Определение по дело №2512/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 9042
Дата: 17 юли 2020 г. (в сила от 8 август 2020 г.)
Съдия: Виолета Тодорова Кожухарова
Дело: 20203110102512
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 9042/17.7.2020 г.

гр. Варна

 

          ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в закрито заседание, проведено на седемнадесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

          като разгледа докладваното от съдията гр. дело 2512 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано въз основа на искова молба вх. № 15770/24.2.2020 г. от Д.Т.Б., ЕГН **********,***, чрез процесуален представител срещу Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „6-ти септември“ № 36, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4320.00 лева, представляваща сбор от ежемесечно дължими суми за храна в размер на 120.00 лева месечно, за периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г. (за 36 месеца), ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 648.92 лева, представляваща сбор от мораторните лихви за забава върху главниците за неизплатена храна, в общ размер от 4320.00 лева, начислева за периода от 01.03.2017 г. до 24.02.2020 г. Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.

При служебната проверка по чл.130 ГПК съдът намира следното:

Ответникът Министерство на външните работи гр. София не е надлежно пасивно легитимиран да отговаря по така предявените искове за заплащане на допълнително възнаграждение за храна и лихва за забава. Защото надлежният ответник по искове за възнаграждение и обезщетения, свързани с изпълнението на служебните правоотношения на служителя е съответната служба, учреждение или поделение, в което служителят е назначен и полага труда си, независимо от органа по назначението. Правилото на чл. 61, ал.2 от КТ, че когато трудовият договор се сключва с по – горестоящия спрямо работодателя орган, трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, е приложимо по аналогия при действието на Закона за държавния служител, когато трудовото правоотношение възниква от акт на компетентен за назначението орган, който е част от структурата на едно учреждение, но служебното правоотношение се осъществява в рамките на друго учреждение (Решение №11/ 27.01.2016 год. по гр.д. № 3330/ 2015 г. на ВКС, ГО и цитираната в същото съдебна практика).

Съобразно ТР 1/2010г. на ОСГК на ВКС, в т.ч. и в мотивите на същото, въпросът относно надлежния ответник касае допустимостта на производството.

С оглед на изложеното и като взе предвид, че съобразно твърденията в исковата молба и представените доказателства ищцата осъществява служебните задължения в рамките на ОД на МВР, съдът намира, че производството срещу Министерството на вътрешните работи на Република България следва да бъде прекратено като недопустимо.

Отдено съдът е изпълнил и задължението си да даде указания относно сочения от ищеца ответник, като той е поддържан изцяло с уточняващата молба.

Воден от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството гр.д. № 2512 по описа на Варненски районен съд за 2020 год, ХХХV- ти състав, на основание чл. 130 ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в едноседмичен срок от получаване на съобщаването му на страните.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: