснато от въззивния съд на
основание чл.266, ал.3 ГПК.
Предвид горното и на осн. чл.267, ал.1 ГПК,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 210/2018
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ищеца „Теленор България“ ЕАД.
ДОПУСКА извършването на
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори въпросите, поставени във
въззивната жалба.
ЕКСПЕРТИЗАТА да
се извърши от вещото лице Мариана Ангелова.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за извършване на
експертизата в размер 200.00 лв. /двеста
лева/, платими от въззивника „Теленор България“ ЕАД по депозитната сметка
на Бургаския окръжен съд В ТРИДНЕВЕН СРОК от съобщението.
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.