№ 686
гр. Варна, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110201254 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано след като с
Решение № 385/29.03.22г. постановено по КАНД №501/22г. по описана АдмС-Варна е
било отменено Решение №43/12.01.22г. по АНД №1470/21г. на РС-Варна и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Първоначалното съдебно производство е образувано по жалба на КР. КР. Ч., с
ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, кв.“Възраждане“, бл.55, вх.1, ет.9, ап.43,
депозирана чрез процесуален представител -адв.М.И. П. - САК, срещу Наказателно
постановление №21- 6252-000109/15.03.2021 год. на Началник група към ОДМВР-
Варна, отдел „Охранителна полиция“, с което: на основание чл.177, ал.1, т.1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 100/сто/ лева за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се моли за отмяна на НП като се сочи, че същото незаконосъобразно,
издадено в нарушение на материалния закон и в нарушение на процесуалните правила.
Твърди се, че административно-наказващия орган не е изследвал задълбочено и
обективно всички обстоятелства, имащи пряко отношение към случая. В съставения
АУАН, който бил връчен на възз. непосредствено при проверката се сочело, че същия
виновно е нарушил чл.186, ал.7 от ЗДвП, който текст не предвиждал отнемане на
свидетелството за правоуправление. Посоченият текст на разпоредбата на чл. 186, ал.7
от ЗДвП не вменявал извършване на нарушение, а сочел единствено характеристиките
на фиша и начина на събиране на наложената по него глоба, като липсвали
1
доказателства, че наложената глоба е изпратена за събиране на публичен
изпълнител.При издаване на посочения АУАН проверяващите органи не информирали
възз. за законовата възможност, която предоставя разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП
и не са му предоставили възможност да заплати глобата по фиша, в рамките на
законовото определено време- в срок до 2 часа, визирано в разпоредбата на чл. 172,
ал.1 от ЗДвП. На място, на лицето освен посочения АУАН не били връчвани други
документи, вкл. не му била връчена ЗППАМ № 21-0819-000356/28.02.2021 год. по
описа на сектор ПП при ОДМВР-Варна за временно отнемане на свидетелството му за
правоуправление. Твърди се още, че ЗППАМ № 21-0819- 000356/28.02.2021 год. по
описа на сектор ПП при ОДМВР-Варна за временно отнемане на свидетелството му за
правоуправление не е връчвана на възз., с оглед на което същият е бил лишен от
възможността да разбере, че е лишен от правото да управлява МПС. Поради това се
счита, че не е извършено нарушение на чл.150а от ЗДвП и се моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. По делото
е постъпила молба от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата, сочи че процесната ЗППАМ е връчена едва на 02.03.21г. и моли НП
да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представите-
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли
същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Срещу възз.К.Ч. на 29.12.2020г. бил издаден фиш серия GT/424396, с който му
била наложена глоба 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание
чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП. Същият влязъл в сила на 28.02.2021 г. и бил изпратен за
събиране по принудителен ред към НАП.
На 28.02.2021 г., около 18:00 ч. в гр. Варна, възз. бил установен от органите на
полицията да управлява л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ В4035ВС собственост на
майка му Йо. И. К., с наложено наказание глоба с фиш серия GT/424396 неплатена в
срока за доброволно плащане. Поради горното било прието, че Ч. е нарушил чл. 186,
ал.7 от ЗДвП и срещу него от мл. автоконтрольор Т.Т. бил съставен АУАН серия GA
№339744/28.02.22г. В АУАН било вписано, че се иззема като доказателство СУМПС
№********* и КТ №66722. Впоследствие на основание чл. 171, т.1, б. “д“ от ЗДвП
полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, сектор „ПП“, В.И. издала срещу възз.
2
ЗППАМ № 21-0819-000356/28.02.2021 г. , с която на горното основание спрямо
въззивника била приложена принудителна административна мярка и притежаваното от
него СУМПС било временно отнето до заплащане на дължимата глоба.
На 01.03.2021 г., около 14:55 ч. в гр. Варна, на ул. “Братя Миладинови“ до №61,
свидетелят С.М. и негов колега , двамата служители при ОД МВР Варна, спрели за
проверка л. а. „Фолксваген Голф“, рег.№В4035ВС, собственост на о.К., управляван
от въззивника К. Ч.. При извършената му проверка служителите на реда констатирали,
че същият управлява превозното средство при наличие на наложената със ЗППАМ
№21-0819-000356 от 28.02.2021 г. принудителна административна мярка. При тези
констатации св.М. приел, че възз. е лишен от право да управлява МПС по
административен ред и съставил спрямо него АУАН №592664 от 01.03.2021 г. за
допуснато нарушение по чл.150а, ал.1 ЗДвП, в чиято обстоятелствена част отразил, че
въззивникът е управлявал съответното МПС след като е лишен от право да управлява
МПС по административен ред със ЗППАМ №21- 0819-000356 от 28.02.2021 г..
След извършената му проверка на 01.03.21г., в 18:50 ч. възз. заплатил дължимата
глоба по фиш серия GT/424396. На 02.03.21г. му била връчена ЗППАМ №21- 0819-
000356 от 28.02.2021 г., от която възз. се информирал, че спрямо него е била наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „д" - временно отнемане на
СУМПС до заплащане на дължимата глоба по фиш серия GT/424396. Предвид
обстоятелството, че глобата била платена от възз. на 01.03.21г. така наложената
принудителна мярка била оспорена пред Административен съд – Варна. С влязъл в
сила на 26.04.2021 г. съдебен акт, състав на АдмС-Варна отхвърлил жалбата на възз..
Междувременно, на 15.03.21г. АНО издал процесното НП, като възприел изцяло
фактическите и правните констатации на актосъставителя.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания
на свидетеля Св.М., които съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката
по АНП, вкл.АУАН, заповед, както и изисканите и приобщени служебно от страна на
въззивния съд материали по АНД №1470/21г. на ВРС и др.които съдът кредитира
изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът изцяло кредитира показанията на св.М. депозирани пред съдебния състав, тъй
като същите кореспондират с останалите кредитирани от съда писмени доказателства
по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
3
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник на отдел
/сектор/ Охранителна полиция при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от
компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се
издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на
общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната
компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началника
отдел в ОД на МВР-Варна, оправомощен с това правомощие със Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към
делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи,
компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и
съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани
правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи
лице.
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Въпреки горното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и НП е незаконосъобразно.
С НП отговорността на въззивника е ангажирана на основание чл.177, ал.1, т.1 от
ЗДвП за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП за това, че „ е управлявал МПС , след като
е бил лишен от това право по съдебен или административен ред“. От фактическа
страна му е повдигнато обвинение затова, че е управлявал МПС след като е лишен от
право да управлява МПС по административен ред със ЗППАМ №21- 0819-000356 от
28.02.2021 г. по описа на Сектор "ПП" при ОД на МВР-Варна.
Отговорността на въззивника е ангажирана за нарушение на чл.150а от ЗДвП, който
в редакцията си към момента на деянието предвижда, че за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да
не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и СУМПС на водача да е в срок на валидност, и да не е
4
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-
процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато
или повредено. За това деяние в редакцията на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП /в сила от
03.01.2018г./ е предвидено и съответно наказание. В контекста на горното следва да се
посочи, че в НП не се излагат никакви факти относно обстоятелството дали водачът е
бил правоспособен, дали е притежавал СУМПС или не, същото било ли му е отнето и
на какво основание. От друга страна в приложената от АНО санкционна разпоредба е
тази по чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП / в редакцията й към момента на деянието/,
предвижда наказание глоба от 100 до 300 лв. за този, който управлява моторно
превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или
административен ред. На следващо място в НП е цитирано, че ЗППАМ, видно от
която, същата е издадена на основание чл. 171, ал.1, б.“Д“ от ЗДвП. Последната
разпоредба гласи, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач: който управлява моторно
превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно
заплащане – до заплащане на дължимата глоба. С Решение № 3 от 23.03.2021 г. на КС
на РБ по к.д. № 11/2020 г. тази разпоредба е обявена за противоконституционна. На
основание чл. 151, ал.2 от Конституцията на РБългария, решенията на
Конституционния съд се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от
приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен
за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила.
Решение по к. д. № № 11/2020 г. е обнародвано на 30.03.2021 г. и е в сила от 03.04.2021
г.Към 28.02.2021 г., когато е установено нарушението и е издадена процесната заповед
е действала нормата на чл. 171, ал.1, б. “д“ от ЗДвП, поради което на основание чл.
151, ал.2 от Конституцията на РБългария издаденото решение на конституционния съд
не е приложимо спрямо тази заповед.
Следва, обаче, изрично да се подчертае, че издаването на ЗППАМ срещу едно лице
в никой случай не представлява лишаване от право на същото да управлява МПС по
административен и съдебен ред. Затова и законът е използвал терминът „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“, а не
лишаването му от право да управлява МПС. В случая от така повдигнатото фактическо
и юридическо обвинение от страна на АНО не става ясно за какво нарушение е
санкциониран водачът. В АУАН и НП е налице компилация от разпоредби на ЗДвП,
които правят абсолютно неясна волята на АНО, което неминуемо води до
невъзможност на въззивника да разбере административното обвинение и да се
защитава по него. От друга страна лишават и съда да прецени имали извършено
нарушение и правилно ли е санкционирано същото.
5
Съдът намира още, че и по АНП не са приложени доказателства възз. да е
осъществил съставът на административното нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Такива не бяха събрани и в съдебното производство. Липсват доказателства, че към
01.03.2021г. СУМПС на въззивника е било временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4 от ЗДвП. Действително съдът приема, че ЗППАМ №21- 0819-000356, по описа
на Сектор "ПП" при ОД на МВР-Варна, издадена на 28.02.2021 г. по чл.171, т.1, б."д"
от ЗДвП е постановена принудителна административна мярка „временно отнемане на
СУМПС до заплащане на дължимата глоба“. Същата ЗППАМ, обаче, видно от
отбелязването в нея е връчена на възз. едва на 02.03.2021г. и то след заплащане на
дължимата глоба. За да е осъществен съставът на нарушението, не е достатъчно само
да е издадена ЗППАМ, а същата следва да е връчена и доведена до знанието на лицето,
спрямо което се прилага принудителната мярка. Видно от приложената по делото
ЗППАМ в нея е отбелязано, че тя е връчена на възз., респективно доведена до неговото
знание едва на 02.03.21г. т.е. след датата на процесното деяние. Поради това и
доколкото ЗППАМ не е била връчена на възз. към датата на процеснтото деяние -
01.03.2021год., то към тази дата, не е започнало изтърпяването на принудителната
мярка, респ. липсва съставомерен елемент на изпълнителното деяние на нарушението
по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
издадено и в нарушение на материалния закон, тъй като описаното в него нарушение е
обективно и субективно несъставомерно.
Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл.28 от
ЗАНН в конкретния случай.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.202 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
6
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В случая от процесуален представител на ОД на МВР – Варна, в писмените бележки
депозирани по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Едновременно с това е направено искане за присъждане на такива
разноски в минимален размер спрямо насрещната страна, при отчитане на
фактическата и правна сложност на случая. Искането за присъждане на разноски от
страна на процесуалния представител на ОД на МВР– Варна е направено
своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/,
по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се
отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21- 6252-000109/15.03.2021 год. на
Началник група към ОДМВР-Варна, отдел „Охранителна полиция“, с което на КР.
КР. Ч., с ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, кв.“Възраждане“, бл.55, вх.1, ет.9, ап.43,
на основание чл.177, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100/сто/ лева за нарушение
на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7